forum.lex.bg

Колеги моля за вашето мнение по следния казус:
Преди раждането и след него, дете не е припознато от бащата.
С нотариално заверена декларация, бащата на майката на основание чл.15 ал.2 от Закона за гражданската регистрация, дава съгласието си неговото име да баде взето като бащино име на детето.
Именно така /в съотвествие с чл.15 ал.2 ЗГР/ е формирано и отразено в акта за раждане на детето неговите име, бащино и фамилно име. Наред с това обаче в акта за раждане, като баща на детето е посочен бащата на майката /т.е. дядото на детето/.
Това правилно ли е? Ако не-само по съдебен ред ли може да се иска промяна на допуснатата в акта за раждане грешка? Моля за вашето мнение!

Колеги ще ми помогнете ли? Някакви идеи?

Колкото и абсурдно да звучи написаното ,възможно е длъжностното лице по гражданско състояние така да се е объркало ,че да е възприело декларацията ,подадена от бащата на майката с оглед прилагане разпоредбата на чл.15,ал.2 от ЗГР като тдекларация ,дадена от баща ,припознаващ детето си.Доколкото направих бърз преглед на материята ,не е възможно промяната в акта за раждане да се извърши по административен ред.Единствено остава възможността ,предвидена в чл.441 от ГПК във връзка с чл.436 от ГПК ,да се иска от районния съд да допусне поправка в акта за раждане в частта-данни за бащата.

единствено по съдебен ред може да се поправи грешката, допусната в акта за раждане - вписване на неистинско обстоятелство, припознаване не по установения ред. Основанието е чл. 97, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 73 от ЗГР - искане за признаване на признаване на нищожен акта за раждане в частта му относно вписването на дядото като баща на детето и искане да се извърши поправка като в графа баща се впише "неизвестен"

И аз така мисля . Ако не се посочи баща се отбелязва '' неизвесетен '' . Съдът ще поправи грешката .

Хм! Защо е нужно производството по чл. 97, ал.3 от ГПК?
Редът за поправяне на грешки в АГС /каквато в случая е на лице и може да бъде установена чрез представяне на всички документи въз основа на които е бил изготвен акта за раждане, а именно дадената от дядото декларация по чл. 15 ал.2 от ЗГР/ не е ли този по чл.411 от ГПК ?

Колега незнам какВо имате предвид на чл. 411 от ГПК е отменен отдавна .
Според мен спокоино исковата молба може да е на основание чл. 97 ал. 3 от ГПК.
Не мисля че Акта за раждане може да се обжалва по административен ред .

Извинявам се-допуснала съм печатна грешка. Имам предвид не 411 от ГПК, а 441 от ГПК

Да този чл. може да се прилага за много други сходни случаи , особено с препратката към чл. 436 , обаче в състава му се говори за друго

Установяване на факти
436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.

Тук е бил посочено в графата ''баща'' лице което не е и това е било съвсем съзнателно . Това 4е не са били наясно какво да правят не ги извинява .

Чл. 441. По същия ред и със същите последици могат да се поправят допуснати грешки в документите по чл. 436, когато законите не предвиждат друг ред за поправяне на тия грешки.

Чл.441 ГПК според мен касае хипотезата когато документът е съставен, но в него е допусната някаква грешка, която не може да бъде поправена по друг ред. Ето защо смятам, че препращането,което чл. 441 ГПК прави към 436 от ГПК е само досежно посочените там видовете документи удостоверяващи факти с правно значение- свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и т.н. /изброяването е неизчерпателно/

В настоящия случай става въпрос именно за допусната грешка в съществуващ акт за гражданско състояние. Дали тя е допусната съзнателно или поради невежеството на длъжностното лице изготвило акта за раждане в случая е без значение.
Смятам, че в настоящия случай действително е приложим чл. 441 от ГПК, защото става въпрос за наличен акт за гражданско състояние в който обаче има допусната грешка. Безспорно е, че поправянето на допуснатата грешка в дадения казус, е изключено да стане по административен ред, какъвто е допустим например при поправяне на техническа грешка допусната при изписването на името в АР.
Фактът, че вписаният като баща на детето е всъщност негов дядо и че той не е баща на детето, може лесно да се установи. Що се отнася до това, че той не го е осиновил, това също може да се докаже като се задължи Общината издала акта за раждане да представи документите на основание на които е изготвен Акта за раждане на детето и частност декларацията по чл.15 ал.2 от ЗГР, която дядото е представил.

Може би разсъжденията ми са неправилни.Ако ви е известна съдебна практика в обратния смисъл, моля да ми подскажете къде да я прочета.

чл. 436, чл. 441 ГПК,
чл. 18 НГС

РЕШЕНИЕ N 1667 от 23 май 1980 г.
по гр. д. N 1112/80 г., II г. о.

Съдебна практика на Върховния съд на НРБ - гражданска
колегия, 1980 г., С., Наука и изкуство, 1981 г.


ВЪН ОТ СЛУЧАИТЕ ПО ЧЛ. 436 И ЧЛ. 441 ГПК РАЙОННИЯТ СЪД
НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН ДА РЕШАВА МОЛБИТЕ ЗА ПРОМЯНА ИМЕНАТА
НА ГРАЖДАНИТЕ. ПОСТАНОВЕНИТЕ ВЪПРЕКИ ТОВА РЕШЕНИЯ ПО
ТАКИВА МОЛБИ ОТ РАЙОННИЯ СЪД СА НЕДОПУСТИМИ.
КОМПЕТЕНТЕН ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО МОЛБИТЕ ЗА ПРОМЯНА
ИМЕНАТА НА ГРАЖДАНИТЕ ВЪН ОТ СЛУЧАИТЕ ПО ЧЛ. 436 И ЧЛ.
441 ГПК Е ДЛЪЖНОСТНОТО ЛИЦЕ ПО ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ
ПРИ СЪОТВЕТНИЯ ОБЩИНСКИ НАРОДЕН СЪВЕТ.

........Върховният съд намира, че протестът на Гл. прокурор на НРБ е
основателен и го уважи по следните съображения:
С решението, чието отменяване се иска по реда на надзора,
Врачанският районен съд е постановил поправка в акта за раждане на
детето В. В. Д. досежно собственото му и фамилно име, като собственото
име е поправил от В. на Ф., а фамилното име е поправил от Д. на И.
Всичко това районният съд е извършил на основание чл. 441 ГПК, като
приел, че били налице условията на тази законна разпоредба. По
същество районният съд е приел, че допуснатата от него поправка на ......



Да нямате друг изход , освен да се позовете на този член .