forum.lex.bg

На 23 април 2001 г. Петров предложил на Иванов да закупи за 5 000 лева двуетажната му къща в с. Босилково, която била в окаян вид. Иванов се съгласил. Те отишли в селото и на 28 април сключили договор за продажба, който бил подписан от трима свидетели – местни жители. Иванов се настанил в къщата на 15 май, а заплатил уговорената цена на 21 май, като цялата сума от 5 000 лева била осигурена от съпруга на единствената му дъщеря. След като направил основен ремонт на сградата, като през това време живеел при дъщеря си в близкия град понеже бил вдовец, той трайно се преместил в къщата близо една година след сключване на договора с Петров – на 10 март 2002 г. На 16 октомври 2009 г. Иванов внезапно починал, като оставил единствен наследник в лицето на дъщеря си. Тя приела наследството на баща си на 8 януари 2010 г., настанявайки се в къщата със семейството си.
Въпроси:
1. В кой момент дъщерята на Иванов е станала собственик на къщата в с. Босилково?
2. Какви права по отношение на тази къща възникват в полза на нейния съпруг?

1. В кой момент дъщерята на Иванов е станала собственик на къщата в с. Босилково?
- На 15 май 2011 г.

2. Какви права по отношение на тази къща възникват в полза на нейния съпруг?
- Никакви.

anelie,
Аз така и не можах да разбера /като участник във форума/ - защо някои хора губят времето си в изучаването на правни дисциплини... Вярно е, че всеки има право на избор, но той трябва да е осъзнат, а не евентуална проекция на разбиранията за него на мама или на тати. Ваше право е да не се съгласите с последното, при това положение един добронамерен съвет - направете консултация с преподавателя/ите Ви по Семейно и наследствено право. Съмнявам се някой от тях да ви "изяде".

П.П. Моля, да бъда извинен за острият коментар в темата, просто тази демонстрация /за пореден път във форума/ на училищни навици, ми идва в повече...

@lawchoice ,
Извинявам се, че съм поредната неволно нарушила комфорта Ви и много благодаря за коментара!
Оценявам желанието и мотивацията Ви да изразявате позиция и по темата, независимо, че не е по поставения въпрос, призовавам Ви, продължавайте така!
Не мога и да не изразя радостта си и да споделя, че съм изклчително щастлива от това, че се включихте с безценния си съвет и добронамерено отношение!
П.П. Няма причина да желаете да бъдете извинен, но щом е така - извинен сте.

Мда, някои хора не са чували за чл. 18 ЗЗД. Жалко.

ivanov_p написа:
2. Какви права по отношение на тази къща възникват в полза на нейния съпруг?
- Никакви.

Тук няма ли да бъде приложима т. 2 от ПП на ВС № 8/1980 г. от 17.06.1981 г. и имотът да стане СИО?

anelie написа:На 23 април 2001 г. Петров предложил на Иванов да закупи за 5 000 лева двуетажната му къща в с. Босилково, която била в окаян вид. Иванов се съгласил. Те отишли в селото и на 28 април сключили договор за продажба, който бил подписан от трима свидетели – местни жители. Иванов се настанил в къщата на 15 май, а заплатил уговорената цена на 21 май, като цялата сума от 5 000 лева била осигурена от съпруга на единствената му дъщеря. След като направил основен ремонт на сградата, като през това време живеел при дъщеря си в близкия град понеже бил вдовец, той трайно се преместил в къщата близо една година след сключване на договора с Петров – на 10 март 2002 г. На 16 октомври 2009 г. Иванов внезапно починал, като оставил единствен наследник в лицето на дъщеря си. Тя приела наследството на баща си на 8 януари 2010 г., настанявайки се в къщата със семейството си.
Въпроси:
1. В кой момент дъщерята на Иванов е станала собственик на къщата в с. Босилково?
2. Какви права по отношение на тази къща възникват в полза на нейния съпруг?

