propensity написа:Наредбата споменава "Място за паркиране", което за мен кореспондира с т.3 (а не т.1) от чл.37, ал. 4 - "отделни места за паркиране" със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата", в която хипотозе обектът се явява прилежаща част към друг СОС, следователно същият не се обособява като самостоятелен обект в кадастъра.
Моето тълкуване е следното:
В чл. 37, ал. 4 ЗУТ се говори за "места за паркиране" и са посочени три отделни хипотези: паркинг - гараж със статут на самостоятелен обект в сградата; паркинг - гараж със статут на обща част в сградата; отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата.
В Наредбата се говори общо за "места за паркиране", без да ги диференцира дали са "места за паркиране" по т. 1, 2 или 3 на чл. 37, ал. 4. Логическото тълкуване сочи, че Наредбата визира и трите хипотези на чл. 37, ал, 4 ЗУТ, вкл. и случая, когато се касае за гараж със статут на самостоятелен обект в сградата. Именно тук според мен идва противоречието, защото според Наредбата "местата за паркиране" не могат да са самостоятелни обекти, докато според ЗУТ могат да са самостоятелни обекти местата за паркиране - гараж (чл. 37, ал. 4, т. 1 ЗУТ).
Няма основание да се смята, че наредбата визира само хипотезата на чл. 37, ал. 4, т. 3 ЗУТ, още повече, че по тази логика би следвало да обхваща и т. 2.
Според мен езиковата редакция на чл. 37, ал. 4 ЗУТ също не е прецизна, защото в нея се говори за места за паркиране
във еди-какво си. Излиза, че мястото за паркиране е различно от гаража, в който се намира, различно е и от "отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата". В това няма логика.
От къде идва проблемът? Когато се сключват нотариални актове за продажба на апартамент+паркомясто, апартаментът се индивидуализира с еди-кой си идентификатор, но за паркомястото само се посочва, че се намира в "подземен гараж с идентификатор еди-кой си".
И тук идва разнобоят. Някои нотариуси хич не навлизат в детайлите и не конкретизират дали съответното паркомясто е идеална част от подземен гараж с идентификатор еди-кой си или принадлежност към апартамента. Липсата на яснота относно статута на това паркомясто на първо място води до опасност от евентуална нищожност на сделката поради негоден предмет.
Другият проблем е - ако е идеална част от подземен гараж с еди-кой си идентификатор, значи при последваща сделка купувачът /и бъдещ продавач/ трябва да иска съгласието на всички съсобственици на паркоместа в този подземен гараж по чл. 33 от ЗС. Освен това трябва да си разпределят ползването помежду си по чл. 32 от ЗС. Изобщо, когато строителят продава, той прехвърля топката на купувачите - да се оправят с бъдещите си съсобственици, строителят-продавач хич не го интересува как.
Моят казус обаче е друг - собствениците на земята учредяват на строителя суперфиция и срещу това получават апартамент+паркомясто. Идеята е била да получат самостоятелен обект, а не идеална част от подземен гараж. При това положение е нормално да искат паркомястото да си има идентификатор. Необходимо ли е да има стени според инвестиционния проект, за да се води "гараж със статут на самостоятелен обект"?
И изобщо, по какъв начин точно трябва да е индивидуализирано това място в инвестиционния проект, за да се води самостоятелен обект и да няма риск да е идеална част или принадлежност?