Бездействието и безхаберието на административните служители

[sadiata]

Непровилен и необосновано е становището на system,предвид следното:
Касае се видно от така поставения казус че е построена според автора на казуса незаконна ограда и тек съм имал предвид не разрешение за незаконна ограда,а разрешение за построяване на ограда.
Да започнем с чл.214 от ЗУТ:
Чл. 214. Индивидуални административни актове по смисъла на този закон са:
1. актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати;
2. актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации;
3. актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи.
Интересна е точка 3 от Чл.214 от ЗУТ където е определено за ИАА и акта за премахване на незаконни строежи.В този смисъл във връзка с чл.213 следва логическия извод ,че жалбата против незаконно построена ограда е искане да се издаде акт за премахването на незаконен строеж,респ. незаконно построената ограда.Съответно тъй като не е налице специална клауза по отношение на реда на съдебно обжалване на ИАА по смисъла на чл.214 т.3 то по силата на чл.213 от ЗУТ се прилагат разпоредбите на АПК.
В чл.216 от ЗУТ е определено кои актове не подлежат на съдебно обжалване актовете на главните архитекти към общините- 1. отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива;
2. разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива. В този смисъл намирам че построената незаконна ограда не е сред тези категории актове защото е употребено понятието "инвестиционен",а не частен строеж какъвто е оградата.
В чл.221ал.1 от ЗУТ е дефинирана материалната компетентност на Директора за национален строителен контрол,в чиито точка 10 на този член е посочено че именно началника е този които е компетентен да издаде акта за премахване на незаконен сроеж,съответно и отказа да се издаде такъв акт.
В гражданския процес е установен института на установителния и осъдителен иск като ищеца може да избира дали да предяви установителен иск и едва след това осъдителен или да предяви установителен към осъдителен иск.В този смисъл предпоставка за допустимост на исковете е да е налице правен интерес от предявяването на иска.В този смисъл безпорно въпросния господин има правен интерес защото е собственик на земята,чиито граници е нарушена от друг частно правен субект.
Допустимо е и оспорването истиността на съставен официален документ какъвто е протокола въз основа на които е издадено разрешението за строеж на ограда.
Що до съдебната практика противник съм на тезата че съдебната практика е източник на правото,а от там и ръководство за бъдещите съдебни състави които ще решават казус по които е налице съдебна практика.Това и защото бъдещите съдии не са задължени по закон да споделят тезите на своите колеги.Съдебните решения не са обвързващи за разлика от тълкувателните постановления и решения.
Господина е направил грешка че е продявил осъдителен иск по чл.257 от АПК,защото задължението на Началника на ДНСК следене законосъобразността по устроиство на територията не е такова по смисъла на чл.257 от АПК/неоснователно бездеиствие/.
Безпорно господина е с правен интерес от издаването на заповед за премахване на строежа,които е построен върху частната му собственост,която според Конституцията е неприкосновена.Да ли е основателно искането запремахване на незаконен строеж е въпрос по същество на искането за издаване на Заповед за премахване на незаконен строеж, а не по процесуалната допустимост на искането.В този смисъл органа по същество може да отхвърли и ли да уважи искането.
С уважение Марин Маринов

[plamen_penev]

Отново перфектен!

sadiata каза:
Що до съдебната практика противник съм на тезата че съдебната практика е източник на правото

За жалост у нас има много поклонници на англосаксонската система, в което няма нищо лошо, ако уважаваха законната континентална система, която е в сила у нас... Всяка система е добра когато се прилага като СИСТЕМА. Разказвал съм до какви смехории води еклектиката между двете, по начина по който я прилагат някои, вероятно недоучили съдии у нас... Но да не спамя в темата!

[system]

В гражданския процес е установен института на установителния и осъдителен иск като ищеца може да избира дали да предяви установителен иск и едва след това осъдителен или да предяви установителен към осъдителен иск.

