заповедно производство-държавна такса

[pitasht]

Кои съдии са прави относно въпроса за държ.такса по трудово заповедно производство според вас?
Едните съдии по трудови заповедни производства ви указват да внесете държавна такса 2 % от мат.интерес, защото новия ГПК пише че освободени от държ.такси са само ищците работници, но не и заявителите работници.
Интересно е като заведеш устоновителен иск после след оспорване на заповедта довнасяш ли още 2 % и как смятате има ли уеднаквяване на практиката в съдилищата по тези въпроси, защото в едни и същи съдилища различните съдии събират или не държ.такси по заповедни трудови дела в зависимост от собственото си тълкуването на ГПК във връзка с КТ.

а и чл. 359 КТ ни казва, че производството по трудови производства е безплатно за работници и служители без да уточнява дали заповедно или исково производство. Те не плащат такси и разноски, а защо съдиите прилагат ГПК преимуществено пред специалиния закон и защо едните така пък другите иначе не мога да отговоря и аз? Още по-трудно е да обясниш на клиент защо колегата му се е разминал без държ.такса а той следва да внесе.

Има и трета група съдии-направо отказват да издадат заповед за изпълнение с мотив, че заповедта не отговаря на изискванията на ГПк за внесена държавна такса и ти дават възможност да се жалиш пред окр.съд или да си пробваш късмета пред по-благосклонен съдия отново в районен съд.

Ако някой има решение на окр.съд или на ВКс по този въпрос би било полезно, защото аз не откривам нищо.

[inspectora]

Аз мисля, че 2% се дължат!
В момента нямам време да се мотивирам, но ако се освободя ще изложа и мотивите си

[Melly]

Аз също считам, че замисълът на законодателя е бил работниците и служителите да се ползват от привилегията за безплатно производство само в общия исков процес, където съдебният акт със СПН решава спора между страните.
От тук нататък вземането на работника/служителя е вече установено и по основание, и по размер и .... до тук с привилегията.
Исковият процес е различен. Да, Взискателят ще трябва да внесе ДТ и разноски, но те ще му бъдат възстановени, т.к. ще бъдат събрани от Длъжника, нали така.

[pitasht]

колеги извинявайте, явно не зададох въпроса правилно.
Не е въпрсо какво смятате или не-то вече имам 20 заповедни дела по които видях три мнения на съдии от варненски р.съд, скоро може да се натъкна и на 4-то, така че само мненията не ме интересуват.
Важна ми е обосновка и то с тълкуване на закона или практика на окр. или върховен съд.

[inspectora]

Не е въпрс какво смятате или не ...
Важна ми е обосновка и то с тълкуване на закона или практика на окр. или върховен съд.

Ами именно чрез тълкуване се стига до този извод - законодателят не е предвидил "безплатност" на заповедното производство в случая. Това, че в момента има разнородна практика, ще се промени именно в изложената от мен и колегата Мели насока - просто защото законът е такъв ... а да ме извиняват колегите магистрати по РС, но голяма част от тях са изключително лошо подготвени, поради което се стига до някои ситуации като в настоящия казус ...
Основната "логика" я е споменала колегата Мели:

... замисълът ... е ... работниците и служителите да се ползват от привилегията за безплатно производство ... където съдебният акт ... решава спора между страните.

Разликата м/у исковото и заповедното п-ва е огромна - не ми се обясняват теми, за които следва да се изпишат монографии ... Именно тази разлика прави неприложима "безплатността" - "разумът" на закона е такъв /при положение, че "буквата" не е на 100% ясна /!!!

П.П.: удивихте ме с тази разнородна практика - за мен изобщо "не стои" този въпрос като "спорен" ... но за съжаление напоследък все по-ясни неща, се превръщат в "казус" ... /както например за характера на иска по чл.415 от ГПК - е написаха го изрично, че е установителен, преди което, отново за мое удивление, се беше появила различна практика .../ ... та всичко ли трябва да го изписваме изрично, за да е ясно - уж юристите сме умни хора ... би следвало да можем да "четем" между редовете ...

[pitasht]

така или иначе практиката трябва да се уеднакви, явно ще опитам да видя какво ще каже по-горния съд, което ще отнеме време, но поне аз ще знам как да постъпвам в бъдеще. като има решение ще го пратя да видите ,ако вие имате нещо ще се радвам и аз да прочета.

[Melly]

така или иначе практиката трябва да се уеднакви, явно ще опитам да видя какво ще каже по-горния съд, което ще отнеме време, но поне аз ще знам как да постъпвам в бъдеще. като има решение ще го пратя да видите ,ако вие имате нещо ще се радвам и аз да прочета.

Хубава работа.
Да ти призная, въобще не намирам за нужно да бъде сезиран ВКС за произнасяне по този въпрос. Ще има да си почакаш ТР.
Практиката я създаваме и ние, ... понякога с неадекватното съобразяване с нормите от Закона.

