forum.lex.bg

Здравейте ! Казусът, с който се сблъсквам е следният.
През 2008г. е сключен предварителен договор за учредяване право на стоеж в полза строителна фирма върху парцел, който е съсобствен общо на около 10 съсобственика, вкл. и на собственика на строителната фирма.Като идеята е съсобствениците да получат като обещетение апартаменти съобразно идеалните части, които притежават, а останалите апартаменти остават собственост на фирмата-изпълнител.
В условията на предварителния договор е посочено, че приемателят трябва да “изгради изцяло за своя сметка сградата в срок от 24 месеца, считано от датата на даване на линията за строеж на името на приемателя.. “.
След което обаче става ясно,че към парцела трябва да бъдат придадени части от съседни УПИ-та. При което изпълнителят иска от собствениците колосални суми, които да бъдат заплатени на собствениците на съседните УПИ-та, за да бъдат придадени части от тях към основния парцел. Към документите има две удостоверения, че съответните части са придадени, но сметките по регулация не са уредени. Съответно съсобствениците отказват да платят тези суми, строежът не започва. Не могат да сменят фирмата, защото собственикът на фирмата-строител е съсобственик на парцела. Общата сума , която фирмата изпълнител иска е 207 940 лв.
Въпросът ми е , кой има задължение да уреди тези сметки по регулацията ? Ако към днешна дата Един от съсобствениците предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен по чл.19 ЗЗД необходимо ли е да има съгласието на останалите съсобственици ?

Много зависи какви са условията по договора. В случай че по предварителният договор отстъпеното право на строеж е формулирано върху целият парцел, такъв какъвто е бил от преди 01.04.2001г. и при положение че регулационните сметки в сроковете по §6 (2) и (4) ПР на ЗУТ не са уредени, то този договор е нищожен, тъй като условие е договориращите се страни да бъдат собственици на имота (парцела) върху който се учредяват вещни права, а собствеността на придаваемите по регулация места съгласно §8 (1) ПР на ЗУТ е отпаднала ex lege, от което следва че страните не са правоспособни да сключат този договор. В този случай обявяването на такъв договор за окончателен по реда на чл.19 ЗЗД е немислимо.
В случай че някоя от договориращите се страни е поела ангажимент при определени условия, да уреди въпроса с придаваемите по регулация места (като посредник или от името на правоимащи собственици), по някоя от хипотезите по §8 (2) ПР на ЗУТ, и това е изрично посочено в договора, тогава едва след настъпване на тези събития, ако няма други пречки, такъв договор може да бъде обявен за окончателен.