РИОКОЗ СИ МЪЛЧИ

[lesnozapomnene]

Занесох сигнал в РИОКОЗ Варна за нередности в една фурна, дадоха ми входящ номер и зачаках. Месецът изтече на 06.09.09, но не получавам отговор. Обадих се по телефона - казаха ми, че са преценили да оставят сигнала без отговор.!
Че е възможно - вече не се чудя, ама се замислих законно ли е?
Който иска да сподели нещо ето и скайп:
lesnozapomnene
Благодаря:)

[plamen_penev]

Имах подобен, да не казвам същия, случай, lesnozapomnene: сигнал до главения прокурор, мълчалив отказ - МО (вероятно от Ситнилски или друг заместник на гл. прокурор?), дело за МО в АС София-град, определение за прекратяване на делото (съдия Ситнилска), частна жалба пред ВАС, потвърждаване на определението на първоинстанционния съд (докладчик Найденова, в екипа Анчева и Златинова).
За да не се връщам на този въпрос: чл. 121 от АПК определя ДВУМЕСЕЧЕН срок за постановяване на решение по сигнал.
Има две становища относно законосъобразността на МО по сигнали: моето (аз съм физик!) и на съда в лицето на отделни съдии (юристи!). Ще ги разглeдам по отделно, за да не повторите моята недалновидност в цитирания случай, а вие си изберете:
Моето: МО по сигнал е недопустим
- чл. 108 ал. 1 от АПК дефинира задължението на административния орган (АО) да разгледа сигнала, при това в срок!
- чл. 114 ал. 1 от АПК посочва формата на реакция на АО - "решение". Задължителността на постановяване на "решение" е видно и от други текстове на АПК.
- чл. 114 ал. 7 от АПК задължава АО в случай да отказ да МОТИВИРА това решение. Това само по себе си изключва допустимостта на МО! Забележете, че понятието МО не се споменава изобщо в глава 6-та от АПК. Напротив: в духа на АПК МО е обявен за недопустим!
- чл. 123. ал.1 от АПК засяга точно "сигнали" и е толкова безспорен, че ще го цитирам за по-кратко дословно: "Решението по сигнала е писмено, мотивира се и се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му." De facto това е и отговора на въпроса ви: допустим ли е МО по сигнал пред АО!
На цитираните по-горе съдии: МО по сигнал е допустим
Те извеждат допустимостта на МО от чл. 124 ал. 2 от АПК, който определя РЕШЕНИЕТО на АО като НЕОБЖАЛВАЕМО. Според тези съдии, необжалваемостта на самото "решение" по сигнал, влачи след себе си и допустимостта на МО по сигнали. Аз не го разбирам това, само цитирам... Казано по-иначе, тези съдии смятат (в определението не е посочено защо), че формулировката на иначе общия за АПК чл. 58 ал. 1 се отнася за една част от АПК, а не се отнася към други негови части.
И за да приключа с опита си да ви бъда полезен: сега бих подходил двустранно: бих завел дело за "МО" + "бездействие" (гл. 15, раздел 2-ри).
И не забравяйте, че срокът НЕ Е едномесечен!

[lesnozapomnene]

И аз те съв юрист, но знам, че мълчалив отказ може да се приложи само ако сигналът не е от компетентността на органа, до когото е адресиран. В случая по закон и наредба РИОКОЗ е задължена да прави проверки на обекти за производство на храни, така че не става дума за липса на компетентност.
Неофициално научих, че по сигнала ми е направена проверка и не са установени нарушения. А ги има и могат да се установят лесно. Но има конфликгт на интереси - инспекторката е писала НАССР плана за този обект и е естествено да не иска да глоби себе си. Но за мен е важно да получа писмен отговор - какъвто и да е той.
Благодаря за отзива.

[plamen_penev]

Не е така lesnozapomnene... МО не може да има! Ако АО, към когото е отправен сигнала не е компетентен, той има задължението да препрати сигнала до компетентния орган като ви съобщи (писмено и с дата) за направеното препращане (чл. 112 и др. от АПК). От датата на препращането започва да тече нов срок за компетентния орган. Така е не замо по АПК, а и по други, а може би и по всички закони. Като пример ще посоча ЗДОИ...
Освен това, сигналът не може да бъде разглеждан от лицето, срещу което е направен (чл. 113 от АПК)... такова нещо дори не е смешно... И разбира се че ви трябва писмен отговор! Така е по закон, но и по-важно е, че там трябва да има мотиви, данни, доказателства за взетото решение.
За съжаление нашият любим Законодател се е погрижил чрез АПК за пълната безотговорност на "н.в." бюрократа. Каквото и да ви напишат, със или без мотиви, въпросът умира там, поради необжалваемостта на подобно решение пред съда... Все пак остава задължението АО да сезира прокуратурата в случай че има основание да се предполага извършено престъпление от общ хатактер. Не че прокуратурата показва кой знае каква активност в разкриването и представянето пред съда на всякакви престъпления, но това е ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА. Така трябва!

