forum.lex.bg

Подлежат на съдебен контрол действията и актовете на съдебния изпълнител, постановени в недопустимо изпълнително производство?
В чл. 435 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, но от друга съдът е длъжен служебно да следи за допустимостта на обжалваните пред него актове.
Примери за недопустимо изпълнително производство:
1. В изпълнителния лист поради фактическа /техническа/ грешка не е възпроизведен точно диспозитивът на подлежащото на изпълнение съдебно решение - липсва съществена част от него, което прави волята на съда напълно неразбираема;
2. В изпълнителния лист е посочено едно, а изпълнителното дело е образувано за друго: например изпълнителният лист е за делба на имоти, а е образувано изпълнително дело за въвод във владение, без да е воден владелчески иск;
3. Изпълнителното дело е образувано в нарушение на диспозитивното начало - от страна, която не разполага с активна процесуална легитимация съгласно изпълнителния лист. Например решаващият съд, който е издал изпълнителния лист, служебно образува изпълнителното дело при избран от него съдебен изпълнител.

Според мен по 1 и 2 следва да се жали разпореждането за издаване на ИЛ. По 3 не знам, твърде екзотично, а вероятно ще е от значение дали взискателят е одобрил действията на съда.

kalahan2008 написа:Подлежат на съдебен контрол действията и актовете на съдебния изпълнител, постановени в недопустимо изпълнително производство?
В чл. 435 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, но от друга съдът е длъжен служебно да следи за допустимостта на обжалваните пред него актове.
Примери за недопустимо изпълнително производство:
1. В изпълнителния лист поради фактическа /техническа/ грешка не е възпроизведен точно диспозитивът на подлежащото на изпълнение съдебно решение - липсва съществена част от него, което прави волята на съда напълно неразбираема;
2. В изпълнителния лист е посочено едно, а изпълнителното дело е образувано за друго: например изпълнителният лист е за делба на имоти, а е образувано изпълнително дело за въвод във владение, без да е воден владелчески иск;
3. Изпълнителното дело е образувано в нарушение на диспозитивното начало - от страна, която не разполага с активна процесуална легитимация съгласно изпълнителния лист. Например решаващият съд, който е издал изпълнителния лист, служебно образува изпълнителното дело при избран от него съдебен изпълнител.

Да разбирам ли, че изложеното по т.т. 1, 2 и 3 очертават проблематиката по казуса?

Не, това са само примери за случаи на недопустими /според мен/ изпълнителни производства. Има и други примери. Въпросът е принципен: допустима ли е жалба срещу недопустими действия на СИ, които не попадат в обхвата на чл. 435 ГПК или единствената защита на длъжника е чрез иск за вреди?
По т.2-не виждам как жалбата срещу разпореждането за издаване на изп.лист ще защити правата на длъжника-в изп.лист вярно е възпроизведен диспозитивът на решението, но СИ го тълкува превратно и разширително.
По т.1-касае се за ОФГ, но не на решението, а на Изп.лист.
Друг пример е да речем сгрешено ЕГН или имена на длъжника или взискателя.

kalahan2008 написа:... Въпросът е принципен: допустима ли е жалба срещу недопустими действия на СИ, които не попадат в обхвата на чл. 435 ГПК или единствената защита на длъжника е чрез иск за вреди?

Въпросът може да е принципно поставен, но колкото и да е принципен, лично на мен ми липсва поне една опорна точка, за да се опитам да дам становище.

