Гражданство

[milamam]

Здравейте!
Искам да попитам следното: Сестра ми се омъжи в Испания и роди дете там. Акта му за раждане е издаден от там. Има испанско гражданство. При положение, че сестра ми е българка то детето може ли автоматично да придобие и българско гражданство или трябва да подаде някакви документи в България, или вече няма двойно гражданство?
Питам, защото тя мисли за известно време да дойде в България, докато детенцето попорасне, за да и помага майка, но пък същевременно трябва да посещава и детска консултация, а относно здравното осигуряване, тя май няма право. А детенцето ако е испански гражданин, дали ще може да се възползва от услугите в България или за всеки преглед сестра ми трябва да плаща.
Благодаря предварително на отзовалите се!

[law_master]

Конституция на Република България

Чл. 25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход.
(6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.

Т.е. Ако бащата на детето е испанец и детето продобива испанско гражданство по произход, не се счита за български гражданин /за да се избегне двойното гражданство/. Ако бащата е българин, значи детето е придобило испанско гражданство по месторождение /т. нар. jus soli/, но едновременно с това придобива и българско гражданство по произход.

[diaida]

По българската Конституция - да! Но за съжаление двойното гражданство не касае само нашата Конституция.
(извън контекста на въпроса), с цел да послужи и на други питащи - не всяка държава предоставя двойно гражданство. Да не говорим, че някъде терминът гражданство дори не се ползва. Например, В правната уредба на Германия и Кипър се дава определение за националност и произход .
Липсва конкретно дефиниране на понятието за гражданство в законодателствата на Аржентина, Испания, Чехия, Унгария, Дания, Малта и Холандия.
Като изключение от регламентация в останалите държави е подходът въвВеликобритания, където са регламентирани три отделни вида гражданство:
Британско гражданство (British citizenship) за хора, тясно свързани сОбединеното кралство, the Channel Islands и the Isle of Man;
Гражданство на Британските зависими територии (British Dependent Territories citizenship) за лицата, свързани с Британските отвъдморски територии;
Британско отвъдморско гражданство (British Overseas citizenship) за тези граждани на Обединеното Кралство и Колонии без връзка или с Обединеното кралство или с Британските отвъдморски територии.
Допускане на двойното гражданство
Има няколко модела на регламентиране на възможностите за придобиването на второ гражданство.
Според първият модел придобиването на второ гражданство е разрешено. Така е в националните законодателства на Кипър, Унгария, Финландия, Швеция, Ирландия, Италия, САЩ, Канада и Малта. В Аржентина липсва норма, която да забранява това. Гражданите на тези държави могат да придобият чуждо гражданство, без да трябва да се отказват от националните си гражданства. Допуска се също възможността чужди граждани да придобиват гражданство на посочените държави, като запазят своето ( при наличие на съответен двустранен договор, който да предвижда това ).
Особен случай на ограничаване на тази възможност е предвиден в италианското законодателство. Съгласно него лицата, придобиващи гражданство на държава-съдоговорителка по Конвенцията за ограничаване на случаите на множествено гражданство от 1963 г., не могат да запазят италианското си гражданство, придобивайки друго. По силата на двустранно споразумение изключение от това правило се допуска единствено за Германия.
По подобен начин стоят нещата и в Испания, където за да се придобие испанско гражданство се изисква предварителен отказ от всяко друго гражданство, което съответното лице има. По силата на испанската Конституция се допуска изключение от това положение само за лицата – граждани на държави, с които Испания се намира в особена връзка – това са ибероамериканските държави, Португалия, Андора, Филипините, Екваториална Гвинея. Испания е сключила договори за двойно гражданство с редица от тези държави, в които урежда на практика възможността за техните граждани да придобият като второ испанско гражданство.
Вторият модел обхваща правната уредба на Дания, Германия, Латвия и Чехия. В нормативните актове на тези страни съществува забрана за придобиване на второ гражданство. Придобиването на двойно гражданство е регламентирано като изключение. Има допълнителни регламенти за всички отделни държави, относно изключенията.
Особености, свързани с възрастта се наблюдават в немския Закон за националността. Според разпоредбите му при придобиване на немско гражданство от дете, притежаващо едновременно и друго гражданство, състоянието на множествено гражданство се запазва до навършване на 23 годишна възраст. В периода между 18 години 23 години детето трябва да избере едно от тези гражданства. С избора то губи другото (останалите) гражданства.
Като трети модел се обособяват законодателните решения на Гърция и Холандия. В нормативните актове на Гърция няма изрична забрана за придобиване на второ гражданство, при запазване на гръцкото, но няма и разпоредби, които изрично да разрешават това.
Холандия също не стимулира придобиването на статут на двоен гражданин без да съществува конкретна забрана или санкция за това.