По така зададения казус НИ въобще не е продаден! Може да приемем единствено, че има предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД!

anelie написа:@lawchoice ,
Извинявам се, че съм поредната неволно нарушила комфорта Ви и много благодаря за коментара!
Оценявам желанието и мотивацията Ви да изразявате позиция и по темата, независимо, че не е по поставения въпрос, призовавам Ви, продължавайте така!
Не мога и да не изразя радостта си и да споделя, че съм изклчително щастлива от това, че се включихте с безценния си съвет и добронамерено отношение!
П.П. Няма причина да желаете да бъдете извинен, но щом е така - извинен сте.

Демонстрираната от Вас ирония сочи на това, че не сте вникнали в написаното от мен. Както и да е...
Видно е че във връзка с поставените от вас въпроси, възникват и други /част от тях, коментирани вече в темата/. Можете да седнете и да четете /колкото по-рано, толкова по-добре/ или пък да чакате и да се надявате на готови отговори. Не бива да бъда винен за това че комфортът ми се нарушава винаги, когато срещна индивиди от втория тип. През годините съм работил с такива и повярвайте ми последствията от поведението им се отразява пагубно при решаваните от тях човешки съдби.

П.П. Подходът ми в темата би бил съвсем различен, ако бяхте изложили своето виждане по поставените въпроси, което би породило възможност за една действително ползотворна дискусия!

Успех в бъдещите ви начинания!

ТР № 4/2012 ВКС
ППВС №8/1980г.

Иванов, един ден не ти достига, а по отношение т.2 си ревизирай знанията ( виж посочените съдебни актове).

Вили Спасова +1 Типичният студентски казус Много писания, а същественото е в едно изречение: " договор за продажба, който бил подписан от трима свидетели "

Тъй като втория въпрос е достатъчно конкретен, много бих искал да прочета какви права може да има съпруга по отношение на наследствения имот, па даже и да е дал кинтите.

bobi9 написа:Тъй като втория въпрос е достатъчно конкретен, много бих искал да прочета какви права може да има съпруга по отношение на наследствения имот, па даже и да е дал кинтите.

Имота е придобит чрез давностно владение, не по наследство

Иванов, един ден не ти достига, а по отношение т.2 си ревизирай знанията ( виж посочените съдебни актове).

За деня - да, иначе докато не ми дойде на главата не чета нищо, а и каквито и актове има ако противоречат на написаното са грешни. Владението се наследява и отива в щерката, а зетят е дал парите на тъста, като давността да си ги иска е изтекла още докато тъстът е бил жив. Не споря, ако има някакви други чалъми покрай СИО и конкретния факт, че тя придобива след брака.

Много писания, а същественото е в едно изречение: " договор за продажба, който бил подписан от трима свидетели "

Да де, ама ако опрем на този договор казусът може да излезе както студентски, така и за дисертация.
Каква е правната същност на този договор? Той нищожен ли е или е предварителен за покупко-продажба? Ако е в нотариална форма какво би станало ако след подписването страните се явят пред нотариус с този договор вече подписан договор?

marilynm написа:Вили Спасова +1 Типичният студентски казус Много писания, а същественото е в едно изречение: " договор за продажба, който бил подписан от трима свидетели "

Ха без това изречение, няма казус. То е началото, но не е същественото с оглед въпросите.

ivanov_p
Доколкото от нищожния договор за продажба може де се извлече предполагаемата воля на страните и да се стигне до извода, че страните биха приели последиците от предварителния договор за продажба, то тогава е предварителен договор

marilynm написа:ivanov_p
Доколкото от нищожния договор за продажба може де се извлече предполагаемата воля на страните и да се стигне до извода, че страните биха приели последиците от предварителния договор за продажба, то тогава е предварителен договор

Не знам, не ги разбирам тези неща! Нотариусът бил болен, Иван бил на зор и продал на Стоян имот, който му го платил. Това нищожен договор ли е и нищожността зависи ли от хартията на която е написан, бял лист или нотариална бланка? ако е нотариална бланка двамата могат ли да се явят пред нотариус и да изповядат сделката, като потвърдят подписите си и преподпишат и има ли срок за това? Ако е на бял лист единият има ли право да иска обявяването на договора за окончателен, в случая Иванов, който е изпълнил? Ако договорът е предварителен какви са сроковете, като се има предвид, че владението е било предадено?

