Колеги, разполага ли някой с текста на Постановление на Пленума на ВС № 5 от 1978 г. /по Семейния кодекс/. В правноинформационната система Lex го няма.
Предварително благодаря.
- Дата и час: 23 Ное 2024, 01:22 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Постановление на Пленума № 5 от 1978
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
6 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Постановление на Пленума № 5 от 1978
Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д. № 77/1977 г., Пленум на ВС*(1), докладчик Христо Георгиев
По някои въпроси във връзка с прекратяване на брака с развод.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1978 г., С., Наука и изкуство, 1979 г.
чл. 27, чл. 30, чл. 108, чл. 258,
чл. 259, б. "а" и "б", чл. 260, чл. 261, чл. 266 - 268 ГПК,
чл. 15, б. "в", чл. 18 СК, чл. 24 СК, чл. 25 СК,
чл. 26 СК, чл. 28 СК, чл. 29 СК (отм.), чл. 94, т. 3,
чл. 97, чл. 101 - 103, чл. 106, чл. 107 СК
1. Не е допустимо в брачния процес за развод да участват като страни прокурорът, трети лица и ненавършилите пълнолетие деца. Тази недопустимост важи и тогава, когато решението по брачния иск влезе в сила, а делото продължи в частите за родителските права, семейното жилище, фамилното име и издръжката.
По приетия за съвместно разглеждане с брачния иск иск за издръжка на децата, включително и непълнолетните, като страна-представител участва родителят, предявил иска.
2. В помирителното заседание да се полагат достатъчно грижи и активност, като се използват всички възможности за помирение. Протоколите от помирителните заседания да отразяват пълно становищата на страните по прекратяване на брака, както и усилията на съда за постигане на помирение.
Задължителността на помирителното заседание отпада само при изключенията по чл. 259, ал. последна ГПК*(9).
Помирението се изключва при наличието на пълно запрещение. Поставените под ограничено запрещение съпрузи имат специална процесуална дееспособност по брачни искове.
Съдилищата са длъжни във всеки отделен случай да посочат обстоятелствата за "мъчно преодолима причина", поради които помирение между страните не може да се очаква.
3. Привременни мерки могат да бъдат постановени по молба на страните - устно или в писмена форма - и по почин на съда, в открито или закрито заседание, докато брачният процес е висящ.
Привременни мерки могат да се постановят и тогава, когато се спре производството по чл. 261, ал. 3 ГПК*(10) по искане на бременната съпруга.
Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила. С приключване на брачния процес изпълнението им отпада.
4. В съдебното заседание, първо след помирителния период, съдът е длъжен с определение да приеме за съвместно разглеждане съединените искове, посочени в чл. 260 ГПК, които не са били предявени с исковата молба. Съединените небрачни искове по чл. 260, ал. 1 ГПК могат да бъдат предявени най-късно в това заседание.
В същото заседание съдът е длъжен да уточни основанията и становищата по акцесорните въпроси по чл. 29 и 28 СК*(11).
5. Когато в брачния процес се открият или създадат нови основания за друг брачен иск по смисъла на чл. 258 ГПК страните могат да го предявят най-късно до приключване на устните състезания в първата инстанция.
6. Наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината*(12).
Установителният иск като продължен започва, ако поне един от наследниците е поискал продължаването в определения от закона двуседмичен срок. Срокът по чл. 267 ГПК е преклузивен и важи за всеки наследник поотделно.
Наследниците на починалия ищец не могат да предявят нови факти относно дълбокото разстройство и вината на ответника.
7. Фамилното име на единия съпруг, което той е възприел от другия при сключване на брака, може да бъде променено само ако има искане по чл. 266 ГПК или противопоставяне по чл. 26 СК.
Важни съображения за непроменяне на фамилното име при противопоставяне по чл. 26 СК следва да се считат примерно утвърденото вече име на лекар, общественик, важни интереси на децата и др.
Искът по чл. 26, ал. 2 СК може да се предяви само при влязло в сила решение за фамилното име при допускане на развод*(13).
Когато съдът не е бил сезиран при брачния процес за произнасяне по фамилното име, изменението на това име след развода става по реда на чл. 17 и 18 от Наредбата за гражданското състояние.
8. Споразумението по чл. 24 СК може да бъде направено писмено или устно пред съда. При устно изложение на същото то трябва точно да бъде вписано в протокола на заседанието. Утвърждаването му става с решението по чл. 259б ГПК*(14).
Решението за допуснатия развод възпроизвежда споразумението, което трябва да съдържа части относно имуществените отношения, упражняването на родителските права, издръжката и ползването на семейното жилище. Определянето на кого от съпрузите се предоставят дадени вещи по споразумението има прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението.
9. Обръща отново внимание и задължава съдилищата да спазват точно закона и при брачен процес, като при постановяване на решение изхождат от основните принципи на чл. 1 СК*(15) от началата на различните институти, уредени със Семейния кодекс, както и от правилата на особеното исково производство по брачни дела.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С постановление № 10 от 1971 г. Пленумът на Върховния съд обобщи практиката на окръжните съдилища по допускане на развода. Постановлението изясни някои основни въпроси по прилагането на закона във връзка с прекратяването на брака с развод. Но Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде и следните ръководни указания:
1. С оглед строго личния характер на брачния иск съдилищата, общо взето, правилно приемат, че по тези дела страни са само съпрузите. Спорно е дали може да участва в брачния процес и прокурор. Пленумът приема, че не е допустимо по брачни дела за развод участието на прокурор, нито на трети лица. Общите правомощия на прокурора по чл. 27 и 30 ГПК нямат приложение в брачния процес за развод. Правилата на чл. 27 и сл. ГПК са приложими по исковете по чл. 18, б. "в" и "г" СК*(2), тъй като са предвидени изцяло извън ГПК в специалния закон. По смисъла на чл. 18, б. "г" СК изразът "в останалите случаи" се отнася до искове за недействителност на брака, предявени на основание нарушения на забраните за сключване брак от лице, поставено под пълно запрещение, или от лице, което страда от душевна болест, или бракът е сключен от роднини по права линия, братя и сестри, както и роднини по съребрена линия до IV степен, включително и лица, които поради осиновяване са в отношения като посочените роднини.
Не могат да бъдат страна в брачния процес и ненавършилите пълнолетие деца. В някои съдилища обаче съществува неправилна практика и е допускано в брачния процес във връзка с упражняването на родителските права и издръжката да участват наред със съпрузите и непълнолетни деца, спрямо които се прилага разпоредбата на чл. 29 СК*(3). Тази практика неправилно се аргументира с общото правно положение на непълнолетния. Във връзка с упражняването родителските права детето от брака няма каквато и да е било процесуална дееспособност в брачния процес. Във връзка с издръжката непълнолетният, макар и носител на правото да търси издръжка, не е процесуално легитимиран да бъде страна в брачния процес. Това е така, защото това му право съществува по закон, и то спрямо двамата родители, а не само срещу ответника. Двамата родители могат и при висящ брачен процес да изпълняват правилно това тяхно съвместно задължение, а в много случаи непълнолетният при брачен процес живее при ответника и той го издържа. Защитата на това право на непълнолетния не възниква пряко от предявения брачен иск, а едва при евентуалното му уважение. В такъв смисъл родителите представляват децата, ненавършили пълнолетие. Освен това съображение от значение е още обстоятелството, че при прилагане разпоредбите на чл. 29 СК съдът действа служебно и като представител на обществото.
Непълнолетният не може със своя жалба да участва като страна в процеса и когато решението за развод влезе в сила, а процесът продължава в частите за родителските права и издръжката. Това е така, защото дори и при изменили се обстоятелства по чл. 29, ал. 2 СК по изрична разпоредба на закона като ищец при тези нови самостоятелни искове за родителски права и издръжка може да бъде "единият от съпрузите" от прекратения брак, а ответник - другия. Няма пречка обаче непълнолетният след влязло в сила решение за издръжка, присъдена по брачно дело, да предяви иск по чл. 86 СК.
2. Въпреки дадените указания с постановление № 10/71 г. на Пленума на Върховния съд по провеждането на помирителното заседание, съдилищата в редица случаи го подценяват. Не винаги полагат достатъчно активност, не използват всички възможности за постигане на помирение. Не са редки случаите протоколите на това заседание да са шаблонни, написани по формуляр, предназначен за много дела, в който са вписани най-общи изрази вместо становищата на страните във връзка с помирението.
Необходимо е да се обърне внимание на окръжните съдилища да полагат дължимите усилия за постигане на помирение. Това заседание трябва да служи като средство за осъзнаване отговорността на съпрузите пред семейството и обществото за последиците от разрушаване на брака им и че разводът като отрицателно явление се отразява не само на тях, не само в колективите, където членуват и работят, но особено тежко се понася от децата им.
В последната алинея на чл. 259 ГПК са посочени изключенията, при които не се провежда помирително заседание. Изразът в тази алинея "предходните алинеи не се прилагат" потвърждава задължителността на помирителното заседание с изключение на изброените случаи: запрещение, отсъствие или друга мъчно преодолима причина. По смисъла на чл. 258, ал. последна ГПК само пълното запрещение изключва помирението. Това е така, защото помирението по смисъла на закона е лично насрещно поведение на дееспособен съпруг, а такова не може да се очаква само от съпруг, поставен под пълно запрещение. Съпругът, поставен под ограничено запрещение, има специална дееспособност в брачния процес, включително и да се помирява. Съдилищата са длъжни във всеки отделен случай на спор дали е налице мъчно преодолима причина да посочат обстоятелствата, поради които не може да се очаква помирение*(4).
