давност -НОИ

[harmaiani]

Колеги, каква е давността по акт за начет за неправилно отпуснати пенсии?Благодаря предварително.

[donna]

по мое мнение е 5г. съобразно чл.115 АЛ.1от КСО

[harmaiani]

Ами ако с това са нанесени щети на ДОО

[donna]

давноста си е давност , който трябва да следи за това да отговаря

[Публична изпълнителка]

Същите "щети" са нанесени с всяко неизпълнено задължение към който и да било, което е погасено по давност.

[harmaiani]

Ами началния срок, от който тече тази давност-според мен е от издаването на ревизионния акт,тогава задълженията стават изискуемира не от датат на възникването им

[donna]

не мисля давността започва да тече от момента на изтичане на срока за доброволно изпълнение, с издаване на ревизионния акт се прекъсва давността, но ако той е издаден 5г. след като е изтекла давността никаква давност няма да се прекъсне


№ 91-01-290 от 3.12.2003 г. относно погасителната давност спрямо вземания към фондовете на ДОО

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

чл. 115 - 116 КСО, чл. 140 - 141, чл. 143 ДПК, чл. 1, чл. 6, чл. 10 ЗСДВ, чл. 4, чл. 25, чл. 28 ЗФОО, чл. 32 ЗАП, чл. 83 Правилник за прилагане на Дял III от КТ от 1951 г.