Подобно мнение е извинително само ако още не сте стигнали 4-ти курс. Азбучна истина е, че когато правото на собственост на ищеца може да бъде защитено чрез осъдителен иск - ревандикационен или негаторен, правен интерес от предявяване на самостоятеленс установителен иск за собственост няма. Това е така, защото и двата споменати от мен по-горе осъдителни искове съдържат установителна част.
Правен интерес от предявяване на самостоятелен установителен иск за собственост има, когато ищецът владее имота си, а нарушението се изразява в неоснователно оспорване от ответника на правото на ищеца или неоснователно претендиране от страна на ответника на негово право върху вещта. Правен интерес от предявяване на установителен иск няма при действия, с които правото на ищеца не просто се оспорва, а непосредствено се нарушава с действия на ответника. В конкретния случай, сам се опровергавате, че "въпросният господин" имал правен интерес от УИ, защото в същото изречение добавяте:

защото е собственик на земята,чиито граници е нарушена от друг частно правен субект

.
Такова нарушение се защитава чрез негаторен иск по чл. 109 от ЗС, а не чрез установителен иск.
Справка: Ж. Сталев "Българско гражданско процесуално право" изд. 2006 г. с. 197-198, Л. Василев "Българско вещно право" фототипно издание 2001 г. с. 425-427.

Допустимо е и оспорването истиността на съставен официален документ какъвто е протокола въз основа на които е издадено разрешението за строеж на ограда.

Не съм казал че е недопустимо, а че е напълно излишно, след като може да се оспори по реда на чл. 193 от ГПК в друг исков процес.

Що до съдебната практика противник съм на тезата че съдебната практика е източник на правото,а от там и ръководство за бъдещите съдебни състави които ще решават казус по които е налице съдебна практика.Това и защото бъдещите съдии не са задължени по закон да споделят тезите на своите колеги.Съдебните решения не са обвързващи за разлика от тълкувателните постановления и решения.

Никой не твърди, че съдебната практика е източник на правото, нито че е задължителна, ако не е в ТР и ТП. Просто съставите на Върховния административен съд в решенията си ad hoc в повечето случаи дават ясно, прецизно и вярно тълкуване на въпроса що е административен акт по смисъла на ЗУТ - нещо, което не видях в поста Ви.
Но за това - по-късно.

[system]

Така, нека продължим със сътвореното от господин "съдията":

Интересна е точка 3 от Чл.214 от ЗУТ където е определено за ИАА и акта за премахване на незаконни строежи.В този смисъл във връзка с чл.213 следва логическия извод ,че жалбата против незаконно построена ограда е искане да се издаде акт за премахването на незаконен строеж,респ. незаконно построената ограда

Тази "връзка" с чл. 213 от ЗУТ, която правите, е напълно неотносима към дефиницията за ИАА по смисъла на този закон. Нормата очертава общата компетентност на съдилищата по осъществяване на съдебния контрол върху тези актове по устройство на територията, които са административни актове по смисъла на ЗУТ. И от нея не следва извод - още по-малко "логически", че жалбата срещу незаконно построената ограда била искане да се издаде акт за премахване на незаконен строеж. Ако ще обосновавате "логиката" си с правилата на АПК, задръжте, защото има специални норми на ЗУТ, които цитирате, но очевидно не разбирате.

Съответно тъй като не е налице специална клауза по отношение на реда на съдебно обжалване на ИАА по смисъла на чл.214 т.3 то по силата на чл.213 от ЗУТ се прилагат разпоредбите на АПК

