- Дата и час: 21 Ное 2024, 19:32 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Давност върху кредит.
|
|
29 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Давност върху кредит.
Здравейте,
Опитвам се да си изясня някои въпроси, свързани с давността върху кредит. Идеята ми е да се получи дискусия, която да бъде полезна на всички членове на форума. От онова, което на мен ми е известно, давността върху кредит е петгодишна. И тук започват трудностите с давността, понеже тя може както да не тече (тоест давността е спряна), така и да бъде прекъсната. Когато давността е спряна и след това отново започва да тече - изтеклият период се признава. Когато обаче е прекъсната - давността винаги започва да тече отново (тоест изтеклият период не се признава). Тъй като думате е за кредит, моментът от който започва да тече давността е моментът, от който кредитът е станал изискуем (тоест трябвало е да се плати) освен ако не е уговорено този изискуемият момент да се осъществи с покана. Тук обаче при мен настъпват някои въпроси.
Прекъсва ли се давността, когато кредиторът си извади изпълнителен лист и го връчи на съдия-изпълнител? Ако това е така, от кой момент започна да тече отново давността?
В рамките на изпълнителното производство дали предприемането на изпълнителни действия (запор на банкова сметка и прочие) прекъсва петгодишната давност? Ако това е така - това значи, че при образувано изпълнително производство съдия изпълнителят трябва да бездейства пет години, за да имаме налице погасителна давност?
Давността върху изпълнителното дело е двегодишна. Ако то се прекрати, при тази хипотеза, какво се случва?
Поздрави!
Опитвам се да си изясня някои въпроси, свързани с давността върху кредит. Идеята ми е да се получи дискусия, която да бъде полезна на всички членове на форума. От онова, което на мен ми е известно, давността върху кредит е петгодишна. И тук започват трудностите с давността, понеже тя може както да не тече (тоест давността е спряна), така и да бъде прекъсната. Когато давността е спряна и след това отново започва да тече - изтеклият период се признава. Когато обаче е прекъсната - давността винаги започва да тече отново (тоест изтеклият период не се признава). Тъй като думате е за кредит, моментът от който започва да тече давността е моментът, от който кредитът е станал изискуем (тоест трябвало е да се плати) освен ако не е уговорено този изискуемият момент да се осъществи с покана. Тук обаче при мен настъпват някои въпроси.
Прекъсва ли се давността, когато кредиторът си извади изпълнителен лист и го връчи на съдия-изпълнител? Ако това е така, от кой момент започна да тече отново давността?
В рамките на изпълнителното производство дали предприемането на изпълнителни действия (запор на банкова сметка и прочие) прекъсва петгодишната давност? Ако това е така - това значи, че при образувано изпълнително производство съдия изпълнителят трябва да бездейства пет години, за да имаме налице погасителна давност?
Давността върху изпълнителното дело е двегодишна. Ако то се прекрати, при тази хипотеза, какво се случва?
Поздрави!
- striim
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 10 Май 2019, 21:34
Re: Давност върху кредит.
Никаква дискусия не е необходима, защото отговорите на въпросите са ясни:
1. Не, снабдяването с изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело не прекъсват давността.
Прекъсва давността обаче депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-тъй като се приравнява на "предявяване на иск".
2. В рамките на изпълнителното производство предприемането на изпълнителни действия (запор на банкова сметка и прочие) прекъсва петгодишната давност.
3. Да, с предприемане на действия по принудително изпълнение се прекъсва давността и започва да тече нова 5-годишна давност. Ако в рамките на тези 5 години бъдат предприети нови изпълнителни действия, давността ще се прекъсне наново.
4. Няма 2-годишна давност по изпълнителното дело. Има 2-годишен преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с изтичането на който само се прекратява процесуалното изпълнително правоотношение, но не се погасява материалното вземане. Това значи, че ако в продължение на 2 години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, изпълнителното производство ще се прекрати, но взискателят може да си вземе изпълнителния лист и да образува ново изпълнително дело със същия изпълнителен лист. Образуването на ново изпълнително дело не прекъсва давността. Важно е кога е предприето последното изпълнително действие.
Има разлика между давностен срок и преклузивен срок, но нямам намерение да обяснявам разликата.
1. Не, снабдяването с изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело не прекъсват давността.
Прекъсва давността обаче депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-тъй като се приравнява на "предявяване на иск".
2. В рамките на изпълнителното производство предприемането на изпълнителни действия (запор на банкова сметка и прочие) прекъсва петгодишната давност.
3. Да, с предприемане на действия по принудително изпълнение се прекъсва давността и започва да тече нова 5-годишна давност. Ако в рамките на тези 5 години бъдат предприети нови изпълнителни действия, давността ще се прекъсне наново.
4. Няма 2-годишна давност по изпълнителното дело. Има 2-годишен преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с изтичането на който само се прекратява процесуалното изпълнително правоотношение, но не се погасява материалното вземане. Това значи, че ако в продължение на 2 години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, изпълнителното производство ще се прекрати, но взискателят може да си вземе изпълнителния лист и да образува ново изпълнително дело със същия изпълнителен лист. Образуването на ново изпълнително дело не прекъсва давността. Важно е кога е предприето последното изпълнително действие.
