forum.lex.bg

Здравейте,
имам следния облигационен казус. ако някой има идея да
помага.
Една жена дава на сестра си в заем, без писмен документ
и свидетели, заем от 800 лева. Съответно сестра й не
го връща, другата я кани с нотариална покана, но уви.
Заведено бе дело по чл.240 от ЗЗД за връщане на заема
бяха разпитани няколко косвени свидетеля, включително
и съпругът на ищцата, който реално е пратил парите
от Италия с Western Union. Районния съд уважи иска ни
изцяло, но Окръжният реши че действително е предадена
сумата от едната на другата, НО ЧЕ НЕ БИЛО ДОКАЗАНО ЧЕ
ПАРИТЕ СА ДАДЕНИ В ЗАЕМ и уважи въззивната жалба на заемополучателя и
отхвърли иска ни изцяло?!? Решението бе необжалваемо.
до тук добре. въпросът ми е следният:
може ли при това положение да се водят искове по чл.55
или чл.59 от ЗЗД и ако да кой от 4те /дадено без основание,
отпаднало или неосъществено основание по чл.55, ал.1/ или
общия по чл.59 ???
разбира се в делото трябва да се позова и на ВВС Решение
на окръжния съд, и да използвам факта че безусловно е
прието че парите са дадени.
ответната страна твърди че е получила парите като аванс
от бъдещ работодател в италия, изпратени чрез съпруга
на сестра й. т.е. твърди че ги е получила но не като заем.
и това е записано в решението.
а сега да ви видя....
Предварително благодаря на всички!

Зависи какво ще твърдите в исковата си молба - ако твърдите, че сте дали парите без основание, тоест без каквато и да е уговорка между вас би трябвало правното основание да е чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ГПК - липса на основание. В случай, че твърдите, че е имало някаква уговорка за работа и тя не се е финализирала тогава би трябвало да е на неосъществено основание. Но вие си изложете фактите и твърденията, а съдът е длъжен да квалифицира правното основание - не се притеснявайте за това, а преценете добре какво ще твърдите. Според мен обаче не може да стъпите и да използвате мотивите на съда по предходното дело - мотивите нямат сила на присъдено нещо, както и твърденията на ответницата. Пожелавам ви успех!

Мога само да добавя - и дебело подчертайте, че не става въпрос за заем, за да няма основания за възражения за СПН. Искът си е по 55, ал. 1 ЗЗД, зависи вече кой вариант ползвате (59, не е общ, а е субсидиарен и почти няма практическо приложение). Не можете да се ползвате от установеното в мотивите по предходното дело. Можете обаче да твърдите, че страната е направила самопризнания в официален документ, какъвто е протокола по делото и да искате той да се приложи и цени като такъв по второто дело.

а по принцип може ли да се води ново дело, дори и за неоснователно
обогатяване, при положение че вече имаме някакво решение по този
казус което е ВВС ?

Да, СПН не преклудира искове на ищеца на основания, различни от искане за връщане на парите като дадени в заем.

Преклудира се само иск за неоснователно обогатяване, поради погрешно решение на съда - приел, че няма договор за заем и така обогатил неоснователно ответника.

Но ако твърдите въз основа на протокола по първото дело, че има друг договор и сумата е дадена авансово преди неговото сключване, след което е отпаднало основанието за даването й - не е сключен окончателен договор - то няма проблеми. Но ви съветвам да си проверите дали не попадате в този случай на вид преддоговорна отговорност, а не на неоснователно обогатяване. Просто нямам ЗЗД под ръка в момента.

Това, което ще твърдите ще е друго основание - в първия случай сте твърдяли, че е налице договор за заем, а сега доколкото разбирам няма да твърдите отново договор за заем - това ще е друго основание и съответно нов иск - независимо, че става въпрос за една и съща сума. Само че - по новото дело съдът би могъл да приеме нещо различно в съответствие със събраните по новото дело доказателства и не би се ръководил от мотивите по предходното дело.

Не, няма да твърдим че има нов договор. Ще твърдим че тъй като съдът
е приел че няма договор за заем, а има дадени пари, то тези пари са
неоснователно дадени и следва да се върнат. въпросът е с кой от 3 те иска
по чл.55 ??? според мен е като първоначална липса на основание, но
може и да греша...
PS. благодаря ви за даденото досега мнение, радвам се че го има този
сайт.

Не се набутвайте да квалифицирате иска. Изложете си фактите, посочете че искате връщане на парите като неоснователно обогатяване, въз основа на обстоятелството, че е установена липсата на договор за заем и толкова. Както Ви посочи колегата по-горе - съдът следва да определи правното основание, а мнението му не може никой да го знае отнапред. Едва като го квалифицира с доклада по делото, ще си решите дали сте съгласен или искате промяна на квалификацията.

благодаря ВИ :)

Ако твърдите, че само са дадени пари без да навлизате в подробности рискувате съдът да ви остави исковата молба без движение именно с цел да посочени и обостятелства относто това защо са дадени - дали без начална липса на основание, или е имало някакви уговорки преди това, които са пропаднали по някакви причини. Без тази малко по-подробна информация относно фактите, съдът не ми могъл да се ориентира и са квалифицира правно иска. Не бъдете изключително подробен, но все пак - изложете основните факти. От друга страна мисля, че няма да е много удачно да стъпвате само на мотивите на съда по предходното дело, че парите са дадени - трябва да проведете пълно доказване по своите твърдения в новото производство отново.

От изложеното от Вас не става ясно дали съдът е посочил наличието на друго основание - и особенно - дарствено намерение. Ако е така, не Ви съветвам да водите иск за неотнователно обоганяване. Или поне предвидете и такава защита от страна на ответника.