3. Съгласно чл. 261 ГПК*(5) във висящия брачен процес съдът определя привременни мерки по молба на страните или служебно относно издръжката на децата или другия съпруг, ползването на семейното жилище, ползването на придобитото по време на брака имущество, както и относно грижите за децата.
Тъй като въпросът за привременните мерки по горните въпроси е разрешаван различно и това различие създава затруднения в съдебната практика, Пленумът на Върховния съд счита за необходимо да даде ръководни указания във връзка с привременните мерки в смисъл, че такива могат да се вземат по всяко време, докато трае брачният процес, от съда, пред който делото е висящо. Сезирането може да стане с молба на страните - устно в съдебно заседание. Няма пречка, когато производството е спряно по искане от бременната съпруга (чл. 261, ал. 3 ГПК), да се определят привременни мерки. В такъв случай съдът упражнява защитната функция на закона в интерес на семейството и децата.
Въпросът за привременните мерки може да бъде разрешен и в закрито заседание, когато според обстоятелствата не е необходимо изслушване на страните.
Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Те имат действие до постановяване окончателно решение, но могат да бъдат изменявани и отменявани. С приключване на брачния процес те отпадат, тъй като се заместват от трайна уредба на отношенията.
4. В съдебното заседание след изтичане на помирителния срок - първо заседание по смисъла на чл. 108 ГПК - съдът е длъжен да приеме съединените искове по чл. 260 ГПК, ако те не са предявени с исковата молба. Също така съдът трябва да уточни исканията и становищата на страните по служебно съединените акцесорни въпроси, които предстои да бъдат разрешени при уважаването на брачния иск - чл. 28 и 29, ал. 1 СК.
Съединените небрачни искове по чл. 260, ал. 1 ГПК могат да бъдат предявени най-късно в това заседание.
5. В чл. 260, ал. 2 ГПК*(6) е прокаран принципът за единство, изчерпателност и еднократност на брачния процес. В различие от алинея първа на чл. 260 ГПК, във втората алинея на същия текст се допуска до приключване на устните състезания пред първата инстанция ищецът и ответникът да предявяват нови брачни искове във висшия брачен процес, когато те са основават на новооткрити или новосъздадени основания. Това означава, че когато в брачния процес за развод се открият или създадат основания за друг брачен иск по смисъла на чл. 258 ГПК, страните могат да го предявят най-късно до момента, посочен в цитирания текст. В противен случай правото да се предяви той се погасява.
6. Член 267 и 268 ГПК*(7) съставляват особени съдопроизводствени правила, свързани със забраната на чл. 25 СК, според която забрана правото да се иска развод не преминава върху наследниците, не се наследява. Това правило е императивно.
Като изключение от това правило наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината. Със смъртта на ищеца бракът се прекратява по силата на чл. 15, б. "в" СК. Това обстоятелство определя характера на продължения иск като установителен, а не като брачен. Установителният иск като продължен започва, ако поне един от наследниците е поискал в двуседмичен срок продължаването.
Срокът по чл. 267 ГПК е преклузивен и важи за всеки наследник поотделно. С определение съдът постановява продължение на делото.
С оглед строго личния характер на предявения иск приживе на първоначалния ищец и във връзка със забраната да се наследява самото право на иска за развод постоянната практика на съдилищата правилно приема, че наследниците на починалия ищец не могат да предявяват нови факти относно дълбокото разстройство и вината на ответника. Въпросът кои наследници могат да продължат иска на починалия ищец е разрешен с постановление № 10/71 г. на Пленума на Върховния съд.
7. Член 26 СК*(8) урежда възможността единият съпруг след развода да продължи да носи фамилното име на другия съпруг, ако последният не се е противопоставил на това.
В съдебната практика не се решава еднакво въпросът за фамилното име. В някои случаи съдилищата постановяват единият съпруг да носи предбрачното си име, без да е имало искане за това по чл. 266 ГПК или без да е имало противопоставяне от страна на другия съпруг по чл. 26 СК. Следва фамилното име на единия съпруг, което е възприел от другия при сключване на брака, да бъде променено само ако е налице сезиране или с искане от възприелия името, или с противопоставяне от съпруга, чието име се носи. И при противопоставяне на съпруга, чието име се носи, не следва да бъде променено фамилното име, ако са налице важни съображения, налагащи съпругът, който го е възприел, да продължава да го носи. Като важни съображения следва да се считат примерно утвърденото име на лекар, общественик, важни интереси на децата и др.
Искът по чл. 26, ал. 2 СК може да се предяви само при влязло в сила решение за фамилното име при допускане на развод. Когато не е правено искане или противопоставяне за същото в брачния процес и следователно няма решение по чл. 26 СК - изменението на фамилното име на бившия съпруг, запазил името на другия съпруг след развода, става по реда на чл. 17 и 18 от Наредбата за гражданското състояние (ДВ, бр. 75/75 г.). Изразът в чл. 17 от цитираната наредба "изменението се прави въз основа на влязло в сила решение" означава, че длъжностното лице по гражданското състояние проверява качеството на молителя и на другия бивш съпруг въз основа на решението за допускане на развода.
8. Във връзка със споразумението при развода по взаимно съгласие проверката на тези дела показва разнообразна практика. В едни случаи споразумението се излага в съвместната молба на съпрузите, но обикновено с общи изрази. В други случаи се прави уговорка, че споразумението ще бъде представено в открито съдебно заседание по ал. 2 на чл. 259а ГПК. В трети случаи, когато няма деца от брака, се приема, че е достатъчно съпрузите да са правили писмени или устни изявления, че са уредили окончателно имуществените си отношения и че нямат претенции един към друг в бъдеще.
Съгласно чл. 24 СК съпрузите трябва да "изложат своето споразумение". Това означава, че поначало споразумението трябва да бъде описано в молбата по чл. 259а ГПК, и то като се конкретизират неговите части. Ако това не е направено със самата молба, допустимо е в течение на производството до съдебното заседание, в което ще се постанови решение за развода по взаимно съгласие, да се направи писмено или устно изложение по споразумението. При устно изложение задължително е вписването му в протокола на заседанието.
Споразумението като цяло - относно упражняването на родителските права и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползването на семейното жилище и издръжката между съпрузите - е предпоставка за самия развод, защото взаимното съгласие и неговите качества сериозност и непоколебимост обхващат и въпросите на споразумението. Освен това цялото споразумение трябва да е в интерес на децата. Именно поради тези изисквания на закона в чл. 259б ГПК изрично е постановено утвърждаването на споразумението да става при допуснат развод. Ето защо практиката на някои съдилища да утвърждават споразумението преди произнасяне решението с отделно определение е неправилна, противоречи на закона.
По този начин решението по допуснатия развод съдържа освен прекратяване брака още и части относно родителските права, издръжката и семейното жилище. Частите на решението относно акцесорните въпроси, включени в споразумението, следва да са такива, както те са изразени в същото. В решението трябва да се впише, че то се утвърждава.
9. Делата за прекратяване на брака с развод се отнасят до особено важно лични права и задължения на гражданите и до съществуването и правилното развитие на семейството. Ето защо необходимо е отново да се обърне внимание и да се задължат съдилищата за точно спазване на закона при постановяване на решенията по тези дела, като изхождат от основните принципи на чл. 1 СК и правилата на особеното исково производство по брачни дела. Това трябва да става по такъв начин, че съдебните решения напълно да отговарят на изискванията на морала.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
*(1) Постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс, но е приложимо и с оглед съответните разпоредби от сега действащия Семеен кодекс от 1985 г.
*(2) Вж. чл. 97, ал. 1, т. 3 и 4 СК от 1985 г.
*(3) Вж. чл. 106 СК от 1985 г.
*(4) Срв. измененията на чл. 258 и 259 ГПК (ДВ, бр. 41 от 1985 г.).
*(5) Срв. измененията на чл. 261 ГПК (ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 41 от 1985 г.).
*(6) Има се предвид чл. 260, ал. 2 ГПК в редакцията му в сила до 1.VII.1985 г. Разпоредбата не е възпроизведена в текста при изменението му през 1985 г. (ДВ, бр. 41 от 1985 г.).
*(7) Срв. измененията на чл. 267 и 268 ГПК (ДВ, бр. 41 от 1985 г.).
*(8) Вж. чл. 103 СК от 1985 г.
*(9) Сега чл. 259, ал. 6 ГПК (изм., ДВ, бр. 41 от 1985 г.).
*(10) Сега чл. 261, ал. 4 ГПК (изм., ДВ, бр. 41 от 1985 г.).
*(11) Сега чл. 106 и 107 СК от 1985 г.
*(12) Срв. чл. 99, ал. 2 от сега действащия СК, съгласно който съдът се произнася служебно относно вината за разстройството на брака, освен ако съпрузите заявят друго при условията на ал. 3 на същия текст.