[pitasht]

тълкувателно решение не ми трябва трябва ми акт на съда в една единна посока. Така например наскоро бях изненадан как е уеднаквена практиката с обжалване на действия на ЧСИ ,като е разширена разпоредбата на ГПК и е дадена възможност адв.хонорари при прекомерност, заплатени по изп.дело от взискателя и отказа на ЧСИ и ДСИ да ги намали да се обжалват по общия исков ред.
Едно подобно определение на ВКс макар и да не е тълкувателно решение което да приеме едно от трите действия на районен съд за правилно би изяснило много нещата, поне за мен. Т.е всеки акт на районен съдия, който ще противоречи на решението / определението/ на ВКС по този въпрос ще подлежи на допускане от ВКС и обратно и така ще дисциплинираме и районните съдии.
не мисля, че търся правилното решение в случая, търся уеднаквяване на практиката, за да знам какво да правя в бъдеще.

[Melly]

Ами...., за в бъдеще следвай "разумЪт" на закона и по този начин ще допринесеш за уеднаквяване на практиката.

[palimsest]

Аз също съм попадал на различно тълкуване на нормите, така например в началото на 2009 едно трудово заповедно, мина без такса в ПлРС...докато пред БлРС, заповедно трудово, въпреки изрично позоваване на чл.359 КТ, остана без движение до внасяне на 2%....но! Също смятам да се дължи 2%.

[portokal]

Не знаех, че имало различна практика. Може да пропускам нещо, но аз лично не виждам абсолютно никаква причина при заповедно производство такса да се дължи, тоест да се стимулират работниците да водят искови дела. В исковото производсво спорът се изчиствал със СПН - ми хубаво, при заповед и липса на възражение ще стане горе-долу същото. Влязла в сила заповед е стабилна почти колкото влязло в сила осъдително решение - вземането не може да се оспорва въз основа на обстоятелства, които не са нови или новооткрити. Какво се печели от решаването на спора по исков ред, че да си струва по-сложното и скъпо производство?

[mosqito]

Като гледам какво пише в едни лекции:
http://valtcheva.com/index.php?option=com_content&task=view&id=142&Itemid=29

Заповед за изпълнение и заповедно производство

Целта на заповедното производство е да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително сонование за неоспорено вземане. В това призводство не се проверява дали вземането съществува. То е специално производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва....

А щом това ще е така - май съдебното решение не слага точка на спора, а е само един е двата етапа. И тогава чл. 359 КТ ще си е съвсем приложим и за заповедното производство:

Чл. 359. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.

Не би следвало да се прави стеснително тълкуване на тази норма и да се отграничава исковото от заповедното производство.

[Гост.]

Аз... лекичко се дистанцирам от двете крайни становища, изразени в темата.
Не ми се рови за практика, не смятам и за нужно, така щото нормите са ясни, но моето решение би било следното ( а тълкуванието ще си откриете сам ...нейде из нормите)- 2% ДТ при заявление( това не е иск!) за ЗИ ако има възражение чл. 83, ал. 1 т. 1.

[portokal]

Чл. 359. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.

Този чл. 359 от КТ също върши работа като формален аргумент, ако държим да имаме такъв. Какво не му е трудово на делото, така, де.

[mosqito]

Още един довод в полза на "безплатността на трудовото производство":

Съгласно чл . 414 ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение. А възрази ли - ищецът ще бъде принуден да предяви установителен иск. /като ще довнася още д. т. - чл. 415/. И след случване на нещата посочени в чл. 416 заповедта за изпълнение ще влезе в сила.


Значи: заповедното производство по същество съдържа в себе си семената на исковото производство - достатъчно е длъжника да подаде възражение и пак се отива към исков процес. Не олеква ли по този начин позицията на привържениците на дължимостта на д. т. при трудово заповедно производство?
Заповедното производство цели процесуална икономия. Но ще предизвика материално натоварване на търсещите решение по уж олекотения способ.

[monteskio]

Здравейте колеги,

Аз също съм на мнението, че по заповедното производство, когато става въпроси за вземания от трудово правоотношение, д.такса не се дължи. Именно в Районен съд - Варна, има преобладаваща практика, че не се дължи, но все още има състави, които считат, че се дължи д.такса. Съображенията, че такса не се дължи са категорично ясни и следват от самия закон, а именно:

На първо място съгласно нормата на чл. 83, ал.1, т.1 ГПК ищците – работници и служители по исковете произтичащи от трудови правоотношения са освободени от такси и разноски по производството на делата. Внимателният анализ на нормативния текст сочи, че в структурно отношение текстът на чл.83, ал.1, т.1 се намира в Част Първа – Общи Правила на Гражданско-процесуалния кодекс, което означава, че тя има действие относно всички видове съдебни производства, които са регламентирани в ГПК, доколкото те не съдържат специални норми, които се отклоняват от общите. Усърдният прочит на глава тридесет и осма от ГПК – „Заповедно производство” ясно показва, че в нея не се съдържат специални норми относно заплащането на държавни такси, което по analogia legis налага да се приложи нормата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК. Правоприлагането аnalogia legis почива върху нормата на чл. 46, ал.2 ЗНА, която посочва, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Това означава, че от една страна изрично формулирана правна норма по логически път се извежда правило с по-широко приложно поле, което обхваща и изрично неуредени юридически факти. В конкретния случай нормата инкорпорирана в текста на чл. 83, ал.1, т.1 следва да се приложи по аналогия на закона и към заявителите – работници и служители по заповедни производства за вземания произтичащи от трудови правоотношения.

