Да пейстна и аз 1 решение за ВАС, отхвърлящо иск по чл. 1 ЗОДОВ катто неоснователен със следните аргументи:
1) налагането на АН не е административна дейност
2) липсва пряка и непосредствена връзка м/у отмененото НП и платения адвокатски хонорар
Еnjoy:
РЕШЕНИЕ
№ 8033
София, 06/17/2009
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
при секретар Мариана Калчева
и с участието
на прокурора Лидия Ангелова
изслуша докладваното
от съдията ТАНЯ КУЦАРОВА
по адм. дело № 9614/2008. Document Link Icon
Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.
Образувано е по касационната жалба на „ТОМИ 2П” ЕООД против решение № 33 от 28.05.2008г., постановено по административно дело № 182 по описа за 2008г. на Административен съд – Русе. Релевира оплакване за неправилност на всички, посочени в чл. 209, т.3 от АПК основания. Желае отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на исковата молба.
Ответникът – Комисия за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение а неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК /видно от отбелязаната дата на приложената разписка/ от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд – Русе е образувано по предявения от „ТОМИ 2П” ЕООД иск против Комисия по търговия и защит на потребителите с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 1500лв. За причинени имуществени вреди , равняващи се на заплатения от ищеца на процесуалния му представител адвокатски хонорар във връзка с осъществено процесуално представителство в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, издадено от ответника.
С обжалваното решение Административен съд – Русе е отхвърлил иска , приемайки,че заплатения на процесуалния представител на ищеца в производството по чл. 59, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания адвокатски хонорар, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт – наказателно постановление. По този начин не се осъществява съставът на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което искът е неоснователен.
Решението е правилно, постановено е в съответствие в приложимия материален закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. По делото липсва спор за факти. Основният спор между страните е правен, по въпроса за прилагане на материалноправната норма на чл. 1 от ЗОДОВ по отношение на направените в хода на производството по чл. 59, ал.1 от ЗАНН съдебни разноски, представляващи възнаграждение за адвокат, осъществяващ процесуалното представителство при обжалване на наказателното постановление, издадено от ответника в качеството на административно наказващ орган.
Настоящата инстанция споделя изводите, направени в мотивите към обжалваното решение, относно характера на дейността на органите, на които законът е възложил правомощия по налагане на административни наказания, определящи ги като администратовнонаказващи органи по смисъла на чл. 47 от ЗАНН.
Дейността по налагане на предвидено в закона наказание за виновно извършено .деяние, което нарушава установения ред на държавно управление и е обявено от закона за наказуемо, не е административна. Тя не е свързана с осъществяване на административни правомощия – реализиране на материално административно правоотношение чрез издаване на индивидуален или общ административен акт.
Установяване на елементите на административното нарушение от обективна и субективна страна, осъществяването на генералната и специалната превенция – чл 12 от ЗАНН чрез налагането на наказание за обществено опасно деяние, което, поради по-ниската степен на обществена опасност, не съставлява престъпление, а се наказва по реда на ЗАНН, не е административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Отговорността за разноски по делото създава облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон, по тази причина липсва пряката и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и неблагоприятната промяна в имуществената сфера на административнонаказаното лице. Като е приел, че по отношение претенцията за платените съдебни разноски, включвещи хонорар на адвокат по водене на съдебно производство по чл. 63 от ЗАНН, исковото производство по чл. 1 от ЗОДОВ е неприложимо, съдът епостановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед изложеното, Върховен аминистративен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 28.05.2008г., постановено по административно дело № 182 по описа за 2008г. на Административен съд – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Пенка Иванова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Кремена Хараланова
/п/ Таня Куцарова
Т.К.
Доста спекулативно изявление.... 
.