[lesnozapomnene]

АПК според мен е наравен не за улеснение на обикновените граждани.
Имам една приятелка, която бе получила като оценка от ТЕЛК 91% инвалидност. На последното явяване бе смъкнат този процент до 53. Тя се жалва пред НЕЛК и според АПК обжалването на акта спира изпълнението му. Заради обжалването не може да покаже документ за нетрудоспособност пред НОИ и не може да получава пенсия. Тогава успяхме да се преборим, но с други средства. Проблемът бе, че според кодекса за социално осигуряване решението за пенсията се взема от НОИ. Обаче според правилника за Регионалните комисии за медицински експертизи РКМЕ служителката не праща в НОИ решението на ТЕЛК ако е обжалвано. Според закона за нормативните документи ако текст в нормативен акт противоречи на разпоредба в акт от по-висша стерен се приема разпоредбата на по-висшестоящия акт. В случая текст в правилник противоречи на кодекс и затова трябва да се извършат действията предвидени в кодекса. Би могло да се отпусне пенсия и след това нейният размер да се приведе в съответствие с решението, но законодателят е решил друго, а именно - да не дава пенсия докато трае обжалването. В този период вместо 3 месеца това отне 2 години. Но нещата се уредиха по друг начин. С жалби до европейски институции и чрез съда. Основен принцип в правото е, че положението на жалващия не може да стане по-лошо заради жалването. На тази база всеки съд решава в полза на жалващия. Гадното е, че пенсиите за инвалидност са около 150 лв и да оставят без тях инвалидите, които имат и по-големи нужди от останалите е гавра с тях. Бе въпрос на правителствена политика и на закотворческо безумие. Защото индивидуалният административен акт /решението на ТЕЛК/ освен основание за отпускане на пенсия е и документ за здравословното състояние. Мисля, че което лоби е имало възможност е наложило защита на своя интерес в законодателството ни. Пример за това е наредбата за минималните адвокатски хонорари. Според решение на Комисията за защита на конкуренцията е наложена глоба от близо 2.4 млн лв на застрахователите, които се разбраха за минимални цени на Гражданска отговорност. Защото определянето на минимални цени е забранено споразумение според Закона за защита на конкуренцията. И по прецедент, а и по същата логика наредбата за минималните хонорари на адвокатите е противозаконна. И отново нагло е поведението на законотворците, че наредбата с новите /завишени/ тарифи е приета след като е влязъл в сила закона за защита на конкуренцията. Утешителното е, че при едно аналогично решение както бяха глобени застрахователите, така ще бъдат глобени и адвокатите - най-вече защото техните приходи са в пряка зависимост от точно тази наредба. Да взема да се обадя на финансовия министър да има още едно перо за попълване на приходите.
Живее ми се по европейски.

[hidden]

Глава осма.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СИГНАЛИ
Раздел I.
Общи положения
Предмет и обхват
Чл. 107. (1) По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.
(2) Тази глава не се прилага за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред.
(3) Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи.
(4) Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.
Принципи
Чл. 108. (1) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове обективно и законосъобразно.
(2) Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава.
Страни
Чл. 109. Всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, може да подава предложение или сигнал.
Организация на работата с предложенията и сигналите
Чл. 110. (1) Организацията на работата с предложенията и сигналите се определя в устройствените правилници на органите по чл. 107, ал. 1.
(2) За цялостната работа с предложенията и сигналите отговарят органите по чл. 107, ал. 1. Организирането на работата може да бъде възложено на овластени от тях длъжностни лица.
(3) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да приемат граждани и представители на организации и да изслушват техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове.
Форма на предложенията и сигналите
Чл. 111. (1) Предложенията и сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща.

(2) Подадените по реда на ал. 1 предложения и сигнали се регистрират.
(3) Когато е необходимо предложението или сигналът да се подаде писмено или да отговаря на определени изисквания, на подателя се дават съответни разяснения.
(4) Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.
Препращане по компетентност
Чл. 112. Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала.
Ограничения
Чл. 113. Сигналите не могат да се решават от органите или от длъжностните лица, срещу чиито действия са подадени, освен когато те приемат, че са основателни, и ги уважат.
Изясняване на случая
Чл. 114. (1) Решението по предложение или сигнал се взема, след като се изясни случаят и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица.
(2) Органите, до които са подадени предложения и сигнали, разясняват на подателите техните права и задължения.
(3) За установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използват всички средства, които не са забранени от закона.
(4) Средствата за изясняване на случая се определят от органа, компетентен да постанови решението, освен ако друг нормативен акт предписва доказването да се извърши по определен начин или с определени средства.
(5) Организациите са длъжни да дадат исканите им документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението.
(6) Гражданите са длъжни да представят исканите им документи и да дават сведения, освен ако това може да увреди техните права или законни интереси или да накърни достойнството им.
(7) Когато исканията са незаконосъобразни или неоснователни, или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват мотивите за това.
Изпълнение
Чл. 115. Органът, който е постановил решението, взема мерки за неговото изпълнение, като определя начина и срока за изпълнението.
Приключване на производството
Чл. 116. Производството по предложенията и сигналите приключва с изпълнението на решението.

[plamen_penev]

Въпросът с неприлагането на норма противоречаща на норма от по-висок порядък е много голяма тема, съществено различна от темата за МО, lesnozapomnene. Странното при нея не е това, че масово се пишат неграмотни правилници, наредби и дори инсптрукции, а в това, че съдиите масово не се съобразявата с приоритета посочен в ЗНА (и другаде!). Получава се абсурдната ситуация, че засегнатото лице, вместо просто да посочи противоречието пред съдията, трябва първо да атакува порочния поднормативен акт в АС, за да бъде отменен противоречащия текст и тогава да си води основното дело! При това вероятно ще бъде изпуснат някакъв срок... Ще кажа само, че за да бъде осъществена отмяната, трябва да са на лице редица условия с които Законодателят е взел мерки да я затрудни. Но както казах - това е друга тема.
Да! Новия АПК е несъмнено добре структуриран, но в същото време е крачка в страни от ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА. мога да посоча много примери, включително и противоконституционни текстове. Но нека не забравяме и стремежа на нашето правосъдие не да решава споровете, а да ги спре чрез финансови лостове... Така ни съветват и някои западни "експерти".
Мисля, lesnozapomnene, че за вас ще представлява интерес следния линк:http://www.mitev.eu/?cat=1. Хвърлете му едно око...