Има разлика между давностен срок и преклузивен срок, но нямам намерение да обяснявам разликата.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Давност върху кредит.
kalahan2008 написа:Никаква дискусия не е необходима, защото отговорите на въпросите са ясни:
1. Не, снабдяването с изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело не прекъсват давността.
Прекъсва давността обаче депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-тъй като се приравнява на "предявяване на иск".
2. В рамките на изпълнителното производство предприемането на изпълнителни действия (запор на банкова сметка и прочие) прекъсва петгодишната давност.
3. Да, с предприемане на действия по принудително изпълнение се прекъсва давността и започва да тече нова 5-годишна давност. Ако в рамките на тези 5 години бъдат предприети нови изпълнителни действия, давността ще се прекъсне наново.
4. Няма 2-годишна давност по изпълнителното дело. Има 2-годишен преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с изтичането на който само се прекратява процесуалното изпълнително правоотношение, но не се погасява материалното вземане. Това значи, че ако в продължение на 2 години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, изпълнителното производство ще се прекрати, но взискателят може да си вземе изпълнителния лист и да образува ново изпълнително дело със същия изпълнителен лист. Образуването на ново изпълнително дело не прекъсва давността. Важно е кога е предприето последното изпълнително действие.
Има разлика между давностен срок и преклузивен срок, но нямам намерение да обяснявам разликата.
Благодаря!
Доста от въпросите ми се изясниха. Това значи, че в България никакъв кредит не може да бъде погасен по давност. Доколкото знам в други страни има десетгодишен давностен срок, при който независимо от прекъсването, давността се зачита, но това едва ли ще го доживеем.
- striim
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 10 Май 2019, 21:34
Re: Давност върху кредит.
Здравейте,
Отговорът а kalahan2008 е изчерпателно-точен. Но възниква и въпрос: При перемиране на ИД, както е посочено в Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Та, въпросът/ите/ са следните: Щом всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, защо следва да се отчита, кога е извършено последното изп. действие? Та то, не е ли обезсилено по право? И ако от депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са изминали 5 години, то не би следвало задълженията да са обект на принудително изпълнение?
Пример за това, което имам предвид:
Депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 07. 03. 2014 г. ИД е образувано да кажем на 03. 01. 2015 г., на 03. 03. 2015 г. е наложен запор на банкова сметка, но постъпления от нея не е имало. На 05. 05. 2016 г. втори запор на друга банкова сметка, но и от нея няма постъпления. Други искания и съответно осъществени изп. действия не е имало до 06. 05. 2018 г. Съответно от дата 06. 05. 2018 г е налице перемпция на ИД, при която всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Аз мисля, че ако кредиторът не образува ново ИД то, давността ще изтече в началото на 2019 г., а не след 2023 г.
Отговорът а kalahan2008 е изчерпателно-точен. Но възниква и въпрос: При перемиране на ИД, както е посочено в Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Та, въпросът/ите/ са следните: Щом всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, защо следва да се отчита, кога е извършено последното изп. действие? Та то, не е ли обезсилено по право? И ако от депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са изминали 5 години, то не би следвало задълженията да са обект на принудително изпълнение?
Пример за това, което имам предвид:
Депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 07. 03. 2014 г. ИД е образувано да кажем на 03. 01. 2015 г., на 03. 03. 2015 г. е наложен запор на банкова сметка, но постъпления от нея не е имало. На 05. 05. 2016 г. втори запор на друга банкова сметка, но и от нея няма постъпления. Други искания и съответно осъществени изп. действия не е имало до 06. 05. 2018 г. Съответно от дата 06. 05. 2018 г е налице перемпция на ИД, при която всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Аз мисля, че ако кредиторът не образува ново ИД то, давността ще изтече в началото на 2019 г., а не след 2023 г.
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Давност върху кредит.
Здравейте. Тук си има противоречива съдебна практика, относно това дали се обезсилват извършените изпълнителни действия извършени преди настъпването на т.нар. "перемпция". Аз мисля, че е правилно да се приеме, че при прекратяване на изпълнителното дело по право, то като правна последица да се обезсилят всички изпълнителни действия, предприети преди прекратяването. Това следва да е санкция срещу бездействието на кредитора. Съобразявайки с разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е видно, че при търсене на вземането и събирането му следва да е налице активност на кредитора, като по този начин, чрез активност той показва, че иска връщане на това което е дал и му се дължи. Законодателят е вменил задължение на кредитора преди изтичането на 2 години от последното действие да извърши ново действие, с което да покаже заинтересованост. Напълно е нормално по един изпълнителен лист да се води едно изпълнително дело.
Моля за коментар.
Решение № 193/02.11.2018г. по гр.д.№ 4751/2017г. на ВКС, ІV гр.о.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Моля за коментар.
Решение № 193/02.11.2018г. по гр.д.№ 4751/2017г. на ВКС, ІV гр.о.
-------------------------------------------------------------------------------------------
nikodim77 написа:Здравейте,
Отговорът а kalahan2008 е изчерпателно-точен. Но възниква и въпрос: При перемиране на ИД, както е посочено в Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Та, въпросът/ите/ са следните: Щом всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, защо следва да се отчита, кога е извършено последното изп. действие? Та то, не е ли обезсилено по право? И ако от депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са изминали 5 години, то не би следвало задълженията да са обект на принудително изпълнение?
