forum.lex.bg

Здравейте, баща ни има имущество като физическо лице/недвижими имоти/, но също така е собственик на: 1. ЕООД, с недвижим имот на името на дружеството, без задължения
2. ЕООД, без имущество на името на фирмата, но със задължения
3. баща ни е съдружник в ООД, без имущество на името на фирмата, но със задължения
Интересуваме в случай на смърт на баща ни:
1. Аз като наследник мога ли да приема имуществото му като физическо лице и имуществото на фирмата-ЕООД без задължения, а да се откажа от задълженията на другата фирма ЕООД, която няма имущество, както и да се откажа от задълженията на фирмата ООД, в която баща ни е съдружник и фирмата няма имущество?
2. Може ли да встъпя като наследник на баща си и да приема имуществото му като физическо лице, и да се откажа от задълженията на юридиско лице, на което той е бил собственик?
3. Мога ли да встъпвам като наследник само в тези юридиски лица, които нямат задължения или приемам плюсовете и минусите на всички юридически лица, на които баща ми е бил собственик или съдружник?

Глава четвърта.
ПРИЕМАНЕ И ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

Чл. 48. Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.


Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.
(2) Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.


Чл. 50. (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.)


Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.
(2) Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
(3) Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.


Чл. 52. Отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1; той се вписва по същия ред.


Чл. 53. Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.


Чл. 54. (1) Приемането и отказът, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни.
(2) Приемането и отказът не могат да се оспорят поради погрешка.


Чл. 55. Когато след приемането на наследството се открие завещание, което не е било известно, наследникът не е длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена част. В тези случаи наследникът може да иска намаляването и на заветите по други завещания.


Чл. 56. (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.) (1) Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.
(2) Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.


Чл. 57. Когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.


Чл. 58. До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.


Чл. 59. (1) Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството.
(2) Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от районния съдия.


Чл. 60. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.


Чл. 61. (1) Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.
(2) Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.


Чл. 62. Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него.


Чл. 63. Описът се извършва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.


Чл. 64. Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.


Чл. 65. (1) Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите - до три години освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено.
(2) Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.


Чл. 66. (1) Когато наследството е прието по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска районният съдия да определи реда и начина, по който наследникът ще плаща на кредиторите и заветниците. В случай че това не е направено, наследникът, който е приел наследството по опис, плаща на кредиторите и заветниците по реда, по който те предявяват пред него правата си.
(2) Кредиторите, които предявяват правата си, след като активът на наследството е изчерпан, имат обратен иск срещу заветниците. Искът трябва да бъде предявен в срок от три години от последното плащане.


Чл. 67. (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949г.) Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, а за движимостите - чрез молба до районния съдия, която се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.
(3) Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали. Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.


Чл. 68. Заветът на определена вещ се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество не е достатъчно за изплащане на наследствените задължения.

Това, което съм ви подчертала с черен текст и с линия е отговорът на всичките ви въпроси. Изчетете внимателно цялата глава от Закона за наследството.

volkan написа:Здравейте, баща ни има имущество като физическо лице/недвижими имоти/, но също така е собственик на: 1. ЕООД, с недвижим имот на името на дружеството, без задължения
2. ЕООД, без имущество на името на фирмата, но със задължения
3. баща ни е съдружник в ООД, без имущество на името на фирмата, но със задължения
Интересуваме в случай на смърт на баща ни:
1. Аз като наследник мога ли да приема имуществото му като физическо лице и имуществото на фирмата-ЕООД без задължения, а да се откажа от задълженията на другата фирма ЕООД, която няма имущество, както и да се откажа от задълженията на фирмата ООД, в която баща ни е съдружник и фирмата няма имущество? НЕ
2. Може ли да встъпя като наследник на баща си и да приема имуществото му като физическо лице, и да се откажа от задълженията на юридиско лице, на което той е бил собственик? НЕ Можете да приемете наследството и да прекратите личните дружества поради смърт на управителя ако не искате да продължавате дейността.
3. Мога ли да встъпвам като наследник само в тези юридиски лица, които нямат задължения или приемам плюсовете и минусите на всички юридически лица, на които баща ми е бил собственик или съдружник? НЕ

Приемай!