заповедно производство-държавна такса

[hidden]

Изводът е, че в единия случай производството е безплатно /исковото/, а в другия /изпълнителното/ държавата "отпуска заем" на работника /в случая терминът "субсидира" не е особено прецизен/, който заем после си го "завежда" като вземане от длъжника-работодател!!!

Не знам доколко е уместен изразът "субсидира", но такъв израз използва...нормотворецът!!!

Субсидирани такси
30. Субсидирани са авансовите такси за вземане за издръжка, за предаване на дете и за вземане по трудово правоотношение

Държавата "отпуска заем" не на работника, а на ЧСИ!

1.Таксите по този раздел се предявяват от частния съдебен изпълнител за изплащане от бюджета на съответния окръжен съд с писмено заявление, в което се посочват: трите имена и регистрационният номер на частния съдебен изпълнител, адресът на кантората, номерът на изпълнителното дело, основанието и размерът на дължимата субсидирана такса и банковите сметки, по които да се извърши преводът, номерът, страните и предметът на делото, по което е издаден изпълнителният лист, съдът, който го е издал.
2. Частният съдебен изпълнител възстановява по бюджета на съда субсидираната такса, след като бъде събрана от длъжника .

Забележката на ch3oh е напълно уместна - при заповедното производство действително характерът на претендираното вземане е без значение.

[mosqito]

Хайде да провокирам малко:

Заповедното производство на практика е двустранно производство защо все пак има две страни.

...аз пък си мисля, че не е двустранно, напротив едностранно е!

Все пак мисленето ти /или вярата ти/ трябва да се обоснове по накакъв начин... Хайде...
Щеше да е едностранно производство, ако заповедта за изпълнение беше окончателен акт без никаква възможност за реакция на длъжника.... Но той не само има възможност да възрази, но отттам насетне топката остава в полето на ищеца /заявителя/.. той вече ще е задължен или да заведе установителен иск / като довнесе д. т. / или ако не го направи - просто "губи делото".
---
От така описаното къде му отиде "едностранността " на това производство? Не само, че не е "безспорно", ами е си е мнооого "спорно" - всичко е поставено в ръцете и волята на страните - те решават как да процедират. Досущ като в едно обикновено исково производство....

[Гост.]

Ми, то сигурно щото си има разлика. При все изложеното, пак ще повторя- заповедното не е подвид на исковото. Заповедното е част от изпълнителният процес.
Това със заповедното не е новост в нашето право, колкото и да се мисли някой за велик, а ако сте проследили историята на института- нещата се изясняват. Четете малко и назад в годините( законодателството ни не отпочва от 2007, а институтът на заповедното е познат още от 1897г. в последствие нормите са инкорпорирани и в ЗГС 42г., въпреки "ниския поклон", че били по изискване на евро нещо си, че и ЕКЗПЧ)и ще установите какво, защо и как.
Нещо за поканата:

Съ заповедъ длъжника се поканва: да изпълни въ двуседмиченъ срокъ отъ връчването, искането на кредитора, заедно съ разноските, както и лихвите, ако вземането е парично, или да представи въ същия срокъ възраженията си и доказателствата, които ги подкрепятъ.

Бихте ли ми посочили норма от ГПК действащ( макар да са преписвани буквално норми от ЗГС), която да отговаря на

Ако длъжникътъ представи възражения съгласно чл. 156е - ал. II , искането се разглежда по реда на съкратеното съдопроизводство, като молбата и възраженията заместватъ исковата молба и отговора, а ако не представи възражения, околийскиятъ съдия или председательтъ на областния съдът, по молба на кредитора му издаватъ изпълнителенъ листъ.

И за да ви облекча- факта, че предявеният иск ще повтори записаното в ЗИ, не е идентично с тази норма. "Лекинко"( цитирам Инспектора) има различност...

Тогава каква е разликата между двата вида производстава? Едното е малко по-бързо, другото не е ...
И като извод: защо трябва да се прави разлика в "облагането" с д. т. на ищиците /молителите, заявителите/ в едни по същество еднотипни производства за защита на трудови права описани в чл. 359 КТ?

Ако не намирате разлика в двата вида производства, аз ще пропусна. Твърдите, че е двустранно- къде видяхте мястото на Д преди издаване на ЗИ?
Съдът, сезиран със заявлението издава ЗИ без да проверява основателността на твърденията ( които в тази хипотеза дори не е задължително да са подкрепени от доказателства) - достатъчно е З да отговаря формално на 410 411, 1. Проверка за допустимост. Толкова.