Пример за това, което имам предвид:
Депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 07. 03. 2014 г. ИД е образувано да кажем на 03. 01. 2015 г., на 03. 03. 2015 г. е наложен запор на банкова сметка, но постъпления от нея не е имало. На 05. 05. 2016 г. втори запор на друга банкова сметка, но и от нея няма постъпления. Други искания и съответно осъществени изп. действия не е имало до 06. 05. 2018 г. Съответно от дата 06. 05. 2018 г е налице перемпция на ИД, при която всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Аз мисля, че ако кредиторът не образува ново ИД то, давността ще изтече в началото на 2019 г., а не след 2023 г.
- bliznaci1986
- Младши потребител
- Мнения: 58
- Регистриран на: 05 Сеп 2016, 21:49
Re: Давност върху кредит.
Наскоро се запознах с този нов за мен възглед - че при перемпция предприетите изпълнителни действия (запор, възбрана, опис) не се считат за валидно предприети и са обезсилени по право.
Този възглед е анализиран детайлно в следната статия Ивайло Василев в gramada.org:
http://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D ... 82-%D0%BE/
Цитирани са и 3 решения на ВКС в този смисъл, 2 от които са на Белазелков:
Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС
Решение № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., IV г. о. на ВКС
Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о. на ВКС
Въпросът е доста дискусионен и с важно практическо значение. Изглежда рано или късно ще се стигне до ново (поредно) тълкувателно дело по въпроса.
Моето лично мнение е, че същността на института на погасителната давност е да се стимулира кредиторът да действа, като посоченият в ЗЗД срок е 5 години. Същността на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е различна - отново да стимулира кредитора да действа, но без да съществува опасност от погасяване на правото на принудително изпълнение. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е чисто процесуална, за разлика от чл. 116, б. "в' ЗЗД, която е материална.
Цялото объркване идва от разбирането, че с прекратяването на изпълнителното дело отпадат с обратна сила всички предприети по делото изпълнителни действия, освен тези, от които трети лица черпят права /чл. 433, ал. 4 ГПК/. Ако трябва да сме честни, в ГПК липсва такава изрична норма /че извършените изпълнителни действия отпадат с обратна сила/. Подобно схващане съществуваше още по стария ГПК, но трябва да припомним, че преди ТР № 2/2013 г. на ВКС се възприемаше разбирането, че по време на изпълнителното производство давност не тече (Постановление №1/80 г. на ВС). Затова този проблем не съществуваше - така или иначе дори и при прекратяване на изпълнителното дело по перемпция последиците от спряната давност не отпадаха. Реално ТР№2/2013 г. "преобърна" практиката и това внесе смут и объркване. Кредиторът вече не е защитен от спирането на давността по време на изпълнителното дело. Възприе се, че нито образуването на изп. дело, нито ПДИ, нито извършването на справки са изпълнителни действия и не прекъсват давността. Нещо повече - вече са поставени под съмнение дори и действията, които той валидно е поискал в рамките на изпълнителното дело, но които са "отпаднали с обратна сила" поради настъпилата перемпция.
Доколкото в повечето случаи съм в процесуалната роля да съм на страната на длъжника, подобен извод не би могло да не ме радва. И все пак, ако трябва да бъда откровен, подобно разбиране ми се вижда прекалено спрямо кредитора. ЗЗД говори, че давността се прекъсва при "предприемане на действия за принудително изпълнение", без да говори за тяхната валидност. Следователно всяко действие по принудително изпълнение, независимо дали е валидно извършено или не, изявява воля на кредитора да си събере вземането и го прави добросъвестен, което води като резултат прекъсване на давността. Да бъде санкциониран заради бездействие от 2 години, при положение че законът изисква бездействие от 5 години, би приравнило по последици давностния срок от 5 години по ЗЗД на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което за мен е вече крайно разбиране и представлява непропорционална санкция за кредитора.
И все пак, ще се възползвам от новата мода и ще заведа няколко иска по 439 ГПК
Този възглед е анализиран детайлно в следната статия Ивайло Василев в gramada.org:
http://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D ... 82-%D0%BE/
Цитирани са и 3 решения на ВКС в този смисъл, 2 от които са на Белазелков:
Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС
Решение № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., IV г. о. на ВКС
Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о. на ВКС
Въпросът е доста дискусионен и с важно практическо значение. Изглежда рано или късно ще се стигне до ново (поредно) тълкувателно дело по въпроса.
Моето лично мнение е, че същността на института на погасителната давност е да се стимулира кредиторът да действа, като посоченият в ЗЗД срок е 5 години. Същността на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е различна - отново да стимулира кредитора да действа, но без да съществува опасност от погасяване на правото на принудително изпълнение. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е чисто процесуална, за разлика от чл. 116, б. "в' ЗЗД, която е материална.