Само че е налице специална норма, дефинираща понятието "индивидуален административен акт" по смисъла на ЗУТ. Тази специална норма на чл. 214 от ЗУТ ограничава обхвата на съдебното обжалване - то обхваща само тези актове, които са ИАА по смисъла на ЗУТ.
Точка трета на чл. 214 от ЗУТ определя като ИАА актовете за премахване на незаконни строежи. Тълкуването на тази норма във връзка с предходните две точки на същия член изключва отказите за издаване на акт за премахване на незаконен строеж като ИАА по смисъла на ЗУТ. В точка първа на чл. 214 от ЗУТ отказите за издаване на изброените там ИАА изрично са приравнени към ИАА. В точка втора това е направено чрез препращане към точка първа. В точка трета обаче не се съдържа приравняване на отказите към ИАА, нито изрично, нито чрез препращане. Това не е "неуреден въпрос", който да направи възможно приложението на дефиницията на АПК, защото в останалата част на дефинитивната норма на чл. 214 от ЗУТ (без точка 3), отказите са прогласени за ИАА. Това означава, че волята на законодателя е била да изключи отказите за издаване на акт за премахване на незаконен строеж като ИАА по смисъла на ЗУТ.
Последващият чл. 215 ал. 1 от ЗУТ в частта за отказите е донякъде непрецизен и не може да обоснове приравняване на отказите към ИАА по точка 3. Това е така, защото нормата визира всички ИАА по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, а приложението на пасажа "отказите за издаването им" към точки първа и втора на чл. 214 от ЗУТ би довело до "двойно отрицание" - "отказите на отказите за издаване на ИАА".
Съжалявам, че трябваше да повторя донякъде доводите си от темата "Ответник по жалба за мълчалив отказ?", но се нлагаше за яснота.
За да постигнем още по-голряма яснота, ще се опитам да Ви обясня, че Вашата теза за обжалваемостта на отказите на ДНСК за издаване на акт за премахване на незаконен строеж води до неразрешимо логическо противоречие. Надявам се да прочетете внимателно следващите редове. Да допуснем, че жалбата срещу незаконен строеж е искане за издаване на ИАА и че този отказ подлежи на обжалване. Страни в административния процес в неговата административна фаза биха били напр. молителят, собственикът на имота или носителят на друго ВП (ако е различно от молителя лице) изпълнителят на строежа и/или собственикът на строежа. ДНСК издава отказ за издаване на заповед за премахване на строежа. Молителят обжалва този отказ пред административния съд. Страни в съдебния административен процес са, освен посочените по-горе, и ДНСК. Административният съд приема, че жалбата е допустима и основателна и отменя отказа на началника на ДНСК.
И сега идва въпросът какво би следвало да направи административният съд ? Той не може да "реши делото по същество" на осн. чл. 173 ал. 1 от АПК, защото това би означавало да разпореди премахване на незаконния строеж. Естеството на този акт не позволява това - той е в компетентност единствено на началника на ДНСК или овластено от него длъжностно лице, съгласно чл. 225 ал. 1 от ЗУТ. Остава другият вариант, визиран в чл. 173 ал. 2 от АПК - да върне преписката на началника на ДНСК с указания по тълкуването и прилагането на закона.
И тук идва колизията. Тези указания задължително биха съдържали становище относно незаконността на строежа. След като отменя отказ за премахване на незаконния строеж, адм. съд задължително следва да обоснове материалноправния си извод за незаконността на строежа. Този извод би се ползвал със сила на пресъдено нещо, защото би бил част от задължителните указания на адм. съд в отменителното решение. Тази сила на пресъдено нещо действа по отношение на страните в адм. процес. Началникът на ДНСК изпълнява указанията и издава заповед за премахване на незаконния строеж.
Ето Ви противоречието. От една страна, тази заповед за премахване на незаконния строеж би била ИАА по смисъла на чл. 214 т. 3 от ЗУТ и би подлежала на обжалване, съгласно изричната разпоредба на чл. 215 ал. 1 от ЗУТ. Но от дзруга страна, тя не би следвало да подлежи на обжалване, защото не е допустимо пререшаване на въпрос, решен със сила на пресъдено нещо. А в случая въпросът за законността на строежа би бил в обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението на административния съд.
Стана ли ясно ?
Нека продължим нататък:

В този смисъл намирам че построената незаконна ограда не е сред тези категории актове защото е употребено понятието "инвестиционен",а не частен строеж какъвто е оградата.