той вече ще е задължен или да заведе установителен иск / като довнесе д. т. / или ако не го направи - просто "губи делото".

Където вече ще се позове на чл. 83.

[Гост.]

От така описаното къде му отиде "едностранността " на това производство? Не само, че не е "безспорно", ами е си е мнооого "спорно" - всичко е поставено в ръцете и волята на страните - те решават как да процедират. Досущ като в едно обикновено исково производство....

Еми, ще ви пожелая приятна вечер.

Забележката на ch3oh е напълно уместна - при заповедното производство действително характерът на претендираното вземане е без значение.

Разбира се. Съдът издава ЗИ, и изпращайки я на Д, пита- спорно ли е вземането?( не се интересува от какво естество произтича). Ако Д не възрази в срока, съдът приема с оглед волята на страните, че вземането подлежи на принудително изпълнение и издава ИЛ.

[mosqito]

Поли, да не се връщаме един-два века назад... дай да видим каква е била редакцията на ГПК към 1992 година /от когато май е в наличност чл. 359 КТ/. И да видим колко вида производство и имало тогава.
Междеу другото - не съм съгласен, че заповедното производство е част от изпълнителния процес въпреки, че са поставени в една част на ГПК. Все пак:

Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:

1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение...

Видно е че гореизброените актове са поставени на една тепсия... напрактика няма разлика между тях освен пътят който е извървян до достигането на крайния резултат.
За да бъдат изпълнени всички тези актове трябва да са влезли в сила. А както вече споделих по-горе - заповедта за изпълнение не влиза веднага в сила защото влизането в сила зависи от поведението и на двете страни.

[Гост.]

заповедта за изпълнение не влиза веднага в сила защото влизането в сила зависи от поведението и на двете страни.

След като е издадена ЗИ и съдът я изпрати на Д, то какво зависи от К, за да влезе в сила?

[inspectora]

... заповедта за изпълнение не влиза веднага в сила защото влизането в сила зависи от поведението и на двете страни.

Колега, и аз мога да Ви пожелая лека вечер ... Я малко се съвземете ...
ЗИ си влиза в сила от момента на издаването и !!! /не бъркайте действието и, предвидено от закона, т.е. последиците, които и са вменени да породи с влизането в слила!!!/

И ако ще ми тълкувате 404 в смисъл, че

За да бъдат изпълнени всички тези актове трябва да са влезли в сила.

... колкото и да е в разрез с Етичния кодекс, просто мога да Ви се изсмея ... Да сте чували, че невлезли в сила осъдителни решения на въззив, се изпълняват?

... както и да е - до тук със заяждането ...

А "тепсията" е една, но на същата тепсия на практика са и нЕкои "извънсъдебни" основания /дето не е ясно влезли ли са в сила / - 417 ... За да не бъда погрешно разбран - те не са подлежащи на изпълнение актове /каквито бяха по стария ГПК/ от формална правна гл.т., но практически си останаха такива - отивам с НА и си вадя ИЛ /сега, че формално към него трябвало да има и ЗИ, която е формалното осование за издаване на ИЛ ... мисля не е от значение /
hidden, като казвам, че "субсидира" не е прецизно, не казвам, че не е така ... нито имам нещо против нормотворецът - просто е можело да се използва друг синонимен термин /за който не съм мислил как следва да е, за да е прецизно/, който по същество ще си означава същото ... Но "субсидията" не е към ЧСИ, а към работника - не се подвеждайте, че парите реално се "въртят" между ЧСИ и съдебния бюджет!!! /все едно да ми казвате, че държавата субсидира университета, а не студента, като плащайки на университета, това рефлектира върху таксата за семестър в посока надолу - същата работа/

... не съм съгласен, че заповедното производство е част от изпълнителния процес въпреки, че са поставени в една част на ГПК ...

... това не знам как да го коментирам ... както и твърденията от сорта, че заповедното било "подчаст", "подвид", или както там му казвате на исковото ... просто няма смисъл от коментар ...

А я се замислете и над този аргумент /не се бях сещал за него ... въпреки, че бих го "преформулирал", но няма смисъл - същината се разбира /:

Как в заповедното производство ищецът ще докаже, че е работник и вземането му произтича именно от трудово правоотношение?
Има ли място такова доказване в заповедното производство?