Цялото объркване идва от разбирането, че с прекратяването на изпълнителното дело отпадат с обратна сила всички предприети по делото изпълнителни действия, освен тези, от които трети лица черпят права /чл. 433, ал. 4 ГПК/. Ако трябва да сме честни, в ГПК липсва такава изрична норма /че извършените изпълнителни действия отпадат с обратна сила/. Подобно схващане съществуваше още по стария ГПК, но трябва да припомним, че преди ТР № 2/2013 г. на ВКС се възприемаше разбирането, че по време на изпълнителното производство давност не тече (Постановление №1/80 г. на ВС). Затова този проблем не съществуваше - така или иначе дори и при прекратяване на изпълнителното дело по перемпция последиците от спряната давност не отпадаха. Реално ТР№2/2013 г. "преобърна" практиката и това внесе смут и объркване. Кредиторът вече не е защитен от спирането на давността по време на изпълнителното дело. Възприе се, че нито образуването на изп. дело, нито ПДИ, нито извършването на справки са изпълнителни действия и не прекъсват давността. Нещо повече - вече са поставени под съмнение дори и действията, които той валидно е поискал в рамките на изпълнителното дело, но които са "отпаднали с обратна сила" поради настъпилата перемпция.
Доколкото в повечето случаи съм в процесуалната роля да съм на страната на длъжника, подобен извод не би могло да не ме радва. И все пак, ако трябва да бъда откровен, подобно разбиране ми се вижда прекалено спрямо кредитора. ЗЗД говори, че давността се прекъсва при "предприемане на действия за принудително изпълнение", без да говори за тяхната валидност. Следователно всяко действие по принудително изпълнение, независимо дали е валидно извършено или не, изявява воля на кредитора да си събере вземането и го прави добросъвестен, което води като резултат прекъсване на давността. Да бъде санкциониран заради бездействие от 2 години, при положение че законът изисква бездействие от 5 години, би приравнило по последици давностния срок от 5 години по ЗЗД на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което за мен е вече крайно разбиране и представлява непропорционална санкция за кредитора.
И все пак, ще се възползвам от новата мода и ще заведа няколко иска по 439 ГПК
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Давност върху кредит.
Привет отново!
Вероятно ако темата се разгърне повече, аз ще съм от активните ѝ участници или поне читатели. Интересът ми към темата е както личен, така и във връзка с оказвано съдействие на близки и приятели, а така също е свързан и с ученето ми (на дърти години)
Преди време също се запознах с материала предоставен от Ивайло Василев, в който материал е направен обстоен анализ, но пак не дава категорични отговори на някои висящи въпроси.
Всъщност в предходният ми пост бях дал някакво становище по темата, но го обърнах във вид на въпроси, защото и аз съм разколебан по същите.
Намирам kalahan2008 за прав по отношение на това, че нещата са тръгнали в посока към ново ТР на ВКС. Ще пейстна текстове от точка 10 на тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК, които са относими към темата, и по който ще доразвия наст. пост: „Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.”
Е прав близнаци, че имаме противоречива съдебна практика. От друга страна не бих споделил това, че следва по един изпълнителен лист да се води едно изпълнително дело. Така в крайна сметка длъжниците съвсем ще бъдат защитени…!?
И така!: Аз намирам, че подчертаните и удебелени по-горе текстове от цитираното ТР са в колизия. Един път се говори за обезсилване на предприетите действия, втори път се говори за течене на давност от последното такова…?!? Освен в материала на Ив. Василев, в редица СР се открива следното: „Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция има и една друга важна правна последица, а именно - всички предприети и извършени изпълнителни действия в рамките на вече прекратеното изпълнително производство се обезсилват по право, като губят с обратна сила своето процесуално и материално значение, като новата погасителна давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Този извод е изрично закрепен в TP № 2/26.06.2015г. Поради факта, че всички изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила, същите не представляват годни юридически факти, които да водят до прекъсване на погасителната давност относно вземането. Когато е налице прекратяване поради перемпция, както е в настоящия случай, тогава няма да има каквито и да било валидни изпълнителни действия по смисъла на т.10 от TP № 2/26.06.2015г. на ВКС и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по смисъла на чл. 116, буква „в" от ЗЗД. Този извод се потвърждава и в други решения на ВКС, постановени по чл. 290 от ГПК - Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о. на ВКС”
Цитатът е от СР на Ловешкия РС, което намирам за прилично (подробно аргументирано) / https://www.rs-lovech.bg/ls/2017/sv/10/ ... 891217.htm /
Тук ще се върна на примерът от предходният ми пост, който поставя въпроса, кое е вярното изчисление? „Депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 07. 03. 2014 г. ИД е образувано да кажем на 03. 01. 2015 г., на 03. 03. 2015 г. е наложен запор на банкова сметка, но постъпления от нея не е имало. На 05. 05. 2016 г. втори запор на друга банкова сметка, но и от нея няма постъпления. Други искания и съответно осъществени изп. действия не е имало до 06. 05. 2018 г. Съответно от дата 06. 05. 2018 г е налице перемпция на ИД, при която всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. ...” Пет години след дата 05. 05. 2016 ли са давностни? Което е в корелация с текста: „давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие”. Или пет години след датата на депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 07. 03. 2014 г.? което пък е в корелация с текста: „всички предприети и извършени изпълнителни действия в рамките на вече прекратеното изпълнително производство се обезсилват по право, като губят с обратна сила своето процесуално и материално значение”.