Колега, в цитираната от Вас норма на чл. 216 т. 2 от ЗУТ не е употребено понятието "инвестиционен строеж". Такова понятие в ЗУТ няма. Впрочем, няма и понятие "частен строеж".
Нека за улеснение отново цитираме нормата, за да я анализираме:

Закон за устройство на територията
Чл. 216 (1) Не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред следните административни актове на главните архитекти на общините (районите):
.............
2. разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива.

Първият необжалваем пряко по съдебен ред ИАА е разрешението за строеж. Независимо дали е придружено или не с инвестиционен проект. Добавката

...заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват

означава, че когато за издаването на разрешението за строеж се изисква и е изготвен инвестиционен проект (т. е. извън случаите на чл. 147 ал. 1 от ЗУТ), той също както и самото разрешение, не подлежи на пряко обжалване по съдебен ред. А не че разрешението за строеж, за което инвестиционен проект не се изисква, подлежи на обжалване пряко пред съда.
За комплексния проект за инвестиционна инициатива се спирам само за пълнота на изложението, защото конкретния казус не е такъв. Уредбата на КПИИ е в чл. 150 от ЗУТ, а в чл. 218 от ЗУТ е прогласена неговата обжалваемост направо пред съда. Т. е. разрешението за строеж подлежи на пряк съдебен контрол само когато е част от комплексен проект за инвестиционна инициатива, а не и когато е самостоятелен ИАА, придружен или не от инвестиционен проект.
Малко по-горе Ви казах, колега "съдия", че още много има да учите. По-добре спрете разискването по темата дотук и залегнете повечко над книгите. Навлязохте в сфера, която очевидно не познавате, за да обсъждате.
Аз се оттеглям. Нямам какво да добавя по темата, а ако колегата прочете внимателно написаното, мисля че би му станало ясно.

[Гост.]

Перфектно изложение, колега system!
Въпреки, че сте пеналист.

[system]

:roll: Перфектно изложение, колега system!
Въпреки, че сте пеналист.

Стига де ... Пак се засрамих.
Но все пак ме подсетихте да направя една уговорка, която в никакъв случай не следва да се приема като опит за "измиване на ръце" от това което съм казал. Поли е права - аз се занимавам с наказателно право. Интересът ми към административното и гражданското право в частта им, която е предмет на правна уредба в ЗУТ, е интерес по-скоро на любител, който не се е отърсил от старите спомени . Не искам да се презастраховам за евентуално допусната от мен грешка при тълкуването. Напротив - заставам зад всяка своя дума. Но не е изключено да греша. И ще се съглася с всеки, който ме опровергае с мотивирани аргументи.

[sadiata]

Относно становище от system на 27 Авг 2009 11:30 am :

System ,
На първо място следва да Ви благодаря,че обосновавате тезата която издигате по дадн казус,което винаги съм толерирал у частниците във форума и което Ви прави наистина конкурент в дискусията.