ТР, ги чета само в краен случай, но оставам с впечатление, че нещо пак са оцапали. Владението се предава по наследство, а то е правопорждащия факт за придобиване на имота, не виждам откъде са извадили доводи за да решат, че ако наследникът на правото е в СИО при изтичане на срока то и придобитият имот е в СИО. Какво става в този случай ако наследниците са двама, а само един е във владение, съответно нито един не е във владение след смърта на наследодателя станала в 6 месечния срок преди изтичане на срока за придобиване, при който владението е непрекъснато?

Не е СИО, разбира се, ама ще те закара някой умник до ВКС с тоя казус.

Защо не е Сио? Твърди се оргинерен способ на придобиване по време на брак

ivanov_p написа: Владението се предава по наследство, а то е правопорждащия факт за придобиване на имота, не виждам откъде са извадили доводи за да решат, че ако наследникът на правото е в СИО при изтичане на срока то и придобитият имот е в СИО. Какво става в този случай ако наследниците са двама, а само един е във владение, съответно нито един не е във владение след смърта на наследодателя станала в 6 месечния срок преди изтичане на срока за придобиване, при който владението е непрекъснато?

Ако само един наследник е във владение на имота, той на основание чл. 82 ЗС ще може да присъедини владението на своя наследодател към своето, като смъртта на наследодателя в 6-месечния срок преди изтичане на придобивната давност няма да е основание за нейното прекъсване. За да се присъедини владението на праводателя трябва правоприемникът да е във владение на имота преди изтичането на 6-месечния срок от изгубване на владението в следствие на смъртта на наследодателя, в противен случай давността ще се счита за прекъсната. В този първи вариант приемаме, че само единият наследник продължава да владее имота. Другият не го владее и следователно след изтичането на придобивната давност няма да стане нито изключителен собственик, нито съсобственик. За първия наследник е необходимо само да е упражнявал фактическа власт върху имота и презумпцията на чл. 69 ЗС ще свърши останалото. Ако никой от наследниците не е бил във владение на имота след смъртта на наследодателя и никой от тях не е почнал да упражнява фактическа власт върху имота преди изтичане на 6-месечния срок, то, поне според мен, владението ще се счита за прекъснато и за всяко новоустановено след този срок владение ще започне да тече нова 10-годишна давност. За да усложним казуса още повече може да приемем и хипотеза, в която и двамата сънаследници започват да владеят съвместно имота след смъртта на наследодателя, но преди изтичане на 6-месечния срок, като в този случай и двамата ще придобият имота по давност в режим на обикновена съсобственост. Ако единият от тях има и съпруг, то след изтичането на придобивната давност и съгласно ПП на ВС № 8/1980 г. по отношение на 1/2 и.ч. от имота ще възникне СИО, а другата 1/2 и.ч. ще остане собственост на втория наследник. Явно ВС прави тълкуване, че съвместният принос винаги се предполага до доказване на противното във всички случаи, освен в изчерпателно посочените хипотези на придобиване на лично имущество. Придобивната давност не е сред тях. Все пак аз съм далеч от това да правя семантична разбивка на логиката на ВС.

Имотът е придобит по време на брака и може да участва в СИО, ако е резултат на съвместен принос на съпрузите. В случаят обаче става въпрос за придобиване на имот чрез давностно владение, преминало по наследство към съпругата, т.е. трябва да се докаже конкретният принос на съпруга, защото презумпцията е оборима.
Случаят с владението е и по-особен защото какъв всъщност може да бъде приносът на съпруга във владението на веща от жена му? Това е интересна теоретична постановка.