I. Общи положения
Приложими закони до влизане в сила на Закона за фонд "Обществено осигуряване"
1. В чл. 83 от Правилника за приложение на Дял III от КТ/1951 г. бе уредена възможността за събиране на вземанията - чрез изпращане на писмено нареждане до съответния клон на БНБ или ДСК за удържане на дължимите суми и лихви по влезли в сила разпореждания и решения чрез прехвърлянето им по сметка на Държавното обществено осигуряване. Разпоредбата се е прилагала за осигурители, невключени в държавния бюджет.
С ДВ, бр. 85/1993 г. в чл. 83 се добавя нова алинея втора - Районният съд издава изпълнителен лист на съответното районно управление "Социално осигуряване" за сумите, дължими от осигурители и физически лица.
2. Съгласно чл. 10, ал. 1 от отменения Закон за събиране на държавните вземания (ДВ, бр. 38/1989 г., отм. с ДВ, бр. 26/1996 г., в сила до 26.06.1996 г.), невнесените в срок от юридически лица държавни вземания (вноските за държавното обществено осигуряване са такива вземания - чл. 1, т. 1 от закона) се събират принудително чрез изпълнение по техните сметки в банките, а при изпълнение върху движими и недвижими вещи и вещни права - по реда на дялове I и II на част пета от ГПК (чл. 10, ал. 5 от закона).
Давността за тези вземания се прекъсва с всяко действие на органа по събирането, предприето за принудително изпълнение на вземането (чл. 6, ал. 3 от закона). За този период влезлите в сила разпореждания е следвало да се изпращат на съответния районен съд - за издаване на изпълнителни листи и след това - на съдия-изпълнителя - за събиране по реда на ГПК.
За периодите по т. 1 и т. 2 чрез образуване на изпълнителни дела срещу длъжниците и чрез налагане на запори по сметките в банки давностния срок се прекъсва и тече нова 5-годишна давност.
В този смисъл е Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд - давността се прекъсва, когато "В изпълнителния процес носителят на вземането е направил пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на своето вземане, което волеизявление е с не по-малко значение от предявяването на иск или на възражение в исковия процес".
Приложими закони след влизане в сила на Закона за фонд "Обществено осигуряване" (ДВ, бр. 104/1995 г.)
3. Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗФОО, сумите по влезли в сила разпореждания по ревизионни актове се събират чрез изпращане на писмено нареждане от поделенията на НОИ до обслужващите банки на длъжника.
Изпращането на запорни съобщения до обслужващите банки представлява действие по принудително събиране на установените с влезли в сила разпореждания суми. Давността се прекъсва с всяко действие по събиране на държавните вземания, предприето за принудително изпълнение на вземането (чл. 4, ал. 3 от новия Закон за събиране на държавните вземания - ДВ, бр. 26 от 1996 г.).
В чл. 28 от ЗФОО има изрично препращане относно погасителната давност към Закона за събиране на държавните вземания.
4. В Закона за събиране на държавните вземания не са уредени случаите, в които давностният срок спира да тече, въпреки че в чл. 4, ал. 5 изрично е записано, че давностният срок се спира или прекъсва.
Счита се, че към датата на съставяне на обсъжданите влезли в сила административни актове, приложим закон относно давността, като се прилага принципът на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове за неуредените случаи, е чл. 116, б. "а" и б. "б" от ЗЗД, а именно: давността се прекъсва с искане за почване на помирително производство и с признаване на вземането от длъжника.
Искането от страна на длъжника за разсрочване на вземането по своя характер представлява признаване на задължението, а одобряването на погасителен план за разсрочено плащане - помирително производство по смисъла на чл. 116, б. "б" от ЗЗД.
Извършването на доброволни плащания е индикация, че вземането е признато и чрез такива действия давностният срок също се прекъсва.
След влизането на Кодексът за социално осигуряване в сила
5. В разпоредбата на чл. 115 са уредени три хипотези, в които давностният срок се прекъсва - влизане в сила на разпореждането за установяване на вземането, налагане на обезпечителни мерки и действия по принудително изпълнение. С изменението на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО с ДВ, бр. 67/2003 г. освен налагането на запор по банкови сметки на самия длъжник, като способ за принудително събиране се въведе и налагането на запори по сметка на свързани с длъжника лица.
6. В КСО е уреден само един случай на спиране на давностния срок - по чл. 116, ал. 8 от КСО - за срока на разсрочване на вземането. В ДПК има общи разпоредби относно събирането на публичните държавни вземания и за неуредените въпроси в КСО може да се прилага чл. 141, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДПК. Съществено различие между двата кодекса в обсъжданата област е, че налагането на обезпечителни мерки и извършването на действия по принудително събиране по реда на ДПК спира давността, а по КСО чрез тези действия тя се прекъсва.
Друго съществено различие е моментът, от който започва да тече погасителният давностен срок. По КСО начален момент е изтичане на срока за доброволно изпълнение, който е самостоятелен за всяка отделна главница по месеци, независимо че с един акт са установени няколко такива главници. По ДПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (чл. 140, ал. 1 от ДПК).
Вземанията, погасени доброволно след изтичане на давностния срок, не подлежат на връщане (чл. 143 от ДПК).
Такъв текст е въведен едва с влизането в сила на Данъчния процесуален кодекс - чл. 141. Давностният срок спира да тече, когато е дадено разрешение за разсрочване на плащането - за срока на разсрочването (чл. 141, ал. 1, т. 3 от ДПК).
II. Действия при изтекла погасителна давност
1. Погасителната давност във всички случаи не може да се прилага служебно от органите на НОИ.
Ако лицето, на което е съставен ревизионният акт, направи възражение по него или обжалва разпореждането, като се позовава на изтекла погасителна давност, контролните органи в РУСО следва да направят справка по наличната документация, за да констатират дали възражението е основателно. Следва да се провери партидата на длъжника и какви действия са предприети за събиране на вземането - за да се установи има ли прекъсване или спиране на давността и дали направеното възражение отговаря на фактическата обстановка.
Възможни са три варианта:
- Направено е възражение още в хода на ревизията. В този случай не е необходимо издаване на разпореждане от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, в което да се включи задължението, тъй като вземането по ревизионния акт е погасено по давност. Този факт следва да се констатира в мотивираното заключение на контролния орган, извършил ревизията.
Разпореждане следва да бъде съставяно само в случаите, когато контролният орган в мотивираното си заключение се е произнесъл, че давността не е изтекла или когато е приел изтекла погасителна давност само за част от щетата, констатирана в ревизионния акт за начет.
- Обжалвано е разпореждането по ревизионния акт и едно от основанията е изтекла погасителна давност.
Ако давността е изтекла, директорът следва да се произнесе, че вземането е погасено по давност (частично или в пълен размер) и с решението да бъде изменено или отменено изцяло разпореждането на началник отдел "ОВКО" за събирането му на основание чл. 115 от КСО.
- Извършени са действия по принудително събиране след влизане на акта за установяване на вземането в сила, по които длъжникът е възразил (примерно - след наложен запор).
След извършване на проверка като в предходните два случая и установяване на обстоятелството, че давност действително е изтекла, органът, издал влезлия в сила акт - изпълнителен титул, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗАП го изменя или отменя изцяло в зависимост от това дали вземането е погасено напълно или само частично.
2. Прилагането на давността спрямо вземанията на Националния осигурителен институт не може да става и по инициатива на публичните изпълнители на АДВ. Във всички случаи, когато са комплектовани преписки и съгласно изискванията на КСО са изпратени на публичния изпълнител и от АДВ отказват образуването на дела за принудително събиране на вземанията с аргумент за изтекла давност, ни уведомявайте, като посочвате основанието за отказа и името на длъжностното лице, което го е подписало.
В тази хипотеза, ако след проверка се установи, че давностният срок действително е изтекъл, влезлият в сила административен акт, представляващ изпълнителния титул за събиране на вземането, да се измени на основание чл. 32, ал. 2 от ЗАП, ако длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност пред публичния изпълнител.
Във всеки от изброените случаи възражението за изтекла давност трябва да съдържа:
- индивидуализиране на длъжника;
- вида и размера на задължението, за което длъжникът твърди, че е погасено по давност;
- номера на ревизионния акт, по който е установено задължението или на разпореждането за събирането на това задължение. При разглеждане на преписката преди да се произнесе по възражение за изтекла погасителна давност, длъжностното лице в РУСО трябва да установи дали то е направено от оправомощено да представлява длъжника лице.
III. Ако в практиката Ви са възникнали случаи, различни от обсъдените по-горе, ни уведомете писмено - с оглед даване на указания до всички териториални поделения.
ГЛ.

[Публична изпълнителка]

Те са си изискуеми още след 10-та дата на следващия месец или там когато се внасяха. Също както едно гражданско вземане може да бъде изискуемо още преди съд. решение или издаване на изп. лист. Но разпореждането, което се издава след ревизията, ще прекъсне давността.

Обаче това е върхЪ:
"С изтичане на 10-годишен давностен срок се погасяват всички останали вземания, независимо от прекъсването на давността."
Според вас кои са "всички останали"? То май няма останали извън изброяването в предното изречение на чл. 115.
И независимо от прекъсването на КОЯ давност, ако 5-те години по-горе не се отнасят за "всички останали вземания"? Ако е независимо от прекъсването на същите 10 години, цялото изречение става малко безсмислено.

[финансист]

Това за петте години е вярно, но при държавните вземания (вкл. и за СО) има особеност - давностният срок започва да тече от 01.01. на годината, следваща годината, през която вземането е станало изискуемо.

[donna]

По КСО начален момент е изтичане на срока за доброволно изпълнение, който е самостоятелен за всяка отделна главница по месеци, независимо че с един акт са установени няколко такива главници. По ДПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (чл. 140, ал. 1 от ДПК).