Намирам становищети Ви за неправилно и необосновано по следните съображения:
Предмет на глава петнадесета от ЗУТ е съдебен контрола върху актовете по устроиство на територията
В чл.214 от ЗУТ са дефинирани индивидуалните административни актове като според точка 3 на този член ИАА по смисъла на този закон са актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи.В последното изречение на тази точка се разбира че ИАА е и акта за премахване на незаконен строеж-премахване на незаконно построена ограда.В този смисъл жалбата против незаконно построената ограда,в петиума би следвало да се съдържа искане за издаване на акт по чл.214 т.3 от ЗУТ.В този смисъл според чл.215 ал.1 изр.второ от ЗУТ е посочено изрично че отказите да се издадът ИАА по чл.214 т.1-3 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по месонахождението на имата.В тази норма е определено понятието "Отказ "-да се издаде акта.В ЗУТ няма изрично определение на това понятие,но на основание чл.213 изр.последно от ЗУТ е регламентирано че а по въпроси, които не са уредени в ЗУТ - по Административнопроцесуалния кодекс.Въобще издаването на ИАА по чл.214 т.1-3 от ЗУТ не е уредено в ЗУТ ,поради което субсидирано ще следва да се приложи чл.24 и сл.от АПК.Според чл.57 ал.1 ИАА се издават в 14 дневен срок, а на основание чл.58 ал.1 непроизнаснето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта,респ.ИАА по чл.214 т.3 изр. последно от ЗУТ.Затова употребеното понятие "отказ" -да се изаде ИАА по чл.214 от ЗУТ ,в чл.215 ал.1 изр.второ от ЗУТ следва да се схваща в неговото проявление мълчаливо и явно/изрично/.В този смисъл непроизнасянето по жалбата срещу незаконния строеж -ограда,с която се иска издаване на акт за премахване на незаконен строеж в 14 дневен срок е мълчалив отказ да се издаде акта и на основание чл.215 ал.1 изр.второ подлежи на съдебно обжалване.В този смисъл е неправилно становището ,че мълчаливия отказ да се издаде акта по чл.214 т.3 не подлежи на съдебно обжалване.
Искането да се издаде акт за премахване на незаконен строеж-премахване на незаконно построената ограда не е акт от категорията на актовете по чл.216 от ЗУТ,но дори и да е ,то той също подлежи на съдебен контрол след ревизия на акта от началника на ДНСК по арг.на чл.216 ал.6 от ЗУТ.
Относно пункта от становището съдебната намеса за отмяна на отказа да се издаде акта за премахване на строеж мотивите които го съпровождат са неясно изложени/липсва логическа последователност в излагането на съображенията/:
Не е налице така твърдяната "колизия "-това понятие не е обосновано от логическа страна,но следва да изложа следното:Отказа/мълчалив или изричен/ да се издаде акт по чл.214 т.3 изр.последно от ЗУТ не е със сила на присъдено нещо а представлява административен акт с негативна последица за молителя ,който е поискал издаването му.Не е със сила на присъдено нещо и евентуално отменително решение на Административния съд на отказа да се издаде акта за премахване на строеж,а е такова установяващо незаконосъобразността на акта и елиминирането му от юридическата деиствителност.С указанията по пролагането на закона процесуален и матариален такъв,сада обезпечава законосъобразното издаване на акта,които указания са задължителни за АО.Така съда упражнява контрол за законосъобразност на актонете по устроиство на територията,което не може да се схваща негативно.
Намирам също така ,че на основание чл.213 изр.последно от ЗУТ приложение намират принципите установени в общия административнопроцесуален закон-чл.6,7,8,9 от АПК,които са задължителни за АО-ДНСК при постановяването на какъвто и да е ИАА по чл.214 от ЗУТ.
Предвид на гореизложеното намирам че жалбата по повод незаконния строеж е искане да се издаде акт по чл.214 т.3 изр.последно от ЗУТ и производството по неговото разглеждане следвада протече по реда на чл.24 -59 от АПК при изследване на неговата допустимост и основателност.Ако обстоятелствената част на жалбата е в противоречие с петиум й АО остава производството без движение и указва на жалбоподателя/молителя/ да конкретизира искането си.Ако в обстоятелствената част се излагат обстоятелстваза незаконен строеж,то чисто лигически може да се направи извод че се касае за искане да се издаде акт за премахване на строеж.
Извън горното теорията за установителния и осъдителен иск е неправилна и затова препоръчвам да се чете "Гражданско процесуално право " с автор Анелия Мингова и др. и Коментар на ГПК с автор Ружа иванова,Благовест Пунев и др. изд.2008г.В този смисъл ищеца разполага при наличие на превен интерес с правото на избор.
С уважение Марин Маринов

[plamen_penev]

Истинско удоволствие е да следиш спор, в който двете страни не се поливат с лични обиди като... чели сме ги тук... а се аргументират! Така дори неюриста наистина може да разбере за какво иде реч.
Почитания към sadiata, чийто мотиви ми се струват по-приемливи и строги и огромно уважение към неговия опонент в този спор - system!

