Ответник по жалба за мълчалив отказ?

[marinpravista]

В чл.214 т.1 -3 от ЗУТ са определени индивидуалните актове по смисъла на същия закон като в чл.219 ал.3 от ЗУТ се посочва че за неуредени въпроси по глава деветнадесета се прилагат разпоредбите на АПК.
В точка 1 на чл.214 се посочва че ИАА е отказа/изричен или мълчалив/ да се издадат актовете по чл.1 на ЗУТ. В чл.1 ал.2 на закона е посочено че Този закон урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.
Спорния въпрос беше "Жалбата до РДНСК за искане да се извърши праверка на даден строителен обект дали е законосъобразен" имали белезите на ИАА.
Аз считам на основание чл.21 ал.4 от АПК във вр. с чл.213 изречение второ,във вр. с чл.219 ал.3 във вр. с чл.214 т.1 във вр. с чл.1 ал.2 от ЗУТ че жалбата ,с която се иска проверка на строителен обект да ли същия е законосъобразен е индивидуален административен акт по чл.21 ал.4 от АПК,ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
В ЧЛ.213 от ЗУТ е посочено че съдилищата осъществяват съдебен контрол за законосъобразност над актовете по устроиство на територията по ред определен в ЗУТ,а за не определени в него въпроси се прилага АПК.
Жалбата ,с която се иска проверка РДНСК на даден строителен обект затова да ли същия е законосъобразен по своята същност представлява искане към АО-РДНСК да извърши определено деиствие-проверка дали даден строителен обект е законосъобразен ,те искане за издаване на ИАА по чл.21 ал.4 от АПК приложим във връзка с чл.213 изречение второ от ЗУТ,тъй като е въпрос ,който не е регламентиран в ЗУТ. Това и по силата на приложение на чл.214 т.1 изречение първо във връзка с чл. 1 ал.2 от ЗУТ,предвид следното: Искането да извърши праверка дали даден строителен обект е законосъобразен е въпрос по устроиство на територията,т.е дали строителния обект ,с които се устроива конкретна площ от територията е законосъобразен ,защото ако се констатира че обекта не е законосъобразен ще следва да се осъществи процедура по премахване на незаконен строеж,което е гаранция за законосъобразно устроиство на територията,във вразка с чл.1 ал.2 от ЗУТ. Искането за издаване на ИАА по чл.21 ал.4 от АПК е право само на правните субекти,чиито права и законни интереси са засегнати от строителния обект и чрез ИАА по чл.21 ал.4 от АПК те целат установяване на незаконосъобразността на строителния обект.
Безпорно на основание правомощие по чл.221 ал.2 т.1 от ЗУТ е на органите на НДНСК,респ. на РДНСК е констатирането на незаконен строеж,което е осъществимо само по силата на ИАА по чл.21 ал.4 от АПК –извършвасе проверка на строителния обект дали е законосъобразен,респ. се констатира неговата незаконосъобразност,което означава контрол за законосъобразност на устроиство на територията във връзка с чл. 1 ал.2 от ЗУТ, и се предприемат мерки за премахване на незаконен строеж по реда и условията на ЗУТ.
А и в ЗУТ не е изключено изрично прилагането на чл.21 от АПК или ИАА по чл.21 ал.4 от АПК във връзка с чл.1 т. 4 от АПК не се изключва от ЗУТ от съдебно обжалване ,както изисква чл.2 ал.1 от АПК или иначе казано ЗУТ не определя друго от това което е определено в чл.21 от АПК.
Струваси във вразка с гореизложеното да се анализира чл.214 т.1, изречение първо и чл. 1 ал.2 от ЗУТ-според чл.214 т.1 изречение първо актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове . Искането да се извърши проверка за установяване дали даден строителен обект е законосъобразен е акт за устроиство на територията по чл.21 ал.4 от АПК във връзка с чл.1 ал.2 от ЗУТ.
Всеки има право на становище по казуса.

[plamen_penev]

Това май поставя поантата на дискусията. От това по-ясно - здраве му кажи!

[Melly]

Това май поставя поантата на дискусията. От това по-ясно - здраве му кажи!

Пенев, радвам се че е станало от ясно по-ясно...., макар да не изразявам съгласие. За себе си мога да кажа, че се оттеглям.
Договорились!

