чл. 519 от ГПК при изискуеми публични задължения

[iva_sh]

чл. 458 от ГПК - Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
Срещу държавни ведомства не се допуска принудително изпълнение по общия ред, затова е уредена въпросната процедура - изпълнителният лист да се предявява направо за плащане на финансовия орган на ведомството.
Ако взискателят по изпълнителният лист има публични задължения, следва ли ведомството да плати по реда на чл. 519, ал. 2 от ГПК или трябва първо да уведоми НАП, което може да доведе до запор на вземането по ИЛ и събирането му в полза на държавата. Тук публичното задължение не е на длъжника /осъденото ведомство/, а на титуляра на вземането по ИЛ, предявен по реда на чл. 519, ал.2 от ГПК.

[kalahan2008]

Чл. 458 ГПК (а и чл. 191, ал. 3 ДОПК) се прилага само при образувано изпълнително дело при съдебен изпълнител.
Тук са възможни два варианта:
1. Кредиторът (взискател става чак след образуване на изп. дело) директно е предявил изпълнителния си лист пред държавното ведомство - длъжник. Според мен в този случай длъжникът - държавно ведомство няма задължение да уведомява НАП, но няма и забрана да го направи - ако примерно има спусната "отгоре" "директива" за това.
2. Кредиторът е образувал изп. дело срещу държавното ведомство при съдебен изпълнител. Според мен такова изпълнително дело е недопустимо и изобщо не трябва да се образува или следва да се прекрати, но има и ЧСИ (няма да споменавам имена, защото са на много високо ниво в КЧСИ), които образуват такива изп. дела и само пращат ПДИ на държавното ведомство. В този случай СИ ще изпрати и уведомление до НАП на основание чл. 191 ДОПК и ще присъедини държавата (НАП) по право.