[system]

Господин "съдия", изобщо подминавате анализа на дефиницията за ИАА, съдържаща се в чл. 214 от ЗУТ. А точно там се съдържа аргументацията, че отказ за издаване на заповед за премахване не може да има.
Естествено, че за неуредените в ЗУТ въпроси се прилага АПК. Но въпросът за отказите за издаване на ИАА и въпросът за производството за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж е изрично уреден в чл. 223-225 от ЗУТ (цитирам малко наизуст, защото ЗУТ в момента не е пред мен). Не можете да приложите препращането към АПК там, където има изрични норми

мотивите които го съпровождат са неясно изложени/липсва логическа последователност в излагането на съображенията/

Кое Ви е неясно и в какво според Вас се изразява липсата на логическа последователност ?

Отказа/мълчалив или изричен/ да се издаде акт по чл.214 т.3 изр.последно от ЗУТ не е със сила на присъдено нещо а представлява административен акт с негативна последица за молителя ,който е поискал издаването му.

.
Никога не съм твърдял, че отказът на административния орган за издаване на ИАА се ползва със сила на пресъдено нещо.

Не е със сила на присъдено нещо и евентуално отменително решение на Административния съд на отказа да се издаде акта за премахване на строеж...

Тук е наложително да се обосновете.

а е такова установяващо незаконосъобразността на акта и елиминирането му от юридическата деиствителност...

... със сила на пресъдено нещо.

С указанията по пролагането на закона процесуален и матариален такъв,сада обезпечава законосъобразното издаване на акта,които указания са задължителни за АО

... и се ползват със сила на пресъдено нещо. От което следват моите изводи. Отречете ли СПН на отменителното решение на АС, отваряте възможност за безкрайно обжалване на ИАА, независимо от наличието или не на съдебно произнасяне за неговата законосъобразност.

препоръчвам да се чете "Гражданско процесуално право " с автор Анелия Мингова и др. и Коментар на ГПК с автор Ружа иванова,Благовест Пунев и др. изд.2008г.

Кое точно от този коментар? Моля, цитирайте.

[Гост.]

Перфектно изложение, колега system!
Въпреки, че сте пеналист.

Ау, тук съм пропуснала една фраза... ще се допълня. Да се чете:

Перфектно изложение, колега system! Но дали ще ви разберат е друга тема.

По отношение препоръките и при цялото ми уважение към авторитета на авторите- това са най-лошо похарчените ми пари за правна литература.
Та, благодаря, но аз ще препоръчам на колегата да чете Влахов. Кратко, ясно, синтезирано и не на последно място, но най-важно - практически насочено, което обуславя полезност.

[system]

Благодаря, Поли ! Признателен съм ти.

[Гост.]

Съжалявам.
Допуснала съм двусмисленост в последният си пост- препоръката ми е към колегата "съдията".
Систем, моля да ме извиниш.

[system]

Съжалявам.
Допуснала съм двусмисленост в последният си пост- препоръката ми е към колегата "съдията".
Систем, моля да ме извиниш.

Не си ме засегнала с нищо. разбрах оценката ти и съм поласкан.
Макар че, честно казано, се уморих от този спор.

[sadiata]

