alsted написа:Т.е. въпросната половина имот продължава да си е собственост на "бившите собственици? Как така 50 години след сделката общината "продава" нещо, което никога не е било нейно. Никъде по документи това не е общинска земя във никакво време. Национализираните земи, сгради, обекти ... бяха върнати на собствениците по съответния ред. Тази нива (УПИ по-късно) не е национализирана, не е вкарвана в ТКЗС (била е на "наши хора"). Дискутирането на този рекет, за мен, не ме интересува, но и не ми пречи.
пречи ви, и по тая причина е редно да ви интересува. да допуснем за пълнота, че някой в общината е изфабрикувал от въздуха документ и на негова основа е "продал" нещо. докато не преборите бюрократичната машина, някой си е купил съвсем законно нещо и някой друг (Вие) трябва да докаже незаконността. а няма нужда да се фабрикува от въздуха, когато има закон:
ЗСПЗЗ написа:Чл. 19. (1) Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.
нивата може да е била на "наши хора", но пак да е нямала документ за собственост от царско време. същите "наши хора" може успешно да са си я обработвали извън ТКЗС-то, но да са продължавали да са без документ. а през 90-те новата метла мете по новому, и "нашите" може да са станали "не-наши". съответно
може да е станало какво ли не.
да се теоретизира може безкрайно, но за конкретния казус си трябва изследване на документната нишка върху конкретен имот. тръгвате от документите, които имате на ръка, и започвате да запълвате дупките и неяснотите. през 1972 г. някой е купил нещо - за това трябва да има документ. нещо повече, в този документ е посочен друг документ, от който произтича правото на собственост на продавача. копие на същия би трябвало да можете да получите от службата по вписванията, които преди бяха към районните съдилища, а сега административно са част от Агенцията по вписванията. след 1972 г. върху купения имот е построено нещо - трябва да има документи за начало и край на строежа. после този строеж по някакъв начин е разделен, приживе от собственика или след смъртта му от наследниците - пак документ. на пръв поглед "защо?", но е важен, защото в него може да има разпореждания за прилежащия парцел. включително в обсъждането дотук се обсъждат закони от XXI век по отношение на правни действия от XX век, което е абсурдно.
alsted написа:А чия собственост всъщност е двора ни? На общината, на баща ми (починал), на майка ми (като пряк негов наследник) или на всичките наследници пропорционално? Като за това последното най-вероятно е добре да се направи делба (през съд/нотариус) ... но при положение, че "не е наша"? Никой не иска да влага никакви никакви средства и време в начинанието. А с двора ми създават проблеми.
докато не проучите документите, не можете да отговорите дали на общината или на друг. ако няма никакви документи, можете да отидете при нотариус с цел съставяне на нотариален акт за придобиване по давност (от 1972 г. насам).
след смъртта на баща Ви, дворът не е собственост нито на майка Ви, нито пропорционално. ако имотът е придобит по време на брака, то половината от него е собственост на майка Ви, а другата половина се наследява. тя е един от наследниците, т.е. нейният дял нараства, но има и други съсобственици-наследници. делба не можете да правите, ако собствеността върху двора е с неясен статут, или с ясен, но не ваша собственост. напишете си домашното!
по отношение на неурбанизираните ниви следва да се проследи по същия начин собствеността. иначе става само чесане на клавиатурите.