Доста поудължих наст. пост, но ми се ще да засегна и темата за т. нар. „поискано изп. действие. Тук също се срещат противоречия. Пак ще дам пример:
Поискан е от взискателя с молба до Д (Ч)СИ извършване на запор над МПС. СИ установява, че процесното МПС не е собственост на длъжника и постановява отказ от извършване на исканото изп. действие. С други думи нямаме валидно извършено изп. действие, но според ВКС достатъчно е само да бъде поискано извършването на такова, за да бъде прекъсната давността. По същия начин бих анализирал и предприемането на такова. Без значение е дали то ще е успешно, според съд. практика и ВКС, щом е предприето, то прекъсва давността.
И тъй; все въпроси и въпроси... Може аз малко да съм чел, но ми се струва, че някой отговори не са дадени или поне са противоречиво решавани от съдилищата.
Вероятно ако темата се разгърне повече, аз ще съм от активните ѝ участници или поне читатели. Интересът ми към темата е както личен, така и във връзка с оказвано съдействие на близки и приятели, а така също е свързан и с ученето ми (на дърти години)
Преди време също се запознах с материала предоставен от Ивайло Василев, в който материал е направен обстоен анализ, но пак не дава категорични отговори на някои висящи въпроси.
Всъщност в предходният ми пост бях дал някакво становище по темата, но го обърнах във вид на въпроси, защото и аз съм разколебан по същите.
Намирам kalahan2008 за прав по отношение на това, че нещата са тръгнали в посока към ново ТР на ВКС. Ще пейстна текстове от точка 10 на тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК, които са относими към темата, и по който ще доразвия наст. пост: „Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.”
Е прав близнаци, че имаме противоречива съдебна практика. От друга страна не бих споделил това, че следва по един изпълнителен лист да се води едно изпълнително дело. Така в крайна сметка длъжниците съвсем ще бъдат защитени…!?
И така!: Аз намирам, че подчертаните и удебелени по-горе текстове от цитираното ТР са в колизия. Един път се говори за обезсилване на предприетите действия, втори път се говори за течене на давност от последното такова…?!? Освен в материала на Ив. Василев, в редица СР се открива следното: „Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция има и една друга важна правна последица, а именно - всички предприети и извършени изпълнителни действия в рамките на вече прекратеното изпълнително производство се обезсилват по право, като губят с обратна сила своето процесуално и материално значение, като новата погасителна давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Този извод е изрично закрепен в TP № 2/26.06.2015г. Поради факта, че всички изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила, същите не представляват годни юридически факти, които да водят до прекъсване на погасителната давност относно вземането. Когато е налице прекратяване поради перемпция, както е в настоящия случай, тогава няма да има каквито и да било валидни изпълнителни действия по смисъла на т.10 от TP № 2/26.06.2015г. на ВКС и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по смисъла на чл. 116, буква „в" от ЗЗД. Този извод се потвърждава и в други решения на ВКС, постановени по чл. 290 от ГПК - Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о. на ВКС”
Цитатът е от СР на Ловешкия РС, което намирам за прилично (подробно аргументирано) / https://www.rs-lovech.bg/ls/2017/sv/10/ ... 891217.htm /
Тук ще се върна на примерът от предходният ми пост, който поставя въпроса, кое е вярното изчисление? „Депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 07. 03. 2014 г. ИД е образувано да кажем на 03. 01. 2015 г., на 03. 03. 2015 г. е наложен запор на банкова сметка, но постъпления от нея не е имало. На 05. 05. 2016 г. втори запор на друга банкова сметка, но и от нея няма постъпления. Други искания и съответно осъществени изп. действия не е имало до 06. 05. 2018 г. Съответно от дата 06. 05. 2018 г е налице перемпция на ИД, при която всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. ...” Пет години след дата 05. 05. 2016 ли са давностни? Което е в корелация с текста: „давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие”. Или пет години след датата на депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 07. 03. 2014 г.? което пък е в корелация с текста: „всички предприети и извършени изпълнителни действия в рамките на вече прекратеното изпълнително производство се обезсилват по право, като губят с обратна сила своето процесуално и материално значение”.
Доста поудължих наст. пост, но ми се ще да засегна и темата за т. нар. „поискано изп. действие. Тук също се срещат противоречия. Пак ще дам пример:
Поискан е от взискателя с молба до Д (Ч)СИ извършване на запор над МПС. СИ установява, че процесното МПС не е собственост на длъжника и постановява отказ от извършване на исканото изп. действие. С други думи нямаме валидно извършено изп. действие, но според ВКС достатъчно е само да бъде поискано извършването на такова, за да бъде прекъсната давността. По същия начин бих анализирал и предприемането на такова. Без значение е дали то ще е успешно, според съд. практика и ВКС, щом е предприето, то прекъсва давността.
И тъй; все въпроси и въпроси... Може аз малко да съм чел, но ми се струва, че някой отговори не са дадени или поне са противоречиво решавани от съдилищата.
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Давност върху кредит.
Тълкувателното решение дава два различни отговора, тоест - има интерпретация. Зависи от позицията и качеството (ищец, ответник) по съответното дело. Така - длъжникът може да избегне дълга, само поради просто бездействие на кредитора. Ако кредиторът се обоснове - излиза, че не носи отговорност за просто бездействие, а за обективно бездействие и т.н. Тоест - има вариант и за едните и другите. Сега излезе постановление (решение на ВКС), че простото запориране на сметка е прекъсващо действие, независимо, дали има авоар - тоест се допираме до изискване за ефективност.
