forum.lex.bg

Разведен съм от 1992г. Имаме дъщеря с бившата ми съпруга. От 21.08.1992 год. бившата ми съпруга прави всичко възможно да препятства срещите ми с детето. На 05.12.1992 год. дори спря да го пуска на детска градина за да не съм в състояние да говоря с него по телефона! Връщаше ми издръжка за да можела да ме лиши от бащинство.
През 2001 год. поради уплаха детето направи диабет, без наличие на генна обремененост! майката заведе дело за увеличение на издръжката на 100 лева месечно. На делото приех да давам сумата като постигнахме споразумение да спазва режима на свиждане. На 07.06.2001 год. се "запознах" с дъщеря си, която не бях виждал от 21.08.1992 гоз, защото тогава тя беше на ненавършени 4.
През годината се срещах 3 пъти с детето, но винаги в присъствие на майка му. Живеем на разстояние 550 километра един от друг! През периода от 17.05.2001
( когато беше делото за издръжка) до 31.12.2001г. под формата на издръжка и допълнително давани средства съм изпратил около 1950 лева. Зимата беше тежка и нямах възможност да отида до детето за да се видим. През Януари разговарях с майка му, като я помолих да ми каже кога през лятото бих могъл да взема детето за да го заведа на почивка! С мотива, че детето има диабет и тя е карал курс за справяне с критични ситуации ми отказа да го даде! От тоя момент не давам нищо повече освен издръжката! Чрез познати в града, в който живеят научих номерът на мобилния телефон на детето! разговарях с него! Първият разговор беше съвсем нормален, като детето ми съобщи, че има нужда от лекарства, които трябва да пие 3 месеца за да изчезнат някои негови здравословни проблеми! намерих лекарствата и се обадих на следващия ден да съобщя, че съм ги намерил и че имам намерение в понеделник да ги занеса на място! Детето разговаря с мен като се държа много грубо! Независимо от това отидох и ги занесох в уречения ден1 Стигнах до блока където живеят и я помолих да слезе да ги вземе. Дъщеря ми дойде с дъщерята на бившата ми съпруга от първият и брак! сестра и ме попита дали може да присъства на срещата, на което отговорих, че нямам намерение да отвличам дъщеря си! Тя ми каза, че за сестра и така щяло да е по- покойно! подадох лекарствата на дъщеря си и и казах, че поне от уважение към 500-те километра, които пропътувах беше редно да не е така, на което тя ми отговори: "Гледай си здравето", тръшна вратата на колата и си замина!
Въпрост ми е какви права имам в тая ситуация? Мога ли да спра издръжката? Мога ли да заведа дело за нейното спиране, защото като нямат нужда от контакт с мен, защо имат нужда от мои пари? Мога ли да се откажа от бащинство, защото един баща независимо от развода има не само задължения да плаща издръжка и да се грижи за детето, а има и права!

издръжката в случая не можете да спрете , ако е спрете може образуват едно наказателно срещу вас , не стигайте до там , времето минава и нещата се променят

Не можете да не давате издръжка, защото тя е задължителна. В противен случай, както колегата отбелязва, може да образуват наказателно дело от частен характер срещу Вас за неплащане на издръжка. Но имате право на лични контакти с дететол За съжаление ще трябва да се обърнете към съдия-изпълнител. Не можете да се "откажате от бащинство".

колега по случая има едно пъстановление №4 от 6.12.1962г., но не виждам какво може да направи реално съдия изпълнителя ,ако детето не желае да се вижда с бащата ,най много да отложи изпълнението

Струва ми се изгубена кауза да се обръщаш към държавата за да ти помогне да разрешиш семейни проблеми. И по-точно между теб и детето ти. Или да търсиш начини да накажеш другия родител.
Но и аз бих потърсил начин да се откажа от бащинство. Наистина ли няма възможност?

Още по време на развода Ви, съдът е определил времето, през което Вие имате право да виждате детето! Тъй като не сте лишен от родителски права, Вие имате и правото и задължението да виждате детето и да участвате в отглеждането и възпитанието му. НЕМОЖЕТЕ ДА БЪДЕТЕ ЛИШЕН ОТ това, да виждате детето!!! По този въпрос има съдебна практика.
Доста по сложно стоят нещата, когато детето дори под външно въздействие/имам предвид майката/ не желае, не търси и не изпитва необходимост от контакт с Вас. Такива случай има доста и Вие не бива да се считате за изключение. Основното, което се има предвид, е желанието на детето. Ако то не желае, за Вас остава задължението ДА ЗАПЛАШАТЕ ИЗДРЪЖКАТА, КОЯТО ДЪЛЖИТЕ до навършване на 18 год. възраст на детето Ви! Разбирам чисто родителските Ви чуства да помагате и по друг начин, но това е право на Ваш личен избор а не на задължение. Моят съвет е просто да спрете да помагате щом сте нежелан. Ограничете се само в изплащане на издръжката.Отказ от нея е недопустим.
Но.... закона допуска, при ИЗМЕНЕНИЕ на обстоятелствата, издръжката да бъде изменена или ПРЕКРАТЕНА! ТОВА НЕ СТАВА С ВАШЕ ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ-ОТКАЗ, КОЕТО СЕ Е ЧИСТА ПРОБА-НИЩОЖНО, А С РЕШЕНИЕ НА СЪДА. Не искам точно тук да развивам хипотезите на тази възможност, но колегите не са прави, че няма утърване от плащането. ИМА! Стига да го докажете. При Вашето положение, това не мисля че ще е особен проблим.
Въпроса с отказ от бащинство не го коментирам. Българското право не познава такова понятие!
Желая Ви успех и добър адвокат! Аз лично съм на Ваша страна!!!!!!

Ima varianti .Kolegite sa Vi posyvetvali pravilno.
NO NE SE OTKAZVAITE OT VASHETO DETE ZARADI ADMINISTRATIVNI PRECHKI, ILI ZARADI PRISHTEVKITE NA EDIN CHOVEK...
NALI BIVSHATA VI SYPRUGA TOCHNO TOVA TCELI?
KAKVO E VINOVNO DETETO? KAK DA PONESE, CHE BASHTA MU SE OTKAZVA OT NEGO? TOVA MOJE DA RAZBIE PSIHIKATA MU ZA TCIAL JIVOT.
KAZVAM VI GO I KATO PSIHOLOG.

Много сте права и дано човека да Ви послуша!:))

[%sig%]

Предполагам Ви е ясно, че дълбоко в себе си не искам да се отказвам от детето си, но ми е неприятно отношението, което то проявява към мен! Искам просто да знам какви права имам в конкретната ситуация и как би ме посъветвал един юрист да постъпя! Ясно е също, че ще си плащам издражката и ми е неприятно, че водя изобщо казано такава кореспонденция, особено като става ясно, че нищо не съм в състояние да направя с цел промяна към нещо по- добро и за мен и за детето ми!!!

тук май по добре е съвет да ти даде психолог ,а не юрист , все пак бъдете търпелив с времето много неща се променят