forum.lex.bg

Здравейте!
Получих заплаха за физическа разправа както към мен, така и към семейството ми от племенника ми. Какво да направя в случая? Къде да подам молба за ограничаване на достъп до нас и дома ни? На този етап не искам да водя съдебно дело за обида и заплаха.

svetlasv написа:Здравейте!
Получих заплаха за физическа разправа както към мен, така и към семейството ми от племенника ми. Какво да направя в случая? Къде да подам молба за ограничаване на достъп до нас и дома ни? На този етап не искам да водя съдебно дело за обида и заплаха.

Наемете си адвокат, който професионално, бързо и ефикасно да реши проблема Ви!

Ако можех да си позволя адвокат, нямаше да търся помощ тук.

Прав е georgiev_sfbg, извън което искам да уточня нещо принципно, защото се налага многократно да се обяснява, включително във връзка с домашно насилие:

svetlasv написа:...Къде да подам молба за ограничаване на достъп до нас и дома ни? На този етап не искам да водя съдебно дело за обида и заплаха.

Ами няма как да се получават такива "ограничителни заповеди" без дела. Всякаква подобна ограничителна мярка - било мярка за защита на пострадал по реда на НПК, било заповед за незабавна защита по ЗЗДН - е свързана със съдебно производство (дори в първия случай да се поиска мярката в досъдебното такова, пак се постановява от съд в рамките на наказателно производство при вече повдигнато обвинение срещу конкретно лице за извършено конкретно престъпно деяние). Във втория случай може и да ви излезе солено - ако не понесете доказателствената си тежест в съдебното производство ще понесете разноските на ответната страна. С две думи - няма ограничения без дела.

Разбрах. Благодаря ви!

'Тълкователно решение №53 по н.д.№47/89 ОСНК'" - Това решение е цитирано в отговора на моята жалба. Не мога да го намеря да го прочета. Може ли да ме насочите?
Освен това другия мотив за отказ от образуване на производство е:" При наличие на отправени обиди и заплахи спрямо тъжителката , то те биха покрили съставомерните признаци на престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, като съгл. чл.161, ал.1 НК, то се преследва по реда на частното обвинение, с тъжба да съда, поради което Прокаратурата не е компетентна да образува и води наказателно производство."

Тълкувателно решение 53-що ето?

svetlasv написа::?: Тълкувателно решение 53-що ето?

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 53 ОТ 18.09.1989 Г. ПО Н. Д. № 47/1989 Г., ОСНК НА ВС

Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 2 от 1990 г., пор. № 1

ОТНОСНО ОБЕКТИВНИТЕ И СУБЕКТИВНИТЕ ПРИЗНАЦИ НА СЪСТАВА ПО ЧЛ. 144, АЛ. 3 НК

Чл. 144 НК

Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение, с което да се отговори на въпроса: "За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК необходимо ли е деецът, когато отправя заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение?"

В предложението се поддържа, че правораздавателните органи дават две противоречиви тълкувания:

Едни приемат, че за състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е достатъчно от действията на дееца да би могло да се възбуди основателен страх, че по отношение на заплашения ще се извърши убийство. Не се изисква да е доказано оформено решение у извършителя действително да извърши престъплението, като причини смърт на заплашения, нито да е действал с годни средства и при условията, при които резултат реално може да настъпи.

Други считат, че закана по чл. 144, ал. 3 НК ще има само когато е доказано оформено решение у дееца да извърши убийството. Ако той не е имал намерение действително да го извърши, не е налице и закана с убийство.

Върховният съд, общото събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:

Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство" от глава II на Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава животът на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна срана деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.

Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, л. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.

Ако е налице предварително решение за извършване на убийство, следва да се обсъди дали не е извършено друго престъпление - приготовление по чл. 117 или опит за убийство по чл. 115 и следващите от НК.

При тези съображения Върховният съд, Общото събрание на наказателните колегии, на основание чл. 51, ал. 2 ЗУС

РЕШИ:

За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение.

svetlasv написа:'.....
Освен това другия мотив за отказ от образуване на производство е:" При наличие на отправени обиди и заплахи спрямо тъжителката , то те биха покрили съставомерните признаци на престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, като съгл. чл.161, ал.1 НК, то се преследва по реда на частното обвинение, с тъжба да съда, поради което Прокаратурата не е компетентна да образува и води наказателно производство."

Какво представлява тъжбата?

Определена категория престъпления не се преследват по общия ред, а само при наличие на подадена от пострадалия молба, наречена частна тъжба. С предявяването й в съда се образува наказателно дело от частен характер, а подалото я лице (което е и пострадалият) се нарича частен тъжител. Такива престъпления са например: обида; клевета; лека телесна повреда; кражба, извършена от съпруг или определена категория роднини.

Кога се подава частна тъжба?

Подаването на частна тъжба трябва да е задължително в срок до 6 месеца от узнаването за престъплението или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия

Как се подава тъжбата ?

Тъжбата задължително трябва да бъде писмена, с данни за подателя и този, срещу когото се подава. В нея трябва да изложите характера на престъплението, начина, по който са Ви причинени вреди, времето и мястото на извършване на престъплението и да я подпишете.

Частната тъжба се подава в съответния районен съд по мястото на извършване на престъплението заедно с копие от нея и писмените доказателства за подсъдимия, като се дължи и държавна такса в размер на 12 лева.

Тъжбата следва да подадете на „Регистратура”, където върху Вашия екземпляр ще бъде поставен входящ номер.

Какво се случва по-нататък?

В образуваното дело по частна тъжба Вие осъществявате изцяло ролята на обвинител (тук прокурор не участва) и не можете да бъдете свидетел. Имате всички права на страна в производството - да се запознате с делото и да направите необходимите извлечения; да представите доказателства; да участвате в съдебното производство; да правите искания, бележки и възражения; да обжалвате актовете на съда, които накърняват Вашите права и законни интереси,
Имате право и да искате съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, с които сами не можете да се снабдите.

Неявяването Ви на делото без уважителни причини води до прекратяването му.

Частната жалба завършва с произнасянето на присъда. В много случаи обаче пострадалият може да постигне спогодба с подсъдимия преди приключване на делото. Частният тъжител може да оттегли тъжбата по всяко време.

Заедно с частната тъжба и в рамките на наказателното производство може да се предяви и граждански иск. НЕ МОЖЕ обаче да се предяви едновременно и отделен граждански иск, защото престъплението първо трябва да бъде доказано преди да се присъди обезщетение за претъпени вреди.


http://srs.justice.bg/srs/149-%D0%9A%D0 ... 1%82%D0%B0?

Благодаря за отговора. Написан и на разбираем за мен език.