Относно становище от system на 27 Авг 2009 08:32 :
Не подминавам дефиницията за ИАА в установена в чл.214 от ЗУТ, а тъкмо на нея се позовавам,но очевидно тук се касае за тълкуване което Вие правите и тълкуване на чл.214 което аз права.
Правилно сте отбелязйл че в чл.223-225 от ЗУТ е определен административния контрол върху устроиство на територията и те до известена степен споделят философията на производството по издаване на ИАА по чл.24 -59 от АПК.
Неоснователен е извода Ви че "Отречете ли СПН на отменителното решение на АС, отваряте възможност за безкрайно обжалване на ИАА, независимо от наличието или не на съдебно произнасяне за неговата законосъобразност".В този смисъл съда отменя акта-отказа да се издаде заповед за премахване на незаконен строеж и връща преписката на АО за произнасяне по същество с указания по прилагането на закона.АО обаче разглежда на ново въпроса и постановява пак изричен отказ да издаде акта,тогава на на ново започва съдебно обжалване в двете му инстанции като втория път съда решава спора по същество и едва тогава ще е налице СПН.
Извода ви че "Господин "съдия", изобщо подминавате анализа на дефиницията за ИАА, съдържаща се в чл. 214 от ЗУТ. А точно там се съдържа аргументацията, че отказ за издаване на заповед за премахване не може да има" не намира опора в закона. В чл.215 ал.1 изр.второ от ЗУТ законодателя е употребил думата "отказа" да се издадът ИАА.
Поддържам предходните си становища и намирам спора за приключил.
С уважение Марин Маринов

[plamen_penev]

poli_g! Как можеш да се вмъкваш с такива дреболии в един наистина красив спор?! Следя го с повишено внимание не защото ми трябва, а именно заради неговото изящество! Такива рядко се срещат във форума. Моля те не внасяй шум

[system]

Поддържам предходните си становища и намирам спора за приключил.

Както желаете. Само добавям още няколко щрихи точно във връзка с предходните ви (а и с последното) становища.
Първо нека се върнем малко назад:

В ЗУТ няма изрично определение на това понятие,но на основание чл.213 изр.последно от ЗУТ е регламентирано че а по въпроси, които не са уредени в ЗУТ - по Административнопроцесуалния кодекс.

Виждам, че много харесвате разпоредбата на чл. 213 от ЗУТ - общо в двете теми това е петото или шестото ви позоваване на нея. Обърнахте ли обаче внимание на нейното съдържание и нейното систематично място в закона ? Нека я цитираме:

Закон за устройство на територията
.................
Глава деветнадесета
Съдебен контрол на индивидуалните административни актове по устройство на територията
Чл. 213. Съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по Административнопроцесуалния кодекс.

Както писах по-горе, нормата очертава компетентността на съдилищата да осъществяват съдебен контрол и редът, по който този съдебен контрол се осъществява. Точно това и нищо друго е смисълът на препращането на чл. 213 от ЗУТ към АПК - само относно реда за осъществяване на съдебния контрол върху ИАА по ЗУТ. Нормата на чл. 213 от ЗУТ няма препращащо действие по отношение на дефиницията за индивидуален административен акт, съдържаща се в чл. 214 от ЗУТ. Поради това, не можем на основание препращането на чл. 213 от ЗУТ към АПК, да прогласим за административни актове и отказите (изрични или мълчаливи) за издаване на ИАА по точка 3 на чл. 214 от ЗУТ.
Обосновката Ви с чл. 215 ал. 1 от ЗУТ няма да коментирам, защото вече изразих становище по тази разпоредба - в частта й относно "отказите" тя е непрецизна и практически неприложима, поради допускането на "двойно отрицание" при препращането към чл. 214 от ЗУТ.
Въпреки че няма пряка връзка с темата, не можах да се сдържа да не коментирам, когато прочетох следното:

В този смисъл съда отменя акта-отказа да се издаде заповед за премахване на незаконен строеж и връща преписката на АО за произнасяне по същество с указания по прилагането на закона.АО обаче разглежда на ново въпроса и постановява пак изричен отказ да издаде акта,тогава на на ново започва съдебно обжалване в двете му инстанции като втория път съда решава спора по същество и едва тогава ще е налице СПН.