[system]

И аз се оттеглям. До понеделник. Когато ще се опитам да разясня на господин Прависта, че в по-голямата си част мнението му е погрешно.
Все пак има прогрес. Направи опит да се произнесе по казуса

[Melly]

Сърдечни поздрави на кайсийките.

[system]

Сърдечни поздрави на кайсийките.

Хе хе ! Улучихте в десетката - тая събота ще ходя да ги пръскам. Тази година нямат много плод, а е и голяма суша, но здраве да е.
Лека нощ и приятна почивка !

[Гост.]

Отново перфектен!

И отново нищо по същество. Само че човек трябва да е юрист, за да го разбере.

Както сте я подкарал marinpravista, май скоро system ще ви поиска пълна справка за делата, които сте спечелил и отделно за тези, които сте загубил в съда. А може би и данъчните ви декларации? Тук така се постъпва от някои като започнат да губят спора...

Такава справка няма да му искам. Той поне не се хвали нито с дела, нито с платени данъци. Това е Ваш патент, господин Пенев. И е обяснимо - още учи.
Тук не губя спор, защото спор няма. Има зазубрен монолог, без никаква практическа полза. .

Моля, да се впише в протокола следното изявление/ твърдение/на едната страна, служебно известно на съда по повод друго дело

В това число в делата които вода в ВАС нито един довод не е обявен с крайния съдебен акт като неоснователен.

.... предвид факта, че едната страна е служебно ангажирана с други дела.
определи: Отлага и насрочва следващо съдебно заседание ... за понеделник/ колеги, как сте с датите? /, за което страните са уведомени....

п.п. Този академичен/ като казах академичен, имаше колега Академика- запиля се нейде / спор трябва да го следя отблизо.

[plamen_penev]

Ще бъдем в залата, poli_g и в понеделник!

[bastard]

относно :от system на 25 Юни 2009 01:45 pm
Несте чел становищата ми затова даеното от вас становище не е в контекста на моите становища.В предишно мое становище съм изразил становището че ако ЗУТ определя специален ред по отношение обжалването на актовете издавани по ЗУТ,както и ако ЗУТ изключва някои актове от обжалване приложното поле на АПК е неприложимо,Виж чл.1 от АПК.
Затова моля становищата ми да не бъдат приемани изкривено и да се излиза от тяхния контекст.Във всички становища разглеждам института на мълчаливия отказ във връзка с темата "Ответник по мълчалив отказ" според общия закон-АПК
Затова Ви препоръчвам да прочетете внимателно становищата ми по тази тема и
ще установите че изразеното от Вас становище имплицитно е поддържано и от мен.
ЗАТОВА ЗАЯВЯВАМ ,ЧЕ ПРИЛОЖИМА Е СПЕЦИАЛНАТА КЛАУЗА ПО ДАДЕН КАЗУС И ЗА НЕ УРЕДЕНИ ОТ НЕЯ ВЪПРОСИ СЕ ПРИЛАГА ОБЩАТА КЛАУЗА НА АПК.

А моето становище в светлината на изказаните от вас становища, е че становището ви вероятно е основателно като становище, но становището на закона,на което кореспондира и моето становище, е че вашето становище хич не е становище,защото от толкоз много становища,аз не мога да си разбера и собственото становище, камо ли вашето становище

Не се обиждайте, просто шега И все пак, колега, думата становище има и синоними

[Melly]

.... предвид факта, че едната страна е служебно ангажирана с други дела.
определи: Отлага и насрочва следващо съдебно заседание ... за понеделник/ колеги, как сте с датите? /, за което страните са уведомени....

Предвид публичността на заседанията,
Моля пейките в залата да бъдат свободни.

Аз ще "подгрявам" доводите на System (разбира се няма никаква нужда от моето рамо, но съм му подгласничка, защитаваме една и съща теза).

[system]