*(13) Вж. чл. 103 СК от 1985 г.
*(14) Вж. чл. 101 СК от 1985 г. и измененията на чл. 259б ГПК (ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 41 от 1985 г.).
*(15) Вж. чл. 3 от сега действащия СК.
По някои въпроси във връзка с прекратяване на брака с развод.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1978 г., С., Наука и изкуство, 1979 г.
чл. 27, чл. 30, чл. 108, чл. 258,
чл. 259, б. "а" и "б", чл. 260, чл. 261, чл. 266 - 268 ГПК,
чл. 15, б. "в", чл. 18 СК, чл. 24 СК, чл. 25 СК,
чл. 26 СК, чл. 28 СК, чл. 29 СК (отм.), чл. 94, т. 3,
чл. 97, чл. 101 - 103, чл. 106, чл. 107 СК
1. Не е допустимо в брачния процес за развод да участват като страни прокурорът, трети лица и ненавършилите пълнолетие деца. Тази недопустимост важи и тогава, когато решението по брачния иск влезе в сила, а делото продължи в частите за родителските права, семейното жилище, фамилното име и издръжката.
По приетия за съвместно разглеждане с брачния иск иск за издръжка на децата, включително и непълнолетните, като страна-представител участва родителят, предявил иска.
2. В помирителното заседание да се полагат достатъчно грижи и активност, като се използват всички възможности за помирение. Протоколите от помирителните заседания да отразяват пълно становищата на страните по прекратяване на брака, както и усилията на съда за постигане на помирение.
Задължителността на помирителното заседание отпада само при изключенията по чл. 259, ал. последна ГПК*(9).
Помирението се изключва при наличието на пълно запрещение. Поставените под ограничено запрещение съпрузи имат специална процесуална дееспособност по брачни искове.
Съдилищата са длъжни във всеки отделен случай да посочат обстоятелствата за "мъчно преодолима причина", поради които помирение между страните не може да се очаква.
3. Привременни мерки могат да бъдат постановени по молба на страните - устно или в писмена форма - и по почин на съда, в открито или закрито заседание, докато брачният процес е висящ.
Привременни мерки могат да се постановят и тогава, когато се спре производството по чл. 261, ал. 3 ГПК*(10) по искане на бременната съпруга.
Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила. С приключване на брачния процес изпълнението им отпада.
4. В съдебното заседание, първо след помирителния период, съдът е длъжен с определение да приеме за съвместно разглеждане съединените искове, посочени в чл. 260 ГПК, които не са били предявени с исковата молба. Съединените небрачни искове по чл. 260, ал. 1 ГПК могат да бъдат предявени най-късно в това заседание.
В същото заседание съдът е длъжен да уточни основанията и становищата по акцесорните въпроси по чл. 29 и 28 СК*(11).
5. Когато в брачния процес се открият или създадат нови основания за друг брачен иск по смисъла на чл. 258 ГПК страните могат да го предявят най-късно до приключване на устните състезания в първата инстанция.
6. Наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината*(12).
Установителният иск като продължен започва, ако поне един от наследниците е поискал продължаването в определения от закона двуседмичен срок. Срокът по чл. 267 ГПК е преклузивен и важи за всеки наследник поотделно.
Наследниците на починалия ищец не могат да предявят нови факти относно дълбокото разстройство и вината на ответника.
7. Фамилното име на единия съпруг, което той е възприел от другия при сключване на брака, може да бъде променено само ако има искане по чл. 266 ГПК или противопоставяне по чл. 26 СК.
Важни съображения за непроменяне на фамилното име при противопоставяне по чл. 26 СК следва да се считат примерно утвърденото вече име на лекар, общественик, важни интереси на децата и др.
Искът по чл. 26, ал. 2 СК може да се предяви само при влязло в сила решение за фамилното име при допускане на развод*(13).
Когато съдът не е бил сезиран при брачния процес за произнасяне по фамилното име, изменението на това име след развода става по реда на чл. 17 и 18 от Наредбата за гражданското състояние.
8. Споразумението по чл. 24 СК може да бъде направено писмено или устно пред съда. При устно изложение на същото то трябва точно да бъде вписано в протокола на заседанието. Утвърждаването му става с решението по чл. 259б ГПК*(14).
Решението за допуснатия развод възпроизвежда споразумението, което трябва да съдържа части относно имуществените отношения, упражняването на родителските права, издръжката и ползването на семейното жилище. Определянето на кого от съпрузите се предоставят дадени вещи по споразумението има прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението.
9. Обръща отново внимание и задължава съдилищата да спазват точно закона и при брачен процес, като при постановяване на решение изхождат от основните принципи на чл. 1 СК*(15) от началата на различните институти, уредени със Семейния кодекс, както и от правилата на особеното исково производство по брачни дела.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С постановление № 10 от 1971 г. Пленумът на Върховния съд обобщи практиката на окръжните съдилища по допускане на развода. Постановлението изясни някои основни въпроси по прилагането на закона във връзка с прекратяването на брака с развод. Но Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде и следните ръководни указания:
1. С оглед строго личния характер на брачния иск съдилищата, общо взето, правилно приемат, че по тези дела страни са само съпрузите. Спорно е дали може да участва в брачния процес и прокурор. Пленумът приема, че не е допустимо по брачни дела за развод участието на прокурор, нито на трети лица. Общите правомощия на прокурора по чл. 27 и 30 ГПК нямат приложение в брачния процес за развод. Правилата на чл. 27 и сл. ГПК са приложими по исковете по чл. 18, б. "в" и "г" СК*(2), тъй като са предвидени изцяло извън ГПК в специалния закон. По смисъла на чл. 18, б. "г" СК изразът "в останалите случаи" се отнася до искове за недействителност на брака, предявени на основание нарушения на забраните за сключване брак от лице, поставено под пълно запрещение, или от лице, което страда от душевна болест, или бракът е сключен от роднини по права линия, братя и сестри, както и роднини по съребрена линия до IV степен, включително и лица, които поради осиновяване са в отношения като посочените роднини.
Не могат да бъдат страна в брачния процес и ненавършилите пълнолетие деца. В някои съдилища обаче съществува неправилна практика и е допускано в брачния процес във връзка с упражняването на родителските права и издръжката да участват наред със съпрузите и непълнолетни деца, спрямо които се прилага разпоредбата на чл. 29 СК*(3). Тази практика неправилно се аргументира с общото правно положение на непълнолетния. Във връзка с упражняването родителските права детето от брака няма каквато и да е било процесуална дееспособност в брачния процес. Във връзка с издръжката непълнолетният, макар и носител на правото да търси издръжка, не е процесуално легитимиран да бъде страна в брачния процес. Това е така, защото това му право съществува по закон, и то спрямо двамата родители, а не само срещу ответника. Двамата родители могат и при висящ брачен процес да изпълняват правилно това тяхно съвместно задължение, а в много случаи непълнолетният при брачен процес живее при ответника и той го издържа. Защитата на това право на непълнолетния не възниква пряко от предявения брачен иск, а едва при евентуалното му уважение. В такъв смисъл родителите представляват децата, ненавършили пълнолетие. Освен това съображение от значение е още обстоятелството, че при прилагане разпоредбите на чл. 29 СК съдът действа служебно и като представител на обществото.
Непълнолетният не може със своя жалба да участва като страна в процеса и когато решението за развод влезе в сила, а процесът продължава в частите за родителските права и издръжката. Това е така, защото дори и при изменили се обстоятелства по чл. 29, ал. 2 СК по изрична разпоредба на закона като ищец при тези нови самостоятелни искове за родителски права и издръжка може да бъде "единият от съпрузите" от прекратения брак, а ответник - другия. Няма пречка обаче непълнолетният след влязло в сила решение за издръжка, присъдена по брачно дело, да предяви иск по чл. 86 СК.
2. Въпреки дадените указания с постановление № 10/71 г. на Пленума на Върховния съд по провеждането на помирителното заседание, съдилищата в редица случаи го подценяват. Не винаги полагат достатъчно активност, не използват всички възможности за постигане на помирение. Не са редки случаите протоколите на това заседание да са шаблонни, написани по формуляр, предназначен за много дела, в който са вписани най-общи изрази вместо становищата на страните във връзка с помирението.
Необходимо е да се обърне внимание на окръжните съдилища да полагат дължимите усилия за постигане на помирение. Това заседание трябва да служи като средство за осъзнаване отговорността на съпрузите пред семейството и обществото за последиците от разрушаване на брака им и че разводът като отрицателно явление се отразява не само на тях, не само в колективите, където членуват и работят, но особено тежко се понася от децата им.
В последната алинея на чл. 259 ГПК са посочени изключенията, при които не се провежда помирително заседание. Изразът в тази алинея "предходните алинеи не се прилагат" потвърждава задължителността на помирителното заседание с изключение на изброените случаи: запрещение, отсъствие или друга мъчно преодолима причина. По смисъла на чл. 258, ал. последна ГПК само пълното запрещение изключва помирението. Това е така, защото помирението по смисъла на закона е лично насрещно поведение на дееспособен съпруг, а такова не може да се очаква само от съпруг, поставен под пълно запрещение. Съпругът, поставен под ограничено запрещение, има специална дееспособност в брачния процес, включително и да се помирява. Съдилищата са длъжни във всеки отделен случай на спор дали е налице мъчно преодолима причина да посочат обстоятелствата, поради които не може да се очаква помирение*(4).