Колега, всяко съдебно решение по граждански, търговски и административни дела се ползва със сила на пресъдено нещо, независимо от неговия ( на съдебното решение в административния процес) отменителен, изменителен, прогласителен или отхвърлителен характер. Всяко произнасяне от съда с решение относно законосъобразността на един административен акт е произнасяне "по същество" на конкретния административноправен спор. Дали със съдебното решение актът се отменя, изменя, обявява за нищожен или жалбата се отхвърля, има значение за "останалата част" от действието на решението - в първите два случая то е конститутивно, а във вторите два има само установително действие - Коментар на АПК Пенчев, Тодоров, Ангелов, Йорданов, с. 342-343. Така че, и при отмяна на ИАА от съда и връщане със задължителни указания, е налице СПН. И тя овхваща и въпросните "указания за прилагане на закона", защото това е част от произнасянето на съда по конкретния административноправен спор.
И ако приемем тезата Ви, че отказът да се издаде заповед за премахване на незаконен строеж също е ИАА и подлежи на съдебно обжалване и отмяна (със СПН !), стигаме до последиците, описани малко по-горе в моите съображения, на които според Вас им липсвала логическа последователност (не уточнихте защо, но карай, дума дупка не прави, казал го е народът). Които последици водят до единствено възможния извод за необжалваемост на отказ за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж.
Изглежда с това трябва да приключим. Нямах намерение да се впускам в спор, а да дам на питащия разумен съвет. И продължавам да мисля съвета си (той всъщност беше на Melly) за гражданскоправния път на защита като единствено възможен, за правилен и разумен съвет.
А сега отивам да карам последния ден от отпуска си.

[Melly]

poli_g! Как можеш да се вмъкваш с такива дреболии в един наистина красив спор?! Следя го с повишено внимание не защото ми трябва, а именно заради неговото изящество! Такива рядко се срещат във форума. Моля те не внасяй шум

Здравей, Пенев,

Някъде от задните редове се присъединявам към бурните овации на "публиката". Да ти призная, даже мислех да извадя доводите от защитната теза на system и в други случаи на спор да ги пействам, тъй като са перфектни - кратко, ясно и точно обосновани.
Съжалявам, за твоя фаворит... Ако не друго, то от тази тема sadiata (но не само той) може да извлече безценни знания относно характеристиката на ИАА-ве.

[Melly]

Относно: от Melly на 21 Авг 2009 09:20 am
Уважаема Melly,
Не считам че настоящия кзус касае гражданско правен спор за граници,а е административно правен спор - по този въпрос чети system както се чете Евангелието
Естествено когато се говори за алтернативи за защита правото на собственост господина може и по реда на ГПК да предяви иск пред Районен съд по местонахождението на имота ,с който да установи правото на собственост върху земната площ,на която последя счита че е собственост.

Когато установителния иск е решен в полза на този господин ,същия може да пристъпи към предявяване на осъдителен иск по адрес на нарушителя - тук се изказваш абсолютно неподготвен УИ е недопустим, щом страната може да защити нарушеното си право с осъдителен иск.

Отделно от това господина сочи че в протоколите не била отразена истината.В този смисъл пред районния съд може да се предяви иска за оспорване съдържанието на официален докумен и СРС да установи неистинност на въпросния официален документ.Едва тогава може да се атакува акта за право на строеж върху земната площ ,чиято собственост е на този господин.
Надявам се да бъда полезен. .... не стана ясно на кого
С уважение Марин Маринов

С най-голямо уважение,
Melly

[Гост.]

Отделно от това господина сочи че в протоколите не била отразена истината.В този смисъл пред районния съд може да се предяви иска за оспорване съдържанието на официален докумен и СРС да установи неистинност на въпросния официален документ.

...

п.п. Пенев, не ми размахвай пръсти и на мен.
Нищо не си разбрал от лекцията на Систем, така че не ми говори за спор.

[plamen_penev]

system, Melly, когато не се занимава с обиди към форумците е без съмнение перфектен, което, обаче, не го прави автоматично прав... Посочените от него доказателства са тези, които имат стойност. Все пак спорът си има правила! Нека не ги обругаваме с ниски страсти...
poli_g, благодаря за вниманието, което получавам от теб (и от Melly!) тук, поласкан съм разбира се, но наистина няма нужда...