Ами няма място за такава преценка. И не само, че няма, ами изобщо е ирелевантно какъв е заявителя и от какво му произхожда вземането ... изобщо в заповедното не се сочат и представят никакви доказателства в този аспект ...

И накрая /за "десерт"/ - относно "безплатността" на изпълнителните дела и Инструкцията: "тун би континуед" ... стига за тази вечер

[palimsest]

Хайде да провокирам малко:

Заповедното производство на практика е двустранно производство защо все пак има две страни.

...аз пък си мисля, че не е двустранно, напротив едностранно е!

Все пак мисленето ти /или вярата ти/ трябва да се обоснове по накакъв начин... Хайде...

Като ги толкова разбираш нещата, би ли обяснил каква е ролята на длъжника в заповедното производство...то се отпочва със Заявлението по образец и завършва с Разпореждане за издаване на Заповед или редп. отказ ... в хода на производството длъжникът дори няма идея за наличието на такова производство спрямо него, до момент на връчване на самата Заповед... та за това е едностранно, а това дали ще възрази или не е аргумент, вън от производството по издаване на заповед, но все пак има трайно утвърдена практика по въпроса, наред с доктрината в лицето на Влахов и Кюркчиев....

За едностранния характер на Заповедното -Опр.№663/19.11.2009г.ВКС,ч.т.д.№521 от 2009г.

Както и ....

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 25.05.2009 г.



СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Административна колегия, ІІІ-„з” състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.В.

ЧЛЕНОВЕ: З.Ч. З.Р.



като разгледа докладваното от съдия В. *** по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Т.Б. А. К.” ЕАД срещу разпореждане на СРС, с което е отхвърлено заявлението й за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК в частта за претендираните лихви и неустойки.

В частната жалба се твърди, че съдебния акт е неправилен, тъй като съдът е взел в предвид само формалната редовност на заявлението без да съобрази приложените доказателства, като е следвало и да укаже отстраняване на нередовностите по заявлението. Приложена е таблица от която може да се направи извод за периода на лихвите и неустойките.

Моли разпореждането да се отмени и се издаде заповед за изпълнение.

Ответника по частната жалба не взема становище.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и материалите по делото намира следното:
.................................................

Заповедното производство уредено в глава 37 на ГПК може да се определи като едностранно производство, отличаващо се със своята строга формалност и кратки срокове. При него в закрито заседание съдът постановява съдебен акт, с който се задължава длъжника да изпълни вземане без предварително същия да бъде уведомяван и да се взема неговото становище. Основно съдът основава изводите си върху изложените в заявлението фактически и правни твърдения и се изисква те да бъдат пълни, точни и ясни, за да може да се направи преценка от страна на съда за спазването на закона, каквото е изискването на чл.411,ал.1,т.2 ГПК. От друга страна това изискване произтича и от възможността при евентуално бъдещо възражение от страна на ответника производството да се преобразува като такова по общия исков ред. Съответно тази възможност води до необходимостта да е ясен предмета на бъдещия иск и той да съвпада с искането по заявлението.


Както и .....



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ГР.Лом, 13 октомври 2008 година


Ломският районен съд, гражданска колегия, осми състав, в закрито заседание на десети октомври 2008 год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. А.

след като изслуша докладваното от съдията А. ч.гр.д.№ 1118/08 г. по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран със заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Районен съд Лом е сезиран със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Съдът е издал исканата от заявителя Заповед и е осъществил процедура по връчването й на длъжника, посочен в заявлението. Тази процедура не е осъществена, тъй като длъжникът е починал на 18.11.2000 г.
От изложеното следва издадената заповед да бъде обезсилена , а производството по делото – прекратено, поради липса на правен субект като страна по него. От цитираното по горе де установява,че смъртта е настъпила много преди подаване на заявлението в съда и липсват процесуални предпоставки за осъществяване на заповедното производство. Недопустимо е заместването на длъжника, посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с неговите наследници – правоприемници в това едностранно производство, и то в хипотезата,когато длъжникът е починал още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК.


Както и ....

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ….



Гр.Враца, 09.01.2009г.



Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари две хиляди и девета год. в състав:



Председател: Р.С.

Членове: Е.С.

Мл.съдия: П.С.