3. Съгласно чл. 261 ГПК*(5) във висящия брачен процес съдът определя привременни мерки по молба на страните или служебно относно издръжката на децата или другия съпруг, ползването на семейното жилище, ползването на придобитото по време на брака имущество, както и относно грижите за децата.
Тъй като въпросът за привременните мерки по горните въпроси е разрешаван различно и това различие създава затруднения в съдебната практика, Пленумът на Върховния съд счита за необходимо да даде ръководни указания във връзка с привременните мерки в смисъл, че такива могат да се вземат по всяко време, докато трае брачният процес, от съда, пред който делото е висящо. Сезирането може да стане с молба на страните - устно в съдебно заседание. Няма пречка, когато производството е спряно по искане от бременната съпруга (чл. 261, ал. 3 ГПК), да се определят привременни мерки. В такъв случай съдът упражнява защитната функция на закона в интерес на семейството и децата.
Въпросът за привременните мерки може да бъде разрешен и в закрито заседание, когато според обстоятелствата не е необходимо изслушване на страните.
Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Те имат действие до постановяване окончателно решение, но могат да бъдат изменявани и отменявани. С приключване на брачния процес те отпадат, тъй като се заместват от трайна уредба на отношенията.
4. В съдебното заседание след изтичане на помирителния срок - първо заседание по смисъла на чл. 108 ГПК - съдът е длъжен да приеме съединените искове по чл. 260 ГПК, ако те не са предявени с исковата молба. Също така съдът трябва да уточни исканията и становищата на страните по служебно съединените акцесорни въпроси, които предстои да бъдат разрешени при уважаването на брачния иск - чл. 28 и 29, ал. 1 СК.
Съединените небрачни искове по чл. 260, ал. 1 ГПК могат да бъдат предявени най-късно в това заседание.
5. В чл. 260, ал. 2 ГПК*(6) е прокаран принципът за единство, изчерпателност и еднократност на брачния процес. В различие от алинея първа на чл. 260 ГПК, във втората алинея на същия текст се допуска до приключване на устните състезания пред първата инстанция ищецът и ответникът да предявяват нови брачни искове във висшия брачен процес, когато те са основават на новооткрити или новосъздадени основания. Това означава, че когато в брачния процес за развод се открият или създадат основания за друг брачен иск по смисъла на чл. 258 ГПК, страните могат да го предявят най-късно до момента, посочен в цитирания текст. В противен случай правото да се предяви той се погасява.
6. Член 267 и 268 ГПК*(7) съставляват особени съдопроизводствени правила, свързани със забраната на чл. 25 СК, според която забрана правото да се иска развод не преминава върху наследниците, не се наследява. Това правило е императивно.
Като изключение от това правило наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината. Със смъртта на ищеца бракът се прекратява по силата на чл. 15, б. "в" СК. Това обстоятелство определя характера на продължения иск като установителен, а не като брачен. Установителният иск като продължен започва, ако поне един от наследниците е поискал в двуседмичен срок продължаването.
Срокът по чл. 267 ГПК е преклузивен и важи за всеки наследник поотделно. С определение съдът постановява продължение на делото.
С оглед строго личния характер на предявения иск приживе на първоначалния ищец и във връзка със забраната да се наследява самото право на иска за развод постоянната практика на съдилищата правилно приема, че наследниците на починалия ищец не могат да предявяват нови факти относно дълбокото разстройство и вината на ответника. Въпросът кои наследници могат да продължат иска на починалия ищец е разрешен с постановление № 10/71 г. на Пленума на Върховния съд.
7. Член 26 СК*(8) урежда възможността единият съпруг след развода да продължи да носи фамилното име на другия съпруг, ако последният не се е противопоставил на това.
В съдебната практика не се решава еднакво въпросът за фамилното име. В някои случаи съдилищата постановяват единият съпруг да носи предбрачното си име, без да е имало искане за това по чл. 266 ГПК или без да е имало противопоставяне от страна на другия съпруг по чл. 26 СК. Следва фамилното име на единия съпруг, което е възприел от другия при сключване на брака, да бъде променено само ако е налице сезиране или с искане от възприелия името, или с противопоставяне от съпруга, чието име се носи. И при противопоставяне на съпруга, чието име се носи, не следва да бъде променено фамилното име, ако са налице важни съображения, налагащи съпругът, който го е възприел, да продължава да го носи. Като важни съображения следва да се считат примерно утвърденото име на лекар, общественик, важни интереси на децата и др.
Искът по чл. 26, ал. 2 СК може да се предяви само при влязло в сила решение за фамилното име при допускане на развод. Когато не е правено искане или противопоставяне за същото в брачния процес и следователно няма решение по чл. 26 СК - изменението на фамилното име на бившия съпруг, запазил името на другия съпруг след развода, става по реда на чл. 17 и 18 от Наредбата за гражданското състояние (ДВ, бр. 75/75 г.). Изразът в чл. 17 от цитираната наредба "изменението се прави въз основа на влязло в сила решение" означава, че длъжностното лице по гражданското състояние проверява качеството на молителя и на другия бивш съпруг въз основа на решението за допускане на развода.
8. Във връзка със споразумението при развода по взаимно съгласие проверката на тези дела показва разнообразна практика. В едни случаи споразумението се излага в съвместната молба на съпрузите, но обикновено с общи изрази. В други случаи се прави уговорка, че споразумението ще бъде представено в открито съдебно заседание по ал. 2 на чл. 259а ГПК. В трети случаи, когато няма деца от брака, се приема, че е достатъчно съпрузите да са правили писмени или устни изявления, че са уредили окончателно имуществените си отношения и че нямат претенции един към друг в бъдеще.
Съгласно чл. 24 СК съпрузите трябва да "изложат своето споразумение". Това означава, че поначало споразумението трябва да бъде описано в молбата по чл. 259а ГПК, и то като се конкретизират неговите части. Ако това не е направено със самата молба, допустимо е в течение на производството до съдебното заседание, в което ще се постанови решение за развода по взаимно съгласие, да се направи писмено или устно изложение по споразумението. При устно изложение задължително е вписването му в протокола на заседанието.
Споразумението като цяло - относно упражняването на родителските права и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползването на семейното жилище и издръжката между съпрузите - е предпоставка за самия развод, защото взаимното съгласие и неговите качества сериозност и непоколебимост обхващат и въпросите на споразумението. Освен това цялото споразумение трябва да е в интерес на децата. Именно поради тези изисквания на закона в чл. 259б ГПК изрично е постановено утвърждаването на споразумението да става при допуснат развод. Ето защо практиката на някои съдилища да утвърждават споразумението преди произнасяне решението с отделно определение е неправилна, противоречи на закона.
По този начин решението по допуснатия развод съдържа освен прекратяване брака още и части относно родителските права, издръжката и семейното жилище. Частите на решението относно акцесорните въпроси, включени в споразумението, следва да са такива, както те са изразени в същото. В решението трябва да се впише, че то се утвърждава.
9. Делата за прекратяване на брака с развод се отнасят до особено важно лични права и задължения на гражданите и до съществуването и правилното развитие на семейството. Ето защо необходимо е отново да се обърне внимание и да се задължат съдилищата за точно спазване на закона при постановяване на решенията по тези дела, като изхождат от основните принципи на чл. 1 СК и правилата на особеното исково производство по брачни дела. Това трябва да става по такъв начин, че съдебните решения напълно да отговарят на изискванията на морала.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
*(1) Постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс, но е приложимо и с оглед съответните разпоредби от сега действащия Семеен кодекс от 1985 г.
*(2) Вж. чл. 97, ал. 1, т. 3 и 4 СК от 1985 г.
*(3) Вж. чл. 106 СК от 1985 г.
*(4) Срв. измененията на чл. 258 и 259 ГПК (ДВ, бр. 41 от 1985 г.).
*(5) Срв. измененията на чл. 261 ГПК (ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 41 от 1985 г.).
*(6) Има се предвид чл. 260, ал. 2 ГПК в редакцията му в сила до 1.VII.1985 г. Разпоредбата не е възпроизведена в текста при изменението му през 1985 г. (ДВ, бр. 41 от 1985 г.).
*(7) Срв. измененията на чл. 267 и 268 ГПК (ДВ, бр. 41 от 1985 г.).
*(8) Вж. чл. 103 СК от 1985 г.
*(9) Сега чл. 259, ал. 6 ГПК (изм., ДВ, бр. 41 от 1985 г.).
*(10) Сега чл. 261, ал. 4 ГПК (изм., ДВ, бр. 41 от 1985 г.).
*(11) Сега чл. 106 и 107 СК от 1985 г.
*(12) Срв. чл. 99, ал. 2 от сега действащия СК, съгласно който съдът се произнася служебно относно вината за разстройството на брака, освен ако съпрузите заявят друго при условията на ал. 3 на същия текст.
*(13) Вж. чл. 103 СК от 1985 г.
*(14) Вж. чл. 101 СК от 1985 г. и измененията на чл. 259б ГПК (ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 41 от 1985 г.).
*(15) Вж. чл. 3 от сега действащия СК.