Такааа, нека видим сега що за "мълчалив отказ" е обосновал господин Прависта с чл. 21 от АПК, на което толкова се възхити господин Пенев онзи ден.
Кога е налице отказ за издаване на ИАА ? Отказ е налице, когато на основание искане, изхождащо от заинтересувано лице, за административния орган по силата на правната норма се поражда задължение за издаване на ИАА с определено съдържание. Мълчалив отказ е налице, когато това задължение на административния орган да не произнесе по направено искане за издаване на ИАА, не е било изпълнено в определения от закона срок. Това означава, че една от предпоставките за постановяване на мълчалив отказ, е направено искане за издаване на ИАА, което да задължава административния орган да издаде ИАА с определено съдържание – когато административният орган е задължен да се самосезира и да се произнесе служебно, мълчалив отказ няма, защото няма какво и на кого да се откаже (цитирам Ал. Еленков в едно негово касационно решение отпреди 2 години).
Органите на строителния контрол – ДНСК по чл. 222 от ЗУТ и кметът по чл. 224 от ЗУТ действат служебно, без да е необходимо искане за упражняване на техните контролни правомощия, без да са обвързан с наличието или липсата на искане за спиране или премахване на незаконно строителство. Нито ЗУТ, нито друг закон предвиждат задължение за органите на строителния контрол да се произнасят по искане за спиране или премахване на незаконни строежи. Това е така, защото непосредствената функция на тези органи не е защита на правата и законните интереси на гражданите, а контролът върху строителството (опр. 3311-2006-ІІ, 982-2009-ІІ). В рамките на своята компетентност те издават актове за спиране или премахване на незаконните строежи, които са индивидуални административни актове, съгласно чл. 214 т. 3 от ЗУТ. Но тъй като не са задължени да се произнасят по искане за спиране или премахване на строеж, тяхното непроизнасяне не е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК. Самите искания имат сигнална, а не сезираща функция. Следователно, непроизнасянето на органите на строителния контрол в рамките на правомощията им по чл. 224 и 225 от ЗУТ не подлежи на съдебен контрол, тъй като не съществува административен акт, който да бъде предмет на такъв контрол. В този смисъл е постоянната практика на ВАС, като освен цитираните по-горе актове, посочвам и: опр. 782-2007-ІІ, опр. 2305-2009-ІІ, опр. 2305-2009-ІІ, опр. 3626-2008-ІІ, опр. 4303-2009-ІІ, опр. 4375-2009-ІІ, 4969-4009-ІІ (ако на господин Прависта това не е достатъчно, мога да продължа с цитирането).
Напълно неотносимо е в тази връзка позоваването от господин Прависта на дефинитивната норма на чл. 21 от АПК. По силата на препращащата разпоредба на чл. 219 ал. 3 от ЗУТ, АПК би бил приложим за неуредените в глава ХІХ въпроси. Дефиницията на ИАА по смисъла на ЗУТ е уреден в чл. 214 от същия закон въпрос. В точка първа като са визирани актовете по устройството на територията и отказите за тяхното издаване. В точка трета като ИАА са посочени актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, но не и отказите за тяхното издаване. Ако законодателят е имал намерение да приравни отказите за издаване на актовете по т. 3 към самите актове, тогава би го споменал изрично (както в точка първа) или препращащо (както в точка 2). Фактът, че т. нар. откази липсват като ИАА в точка 3, означава, че ЗУТ изключва възможността за отказ за издаване на акт за спиране, забрана за ползване или премахване на незаконен строеж. Обратният довод според мен не може да се аргументира и с текста на чл. 214 ал. 2 от ЗУТ. Визирането в този текст на “отказите” за издаване на ИАА мисля, че се дължи на редакционна непрецизност – приложението му напр. към точка 1 би довело до безсмислицата “отказите за издаване на отказите за издаване на ИАА”. А тъй като тази алинея обхваща всички актове по чл. 214 от ЗУТ, е недопустимо нейното прилагане в една част само за някои от ИАА по предходния член.
Изложените доводи обуславят и неприложимост на дефиницията на чл. 21 от АПК за ИАА по ЗУТ (в този смисъл Е. Златинова “ЗУТ – контрол върху индивидуалните административни актове” сп. “Административно правосъдие” 2001 г. бр. 1).

[plamen_penev]

system каза:
Кога е налице отказ за издаване на ИАА ? Отказ е налице, когато на основание искане, изхождащо от заинтересувано лице, за административния орган по силата на правната норма се поражда задължение за издаване на ИАА с определено съдържание.

