удостоверение за наследници на чужд гражданин

[vesselina11]

Съпруга съм на чужд гражданин, който наскоро почина. Живеем и сме жилищно регистрирани в БГ. Той е с ЕГН и със статут на постоянно пребиваващ в БГ. Трябва да се извади удстоверение за наследници, но от общината ми отказват, под предлог, че нямат инфо за чуждите граждани. ОБАЧЕ ми издадоха удостоверение за родствени връзки, където са посочили всичките му деца/интересно откъде я имат тази информация/, в което съм посочена даже и аз-съпругата му. А все пак не сме в родствени отношения. Как да с преборя с тях за удостоверение за наследници?

[sunrise]

Не можете да се преборите, от Общината са прави и Удостоверението за родствени връзки няма нищо общо с това за наследници.
Кой ще е наследник се определя от отечественото право на лицето, което нашата община нито е длъжна да знае, нито е оправомощена да Ви издава документ.

[vesselina11]

А как, според Вас, е имала нужната информация да издаде удостоверение за родствени връзки. Та нали точно лицана, посочени там, са наследници.

[gatta_nera]

Мисля, че в случая за уреждане на наследствените отношения намират приложение чл.89-91 от КМЧП и приложимото право е българското, следователно би трябвало да може да бъде издадено удостоверение за наследници.

Чл. 89. (1) Наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт.
(2) Наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират.
(3) Наследодателят може да избере наследяването на неговото имущество в цялост да се уреди от правото на държавата, чийто гражданин той е бил към момента на избора.
(4) Условията за действителност на избора на приложимо право и неговата отмяна се уреждат от избраното право. Изборът на приложимо право и неговата отмяна трябва да бъдат направени във формата на завещателно разпореждане.
(5) Чрез избора на приложимо право не трябва да се засяга запазената част на наследниците, определена от правото, приложимо съгласно ал. 1 и 2.

Чл. 90. (1) Способността на лицето да се разпорежда със своето имущество чрез завещание (съставяне и отмяна) се урежда от правото, приложимо съгласно чл. 89.
(2) Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата:

1. в която то е съставено, или

2. чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или

3. в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или

4. в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието.

(3) Алинея 2 се прилага и към формата на разпореждането за отмяна на завещанието.
Чл. 91. Приложимото право към наследяването урежда:
1. момента и мястото на откриване на наследството;

2. кръга и реда на наследниците;

3. наследствените дялове;

4. способността да се наследява;

5. поемането на задълженията на наследодателя и разпределението им между наследниците;

6. приемането и отказа от наследство;

7. сроковете за приемане на наследството;

8. разполагаемата част;

9. условията за действителност на завещанието.

[gatta_nera]

След като лицето има постоянно пребиваване и ЕГН, в Общината имат всичката нужна информация, тъй като тя се попълва в документите за разрешаване на постоянно пребиваване.

[vesselina11]

Благодаря за отговора. И аз така смятам, и адвокатът ми така мисли, но е факт, че общината упорито отказва да издаде документа. Имам писмен отказ от тях, като се позовават на на някакво нареждане на Министерство на правосъдието. Казват също, че - цитирам " Установяването на наследници на починал наследодател в РБ се регламентира в Закона за наследство и се отнася за български граждани. Наследяването при чужди граждани става съобразно правната уредба и процедурата по наследяването се извършва в съответната държава, чийто гражданин е лицето". И понататък, след като са отразили родствените връзки, казват: " Настоящето да послужи пред Посолство на ... за издаване на документ за наследници.
Можете ли да коментирате този абсурд? Откъде накъде пък другата държава ще има информация, след като има наследници и в България.

[diaida]

Спомнете си какви документи сте представили в общината при сключване на брака, да не би инфото да го имат именно от тези документи.
Ако бракът е сключен в БГ вероятно сте представили документ за актуално семейно положение и много често в тези документи упоменават децата от предишни бракове и друга информация. Ако не, то вие сте регистрирали брака си и тук, отново със съответните документи, които сами по себе си съдържат достатъчно инфо.

Терминът “смесен брак” е понятие на международното частно право, тъй като различното гражданство на съпрузите придава на семейно правните отношения международен елемент.