Възлагането на недвижим имот по публична продан е абсолютно неразрушаемо действие.
Просто има две състояния явно - не се изисква окончателност (осребряване) от изпълнителното действие, за да се приеме за неуспешно, както и също така - иска се интензивност, а не симулация на изпълнение.
Общо взето, неуспешен запор по сметка, без авоари по нея е прекъсване на давността, неуспешен опис не е. Явно се търси субективната страна - дали кредиторът е виновен един вид за изхода - един опис винаги може да бъде успешен - "претарашва" се съответното помещение и каквото и да е намерено е успешно. Тоест - вина за бездействието носи кредиторът. Пак има елемент на "поискване" и "провеждане", но поискването, ако не е доведено до край от кредитора (не е платил сметки, разходи) е все едно правна нула. От друга страна се приема, че бездействието на кредитора е без значение дали е по вина на СИ - винаги кредиторът е могъл да иска отново и да дисциплинира СИ.
Възлагането на недвижим имот по публична продан е абсолютно неразрушаемо действие.
Просто има две състояния явно - не се изисква окончателност (осребряване) от изпълнителното действие, за да се приеме за неуспешно, както и също така - иска се интензивност, а не симулация на изпълнение.
Общо взето, неуспешен запор по сметка, без авоари по нея е прекъсване на давността, неуспешен опис не е. Явно се търси субективната страна - дали кредиторът е виновен един вид за изхода - един опис винаги може да бъде успешен - "претарашва" се съответното помещение и каквото и да е намерено е успешно. Тоест - вина за бездействието носи кредиторът. Пак има елемент на "поискване" и "провеждане", но поискването, ако не е доведено до край от кредитора (не е платил сметки, разходи) е все едно правна нула. От друга страна се приема, че бездействието на кредитора е без значение дали е по вина на СИ - винаги кредиторът е могъл да иска отново и да дисциплинира СИ.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5362
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: Давност върху кредит.
nikodim77 написа:Тук ще се върна на примерът от предходният ми пост, който поставя въпроса, кое е вярното изчисление? „Депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 07. 03. 2014 г. ИД е образувано да кажем на 03. 01. 2015 г., на 03. 03. 2015 г. е наложен запор на банкова сметка, но постъпления от нея не е имало. На 05. 05. 2016 г. втори запор на друга банкова сметка, но и от нея няма постъпления. Други искания и съответно осъществени изп. действия не е имало до 06. 05. 2018 г. Съответно от дата 06. 05. 2018 г е налице перемпция на ИД, при която всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. ...” Пет години след дата 05. 05. 2016 ли са давностни? Което е в корелация с текста: „давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие”. Или пет години след датата на депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 07. 03. 2014 г.? което пък е в корелация с текста: „всички предприети и извършени изпълнителни действия в рамките на вече прекратеното изпълнително производство се обезсилват по право, като губят с обратна сила своето процесуално и материално значение”.
Ако заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 07.03.2014 г., давността се спира, докато тече заповедното производство, на основание чл. 115, б. "ж" ЗЗД. В същия момент /07.03.2014 г./ давността се прекъсва и започва да тече нова давност /чл. 116, б. "б" ЗЗД/. Спорно е кога точно приключва заповедното производство, има разлика дали е по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Да приемем, че приключва с издаване на заповедта за изпълнение, може да се разсъждава и че приключва с изтичане на срока за възражение. От този момент започва да тече новата погасителна давност, която вече е прекъсната със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тук веднага възниква въпросът каква е новата давност - 5-годишна или евентуално друга, доколкото в чл. 117, ал. 2 ЗЗД се говори за "съдебно решение", а влязлата в сила заповед за изпълнение не е точно съдебно решение, макар че след нейната стабилизация има същите правни последици.
Но да речем, че след приключване на заповедното производство започва да тече нова давност /5 г. или по-кратка-въпрос на гледна точка/. С образуване на изп. дело не се прекъсва давността и не спира тя да тече. Изобщо, спиране на давността няма в изпълнителния процес, има само в исковия, евентуално и в заповедното производство. Прекъсват давността само изпълнителните действия. Когато изтекат 2-те години по чл. 4333, ал. 1, т. 8 ГПК /перемпция/, изпълнителното производство се прекратява и каквито и да е действия, предприети след изтичане на този срок, са незаконосъобразни и "невалидни" (в светлината на използваната от ВКС терминология). Т.е. след изтичане на 2-те години, независимо дали има или няма постановление за прекратяване и/или съдебно решение по жалба срещу отказ за прекратяване, изпълнителните действия са незаконосъобразни. В някои решения на ВКС се поддържа разбирането, че в този случай няма деликт на съдебния изпълнител, защото действията му, макар и да са незаконни, все пак не водят до вреда за длъжника, тъй като той така или иначе ги дължи. С други думи, и да са предприети незаконни действия след перемпцията, ЧСИ не носи отговорност, защото не уврежда длъжника.
Давността не започва да тече наново след изтичане на перемпцията или постановление за прекратяване, а още след прекъсването ѝ с последното изпълнително действие.
