Обръщам се към вас със следния проблем, за т.н. второ мнение – което често е по-значимо от първото
Въпросът е личен. Изнасям го в общи линии.
Преди време баба ми и дядо ми получиха, като обезщетение (чрез съдия изпълнител) за „неизпълнение“ от строителя, самостоятелен парцел, който парцел обаче се оказа част от общ ПУП към завършената, в съседство сграда.
По план е напълно завършена 2/3 от сградата (общо казано – върху 2/3 от регулирания парцел) и вече редовно се експлоатира от собствениците на жилища, които в завършителен етап се принудиха да си съберат немалка сума за довършване. А от строителя – „ни вест, ни кост“.
Останалата 1/3 (общо казано) от парцела (близо 280м2+), остана нерезлизирана, недокосната, представляваща дворно място, в стари граници, смостоятелен имот, прехвърлен на строителя и присъединен при началните мероприятия, преди време. С др. думи, по нея не беше започнато абсолютно нищо.
Впоследствие по една или друга причина нещата придобиха тегаво развитие и до „изпълнение“, по договореното и очакваното от нас не се достигна, което ни даде и повод да осъдим строителя, като въпросният парцел бе, така да се каже единствения му налиичен актив, в/у който се наложи обезпечение.
Решението бе в наша полза и удоволетворението след преживяните немалко несгоди и загуби на време и средства от нас, през последните общо 15 години, бе окуражаващо, до момента в който се сблъскахме с обвързващото действие на режима на ПУП към имота.
През цялото врме след Решението, тясно действаха с частен съдебен изпълнител, в който бяхме сигурни че ни съдейства за справедливото събиране на вземането. Истината е че баба ми и дядо ми не баха осветлени много по въпроса (по отношение на регулацията), при положение че учатваха в публичната продан с размера на вземането.
Нашето мнение е, че ако тогава бяхме наясно, може би щяхме да предпочетем да се въздържим от закупуване, чрез прихващане. При положение, че дори се надплати немалка сума, трябваше ли да сме наясно че предобиваме парцел в регулация?!
Не знам и явно вече е без значение кой какво е бил длъжен да направи тогава, но резултатът е факт, настъпил вече преди години.
Самия имот е с осигурена самостоятелна инфрасруктора – ток и вода и мисля че към 13м лице към улицата. В съседство се намира още един „къщен“ имот, който след евентуално обединенение с придобития от нас парцел би се развил инвиститорски интерес. Комшиите там са също принципно заинтересовани в тази насока. От другата страна е калкана на построената сградата.
Големият проблем идва от невъзможността да „извадим“ нашия имот от УП-то в което се намира.
Компетентни за това са общината и по специално градоустроствяения отдел, гл.архитект и съвета към него, като заповедта за изменение е в разпореждане на кмета.
Многократно се обръщахме към общината с мотива, че към този имот строителните мероприятия се невъзникнали, не са започнати, плана не е приложен, още по-малко изпълненен.
Търсим като основание на нашето искане, текстовете по §22т.2, във връзка с §8т.3 от ЗУТ.
Разбирасе това се вършеше със съдействието на адвокат – наш близък роднина.
Общината, категорично ни заявяват, че без нотариално заверено съгласие – на лицата посочени по кад.схема, като други собственици на поземлени имоти в ПУП-а и то дори под формата на някакъв предврителен договор - не допускат изменение.
За тези лица те твърдят, че са заинтересовани, в което да ви кажа честно може би има резон понеже, до колкото разгръщтах ЗУТ и АПК са дадени определения за „заинтересовани лица“, при издаваните актове.
Вече реално и справедливо – кой, до колко има интерес, или право да го провожда в определни случаи и кой интерес е „по – интерес“ и чии интерес до колко и как се нарушава, е според мен предмет на теория и тълкуване
Рабирасе също ви е ясно, че в почти всички подобни случаи, до колкото се срещат - такова съгласие е практически трудно осъществимо.
Още повече че данните на Кадастъра, по отношение на собствеността и на лицата са неизрядни, неточни, дори озадачавщо се посочва че за определени лица „няма данни“.
Ние знаем, че някой лица са починали, други са в чужбина, трети неоткриваеми или с умствени увреждания.
Мнението на Общината по приложението на §8 (това което ни подхвърлят, неофициално) е че става въпрос за дължими от тях промени на принудително регулирани парцели преди икономическите промени на общетсвени живот (с приемането на новата КРБ), останали в „тежест“ на наследени или новопридобити имоти по един или друг нчин и това не се отнасяло за т.н. доброволно учредена регулация.
Така естественото възражение, което се поражда у нас е, че когато когато се престъпва към учредяване на каквото и да е било то това се прави доброволно разбирасе, но за постигането на определена цел. И когато тя не бъде постигната поради виновно чуждо поведение, законът и институциите би трябвало да осигуряват възможност за защита интересите на правоимащия и ощетения до максимална степен. Но това пак е в кръга на разсъжденията
И така...
Катеогоричните предложеия са да се наберат съгласия - по един или друг начин, с нулев оглед на обективната действителност. Което направо ми призлява като си помисля и за което се опасявам че е така.
Има, включително и тук доста описани и отсъдени подобни случаи, но не и конкретно по нашия такъв.
Явно е безспорен
Въпросът е граша ли ?!
Има ли, според вас, други основания, които биха предпоставили облагодетелстваща за нас заповед на кмета.
Как според вас би решил съда.
Предварително ви благодаря за вашите мнения и коментари!