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Постановление на Пленума № 5 от 1978
Постановление N 5/77 от 15.III.1978 г., по гр. д. N7/77 на Пленум на ВС(1)
ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА С РАЗВОД.
докладчик - Христо Георгиев.
С постановление N 10 от 1971 г. Пленумът на Върховния съд на НРБ обобщи практиката на окръжните съдилища по допускане на развода. Постановлението изясни някои основни въпроси по прилагането на закона във връзка с прекратяването на брака с развод.
От проверките, които бяха направени през 1977 г. в окръжните съдилища, от постоянното наблюдение на съдебната практика се установи, че по начало съдилищата правилно прилагат закона във връзка с особеното исково производство за развод, съобразяват се с различните особености на брачния процес. Бяха констатирани и някои съществени слабости и грешки, както и противоречива практика. За отстраняване на допуснатите грешки и осигуряване правилно прилагане на закона Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде и следните ръководни указания:
1. С оглед строго личния характер на брачния иск съдилищата, общо взето, правилно приемат, че по тези дела страни са само съпрузите. Спорно е дали може да участва в брачния процес и прокурор. Пленумът приема, че не е допустимо по брачни дела за развод участието на прокурор, нито на трети лица. Общите правомощия на прокурора по чл.27 и 30 ГПК нямат приложение в брачния процес за развод. Правилата на чл.27 и сл. ГПК са приложими при исковете по чл.18, б."в" и "г" СК, тъй като са предвидени изцяло извън ГПК в специалния закон. По смисъла на чл.18, б."г" СК изразът "в останалите случаи" се отнася до искове за недейстителност на брака, предявени на основание нарушения на забраните за сключване брак от лице, поставено под пълно запрещение, или от лице, което страда от душевна болест, или бракът е сключен от роднини по права линия, братя и сестри, както и роднини по съребрена линия до IV степен, включително и лица, които поради осиновяване са в отношения като посоочените роднини.
Не могат да бъдат страна в брачния процес и ненавършилите пълнолетие деца. В някои съдилища обаче съществува неправилна практика и е допускано в брачния процес във връзка с упражняването на родителските права и издръжката да участват наред със съпрузите и непълнолетни деца, спрямо които се прилага разпоредбата на чл.29 СК. Тази практика неправилно се аргументира с общото правно положение на непълнолетния. Във връзка с упражняването на родителските права детето от брака няма каквато и да било процесуална дееспособност в брачния процес. Във връзка с издръжката непълнолетният, макар и носител на правото да търси издръжка, не е процесуално легитимиран да бъде страна в брачния процес. Това е така, защото това му право съществува по закон, и то спрямо двамата родители, а не само срещу ответника. Двамата родители могат и при висящ брачен процес да изпълняват правилно това тяхно съвместно задължение, а в много случаи непълнолетният при брачен процес живее при ответника и той го издържа. Защитата на това право на непълнолетния не възниква пряко от предявения брачен иск, а едва при евентуалното му уважаване. В такъв смисъл родителите представляват децата, ненавършили пълнолетие. Освен това съображение от значение е още обстоятелството, че при прилагане разпоредбите на чл.29 СК съдът действа служебно и като представител на обществото.
Непълнолетният не може със своя жалба да участва като страна в процеса и когато решението за развод влезе в сила, а процесът продължи в частите за родителските права и издржката. Това е така, защото дори и при изменили се обстоятелства по чл.29, ал.2 СК по изрична разпоредба на закона като ищец при тези нови самостоятелни искове за родителски права и издръжка може да бъде "единият от съпрузите" от прекратения брак, а ответник - другият. Няма пречка обаче непълнолетният след влязло в сила решение за издръжка, присъединена по брачно дело, да предяви иск по чл.86 СК.
2. Въпреки дадените указания с постановление N 10/71 г. на Пленума на Върховния съд по провеждането на помирителното заседание, съдилищата в редица случаи го подценяват. Не винаги полагат достатъчно активност, не използват всички възможности за постигане на помирение. Не са редки случаите протоколите на това заседание да са шаблонни, написани по формуляр, предназначен за много дела, в който са вписани най-общи изрази вместо становищата на страните във връзка с помирението.
Необходимо е да се обърне внимание на окръжните съдилища да полагат дължимите усилия за постигане на помирение. Това заседание трябва да служи като средство за осъзнаване отговорността на съпрузите пред семейството и обществото за последиците от разрушаване на брака им и че разводът като отрицателно явление се отразява не само на тях, не само в колективите, където членуват и работят, но особено тежко се понася от децата им.
В последната алинея на чл.259 ГПК са посочени изключенията, при които не се провежда помирително заседание. Изразът в тази алинея "предходните алинеи не се прилагат" потвърждава задължителността на помирителното заседание с изключение на изброените случаи: запрещение, отсъствие и друга мъчно преодолима причина. По смисъла на чл.258, ал. последна ГПК само пълното запрещение изключва помирението. Това е така, защото помирението по смисъла на закона е лично насрещно поведение на дееспособен съпруг, а такова не може да се очаква само от съпруг, поставен под пълно запрещение. Съпругът, поставен под ограничено запрещение, има специална дееспособност в брачния процес, включително и да се помирява. Съдилищата са длъжни във всеки отделен случай на спор дали е налице мъчно преодолима причина да посочат обстоятелствата, поради които не може да се очаква помирение.(4)
3. Съгласно чл.261 ГПК във висящия брачен процес съдът определя привременни мерки по молба на страните или служебно относно : издръжката на децата или другия съпруг, ползването на семейното жилище, ползването на придобитото по време на брака имущество, както и относно грижите за децата.
Тъй като въпросът за привременните мерки по горните въпроси е разрешаван различно и това различие създава затруднения в съдебната практика, Пленумът на Върховния съд счита за необходимо да даде ръководни указания във връзка с привременните мерки в смисъл, че такива могат да се вземат по всяко време, докато трае брачният процес, от съда, пред който делото е висящо. Сезирането може да стане с молба на страните - устно в съдебно заседание. Няма пречка, когато производството е спряно по искане от бременната съпруга (чл.261, ал.3 ГПК), да се определят привременни мерки. В такъв случай съдът упражнява защитната функция на закона в интерес на семейството и децата.
Въпросът за привременните мерки може да бъде разрешен и в закрито заседание, когато според обстоятелствата не е необходимо изслушване на страните.
Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Те имат действие до постановяване окончателно решение, но могат да бъдат изменявани и отменявани. С приключване на брачния процес те отпадат, тъй като се заместват от трайна уредба на отношенията.
4. В съдебното заседание след изтичане на помирителния срок - първо заседание по смисъла на чл.108 ГПК - съдът е длъжен да приеме съединените искове по чл.260 ГПК, ако те не са предявени с исковата молба. Също така съдът трябва да уточни исканията и становищата на страните по служебно съединените акцесорни въпроси, които предстои да бъдат разрешени при уважаването на брачния иск - чл.28 и 29, ал.1 СК.
Съединените небрачни искове по чл.260, ал.1 ГПК могат да бъдат предявени най-късно в това заседание.
5. В чл.260, ал.2 ГПК е прокаран принципът за единство, изчерпателност и еднократност на брачния процес. В различие от алинея първа на чл.260 ГПК, във втората алинея на същия текст се допуска до приключване на устните състезания пред първата инстанция ищецът и ответникът да предявяват нови брачни искове във висящия брачен процес, когато те се основават на новооткрити или новосъздадени основания. Това означава, че когато в брачния процес за развод се открият или създават основания за друг брачен иск по смисъла на чл.258 ГПК, страните могат да го предявят най-късно до момента, посочен в цитирания текст. В противен случай правото да се предяви той се погасява.
6. Член 267 и 268 ГПК съставляват особени съдопроизводствени правила, свързани със забраната на чл.25 СК, според която забрана правото да се иска развод не преминава върху наследниците, не се наследява. Това правило е императивно.
Като изключение от това правило наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината. Със смъртта на ищеца бракът се прекратява по силата на чл.15, б."в" СК. Това обстоятелство определя характера на продължения иск като установителен, а не като брачен. Установителният иск като продължен започва, ако поне един от наследниците е поискал в двуседмичен срок продължаването.
Срокът по чл.267 ГПК е преклузивен и важи за всеки наследник поотделно. С определение съдът постановява продължаване на делото.
С оглед строго личния характер на предявения иск приживе на първоначалния ищец и във връзка със забраната да се наследява самото право на иска за развод постоянната практика на съдилищата правилно приема, че наследниците на починалия ищец не могат да предявяват нови факти относно дълбокото разстройство и вината на ответника. Въпросът кои наследници могат да продължат иска на починалия ищец е разрешен с постановление N 10/71 г. на Пленума на Върховния съд.
7. Член 26 СК урежда възможността единият съпруг след развода да продължи да носи фамилното име на другия съпруг, ако последният не се е противопоставил на това.