При секретаря и с участието

на прокурора: разгледа докладваното от

младши съдия П.С. въззивно частно гражданско дело №15 по описа за 2009г. на Врачански Окръжен съд........Разсъжденията на частния жалбоподател за това, че производството е следвало да продължи в лицето на наследниците на починалия длъжник, не могат да бъдат споделени, тъй като възможността за спиране на производството по чл.229, ал.1,т.2 от ГПК и настъпване на приемство в процеса в условията на чл.227 от ГПК, са предпоставени от валидно възникнало процесуално отношение с правоспособна, към момента на предприемане на процесуалната инициатива страна, каквато в разглеждания случай не е била налице. Производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е свързана с редица особености – едностранно производство, при което възможностите за проверка от страна на съда са ограничени, страната срещу която се насочва и срещу която се издава заповед не може да бъде променяна свободно при установяване на обстоятелства, различни от първоначално заявените. Изложеното по отношение на това, че претенцията може да бъде насочена срещу наследниците на задълженото приживе лице касае общото исково производство. Изложената с частната жалба съдебна практика на други окръжни съдилища не обвързва настоящия съдебен състав по направените тълкувания на закона и свързаните с това правни изводи.

Както и .....


ОПРЕДЕЛЕНИЕ



№ 43

От публичен регистър Том № 12

Закрито заседание

В.Ч.ГР.дело № 1120 /2008

Определение от книга за закрити заседания № 549 от .17.12.2008 г.


....Именно с оглед възможността на заявителя да иска заповед за незабавно изпълнение,която включва и издаване на изпълнителен лист и охраняване правата на длъжника в това едностранно производство,законът е предвидил освен в заявлението още и в документа по чл.417 ГПК да е посочено вземането,съотв.обстоятелствата на които се основава.



Както се казва, когато практиката говори...

[Melly]

И кво сега?
Инспекторе, май им се оказа слаба ракията на опонентите.

[Pink_Floyd]

КТ
Безплатно производство по трудови дела
Чл. 359. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.

Може би до сега някой да е цитирал тази разпоредба, не прочетох всички мнения.
По същия начин е уреден въпросът и в ЗДТ и в ГПК.
И за да не влизаме в излишни спорове - ДТ и разноски не се дължат от заявител, предявил своите материални права, възникнали по трудово правоотношение, по реда на чл. 410 ГПК. Тези разноски се понасят от длъжника, ако се издаде ЗИ.
Това е! Няма да навлизам в схоластиката заявлението по чл. 410 ГПК "иск" ли е или не, само за "формалистите" ще насоча към чл. 422, ал. 1 ГПК. Ако и това не помогне, препоръчвам и чл. 2 ГПК.

[ch3oh]

Pink_Floyd, позволете веднъж да не се съглася с Вас.
Как в заповедното производство заявителят /а не ищеца/ ще докаже именно, че е "работник", при това и че съществува именно трудово правоотношение с длъжника, за да бъде производството безплатно?
Не мога да се съглася, че при предявяване на вземане от трудово правоотношение по реда на чл. 410 ГПК и при евентуално възражение от страна на длъжника, искът по чл. 422 ГПК ще бъде всъщност по гл. ХVІІІ КТ. По тези съображения считам, че при всички случаи на предявяване на вземания по реда на заповедното производство се дължи държавна такса. В противен случай, не виждам причина заповедното производство да на е безплатно за всички лица по чл. 83 ГПК.

[Гост.]

Тези разноски се понасят от длъжника, ако се издаде ЗИ.

Ако ми позволите, при цялото уважение, лека корекция- Тези разноски ЩЕ се понесат от длъжника, ако НЕ ВЪЗРАЗИ по издадената ЗИ и се издаде ИЛ.
Някъде между издаване на ЗИ и ИЛ е възможно възражението ( вкл. и по реда на чл. 413) и едва в производството по чл. 422 е възможно да се случи това ( да плати разноските по заповедното). След пълно доказване от страна на заявителят- ищец.

Не съм имала такива, признавам. Заповедното отдавна отказах.
Само като как съдът издава ЗИ, в която разпорежда Д да заплати на К и разноските по заповедното, при все да няма доказателства, приложени към заявлението, че такива са сторени от страна на К?! Предоверява се на заявителят, че паричното вземане е по ТПО?

своите материални права, възникнали по трудово правоотношение

И какво общо има чл. 2?! Никой не отрича, че съдът ще разгледа заявлението ( в разумен срок, възможно и не да е 3 дневен).
Същината е дали няма да постанови определение за прекратяване на ЧГД при липса на доказателства за платена ДТ по Тарифа 1?