Няма спор, system! Но надявам се да отбележите, че АПК присвоява посочените от вас свойства и на административни актове и следващи от закон задължения на АО, не само когато издаването на ИАА е изрично поискано!
За да не ставам подробен ще посоча пример: Председател на съд издава заповед, с която ограничава работното време с граждани. Гражданите не са поискали издаването на тази заповед, но тя, съдавайки права и задължения за тях се приравнява от АПК на ИАА. Тя, заповедта, бидейки неблагоприятна за непоскалите ИАА е атакуема в съда по начина и със средствата налични при обжалване на ИАА. Можем да си мислим, че АО не издава някаква заповед и така нарушава права и създава задължения за граждани, което de facto е м.о. да бъде издадена въпросната заповед без да е изрично поискана.
Пак припомням, че личното ми становище е, че в случая не е налице м.о. но по причина факта, че обсъжданата жалба в дейстителност притежава характеристиките и свойствата на "сигнал" или "предложение" до АО по глава 8 на АПК и доколото, както посочва system законовите задължения на АО са по ЗУТ, АПК не е в състояние да задължи АО да направи каквото и да било по този сигнал или жалба. Неприятно, но факт!
Но не виждам причина да не се атакува "бездействие" на АО по негови задължения по ЗУТ...

[Melly]

Пенев, примерът ти е неотносим към дискусията. Въпросната заповед е в компетентността на органа по администриране дейността на съдебната институция. По тази причина не приемам доводите ти.

System, достави ми огромно удоволствие да те прочета.
Стегната, ясна и изчерпателна обосновка!
Нямам какво да добавя.

Само за разяснение на опонентите бих добавила да се размислят за разликата в правната природа на Констативен акт по изпълнение на строителство (такива има на килограм в Наредбите към ЗУТ) и ИАА-ве по ЗУТ.

Смесването на понятията води до опущение в доводите им.

[system]

Благодаря ти, Melly, за високата оценка, която много ме поласка.

Няма спор, system! Но надявам се да отбележите, че АПК присвоява посочените от вас свойства и на административни актове и следващи от закон задължения на АО, не само когато издаването на ИАА е изрично поискано!

Господин Пенев, както отбелязах в края на изложението си, АПК е неприложим към издаването на ИАА по чл. 214 т. 3 от ЗУТ. Това са служебни правомощия (т. е. права, които са едновременно и задължения), които не възникват по силата на искане, а по силата на закона, или ще си позволя тавтология - служебно. Точно затова не може да съществува отказ - защото за издаването на ИАА по чл. 214 т. 3 от ЗУТ няма и не може да има искане.
Това е отговор и на въпроса Ви:

Но не виждам причина да не се атакува "бездействие" на АО по негови задължения по ЗУТ...

И не съм казал, че "не може да се атакува". Твърдя, че не може да се атакува пред съда. Средството за защита срещу такова "бездействие" е посочено малко по-горе и от мен, и от колегите.
В тази връзка, обръщам внимание на колегите върху постваното от Melly решение на ВКС:

Решение № 1291 от 16.XI.1992 г. по гр. д. № 1038/92 г., IV г. о.,
докладчик съдията Поликсения Мойнова
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 4/1993 г., стр. 21
чл. 109 ЗС
Самият факт на извършване на незаконно строителство на регулационната граница представлява нарушаване правото на собственост на съседа, което може и следва да бъде защитено с иск по чл. 109 ЗС, без да се доказва с какво и как това строителство ограничава правото на собственост.

Това според мен подкрепя един от доводите ми, подкрепен и с цитираната практика на ВАС: актовете на органите за строителен контрол по чл. 224 и 225 във вр. с чл. 214 т. 3 от ЗУТ не са средство за защита правата и законните интереси на гражданите, а единствено средство за контрол за прилагане на строителните правила и норми. Точно затова, този контрол е само служебен, а не по искане на заинтересуван гражданин. Естествено, при констатиране на незаконно строителство, неговото спиране, забрана, премахване и т. н. са обжалваеми ИАА. Но не и преценката на адм. орган дали ще упражни контролните си правомощия. Защитата на правата и законните интереси на собствениците, носителите на ограничени вещни права, строителните инвеститори и т. н. е по гражданскоправен ред, а не чрез съдебна "принуда" към контролния орган да осъществи контрол.

[Melly]

Това според мен подкрепя един от доводите ми, подкрепен и с цитираната практика на ВАС: актовете на органите за строителен контрол по чл. 224 и 225 във вр. с чл. 214 т. 3 от ЗУТ не са средство за защита правата и законните интереси на гражданите, а единствено средство за контрол за прилагане на строителните правила и норми. Точно затова, този контрол е само служебен, а не по искане на заинтересуван гражданин. Естествено, при констатиране на незаконно строителство, неговото спиране, забрана, премахване и т. н. са обжалваеми ИАА. Но не и преценката на адм. орган дали ще упражни контролните си правомощия. Защитата на правата и законните интереси на собствениците, носителите на ограничени вещни права, строителните инвеститори и т. н. е по гражданскоправен ред, а не чрез съдебна "принуда" към контролния орган да осъществи контрол.