В съдебната практика не се решава еднакво въпросът за фамилното име. В някои случаи съдилищата постановяват единият съпруг да носи предбрачното си име, без да е имало искане за това по чл.266 ГПК или без да е имало противопоставяне от страна на другия съпруг - по чл.26 СК. Следва фамилното име на единия съпруг, което е възприел от другия при сключване на брака, да бъде променено само ако е налице сезиране или с искане от възприелия името, или с противопоставяне от съпруга, чието име се носи. И при противопоставяне на съпруга, чието име се носи, не следва да бъде променено фамилното име, ако са налице важни съображения, налагащи съпругът, който го е възприел, да продължава да го носи. Като важни съображения следва да се считат примерно утвърденото име на лекар, общественик, важни интереси на децата и др.
Искът по чл.26, ал.2 СК може да се предяви само при влязло в сила решение за фамилното име при допукане на развод. Когато не е правено искане или противопоставяне за същото в брачния процес и следователно няма решение по чл.26 СК - изменението на фамилното име на бившия съпруг запазил името на другия съпруг след развода, става по реда на чл.17 и 18 от Наредбата за гражданското състояние (ДВ, бр.75/75 г.). Изразът в чл.17 от цитираната наредба "изменението се прави въз основа на влязло в сила решение" означава, че длъжностното лице по гражданското състояние проверява качеството на молителя и на другия бивш съпруг въз основа на решението за допускане на развода.
8. Във връзка със споразумението при развода по взаимно съгласие проверката на тези дела показва разнообразна практика. В едни случаи споразумението се излага в съвместната молба на съпрузите, но обикновено с общи изрази. В други случаи се прави уговорка, че споразумението ще бъде представено в открито съдебно заседание по ал.2 на чл.259а ГПК. В трети случаи, когато няма деца от брака, се приема, че е достатъчно съпрузите да са правили писмени или устни изявления, че са уредили окончателно имуществените си отношения и че нямат претенции един към друг в бъдеще.
Съгласно чл.24 СК съпрузите трябва да "изложат своето споразумение". Това означава, че поначало споразумението трябва да бъде описано в молбата по чл.259а ГПК, и то като се конкретизират неговите части. Ако това не е направено със самата молба, допустимо е в течение на производството до съдебното заседание, в което ще се постанови решение за развода по взаимно съгласие, да се направи писмено или устно изложение по споразумението. При устно изложение задължително е вписването му в протокола на заседанието.
Споразумението като цяло - относно упражняването на родителските права и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползването на семейното жилище и издръжката между съпрузите - е предпоставка за самия развод, защото взаимното съгласие и неговите качества сериозност и непоколебимост обхващат и въпросите на споразумението. Освен това цялото споразумение трябва да е в интерес на децата. Именно поради тези изисквания на закона в чл.259б ГПК изрично е постановено утвърждаването на споразумението да става при допуснат развод. Ето защо практиката на някои съдилища да утвърждават споразумението преди произнасяне решението с отделно определение е неправилна, противоречи на закона.
По този начин решението по допуснатия развод съдържа освен прекратяване брака още и части относно родителските права, издръжката и семейното жилище. Частите на решението относно акцесорните въпроси, включени в споразумението, следва да са такива, както те са изразени в същото. В решението трябва да се впише, че то се утвърждава.
9. Брачният процес, делата за прекратяване на брака с развод се отнасят до особено важни лични права и задължения на гражданите, до съществуването и правилното развитие на семейството. Ето защо необходимо е отново да се обърне внимание и да се задължат съдилищата за точно спазване на закона при постановяване на решенията по тези дела, като изхождат от основните принципи на чл.1 СК и правилата на особеното исково производство по брачни дела. Това трябва да става по такъв начин, че съдебните решения напълно да отговарят на изискванията на морала.
Въз основа на чл.53, ал.3 ЗУС Пленумът на Върховния съд
П О С Т А Н О В И :
1. Не е допустимо в брачния процес за развод да участват като страни прокурорът, трети лица и ненавършилите пълнолетие деца. Тази недопустимост важи и тогава, когато решението по брачния иск влезе в сила, а делото продължи в частите за родителските права, семейното жилище, фамилното име и издръжката.
По приетия за съвместно разглеждане с брачния иск за издръжка на децата, включително и непълнолетните, като страна представител участва родителят, предявил иска.
2. В помирителното заседание да се полагат достатъчно грижи и активност, като се използват всички възможности за помирение. Протоколите от помирителните заседания да отразяват пълно становищата на страните по прекратяване на брака, както и усилията на съда за постигане на помирение.
Задължителността на помирителното заседание отпада само при изключенията по чл.259, ал. последна ГПК.
Помирението се изключва при наличието на пълно запрещение. Поставените под ограничено запрещение съпрузи имат специална процесуална дееспособност по брачни искове.
Съдилищата са длъжни във всеки отделен случай да посочат обстоятелствата за "мъчно преодолима причина", поради които помирение между страните не може да се очаква.
3. Привременни мерки могат да бъдат постановени по молба на страните - устно или в писмена форма - и по почин на съда, в открито или закрито заседание, докато брачният процес е висящ.
Привременни мерки могат да се постановят и тогава, когато се спре производството по чл.261, ал.3 ГПК по искане на бременната съпруга.
Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила. С приключване на брачния процес изпълнението им отпада.
4. В съдебното заседание, първо след помирителния период, съдът е длъжен с определение да приеме за съвместно разглеждане съединените искове, посочени в чл.260 ГПК, които не са били предявени с искова молба. Съединените небрачни искове по чл.260, ал.1 ГПК могат да бъдат предявени най-късно в това заседание.
В същото заседание съдът е длъжен да уточни основанията и становищата по акцесорните въпроси по чл.29 и 28 СК.
5. Когато в брачния процес се открият или създадат нови основания за друг брачен иск по смисъла на чл.258 ГПК страните могат да го предявят най-късно до приключване на устните състезания в първата инстанция.
6. Наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината.
Установителният иск като продължен започва, ако поне един от наследниците е поискал продължаването в определения от закона двуседмичен срок. Срокът по чл.267 ГПК е преклузивен и важи за всеки наследник поотделно.
Наследниците на починалия ищец не могат да предявят нови факти относно дълбокото разстройство и вината на ответника.
7. Фамилното име на единия съпруг което той е възприел от другия при сключване на брака, може да бъде променено само ако има искане по чл.266 ГПК или противопоставяне на чл.26 СК.
Важни съображения за непроменяне на фамилното име при противопоставяне по чл.26 СК следва да се считат примерно утвърденото вече име на лекар, общественик, важни интереси на децата и др.
Искът по чл.26, ал.2 СК може да се предяви само при влязло в сила решение за фамилното име при допускане на развод.
Когато съдът не е бил сезиран при брачния процес за произнасяне по фамилното име, изменението на това име след развода става по реда на чл.17 и 18 от Наредбата за грражданското състояние.
8. Споразумението по чл.24 СК може да бъде направено писмено или устно пред съда. При устно изложение на същото то трябва точно да бъде вписано в протокола на заседанието. Утвърждаването му става с решението по чл.259б ГПК.
Решението по допуснатия развод възпроизвежда споразумението, което трябва да съдържа части относно имуществените отношения, упражняването на родителските права, издръжката и ползването на семейното жилище.
Определянето на кого от съпрузите се предоставят дадени вещи по споразумението има прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението.
9. Обръща отново внимание и задължава съдилищата да спазват точно закона и при брачен процес, като при постановяване на решение изхождат от основните принципи на чл.1 СК от началото на различните институти, учредени със Семейния кодекс, както и от правилата на особеното исково производство по брачни дела.
1 Постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс, но е приложимо и с оглед съответните разпоредби от сега действащия Семеен кодекс от 1985 г.
2 Вж. чл.97, ал.1, т.3 и 4 СК от 1985 г.
3 Вж. чл.106 СК от 1985 г.
4 Срв. измененията на чл.258, 259 ГПК (ДВ, бр.41 от 1985 г.)
5 Срв. измененията на чл.261 ГПК (ДВ, бр.28 от 1983 г. и бр.41 от 1985 г.)
6 Има се предвид чл.260, ал.2 ГПК в редакцията му в сила до 1.VII.1985 г. Разпоредбата не е възпроизведена в текста при изменението му през 1985 г. (ДВ, бр.41 от 1985 г.)
7 Срв. измененията на чл.267 и 268 ГПК (ДВ, бр.41 от 1985 г.).
8 Вж. чл.103 СК от 1985 г.
9 Сега чл.259, ал.6 HПК (изм., OВ, бр.41 от 1985 г.)
10 Сега чл.261, ал.4 ГПК (изм., бр.41 от 1985 г.).
11 Сега чл.106 и 107 СК от 1985 г.
12 Срв. чл.99, ал.2 от сега действащия СК, съгласно който съдът се произнася служебно относно вината за разстройството на брака, освен ако съпрузите заявят друго при услвията на ал.3 на същия текст.
13 Вж. чл.103 СК от 1985 г.
14 Вж. чл.101 СК от 1985 г. и измененията на чл.259б ГПК (ДВ, бр.28 от 1983 г. и бр.41 от 1985 г.).
15 Вж. чл.3 от сега действащия СК.
ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА С РАЗВОД.
докладчик - Христо Георгиев.
С постановление N 10 от 1971 г. Пленумът на Върховния съд на НРБ обобщи практиката на окръжните съдилища по допускане на развода. Постановлението изясни някои основни въпроси по прилагането на закона във връзка с прекратяването на брака с развод.