Ето и едно полезно (предполагам) четиво:

За режима на собственост между съпрузи по смесени бракове


В практиката зачестяват случаите на разпореждане с недвижим имот, придобит възмездно от български гражданин по време на брака му с чужденец. Породените от такива сделки въпроси касаят преди всичко режима на собственост между съпрузи по смесени бракове – възниква ли режим на съпружеска имуществена общност за чуждия гражданин и прилага ли се по отношение на него българското право. В тези случаи е важен момента на придобиването на собствеността, датата, на която е закупен имота с нотариален акт. Съобразно това се определя приложимия закон относно правата на двамата съпрузи в придобитото имущество.
До 21.05.2005 година са в сила разпоредбите на Глава 11 от Семейния Кодекс, озаглавена “Приложим закон при семейноправни отношения с международен елемент”, уреждащи имуществените отношения между съпрузи с различно гражданство. Семейният кодекс е приложимия закон за имуществата на съпрузи по смесени бракове, придобити до тази дата, независимо, че разпореждането с тях се извършва към настоящия момент. Прилагат се текстовете на българския Семеен кодекс, ако не е предвидено друго в международен договор, по който България е страна. Съгласно чл.133 ал.1 от Семейния кодекс /текст сега отменен/, личните и имуществените отношения между съпрузи, единият от които е български гражданин, се уреждат от този кодекс, когато се осъществяват на територията на нашата страна. Съгласно алинея 3 на същия член /отменен/, при разпореждане с недвижими имоти на българска територия се прилага законът на Република България. Така например ако българска гражданка, омъжена за чужденец, примерно през периода 2000-2004 г. е закупила апартамент без прилежаща към него земя, каквито са жилищата в големите панелни комплекси в София, при продажбата му трябва да участва /лично или чрез пълномощник/ и съпругът й, който е с нея в режим на съпружеска имуществена общност по силата на ал.1 от посочения законов текст, независимо от това, че националния закон на чужденеца може да не предвижда съпружеска общност за такива имущества при такъв способ на придобиване. По-сложен е случаят, ако в същия период съпругата е закупила къща заедно с дворното място, върху което е построена. Безспорно върху сградата е възникнал режим на съпружеска имуществена общност, защото няма законова забрана чужденци да придобиват сгради в България. Но относно дворното място, в което е построена сградата /парцел, урегулиран поземлен имот/, не възниква СИО, защото чужденецът по закон е нямал право да придобива земя в България поради действащи към този момент забранителни норми на законодателството ни. В тези случаи няма пречка в един и същ нотариален акт двамата съпрузи заедно да продадат сградата, а само единият - българският гражданин, като едноличен собственик на земята, да я продаде на купувача. В практиката по този въпрос битува и друго становище - че след като българският гражданин е женен /омъжена/ за чужденец, той изобщо няма право да купува земя, защото по силата на задължителния режим на съпружеската имуществена общност за така придобити имоти, земята ще стане обща, а законът забранява придобиване на земя от чужденци. Това становище е твърде крайно и не държи сметка за конституционния принцип на равенство на българските граждани пред законите - не може да лишим един български гражданин от правото да придобива земя, само защото е сключил брак с чужденец. Просто ще възникне разделна собственост между земята и сградата - нещо, което Законът за собствеността допуска и сградата ще е обща в режим на съпружеска имуществена общност, а земята ще е индивидуална собственост на съпруга-български гражданин, който единствен има право да я притежава. Относно формата на сделката и другите изисквания за нейното извършване и валидност се прилага българското законодателство.Ще се спазят формата на нотариален акт, начина на упълномощаването и другите законови условия за сделка с недвижим имот по българското право.
След влизане в сила на 21.05.2005 г. на Кодекса на международното частно право /КМЧП/, въпросът със сделките с недвижими имоти, собственост на съпрузи, единият от които не е български гражданин, значително се усложни. Кодексът на МЧП отмени изцяло разпоредбите на Семейния кодекс, уреждащи семейните имуществени отношения с международно-правен елемент. В същото време той не указа как се уреждат имуществените отношения между съпрузи по заварени смесени бракове относно имоти, придобити преди влизането на КМЧП в сила. След като КМЧП изрично не дава обратна сила на своите разпоредби, уреждащи посочената материя, то те ще важат само за имотите, придобити при неговото действие. Съгласно чл. 79 ал.3 във връзка с чл. 79 ал.1 и 2 от КМЧП, имуществените отношения между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване /не е задължително да имат там регистрация или постоянно пребиваване/, а когато такова не е налице - от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка. Може да се приеме, че ако съпрузите притежават имот/и/ в България, не притежават общи имоти в други държави, или в България се намира тяхното общо семейно жилище, то България е страната, с която имат общо най–тясна връзка и се прилага българското право. Кодекса на МЧП дава възможност на съпрузите и сами да изберат приложимия закон относно имуществените си отношения, което се извършва с писмен акт, датиран и подписан от съпрузите. Засега българският закон, уреждащ материята по имуществени отношения между съпрузите-Семейният кодекс, позволява само един режим – задължителния на СИО относно придобитите възмездно по време на брака имоти; не е въведен брачен договор. Ако съпрузите са избрали за приложимо правото на чужда държава, нотариусът ще следва да го проучи и приложи. В най - общи линии може да се каже, че когато имотът е на територията на България и единият от съпрузите е български гражданин, двамата заедно живеят в нашата страна, без да са избрали приложим чужд закон за уреждане на имуществените си отношения, ще се прилага българското право относно режима на собственост и разпореждането с недвижими имоти.