и

По-горе предложих като средство за защита общия исков ред, като за ориентация поставям тук произволно взето решение .
Решение № 1291 от 16.XI.1992 г. по гр. д. № 1038/92 г., IV г. о.,
докладчик съдията Поликсения Мойнова
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 4/1993 г., стр. 21

чл. 109 ЗС

Едно към едно, System!

[system]

Не се бях сетил за този довод. Идеята беше твоя. Когато прочетох постнатото решение, ми "бъзна".

[Melly]

Няма ни ги опонентите...

Чудя се дали имате практика, marinpravista?

Не знам сега защо така Melly! Имам работи на един съдия, председател е на АдС Пловдив, чиито решения изглеждат толкова много на постингите на marinpravista, че се чудя дали не са едно и също лице. Прецизност, строго придържане към законовите текстове, логичност в позоваванията.
Не се среща често... може би толкова сме свикнали с примитивната и некачествена мотивация в съдебни решения, че когато срещнем прецизността вече се дразним?

Пенев,
Среща се, среща се.
Какво ще кажеш за System? Брилянтно
Пак си го прочетох, кефи ме...

Такааа, нека видим сега що за "мълчалив отказ" е обосновал господин Прависта с чл. 21 от АПК, на което толкова се възхити господин Пенев онзи ден.
Кога е налице отказ за издаване на ИАА ? Отказ е налице, когато на основание искане, изхождащо от заинтересувано лице, за административния орган по силата на правната норма се поражда задължение за издаване на ИАА с определено съдържание. Мълчалив отказ е налице, когато това задължение на административния орган да не произнесе по направено искане за издаване на ИАА, не е било изпълнено в определения от закона срок. Това означава, че една от предпоставките за постановяване на мълчалив отказ, е направено искане за издаване на ИАА, което да задължава административния орган да издаде ИАА с определено съдържание – когато административният орган е задължен да се самосезира и да се произнесе служебно, мълчалив отказ няма, защото няма какво и на кого да се откаже (цитирам Ал. Еленков в едно негово касационно решение отпреди 2 години).
Органите на строителния контрол – ДНСК по чл. 222 от ЗУТ и кметът по чл. 224 от ЗУТ действат служебно, без да е необходимо искане за упражняване на техните контролни правомощия, без да са обвързан с наличието или липсата на искане за спиране или премахване на незаконно строителство. Нито ЗУТ, нито друг закон предвиждат задължение за органите на строителния контрол да се произнасят по искане за спиране или премахване на незаконни строежи. Това е така, защото непосредствената функция на тези органи не е защита на правата и законните интереси на гражданите, а контролът върху строителството (опр. 3311-2006-ІІ, 982-2009-ІІ). В рамките на своята компетентност те издават актове за спиране или премахване на незаконните строежи, които са индивидуални административни актове, съгласно чл. 214 т. 3 от ЗУТ. Но тъй като не са задължени да се произнасят по искане за спиране или премахване на строеж, тяхното непроизнасяне не е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК. Самите искания имат сигнална, а не сезираща функция. Следователно, непроизнасянето на органите на строителния контрол в рамките на правомощията им по чл. 224 и 225 от ЗУТ не подлежи на съдебен контрол, тъй като не съществува административен акт, който да бъде предмет на такъв контрол. В този смисъл е постоянната практика на ВАС, като освен цитираните по-горе актове, посочвам и: опр. 782-2007-ІІ, опр. 2305-2009-ІІ, опр. 2305-2009-ІІ, опр. 3626-2008-ІІ, опр. 4303-2009-ІІ, опр. 4375-2009-ІІ, 4969-4009-ІІ (ако на господин Прависта това не е достатъчно, мога да продължа с цитирането).
Напълно неотносимо е в тази връзка позоваването от господин Прависта на дефинитивната норма на чл. 21 от АПК. По силата на препращащата разпоредба на чл. 219 ал. 3 от ЗУТ, АПК би бил приложим за неуредените в глава ХІХ въпроси. Дефиницията на ИАА по смисъла на ЗУТ е уреден в чл. 214 от същия закон въпрос. В точка първа като са визирани актовете по устройството на територията и отказите за тяхното издаване. В точка трета като ИАА са посочени актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, но не и отказите за тяхното издаване. Ако законодателят е имал намерение да приравни отказите за издаване на актовете по т. 3 към самите актове, тогава би го споменал изрично (както в точка първа) или препращащо (както в точка 2). Фактът, че т. нар. откази липсват като ИАА в точка 3, означава, че ЗУТ изключва възможността за отказ за издаване на акт за спиране, забрана за ползване или премахване на незаконен строеж. Обратният довод според мен не може да се аргументира и с текста на чл. 214 ал. 2 от ЗУТ. Визирането в този текст на “отказите” за издаване на ИАА мисля, че се дължи на редакционна непрецизност – приложението му напр. към точка 1 би довело до безсмислицата “отказите за издаване на отказите за издаване на ИАА”. А тъй като тази алинея обхваща всички актове по чл. 214 от ЗУТ, е недопустимо нейното прилагане в една част само за някои от ИАА по предходния член.
Изложените доводи обуславят и неприложимост на дефиницията на чл. 21 от АПК за ИАА по ЗУТ (в този смисъл Е. Златинова “ЗУТ – контрол върху индивидуалните административни актове” сп. “Административно правосъдие” 2001 г. бр. 1).