Добре, ще се опитам да дам конкретен пример - по пример № 2.
Водено е дело за делба, при което в крайна сметка на едните съделители е възложена в собственост къща-източен близнак, заедно с 1/2 от двора; на другите съделители е възложена къща-западен близнак заедно с 1/2 от двора.
Първите съделители образуват изпълнително дело ЗА ВЪВОД ВЪВ ВЛАДЕНИЕ срещу другите съделители, адвокатът си написва един тлъст хонорар /на база на данъчната оценка/, ЧСИ и той си начислява такса за въвод във владение по т. 22 ТТРЗЧСИ, пак на база на данъчната оценка, така се формират едни невъобразими разноски, запорира се банковата сметка на единия от другите съделители, по която си получава цялата заплата, и той остава гладен и без пари. Т.нар. "длъжник" не владее къщата-източен близнак и кани чрез ЧСИ т.нар. "взискатели" да влязат ДОБРОВОЛНО във владение, но те, чрез своя адвокат, държат на ПРИНУДИТЕЛЕН въвод, с цел адвокатът да се обогати (според мен неоснователно) за сметка на съделителя-"длъжник".
Разбира се, че подлежат на обжалване разноските, но освен това дължимостта на разноските е функция от допустимостта на самото производство. Доколкото в изпълнителния титул липсва правомощие, овластяващо ЧСИ изобщо да извършва въвод във владение, самото изпълнително производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. Но в чл. 433, ал. 1 ГПК липсва такова изрично основание за прекратяване на изпълнителното производство. Т.е. жалбата срещу отказа за прекратяване на изп. дело най-вероятно ще бъде отхвърлена я като недопустима, я като неоснователна.
Но само по себе си такова производство е недопустимо, а нормалната логика сочи, че би следвало да има способ за защита. Въпросът ми е - дали само искът за вреди срещу ЧСИ е такъв способ за защита.
Друг пример - разпределение на ползването от съда по чл. 32 ЗС. Отново се образува дело за въвод във владение въз основа на изп. лист, издаден в полза на единия ползвател, отново без да има реален отказ за предаване на владението, т.е. без длъжникът да е дал повод за завеждането му. Отново целта е същата-начисляване на адвокатски хонорар и такса за ЧСИ. ЧСИ нарочно не полага усилия да уведоми длъжника, залепва уведомление на вратата и назначава особен представител по чл. 47 ГПК, извършва въвод във владение срещу идеалната част от двора, която съдът е разпределил по чл. 32 ЗС в полза на "взискателите", особеният представител не обжалва въвода, после ЧСИ изнася на публична продан частта от двора, определена за "длъжника", като я описва като "паркомясто", въпреки че нито в нот. акт, нито в решението на съда по чл. 32 ЗС то не е предвидено за "паркомясто", а "взискателят" придобива на публична продан това "паркомясто", от което в действителост той притежава 1/2 ид. част, т.е. "взискателят" придобива от себе си 1/2 от тази част.
Всички тези случаи звучат екзотично, но са реални случаи, по които са подадени жалби в съда. Окръжният съд, може би заради летния сезон, решава, че жалбите са недопустими, а определението му подлежи на обжалване пред апелативен съд.
Това е общо взето в конкретика. С други опорни точки не разполагам.

По т.2:
Считам, че изобщо не трябва да търсиш опора в чл.433, ал.1 ГПК, тъй като ЧСИ недопустимо си е позволил да образува дело при все, че в изпълнителния лист липсва осъдителен диспозитив за предаване на владение. И това е така, защото
Решението по втората фаза на делбата прекратява съсобствеността и е титул за собственост в полза на съделителите съобразно притежаваните от тях квоти и нищо повече. На всичкото отгоре, липсва спор между съделителите кое е мое, кое е твое, за да се намеси съдът и да отсече с томахавката: осъждам...., нали?

Защитата ти е по общия ред с предявяване на иск срещу ЧСИ-то
против незаконосъобразни действия, изразяващи се в
образуване на изпълнително дело без да има основание за това си действие, както и против незаконосъобразното действие по
налагане на запор върху тр. възнаграждение на "длъжника". Като втори иск за съвместно разглеждане е искът за вреди.
С исковата молба трябва да поискаш спиране на изпълнението докато трае процесът.
Петитумът съдържа искане към съда производството по изп. дело да бъде прекратено и осъждане на ЧСИ за нанесените на "длъжника" материални и нематериални вреди от деликта.

П.П.П. Ще помисля и допълнително ще пиша по другия казус.

По другия казус:
Вярно е екзотика и то каква...

Все си мисля, че иск по чл.32 ЗС не разрешава спор между съсобственици със СПН, което от своя страна означава, че обективираната в диспозитива на решението воля на съда не подлежи на принудително изпълнение. Този иск има характер на спорна съдебна администрация. Лично мнение.

Тук вече може да се води процес срещу ЧСИ само за вреди.