Ясно е, че и магистратите тълкуват по различен начин нормата, след като колегата питащ имал вече различни по същество произнасяния на съдии от един и същ съдебен район, но аз лично, не намирам логика в тази различност.

п.п. Съвсем шеговито- защо не разпорежда в ЗИ, Д да заплати на К и адвокатски хонорар?!? Без доказателства за такива разходи.
Следвайки вашата логика - и това е възможно.

[Pink_Floyd]

Разноските ще бъдат понесени от длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение - дали при липса на възражение, респ. при уважаване на иск по чл. 422 ГПК. Но ако не са присъдени разноски в заповедното, те не могат да се присъждат в исковото - по отношение на разноските по чл. 410 ГПК. Без значение е дали разноските ще се присъдят със самата заповед (няма проблем) или с отделен акт - те подлежат на отделно обжалване.
Има значение чл. 2 ГПК, тъй като, както някои са я подкарали, ще лишат от възможност работниците да използват по-облекчения ред за допускане на принудително удовлетворяване на предявените притезания, защото били заявители, а не били "ищци". Тълкувайте разпоредбите съобразно техния точен смисъл! Ние сме юристи! Това беше смъсълът на позавоването на чл. 2 ГПК.

ch3oh,
при предявяване на иск как разбирате дали спорът е трудов или не - по наведените фактически твърдения. Ако те не се установят, отхвърляте иска. Но правната квалификация се извършва въз основа на наведените факти. По същия начин трябва да се подходи и в заповедното производство.
Не познавам практиката на различни съдилища, но в конкретния случай единственото правилно разрешение е - не се дължи ДТ при предявени материални права по трудово правоотношение от заявители - работници. Не виждам разум в противните доводи! Не забравяйте никога - основната движеща сила на юриста е разумът. Затова тълкуването на правните норми трябва да се основава на него.

[Pink_Floyd]

п.п. Съвсем шеговито- защо не разпорежда в ЗИ, Д да заплати на К и адвокатски хонорар?!? Без доказателства за такива разходи.
Следвайки вашата логика - и това е възможно.

Това не е шега, а реалност - често бива присъждано адвокатско възнаграждение, което е уговорено, но не е заплатено - то било дължимо, затова трябвало да бъде присъждано. Нима не сте чели подобни определения?! Друг е въпросът дали са правилни!

[Гост.]

Простете, но пиша вътре в текста.

Разноските ще бъдат понесени от длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение - дали при липса на възражение, респ. при уважаване на иск по чл. 422 ГПК.
Да. Нямаме спор в това отношение.

Но ако не са присъдени разноски в заповедното, те не могат да се присъждат в исковото - по отношение на разноските по чл. 410 ГПК.
И тук съм съгласна. Вероятно тук се крие и разковничето. Съдът, без да проверява твърденията на страните, априори приема, че спорът е трудов и при все да няма доказателства за платена ДТ разпорежда- да се платят от Д. На кого?!? В полза на РС? ( чл. 83, ал.3)?
Без значение е дали разноските ще се присъдят със самата заповед (няма проблем) или с отделен акт - те подлежат на отделно обжалване.
Да.
До тук не разбирам мотивите ви за безплатност. Ние нямаме спор по тези факти. Спорът ни е досежно заплащане на ДТ в заповедното, па макар и от работник.

Има значение чл. 2 ГПК, тъй като, както някои са я подкарали, ще лишат от възможност работниците да използват по-облекчения ред за допускане на принудително удовлетворяване на предявените притезания, защото били заявители, а не били "ищци".

Аз казвам, че позоваването ви на чл. 2 е неуместно. Нямаме спор, че без оглед вида на претенцията ( молба, заявление, жалба), съдът ще я разгледа и ще постанови своя акт. Без оглед и качеството на страната - работник, ФЛ, ЮЛ. Не разбирам, при все да има някакъв разум под "буйните къдрици", пък и разни книжа удостоверява да съм юрист, как стигнахте до този извод, че работниците били лишени от възможността да използват облекченият ред на заповедното. А и никой от нас, застъпващи обратното становище за плащане на ДТ от този заявител, не е твърдял противното.

Тълкувайте разпоредбите съобразно техния точен смисъл! Ние сме юристи! Това беше смъсълът на позавоването на чл. 2 ГПК.