[ruminakova]

Бившият ми съпруг е Ливанец.Няма Българско гражданство,но е бил тук със статут на постоянно пребиваващ.Починал е на 07.08.2009 год.От общината без проблем ми приеха молбата за копие на акта за смърт и за удостоверение за наследници /имаме 2 деца от брака ни/Щом е бил с постоянен адрес в България и е починал тук....няма проблем ми казаха.

[stillminkova]

Да споделя: Преди 2 месеца имахме клиенти българска гражданка и съпруг швед с постоянно пребибаване в БГ и човекът беше починал в БГ. Децата им - шведски граждани. Имаха недвижими имоти в БГ. Изискахме документ от мястото на раждане в Швеция (там това Удостоверение се издава от Нотариус на база извършени от него проверки), след което с Апостил от там и легализирано с превод на български. Имаше съществено разминаване в нормативите относно наследяването - оказа се че когато няма деца от други бракове или извън брак - преживелият съпруг наследява изцяло починалия (преди децата им). Целта на вдовицата беше да продаде единия от имотите им. Писахме на тамошния нотариус и на децата, че съгласно приложимото в случая право (BG) децата имат дял от наследството от баща си и децата подписаха нотариалн озаверена декларация че се отказват от наследството оставено от баща им, (която декларация по същия ред беше легализирана) и вписана в службата по вписване тук.
Така, че моето мнение е че има значение къде е сключен брака и щом лицето няма българско гражданство, за съжаление приемлив документ относно наследниците би бил от страната на която е гражданин. Но въпросът би бил след това ако бракът е сключен в БГ, дали в държавата по рождение имат информация за него и децата родени от него... Според мен информацията предоставена преди сключване на брака произтича от страните и само документите за месторождени и гражданство и семейно положение са от държавата чийто гражданин е бил. Т.е. не са от независима институция и не би следвало оттам само да се черпи инфото.
Ще се радвам да чуем и други мнения от колеги които са имали такъв опит с чужденци, починали в BG.

[vesselina11]

Аз пак подхващам тази тема към компетентните. Така или иначе такова удостоверение от тука май няма да получа/въпреки че сме завели дело срещу общината/, така че ще трябва да го вадя от чужбина-държавата, откъдето е родом съпругът ми. Но там изобщо не са чували за такива удостоверения и изобщо нямат представа какво се иска. Някой има ли идея какво да пише в този документ. Вече съм пратила там смъртния акт и брачното свидетелство, преведени и легализирани, актове за раждане на всички други наследници, но от тяхното външно министерство не знаят какво искат българските органи от тях. Тука не искат, там не знаят, КАЖЕТЕ МИ МОЛЯ ВИ КАКВО ДА ПРАВЯ, ДАЛИ АДВОКАТ ПО МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО ЩЕ МИ ПОМОГНЕ ЗА ПРОБЛЕМА.

[kara]

Май става дума за район "Витоша"
Така става, като работят некомпетентни хора.
Изчакайте съда да реши. В крайна сметка поне ще Ви стане ясно какво да правите, освен ако Ви отхвърлят жалбата.

[vesselina11]

Кара, удивена съм. Уцелихте шестицата. Май наистина са много популярни с некадърността си. Жалко за тази им известност.