Сега - дали предприетите по време на висящ изпълнителен процес изпълнителни действия са "валидни" и прекъсват давността - горе вече коментирах.
Тук е хубаво да припомним на ВКС собственото му ТР 3/2015:
http://www.vks.bg/Dela/2015_%2003_OSGTK_reshenie.pdf
В т. 5 изрично е посочено:
изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката. От значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици.
Следователно в това ТР се дава предимство на формата пред съдържанието на изпълнителните действия, т.е. запорът прекъсва давността, дори и да е наложен върху несъществуваща банкова сметка. Щом това важи за запор върху несъществуваща банкова сметка, на още по-голямо основание следва да се приеме, че валиден запор върху съществуваща банкова сметка в рамките на изпълнителното производство, макар и да е прекратено по перемция, представлява изпълнително действие, с което се прекъсва давността.
Моите разсъждения са чисто логически, но за съжаление правната логика често се разминава от формалната логика на Аристотел. Все пак правната логика е некласическа /модална/ логика и невинаги се подчинява на правилата на формалната логика. Това обаче прави работата на практикуващия юрист изключително трудна и непредсказуема. Формалната логика е въведена с цел правна сигурност, а когато две ТР на ВКС съдържат вътрешно противоречие помежду си, излиза, че ВКС вече не изпълнява конституционната си функция да уеднаквява съдебната практика /чл. 124 КРБ/, а напротив.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Давност върху кредит.
kalahan2008 написа:Никаква дискусия не е необходима, защото отговорите на въпросите са ясни:
1. Не, снабдяването с изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело не прекъсват давността.
Прекъсва давността обаче депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-тъй като се приравнява на "предявяване на иск".
Това не го разбрах. Подаването на заявление за ЗИ може да прекъсне давността само ако въз основа на него е издаден ИЛ, съответно при възражение е проведено успешно производство по 422 ГПК. Не смятам, че заявление за издаване на ЗИ, последствие обезсилена, прекъсва давността.
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4503
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: Давност върху кредит.
ivanov_p написа:Това не го разбрах. Подаването на заявление за ЗИ може да прекъсне давността само ако въз основа на него е издаден ИЛ, съответно при възражение е проведено успешно производство по 422 ГПК. Не смятам, че заявление за издаване на ЗИ, последствие обезсилена, прекъсва давността.
Това е така, но това правило важи и за исковия процес - ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната (чл. 116, б. "б" ЗЗД).
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Давност върху кредит.
Заявлението за издаване ЗИ не прекъсва давността, а я СПИРА - докато трае съдебното проидводство, включително по чл. 422 ГПК, давост не тече
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: Давност върху кредит.
Съдебната практика приема, че при заповедно производство и последвало исково производство по 422 ГПК искът се смята за предявен още със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД тя не само спира давността, но и я прекъсва.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Давност върху кредит.
В посочените случаи няма фактическо прекъсване на давността. Едва с постановяване на съдебно решение с което се уважава предявения иск имаме прекъсване на давността. До постановяване на съдебното решение има само СПИРАНЕ на давността - виж чл. 116, буква "б" ЗЗД
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: Давност върху кредит.
neutralen написа:Едва с постановяване на съдебно решение с което се уважава предявения иск имаме прекъсване на давността.
neutralen, известно ми е, че обичате да създавате нови и причудливи правни теории. Но, моля, посочете конкретната правна норма, според която давността се прекъсва не към момента на предявяване на иска/респ. подаване на заявлението за заповед за изпълнение/, а към момента на постановяване на крайния съдебен акт по иска по чл. 422 ГПК.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Давност върху кредит.
kalahan, причудливи за такива като тебе. Какво пак не ти е ясно - давността или тече, или не тече. СПОРЕД ТЕБЕ с предявяване на иска, давността се прекъсва, а според ЗЗД, давност НЕ ТЕЧЕ докато трае съдебния процес относно вземането/чл.115, ал1, т."ж" ЗЗД/ Съгласно чл.117, ал. 1 ЗЗД - От прекъсването на давността почва ДА ТЕЧЕ нова давност. По твоята "логика" излиза че давността едновремено тече и не тече,но не е така. Разпоредбата на чл.116, буква "б" ЗЗД показва от кой момент следва да се счита че давността се прекъсва, но при условие че със съдебното решение се уважава предявения иск. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята за прекъсната/чл. 116,буква "б" ЗЗД. Така че с предявяване на иска давността не се прекъсва а спира да тече.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: Давност върху кредит.