По отношение втората ви забележка. Наясно съм с практиката, благодаря.
Явно не съм прецизирала питането- ако следвам вашата логика, дори и да не е представил доказателства за платен адвокатски хонорар( идентично с непредставяне и на такива за платена ДТ), презумира се, че работникът е платил такъв в заповедното, ерго- следва да му се присъди.
Беше по-скоро шега, защото такова твърдение е повече от несъстоятелно.
Само да вметна- все по-често, съдът не присъжда адв. хонорар, ако липсват доказателства за реално плащане. Но, това е в страни от същината на спорът ни.

п.п. Нямам личен интерес от темата- просто си споря. Имам знание, като как се постанови издаване на ЗИ, при това заявителят не бе работник, за доста прилична 6-цифрена сума без да плати ДТ. Което обстоятелство навежда на различно, от застъпеното от мен, становище. Но едно е ясно- докато не се произнесе ОСГК с ТР- все ще има различности ( в този смисъл- искането от инспектората на ВСС до П на ВКС за иницииране на такова .
До тогава- никой магистрат не е застрашен от заплащане тройният размер на ДТ... след като нито един К не е писнал по реда на чл. 413.

[mosqito]

КТ
Безплатно производство по трудови дела
Чл. 359. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.

Може би до сега някой да е цитирал тази разпоредба, не прочетох всички мнения.
По същия начин е уреден въпросът и в ЗДТ и в ГПК.
И за да не влизаме в излишни спорове - ДТ и разноски не се дължат от заявител, предявил своите материални права, възникнали по трудово правоотношение, по реда на чл. 410 ГПК. Тези разноски се понасят от длъжника, ако се издаде ЗИ.
Това е! Няма да навлизам в схоластиката заявлението по чл. 410 ГПК "иск" ли е или не, само за "формалистите" ще насоча към чл. 422, ал. 1 ГПК. Ако и това не помогне, препоръчвам и чл. 2 ГПК.

Пинк флойд, отскоро съм тука във форума, може би това е първата ти проява която аз забелязвам.... Но ме впечатли... Горе-долу това и аз го твърдях, но с повече думи не постигнах това , което ти направи с много по-малко.... Поздрав от мен!

[Гост.]

...........


ТР № 119 от 56 " .......... всички направени от ищеца разноски ( ДТ, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат)...."
Направени, не презумирани.
Е, К/заявител/( работник) какви разноски е направил в заповедното?

п.п. Пак ще се посмея- след като работникът не е направил разноски в заповедното, и да приемем, че е налице хипотезата на ал.3 от 83, то какво прави съда в разпореждането присъждайки му ги? Послъгва...

Приятна вечер.

[Pink_Floyd]

Приятна вечер, но преди чл. 83, ал. 3 ГПК съществува една "предходна" разпоредба - чл. 78, ал. 6 ГПК, простичко гласяща:
(6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

Не виждам какви разноски е направил за държавна такса работникът, за него производството е безплатно, както бе изяснено. Поради тази причина нему не се дължат разноски, а дължимата държавна такса се възлага на длъжника.

Още веднъж, приятна вечер! Дали съдът "послъгва" или адвокатът не чете съдебните определения - да се посмеем! Настана в тази досадна тема всеобщо веселие! Всъщност, чл. 83, ал. 3 ГПК е неприложим, но не ми се спори на дребно!

[Гост.]

Благодаря за пожеланията! Отговарям с "добро утро"
Приемам аргументът ви - чл. 128,т. 2 от ГПК във вр. с чл. 359 КТ.
Подкрепяте становището, че всички норми от част първа на ГПК( общи правила) са относими за различните видове производства, вкл. и за заповедното, що се касае до редовност на заявлението.


п.п.Че е досадна темата, съгласна съм, била съм груба- заслужено не подминахте. Емотиконите са от дясно. При 4 удивителни следва поне да се усмихнете.

[inspectora]

Съвсем случайно "попаднах" на едно пределение ... /ще цитирам само най-важното ... номерът на определението ще го дам на който ми го поиска и който не ми вярва, че цитирам определение, а не си измислям /

Заповедното производство представлява изключение от общия ред за принудително реализиране на престации чрез осъдително исково производство, а при изключенията, още повече, тези, които предвиждат рестрикции на правото на защита, не се допуска правоприлагане по аналогия, нито разширително тълкуване.

Това е за тези, които прилагат "аналогията" и "разширителното тълкуване" ... /общо взето тезата за "безплатността" се гради именно на такова тълкуване /