Melly, принципно съм съгласен с това, което казваш, и аз мисля по същия начин. Само по отношение на иска по първия казус според мен защитата е по-скоро чрез иск по чл. 439 ГПК, за иска, който ти посочваш, за мен остава неясно каква точно е правната му квалификация.
Проблемът е, че на мен не ми се водят искове по тези казуси - по първия защото "длъжникът" няма пукнат лев в момента, тъй като всичките му средства са запорирани, съответно не може да си позволи добро адвокатско възнаграждение, а воденето на триинстанциониен исков процес е много по-дълго и сложно от обикновено контролно-отменително производство по обжалване действията на ЧСИ. Дори и съдът да го освободи от ДТ по чл. 83, ал. 2 ГПК, остава въпросът с адвокатския хонорар. Поради свръхангажираност нямам нито време, нито нерви да водя искове pro bono. Отделно от това докато се води искът, въводът ще бъде осъществен и парите разпределени. Съгласен съм, че трябва да се иска спиране на изпълнението, но на основание чл. 390, ал. 4 ГПК съдът е длъжен да иска гаранция, която няма как да се плати.
По втория казус "длъжниците" са си платили всички разноски, заради които е проведена публичната продан на т.нар. "паркомясто", веднага след като са узнали за изп. дело. Но те просто са узнали твърде късно и публичната продан вече е била приключила. Между другото, единият "длъжник" е колега-адвокат, ПЧСИ е знаел този факт, но въпреки това не е положил усилия да го потърси на адреса в кантората. Съдът пък изобщо не е разгледал по същество възраженията относно връчването...
Така че моят въпрос е принципен, защото не може да се очаква, че за всяка тъпотия трябва да се водят безумни отрицателно установителни искове. Нали това е идеята на обжалването на действията на СИ, няма смисъл да се натоварва системата с излишни дела, само защото на някои ЧСИ и адвокати не им пука за закона, а си го дописват. Не може за всяка простотия да се водят триинстанционни дела, това си е стрес, време и пари. Поне аз така мисля.

kalahan2008 написа:Melly, принципно съм съгласен с това, което казваш, и аз мисля по същия начин. Само по отношение на иска по първия казус според мен защитата е по-скоро чрез иск по чл. 439 ГПК, за иска, който ти посочваш, за мен остава неясно каква точно е правната му квалификация.
.................
Съгласен съм, че трябва да се иска спиране на изпълнението, но на основание чл. 390, ал. 4 ГПК съдът е длъжен да иска гаранция, която няма как да се плати.

Срещу всяко извършено от ЧСИ незаконосъобразно действие сочещо на порок до степен нищожност защитата е по общия исков ред, а не по реда на чл.439 ГПК.
Колкото до особеното искане за спиране на производството по изп. дело като обезпечителна мярка, то също мисля, че е неприложима разпоредбата на чл.390, ал.4 ГПК - липсва правна връзка между взискател и длъжник, която се установява от приложения изпълнителен титул.
Това е принципното ми становище по екзотичния казус.

П.П. Колкото до участието на колега в изп. дело, то съчувствам на пострадалите лица, тъй като същият също носи гражданска отговорност за недобросъвестно водене на делото (чл.3 ГПК във вр. с разпоредбите на ЗАд и Етичния кодекс на адвокатите).
Имам подобен случай, и съм в подготовка да насоча мерника си срещу "колегата" на ответната страна по спора. Придържам се към принципа си да бързам бавно...

Melly написа:Срещу всяко извършено от ЧСИ незаконосъобразно действие сочещо на порок до степен нищожност защитата е по общия исков ред, а не по реда на чл.439 ГПК.

Действията на съдебния изпълнител нищожни или недопустими са?
В ГПК липсва каквато и да е уредба относно формите на недействителност на актовете и действията на съдебния изпълнител.

Melly написа:Колкото до особеното искане за спиране на производството по изп. дело като обезпечителна мярка, то също мисля, че е неприложима разпоредбата на чл.390, ал.4 ГПК - липсва правна връзка между взискател и длъжник, която се установява от приложения изпълнителен титул.

Няма значение дали има правна връзка между взискател и длъжник, внасянето на гаранция е условие за законосъобразност на определението за допускане на обезпечителната мярка "спиране на изпълнението".

По чл. 439 не може, освен ако не се домогвате да докажете, че сте били във владение до произнасяне на решението, но след влизане в сила и преди започване на ИД сте освободили имота.
Пуснете жалби до КЧСИ и прокуратурата, никога не съм го правил, но на чСИ-тата им става криво. Ако не стане - иск според горните постове.

kalahan2008 написа:Действията на съдебния изпълнител нищожни или недопустими са?
В ГПК липсва каквато и да е уредба относно формите на недействителност на актовете и действията на съдебния изпълнител.

ЧСИ е пристъпил към изпълнение по молбата на заинтересованото лице на основание представения ИЛ с посочен в нея способ - принудителен въвод във владение, като чл.426 препраща към чл.129 ГПК и го задължава да направи преценка на редовността й, но той леееекичко се е "разсеял", приел я е за редовна и е образувал изп. дело под №../год.

Актът (разпореждане/постановление/запорно съобщение до 3-то лице), с който съдебният изпълнител е наложил запор върху тр. възнаграждение на "длъжника" е постановен от ЧСИ при начална липса на основание, поради което се явява нищожен, а производството по изп. дело - недопустимо поради нарушение на чл.129 ГПК. Така мисля аз и не твърдя да съм права.
Но нека да се включат и други колеги да разчоплим заедно проблемата. Би било от полза за всички ни.