Neutralen, с предявяване на иска давността едновременно се прекъсва и спира да тече. Едното не изключва другото. Прекъсването на давността е към момента на завеждане на иска, а не към момента на решението. По време на процеса давност не тече, а след приключването му започва да тече наново. И в двете хипотези /давността се прекъсва към момента на завеждане на иска или към момента на решението/ последиците са еднакви, доколкото по време на процеса давност не тече, а започва да тече наново чак след приключване на процеса.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Давност върху кредит.
kalahan, вече ти обърнах внимание на чл.117, ал.1 ЗЗД - "От прекъсването на давността ПОЧВА ДА ТЕЧЕ нова давност". Тази разпоредба определя какви са правните последици от прекъсване на давността. Очевидно е че при това положение "предявяване на иска" не такъв юридически факт, който да има за правни последици "прекъсване на давността", тъй като докато трае съдебния процес давност НЕ ТЕЧЕ/чл.115, ал. 1, буква "ж" ЗЗД/ Едва постановеното по делото, влязло в сила, съдебно решение с което се уважава предявения иск, прекъсва давността и то от датата на влизане в сила на решението, а не от датата на предявяване на иска. Спирането и Прекъсването на давността са две различни по съдържание и правни последици неща. Спирането на давността е един абсолютен по своето съдържание, но относителен по своя ефект юридически факт, който зависи от постановеното по делото решение- дали се уважава, или не се уважава предявения иск. Прекъсването на давността е един абсолютен по своето съдържание и ефект юридически факт, който има за единствена правна последица - "от прекъсването на давността почва да тече нова давност"/цит. чл.117, ал.1 ЗЗД/.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: Давност върху кредит.
В момента не съм сигурен дали говорим за едно и също нещо или за различни неща.
Затова ще оставя ВКС да говори вместо мен:
http://www.vks.bg/Dela/%D0%9E%D0%A1%D0% ... %D0%B5.pdf
С други думи, давността се прекъсва още с предявяване на иска, но под отлагателно условие - ако искът бъде уважен. Т.е. положителното решение в полза на ищеца е условие за настъпване на правните последици от прекъсването на давността.
Видно от значението на думата "прекъсвам", прекъсването на давността няма за последица единствено започването на нова давност, но и прекъсване на старата, изтекла до този момент, давност. Новата давност започва да тече от сбъдване на отлагателното условие - влизане в сила на решението.
Т.е. имаме 3 периода:
1. до предявяване на иска - тече старата давност;
2. между предявяване на иска и влизане в сила на решението - давността се спира и не тече нито стара, нито нова давност;
3. от влизане в сила на решението - започва да тече новата давност.
Мисля, че сега е по-ясно.
Затова ще оставя ВКС да говори вместо мен:
Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК:
"Погасителната давност е вид юридически факт от категорията на юридическите събития и представлява период от време /срок/, с изтичането на който се погасява публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право.
Давностният срок спира да тече при настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Поради изчерпателното изброяване на основанията за спиране на давността и въвеждането с чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД на изключение от общото правило за непрекъсваемост на давностните срокове, разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ не следва да се тълкува разширително. Срокът на погасителната давност спира да тече от деня на предявяване на иска чрез подаване на исковата молба до влизане в сила на съдебния акт, с който исковото производство приключва, съгласно правилата на чл. 296 ГПК.
Давностният срок се прекъсва при настъпване на определени в закона обстоятелства. Нормата на чл. 116 ЗЗД също е от императивен порядък, съдържа изчерпателно изброяване на основания за прекъсване на давността и не може да се тълкува разширително. Съобразно чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, но само ако искът бъде уважен. При уважаване на иска изтеклият срок на погасителната давност се заличава и започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната –чл. 116, б. „б“ infine ЗЗД."
http://www.vks.bg/Dela/%D0%9E%D0%A1%D0% ... %D0%B5.pdf
С други думи, давността се прекъсва още с предявяване на иска, но под отлагателно условие - ако искът бъде уважен. Т.е. положителното решение в полза на ищеца е условие за настъпване на правните последици от прекъсването на давността.
Видно от значението на думата "прекъсвам", прекъсването на давността няма за последица единствено започването на нова давност, но и прекъсване на старата, изтекла до този момент, давност. Новата давност започва да тече от сбъдване на отлагателното условие - влизане в сила на решението.
Т.е. имаме 3 периода:
1. до предявяване на иска - тече старата давност;
2. между предявяване на иска и влизане в сила на решението - давността се спира и не тече нито стара, нито нова давност;
3. от влизане в сила на решението - започва да тече новата давност.
Мисля, че сега е по-ясно.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Давност върху кредит.
kalahan, в цитираното от теб ТР пише, това което аз твърдя, а не това което ти твърдиш. Прочети го още веднъж внимателно.Ако предявяването на иска прекъсва давността/както ти твърдиш/, това означава че с предявяване на иска се заличава изтеклата до момента давност и почва да тече нова давност, която моментално спира докато трае съдебния процес и с постановяването на съдебното решение което уважава иска давността отново почва да тече от нулата. Но от кой момент - от предявяване на иска, или от влизане в сила на съдебното решение? Освен това, представи си, че Кредитора предяви иска след изтичане на давността. Според твоите разбирания, че предявяването на иска прекъсва давността, това означава че се заличава изтеклата до предявяване на иска давност и почва да тече нова давност/чл.117, ал.1 ЗЗД/, която според теб спира да тече докато трае процеса и така всички предявени искове стават "основателни". Това са последиците от твоите ирационални съждения, че с предявяване на иска и давността се прекъсва. Правилното е - с предявяване на иска давността СПИРА -НЕ ТЕЧЕ, докато трае процеса И СЕ ПРЕКЪСВА, ако съдът уважи предявения иск, СЧИТАНО ОТ ДАТАТА на влизане на решението в сила.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
29 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Назад към Изпълнително и обезпечително производство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 27 госта