От проверките, които бяха направени през 1977 г. в окръжните съдилища, от постоянното наблюдение на съдебната практика се установи, че по начало съдилищата правилно прилагат закона във връзка с особеното исково производство за развод, съобразяват се с различните особености на брачния процес. Бяха констатирани и някои съществени слабости и грешки, както и противоречива практика. За отстраняване на допуснатите грешки и осигуряване правилно прилагане на закона Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде и следните ръководни указания:
1. С оглед строго личния характер на брачния иск съдилищата, общо взето, правилно приемат, че по тези дела страни са само съпрузите. Спорно е дали може да участва в брачния процес и прокурор. Пленумът приема, че не е допустимо по брачни дела за развод участието на прокурор, нито на трети лица. Общите правомощия на прокурора по чл.27 и 30 ГПК нямат приложение в брачния процес за развод. Правилата на чл.27 и сл. ГПК са приложими при исковете по чл.18, б."в" и "г" СК, тъй като са предвидени изцяло извън ГПК в специалния закон. По смисъла на чл.18, б."г" СК изразът "в останалите случаи" се отнася до искове за недейстителност на брака, предявени на основание нарушения на забраните за сключване брак от лице, поставено под пълно запрещение, или от лице, което страда от душевна болест, или бракът е сключен от роднини по права линия, братя и сестри, както и роднини по съребрена линия до IV степен, включително и лица, които поради осиновяване са в отношения като посоочените роднини.
Не могат да бъдат страна в брачния процес и ненавършилите пълнолетие деца. В някои съдилища обаче съществува неправилна практика и е допускано в брачния процес във връзка с упражняването на родителските права и издръжката да участват наред със съпрузите и непълнолетни деца, спрямо които се прилага разпоредбата на чл.29 СК. Тази практика неправилно се аргументира с общото правно положение на непълнолетния. Във връзка с упражняването на родителските права детето от брака няма каквато и да било процесуална дееспособност в брачния процес. Във връзка с издръжката непълнолетният, макар и носител на правото да търси издръжка, не е процесуално легитимиран да бъде страна в брачния процес. Това е така, защото това му право съществува по закон, и то спрямо двамата родители, а не само срещу ответника. Двамата родители могат и при висящ брачен процес да изпълняват правилно това тяхно съвместно задължение, а в много случаи непълнолетният при брачен процес живее при ответника и той го издържа. Защитата на това право на непълнолетния не възниква пряко от предявения брачен иск, а едва при евентуалното му уважаване. В такъв смисъл родителите представляват децата, ненавършили пълнолетие. Освен това съображение от значение е още обстоятелството, че при прилагане разпоредбите на чл.29 СК съдът действа служебно и като представител на обществото.
Непълнолетният не може със своя жалба да участва като страна в процеса и когато решението за развод влезе в сила, а процесът продължи в частите за родителските права и издржката. Това е така, защото дори и при изменили се обстоятелства по чл.29, ал.2 СК по изрична разпоредба на закона като ищец при тези нови самостоятелни искове за родителски права и издръжка може да бъде "единият от съпрузите" от прекратения брак, а ответник - другият. Няма пречка обаче непълнолетният след влязло в сила решение за издръжка, присъединена по брачно дело, да предяви иск по чл.86 СК.
2. Въпреки дадените указания с постановление N 10/71 г. на Пленума на Върховния съд по провеждането на помирителното заседание, съдилищата в редица случаи го подценяват. Не винаги полагат достатъчно активност, не използват всички възможности за постигане на помирение. Не са редки случаите протоколите на това заседание да са шаблонни, написани по формуляр, предназначен за много дела, в който са вписани най-общи изрази вместо становищата на страните във връзка с помирението.
Необходимо е да се обърне внимание на окръжните съдилища да полагат дължимите усилия за постигане на помирение. Това заседание трябва да служи като средство за осъзнаване отговорността на съпрузите пред семейството и обществото за последиците от разрушаване на брака им и че разводът като отрицателно явление се отразява не само на тях, не само в колективите, където членуват и работят, но особено тежко се понася от децата им.
В последната алинея на чл.259 ГПК са посочени изключенията, при които не се провежда помирително заседание. Изразът в тази алинея "предходните алинеи не се прилагат" потвърждава задължителността на помирителното заседание с изключение на изброените случаи: запрещение, отсъствие и друга мъчно преодолима причина. По смисъла на чл.258, ал. последна ГПК само пълното запрещение изключва помирението. Това е така, защото помирението по смисъла на закона е лично насрещно поведение на дееспособен съпруг, а такова не може да се очаква само от съпруг, поставен под пълно запрещение. Съпругът, поставен под ограничено запрещение, има специална дееспособност в брачния процес, включително и да се помирява. Съдилищата са длъжни във всеки отделен случай на спор дали е налице мъчно преодолима причина да посочат обстоятелствата, поради които не може да се очаква помирение.(4)
3. Съгласно чл.261 ГПК във висящия брачен процес съдът определя привременни мерки по молба на страните или служебно относно : издръжката на децата или другия съпруг, ползването на семейното жилище, ползването на придобитото по време на брака имущество, както и относно грижите за децата.
Тъй като въпросът за привременните мерки по горните въпроси е разрешаван различно и това различие създава затруднения в съдебната практика, Пленумът на Върховния съд счита за необходимо да даде ръководни указания във връзка с привременните мерки в смисъл, че такива могат да се вземат по всяко време, докато трае брачният процес, от съда, пред който делото е висящо. Сезирането може да стане с молба на страните - устно в съдебно заседание. Няма пречка, когато производството е спряно по искане от бременната съпруга (чл.261, ал.3 ГПК), да се определят привременни мерки. В такъв случай съдът упражнява защитната функция на закона в интерес на семейството и децата.
Въпросът за привременните мерки може да бъде разрешен и в закрито заседание, когато според обстоятелствата не е необходимо изслушване на страните.
Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Те имат действие до постановяване окончателно решение, но могат да бъдат изменявани и отменявани. С приключване на брачния процес те отпадат, тъй като се заместват от трайна уредба на отношенията.
4. В съдебното заседание след изтичане на помирителния срок - първо заседание по смисъла на чл.108 ГПК - съдът е длъжен да приеме съединените искове по чл.260 ГПК, ако те не са предявени с исковата молба. Също така съдът трябва да уточни исканията и становищата на страните по служебно съединените акцесорни въпроси, които предстои да бъдат разрешени при уважаването на брачния иск - чл.28 и 29, ал.1 СК.
Съединените небрачни искове по чл.260, ал.1 ГПК могат да бъдат предявени най-късно в това заседание.
5. В чл.260, ал.2 ГПК е прокаран принципът за единство, изчерпателност и еднократност на брачния процес. В различие от алинея първа на чл.260 ГПК, във втората алинея на същия текст се допуска до приключване на устните състезания пред първата инстанция ищецът и ответникът да предявяват нови брачни искове във висящия брачен процес, когато те се основават на новооткрити или новосъздадени основания. Това означава, че когато в брачния процес за развод се открият или създават основания за друг брачен иск по смисъла на чл.258 ГПК, страните могат да го предявят най-късно до момента, посочен в цитирания текст. В противен случай правото да се предяви той се погасява.
6. Член 267 и 268 ГПК съставляват особени съдопроизводствени правила, свързани със забраната на чл.25 СК, според която забрана правото да се иска развод не преминава върху наследниците, не се наследява. Това правило е императивно.
Като изключение от това правило наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината. Със смъртта на ищеца бракът се прекратява по силата на чл.15, б."в" СК. Това обстоятелство определя характера на продължения иск като установителен, а не като брачен. Установителният иск като продължен започва, ако поне един от наследниците е поискал в двуседмичен срок продължаването.
Срокът по чл.267 ГПК е преклузивен и важи за всеки наследник поотделно. С определение съдът постановява продължаване на делото.
С оглед строго личния характер на предявения иск приживе на първоначалния ищец и във връзка със забраната да се наследява самото право на иска за развод постоянната практика на съдилищата правилно приема, че наследниците на починалия ищец не могат да предявяват нови факти относно дълбокото разстройство и вината на ответника. Въпросът кои наследници могат да продължат иска на починалия ищец е разрешен с постановление N 10/71 г. на Пленума на Върховния съд.
7. Член 26 СК урежда възможността единият съпруг след развода да продължи да носи фамилното име на другия съпруг, ако последният не се е противопоставил на това.
В съдебната практика не се решава еднакво въпросът за фамилното име. В някои случаи съдилищата постановяват единият съпруг да носи предбрачното си име, без да е имало искане за това по чл.266 ГПК или без да е имало противопоставяне от страна на другия съпруг - по чл.26 СК. Следва фамилното име на единия съпруг, което е възприел от другия при сключване на брака, да бъде променено само ако е налице сезиране или с искане от възприелия името, или с противопоставяне от съпруга, чието име се носи. И при противопоставяне на съпруга, чието име се носи, не следва да бъде променено фамилното име, ако са налице важни съображения, налагащи съпругът, който го е възприел, да продължава да го носи. Като важни съображения следва да се считат примерно утвърденото име на лекар, общественик, важни интереси на децата и др.