[plamen_penev]

Melly каза:
Пенев, примерът ти е неотносим към дискусията. Въпросната заповед е в компетентността на органа по администриране дейността на съдебната институция. По тази причина не приемам доводите ти.

Нещо не разбрах? Искаш да кажеш, че заповедта в посочения от мен пример не подлежи на отмяна като ИАА, защото е издадена от компетентен орган ли?

Пенев,
.......
Какво ще кажеш за System? Брилянтно

Недей сега, Melly! Дори и тайно да приемам аргументите на system, няма как "да викам" за него. Все пак той токова често се е държал грубо и невъзпитано спрямо мен, физика, обиждал ме е на акъл и интелигентност, че дори и да ме цитира дословно, пак няма да харесам експозето му

[system]

Нещо не разбрах? Искаш да кажеш, че заповедта в посочения от мен пример не подлежи на отмяна като ИАА, защото е издадена от компетентен орган ли?

Не. Предполагам, Melly иска да Ви каже, че посоченият от Вас акт НЕ Е индивидуален административен акт. Естествено, може и да бъркам. Все пак, вече три години не се занимавам с административно право, освен като любител .

plamen_penev написа:
Недей сега, Melly! Дори и тайно да приемам аргументите на system, няма как "да викам" за него. Все пак той токова често се е държал грубо и невъзпитано спрямо мен, физика, обиждал ме е на акъл и интелигентност, че дори и да ме цитира дословно, пак няма да харесам експозето му

То и Вашето възпитание, господин Пенев, не е цвете, но това е друга тема. Не че ме интересува мнението Ви, но ... явно за Вас не е толкова важно правилното становище, колкото фактът кой (кои) го поддържа(т).
Веднага правя уговорка, че не твърдя, че становището, което развихме, е единствено правилно. Още одеве писах, че има силни аргументи срещу него. Въпросът е, че колегата Правист не успя да ги развие. Поне до момента. И че все пак това е постоянната, непротиворечива съдебна практика.
Да се върнем на въпроса, с който темата и спорът започнаха. Според мен питащата няма защита срещу т. нар. "бездействие" на контролните органи по чл. 222 и чл. 223 от ЗУТ. Единствените възможни пътища за защита са посочения от мен "вътрешноведомствен" контрол (с неопределен и непредсказуем резултат) и посочения от Melly гражданскоправен път - чрез негаторен иск.

[Melly]

Недей сега, Melly! Дори и тайно да приемам аргументите на system, няма как "да викам" за него. Все пак той токова често се е държал грубо и невъзпитано спрямо мен, физика, обиждал ме е на акъл и интелигентност, че дори и да ме цитира дословно, пак няма да харесам експозето му

Отдавна не съм чела дискусия на такова ниво. Имам предвид, че всеки един от нас спази до края й добрия тон.
В спора се ражда истината, и считам за достойно да я приемем, въпреки прокрадващата се емпатия между някои от спорещите. Лично аз, бих се опитала да забравя негативното усещане.

Пенев,
Ако за миг се поставиш на наше място, убедена съм, че ще ни разбереш нас, юристите. Това е също като да опонирам по теми в специализиран форум за физици, но дали ще успея, съмнявам се...