На следващо място за конкретния случай правната норма на чл. 83, ал.1, т.1 ГПК следва да се приложи към разглеждания случай и на друго основание - с аргумент за по силното основание. При това правоприлагане, логическите заключения се основават на правни норми, в които се уреждат правни последици, съотносими по своя обем с последиците на изрично неуредените случаи. В изричната правна норма се урежда цялото, но от нея могат да се изведат логически, въз основа на закона за тъждеството, правилата на частта. Едно от правилата на правоприлагането с аргумент за по силното основание се базира на правилото „който има право да извърши по-голямото по обем и количество, той има право да извърши по-малкото по количество, по-ограниченото, по-лекото”. В тази връзка, заповедното производство представлява алтернатива на основното исково производство. То предпоставя парично задължение. Разпоредбите на процесуалния закон го характеризират като факултативно, едностепенно и писмено производство. Заповедното производство е значително по облекчено по отношение на процедура и срокове в сравнение с общия исков процес, а на практика преследва същата цел като него – удовлетворяване на вземането на кредитора. В този смисъл Заповедното производство е „по-леко” от общия исков процес и особените искови производства, по отношение, на които се прилага нормата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК. Следователно с аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че след като за общия исков процес не следва да се заплаща държавна такса от ищци – работници и служители по трудови спорове, то следователно нормата на чл. 83, ал. 1, т.1 ГПК следва да се приложи и по отношение на „по-лекото” заповедното производство уредено в глава XXXVІІ от ГПК, когато заявителят е работник или служител, а предметът на производството е парично вземане дължимо по трудово правоотношение.

Ето защо считам, че за Заповедното производство не се дължи д. такса в този случай. Имам образувани заповедни в СРС, ДРС и други и наистина практиката е двойствена, но преобладава мнението, че д.такса не се дължи.

УСПЕХ !

[monteskio]

Така например наскоро бях изненадан как е уеднаквена практиката с обжалване на действия на ЧСИ ,като е разширена разпоредбата на ГПК и е дадена възможност адв.хонорари при прекомерност, заплатени по изп.дело от взискателя и отказа на ЧСИ и ДСИ да ги намали да се обжалват по общия исков ред.

Здравейте,

Наистина съм изненадан от подобна практика. Подобно действие на ДСИ, съответно на ЧСИ не подлежи на обжалване съобразно разпоредбите на ГПК. В тази връзка, евентуалното производство по подадена жалба от длъжника би следвало да се прекрати поради недопустимост, а жалбата оставена без разглеждане.

УСПЕХ !

[Гост.]

Монти, здравей.
Да, ала не. Той за това колегата издирва нещо на ВКС досежно заповедното. От как се произнесе ВКС с това определение се промениха мъничко нещата. Всъщност съдебните актове не са се уеднаквили, ерго и практиката, защото това е първото Определение в този смисъл( повече не съм издирвала) и се разпространява леко апокрифно , не че е тайно, но твърде рядко някой се осмелява да оспорва...

Ето и определението( дано ти/ Ви, колеги, е от полза)

.......

[Гост.]

На колегата Питащ- извинения, че му спамя в темата, но сме се събрали приятна компания, та да ви питам- вашите мнения по отношение безумието наречено ТР № 1 от 2009г. на ВКС? ( защо ли да питам- задължително е, не подлежи на коментар) но съм наистина разочарована.
Споделям изцяло мотивите в особеното мнение на съдия Дария Проданова.

заповедното производство по същество съдържа в себе си семената на исковото производство

Невярно- част е от изпълнителното производство. Заявлението не е иск, ЗИ не се ползва със СПН, тя си е един вид покана за доброволно плащане...

[mosqito]

заповедното производство по същество съдържа в себе си семената на исковото производство

Невярно- част е от изпълнителното производство. Заявлението не е иск, ЗИ не се ползва със СПН, тя си е един вид покана за доброволно плащане...

А нееее .... не съм съгласен. Дали едно обръщение е кръстено "Молба" или "Заявление" е в сферата на безмислената казуиститика... В първия случай значи с ниско преведена глава ще да моля някой си да реши пробема ми, а във втория, с високо вдигната глава ще предявя претенцииите си ... Дали обръщението си към съда ще го кръстим с " Искова Молба" или " Исково Заявление" няма значение... С една дума: Тинтири -минтири...
-----
А не мислиш ли, че "поканата за доброволно плащане" не би трябвало да се връчва директно на длъжника /с нотариална покана например/? Все пак съдът не е пощенска кутия за общенията между две страни....
----

И накрая да споделя: Монтескьо бе отново блестящ... Поздрави за тебе Монтескьо!