Искът по чл.26, ал.2 СК може да се предяви само при влязло в сила решение за фамилното име при допукане на развод. Когато не е правено искане или противопоставяне за същото в брачния процес и следователно няма решение по чл.26 СК - изменението на фамилното име на бившия съпруг запазил името на другия съпруг след развода, става по реда на чл.17 и 18 от Наредбата за гражданското състояние (ДВ, бр.75/75 г.). Изразът в чл.17 от цитираната наредба "изменението се прави въз основа на влязло в сила решение" означава, че длъжностното лице по гражданското състояние проверява качеството на молителя и на другия бивш съпруг въз основа на решението за допускане на развода.
8. Във връзка със споразумението при развода по взаимно съгласие проверката на тези дела показва разнообразна практика. В едни случаи споразумението се излага в съвместната молба на съпрузите, но обикновено с общи изрази. В други случаи се прави уговорка, че споразумението ще бъде представено в открито съдебно заседание по ал.2 на чл.259а ГПК. В трети случаи, когато няма деца от брака, се приема, че е достатъчно съпрузите да са правили писмени или устни изявления, че са уредили окончателно имуществените си отношения и че нямат претенции един към друг в бъдеще.
Съгласно чл.24 СК съпрузите трябва да "изложат своето споразумение". Това означава, че поначало споразумението трябва да бъде описано в молбата по чл.259а ГПК, и то като се конкретизират неговите части. Ако това не е направено със самата молба, допустимо е в течение на производството до съдебното заседание, в което ще се постанови решение за развода по взаимно съгласие, да се направи писмено или устно изложение по споразумението. При устно изложение задължително е вписването му в протокола на заседанието.
Споразумението като цяло - относно упражняването на родителските права и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползването на семейното жилище и издръжката между съпрузите - е предпоставка за самия развод, защото взаимното съгласие и неговите качества сериозност и непоколебимост обхващат и въпросите на споразумението. Освен това цялото споразумение трябва да е в интерес на децата. Именно поради тези изисквания на закона в чл.259б ГПК изрично е постановено утвърждаването на споразумението да става при допуснат развод. Ето защо практиката на някои съдилища да утвърждават споразумението преди произнасяне решението с отделно определение е неправилна, противоречи на закона.
По този начин решението по допуснатия развод съдържа освен прекратяване брака още и части относно родителските права, издръжката и семейното жилище. Частите на решението относно акцесорните въпроси, включени в споразумението, следва да са такива, както те са изразени в същото. В решението трябва да се впише, че то се утвърждава.
9. Брачният процес, делата за прекратяване на брака с развод се отнасят до особено важни лични права и задължения на гражданите, до съществуването и правилното развитие на семейството. Ето защо необходимо е отново да се обърне внимание и да се задължат съдилищата за точно спазване на закона при постановяване на решенията по тези дела, като изхождат от основните принципи на чл.1 СК и правилата на особеното исково производство по брачни дела. Това трябва да става по такъв начин, че съдебните решения напълно да отговарят на изискванията на морала.
Въз основа на чл.53, ал.3 ЗУС Пленумът на Върховния съд
П О С Т А Н О В И :
1. Не е допустимо в брачния процес за развод да участват като страни прокурорът, трети лица и ненавършилите пълнолетие деца. Тази недопустимост важи и тогава, когато решението по брачния иск влезе в сила, а делото продължи в частите за родителските права, семейното жилище, фамилното име и издръжката.
По приетия за съвместно разглеждане с брачния иск за издръжка на децата, включително и непълнолетните, като страна представител участва родителят, предявил иска.
2. В помирителното заседание да се полагат достатъчно грижи и активност, като се използват всички възможности за помирение. Протоколите от помирителните заседания да отразяват пълно становищата на страните по прекратяване на брака, както и усилията на съда за постигане на помирение.
Задължителността на помирителното заседание отпада само при изключенията по чл.259, ал. последна ГПК.
Помирението се изключва при наличието на пълно запрещение. Поставените под ограничено запрещение съпрузи имат специална процесуална дееспособност по брачни искове.
Съдилищата са длъжни във всеки отделен случай да посочат обстоятелствата за "мъчно преодолима причина", поради които помирение между страните не може да се очаква.
3. Привременни мерки могат да бъдат постановени по молба на страните - устно или в писмена форма - и по почин на съда, в открито или закрито заседание, докато брачният процес е висящ.
Привременни мерки могат да се постановят и тогава, когато се спре производството по чл.261, ал.3 ГПК по искане на бременната съпруга.
Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила. С приключване на брачния процес изпълнението им отпада.
4. В съдебното заседание, първо след помирителния период, съдът е длъжен с определение да приеме за съвместно разглеждане съединените искове, посочени в чл.260 ГПК, които не са били предявени с искова молба. Съединените небрачни искове по чл.260, ал.1 ГПК могат да бъдат предявени най-късно в това заседание.
В същото заседание съдът е длъжен да уточни основанията и становищата по акцесорните въпроси по чл.29 и 28 СК.
5. Когато в брачния процес се открият или създадат нови основания за друг брачен иск по смисъла на чл.258 ГПК страните могат да го предявят най-късно до приключване на устните състезания в първата инстанция.
6. Наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината.
Установителният иск като продължен започва, ако поне един от наследниците е поискал продължаването в определения от закона двуседмичен срок. Срокът по чл.267 ГПК е преклузивен и важи за всеки наследник поотделно.
Наследниците на починалия ищец не могат да предявят нови факти относно дълбокото разстройство и вината на ответника.
7. Фамилното име на единия съпруг което той е възприел от другия при сключване на брака, може да бъде променено само ако има искане по чл.266 ГПК или противопоставяне на чл.26 СК.
Важни съображения за непроменяне на фамилното име при противопоставяне по чл.26 СК следва да се считат примерно утвърденото вече име на лекар, общественик, важни интереси на децата и др.
Искът по чл.26, ал.2 СК може да се предяви само при влязло в сила решение за фамилното име при допускане на развод.
Когато съдът не е бил сезиран при брачния процес за произнасяне по фамилното име, изменението на това име след развода става по реда на чл.17 и 18 от Наредбата за грражданското състояние.
8. Споразумението по чл.24 СК може да бъде направено писмено или устно пред съда. При устно изложение на същото то трябва точно да бъде вписано в протокола на заседанието. Утвърждаването му става с решението по чл.259б ГПК.
Решението по допуснатия развод възпроизвежда споразумението, което трябва да съдържа части относно имуществените отношения, упражняването на родителските права, издръжката и ползването на семейното жилище.
Определянето на кого от съпрузите се предоставят дадени вещи по споразумението има прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението.
9. Обръща отново внимание и задължава съдилищата да спазват точно закона и при брачен процес, като при постановяване на решение изхождат от основните принципи на чл.1 СК от началото на различните институти, учредени със Семейния кодекс, както и от правилата на особеното исково производство по брачни дела.
1 Постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс, но е приложимо и с оглед съответните разпоредби от сега действащия Семеен кодекс от 1985 г.
2 Вж. чл.97, ал.1, т.3 и 4 СК от 1985 г.
3 Вж. чл.106 СК от 1985 г.
4 Срв. измененията на чл.258, 259 ГПК (ДВ, бр.41 от 1985 г.)
5 Срв. измененията на чл.261 ГПК (ДВ, бр.28 от 1983 г. и бр.41 от 1985 г.)
6 Има се предвид чл.260, ал.2 ГПК в редакцията му в сила до 1.VII.1985 г. Разпоредбата не е възпроизведена в текста при изменението му през 1985 г. (ДВ, бр.41 от 1985 г.)
7 Срв. измененията на чл.267 и 268 ГПК (ДВ, бр.41 от 1985 г.).
8 Вж. чл.103 СК от 1985 г.
9 Сега чл.259, ал.6 HПК (изм., OВ, бр.41 от 1985 г.)
10 Сега чл.261, ал.4 ГПК (изм., бр.41 от 1985 г.).
11 Сега чл.106 и 107 СК от 1985 г.
12 Срв. чл.99, ал.2 от сега действащия СК, съгласно който съдът се произнася служебно относно вината за разстройството на брака, освен ако съпрузите заявят друго при услвията на ал.3 на същия текст.
13 Вж. чл.103 СК от 1985 г.
14 Вж. чл.101 СК от 1985 г. и измененията на чл.259б ГПК (ДВ, бр.28 от 1983 г. и бр.41 от 1985 г.).
15 Вж. чл.3 от сега действащия СК.
- Гери
Re: Постановление на Пленума № 5 от 1978
Няма го, защото такава е политиката. Там се казва, че са недопустими искове с ивънбрачен елемент. Че не бива да се назначават експертизи, защото основният способ са установяване на бащинство е ИЗВЪНСЪДЕБНИЯТ. Нещо повече: няма съдебна практика по чл. 183,ал. 1 от НК, а това говори само за тоталната репресия върху презюмирани бащи...И като се вземе предвид, че търсенето на бащата е нововъденние на фашистката власт, става ясно, че този тип доктрина си битува необозпокоявана от никого в българското законодателство, умело предлагана като комунизъм?!
- Докторант
Re: Постановление на Пленума № 5 от 1978
Чети Постановлението от книжката за 1979 г. Това тук е нещо не по тематакита предложена от автора.
- Докторант
6 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 35 госта