И по въпроса за Испания.
В Испания в възведена в конституционна норма забраната испански гражданин по произход да бъде лишен от испанското си гражданство. Това е възможно само за лица, които не са испанци по произход в два случая:
Когато за период от три години използват изключително гражданството, от което са се отказали при придобиване на испанско гражданство и когато доброволно постъпят на военна служба или заемат политически пост в чужда държава против изричната забрана на Правителството.
Наред с тази възможност в Испания е предвидено и изгубването на испанско гражданство по доброволно приемане на чуждо такова ( предвид изискването за отказ от всяко друго гражданство при придобиване на испанско ), а също и член 24.2 ГК предвижда, че във всички случаи губят испанското си гражданство испанците, когато изрично се откажат от него при наличие на друго гражданство или местоживеене в чужбина.
В този случай е валиден т. нар. принцип на ефективност на връзката - за съответните лица се прилага само законодателството на едната от държавите, а правата, присъщи за гражданството на другата държава се суспендират в полза прилагането на закона по местоживеене. Самото местоживеене определя и връзката на едно лице със съответната държава. Ефективността на връзката се запазва дори в случай на преместване в трета държава. Втози случай се определя по последното местожителство на съответното лице в някоя от държавите – страни по съответния договор. Това разрешение е предвидено и във всички двустранни договори, които Испания е сключила с латино– американските държави. Предвидено е и едновременното приложение, доколкото е съвместимо и на двата вътрешно – правни реда.

Смятам, че информацията ще е полезна!

Актове на Съвета на Европа и ООН
Конвенция за намаляване на случаите на множествено гражданство и военните задължения при множествено гражданство от 1963 г., Допълнителен протокол към Конвенцията за намаляване на случаите на множествено гражданство от 1977 г., Протокол за изменение на Конвенцията за намаляване на случаите на множествено гражданство от 1977 г., Европейска Конвенция за гражданството от 1997 г. и др.

Предмет на регламентация в конвенциите е създаването на принципи и правила, свързани с правата на омъжената жена, децата и военните задължения на лица с две и повече гражданства. Целта е предотвратяване на случаите на лица без гражданство и на лица с двойно гражданство.
Съгласно актовете на Съвета на Европа гражданството е правната връзка между лицето и държавата, която не посочва неговия етнически произход. Множествено гражданство означава едновременното притежаване не две или повече гражданства от едно и също лице.
В конвенциите и протоколите към тях се предвижда придобиването на множество гражданства ex lege като всяка държава съдоговорителка трябва да допусне:
-дете, придобило по рождение различни гражданства да ги запази;
-нейните граждани да притежават гражданство и на друга държава, когато това гражданство е придобито автоматично със сключването на брак.
Изисква се държавите-съдоговорителки сами да определят в своето законодателство дали техните граждани, придобили или притежаващи гражданство и на друга държава да запазят гражданството си или да го загубят. Страните също са свободни да изберат дали придобиването и притежаването на тяхно гражданство трябва да зависи от запазването или загубването на другото гражданство.
Според чл. 17 от Европейската Конвенцията за гражданството граждани на държава-съдоговорителка, притежаващи различни гражданства трябва да имат на територията на страната, в която пребивават същите права и задължения като останалите граждани на тази държава.
Постоянното местожителство и обичайното пребиваване са изведени като критерии и във връзка с изпълнение на военните задължения или друга алтернативна гражданска служба от лица с двойно гражданство.

[noel]

Не четете глупостите на Law - master! Ако детенцето е родено след 1989 г.- 10 август по-точно, то си е български гражданин, независимо дали придобива по месторождение гражданството на бащата. Колегата очевидно чете закона от 1968 г. и по-точно поправката му, действаща до 1975 г. Това безумие вече не съществува.