Имам АУАН за превишена скорост в населено место по чл. 182, ал.2,т5 от ЗДВП съответно издадено наказателно постановление , което обжалвам в срок до тук добре ,но получавам съобщение от съда да остраня нередностите по жалбата а именно "В седем дневен срок от получаване на съобщението , жалбоподавателя да приподпише жалбата , ако я поддръжа " за мен жалбата е напъно редовна ще отида да проверя , но тъкато нямам практика и рутина се страхувам че няма да се справя . Моля , ако някой може да отдели време да я погледне !!!ЧРЕЗ
НАЧАЛНИК ОДМВР НА ОПП
КЪМ РУМВР
ДО
РАЙОНЕН СЪД
Ж А Л Б А
От*********, ЕГН ****** , адрес гр.Свиленград ,
УВАЖАЕМИ СЪДИЯ,
обжалвам пред Вас в законоустановения срок НП 520 от 29.04. /10 на Началника на ********** ,тъй като същото е издадено в противоречие на материалноправните и процесуалноправните норми, не са изяснени фактическите обстоятелства и не са събрани достатъчно доказателства при установяване на вината ми.
Мотивите ми за това са следните :
В разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП изрично са посочени реквизитите, които трябва да съдържат средствата или системите с които боравят органите на МВР., а тези реквизити са дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС. В атакуваното НП е посочено, че скоростта е установена с радар TR4 същия се захранваше от от акумулаторната батерия на потрулния атомобил , което е в противоречие с правилата на за експолтация на радара, мобината УКБ радостанция ,когато са на общо захранване . Трафик радара съставлява измервателно средство ,което е вписано в Държавния регистър на одобрените за използване типове средства за измерване и неговото използвани следва да отговаря на на указанията за експолатация. Посоченият в АУАН и НП радарен скоростомер няма необходимата техническа възможност да удостовери необходимите реквизити за установяване на движение с превишена скорост. Това го прави технически негодно средство за установяване на нарушението и попада извън разпоредбите за събиране на доказателства в процеса.
Административнонаказващият орган е нарушил съществено процесуалните правила при издаване на атакуваното НП. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН административнонаказващият орган е длъжен да посочи в НП и доказателствата, въз основа на които същото е издадено. Това не е направено и по този начин категорично не е изпълнена разпоредбата на цитираната процесуална норма. Това нарушение само по себе си води до незаконосъобразност на издаденото НП.
Освен допуснатото нарушение по цитираната разпоредба, административнонаказващият орган не е изпълнил и задълженията си, вменени му с разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Не е извършена никаква проверка с оглед на законосъобразността и обосноваността на съставения АУАН и не е направена преценка на възраженията и събраните доказателства / а такива не са събрани /, също така не е извършил и разследване на спорните обстоятелства. Това безспорно е грубо нарушение на посочената правна норма и също води до незаконосъобразност на издаденото НП.
Ето защо считам, че не мога да бъда административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл.24, ал. 1 от ЗАНН и чл.6 от ЗАНН, а деянието визирано в АУАН и НП не може да ми бъде вменено във вина.
Ето защо Ви моля ,
УВАЖАЕМИ СЪДИЯ,
да отмените НП ………… /10 на Началника на …………………………, тъй като същото е издадено в противоречие на материалноправните и процесуалноправните норми, не са изяснени фактическите обстоятелства и не са събрани достатъчно доказателства при установяване на вината ми .
ПРИЛАГАМ:
1. Копие от НП …………./10 на Началника на ……………………………….
….........10г. С Уважение
- Дата и час: 20 Дек 2024, 08:33 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Жалба на наказателно
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
6 мнения
• Страница 1 от 1
Жалба на наказателно
Последна промяна katia20071978 на 19 Дек 2011, 10:48, променена общо 1 път
- katia20071978
- Младши потребител
- Мнения: 12
- Регистриран на: 01 Авг 2008, 22:02
Re: Жалба на наказателно
Може би в бързината сте пропуснали да подпишете жалбата.
ПП - ОДМВР няма началник, а директор. Правилното адресиране е:
Чрез
Началника на РУМВР-гр.Харманли
към ОДМВР-гр.Хасково
до
Районен съд
гр.Харманли
А Вие как установихте, че радиостанцията в патрулния автомобил е включена, а не се ползва само мобилната радиостанция?
Не. Това, че точно Вашият автомобил е засечен, може да се установи с гласни доказателствени средства.
Общо взето, causa perduta, но Ви пожелавам успех!
ПП - ОДМВР няма началник, а директор. Правилното адресиране е:
Чрез
Началника на РУМВР-гр.Харманли
към ОДМВР-гр.Хасково
до
Районен съд
гр.Харманли
katia20071978 написа:В атакуваното НП е посочено, че скоростта е установена с радар TR4 същия се захранваше от от акумулаторната батерия на потрулния атомобил , което е в противоречие с правилата на за експолтация на радара, мобината УКБ радостанция ,когато са на общо захранване .
А Вие как установихте, че радиостанцията в патрулния автомобил е включена, а не се ползва само мобилната радиостанция?
katia20071978 написа:Посоченият в АУАН и НП радарен скоростомер няма необходимата техническа възможност да удостовери необходимите реквизити за установяване на движение с превишена скорост. Това го прави технически негодно средство за установяване на нарушението и попада извън разпоредбите за събиране на доказателства в процеса.
Не. Това, че точно Вашият автомобил е засечен, може да се установи с гласни доказателствени средства.
Общо взето, causa perduta, но Ви пожелавам успех!
Errare humanum est stultum est in errore perseverare.
-
andy70 - Потребител
- Мнения: 883
- Регистриран на: 25 Юни 2009, 11:09
Re: Жалба на наказателно
Не е загубена....
Типовото одобрение за TR4 е изтекло през 2007-а година, и още не е подновено.
Старият човек го каза, а и ти писа по темата, вярвам помниш.
Освен възможността да не е подписана в навалицата депозираната жалба, което не е проблем неотстраним, то тя повече наподобява доводи от пледоария по същество, от колкото да отговаря на особената разпоредба визирана в чл. 84 ЗАНН.
Някой ще чете и НПК, така щото, лично, не препоръчвам да я остави в този и вид.
Апропо, съдът е дал 7 дни, за да се поправи- ползвайте го.
Типовото одобрение за TR4 е изтекло през 2007-а година, и още не е подновено.
Старият човек го каза, а и ти писа по темата, вярвам помниш.
Освен възможността да не е подписана в навалицата депозираната жалба, което не е проблем неотстраним, то тя повече наподобява доводи от пледоария по същество, от колкото да отговаря на особената разпоредба визирана в чл. 84 ЗАНН.
Някой ще чете и НПК, така щото, лично, не препоръчвам да я остави в този и вид.
Апропо, съдът е дал 7 дни, за да се поправи- ползвайте го.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Жалба на наказателно
Хайде нещо интересно в тази насока и още доста топло:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр. Пловдив, 20 юли 2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и десетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.П.
ЧЛЕНОВЕ: М. М.
К.К.
при секретаря К.Р. и участието на прокурора Д. М., като разгледа докладваното от член съдията М. М. касационно НАХД № 779 описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба предявена от адв. Х.Р. ***, пл.”Съединение” № 3, офис 407, в качеството му на процесуален представител на Т.Д.Й., ЕГН ********** против решение № 442/19.03.2010г. на Пловдивски районен съд - ХХVІ - ти н.с, постановено по н.а.х.д № 58/2010г., с което е потвърдено наказателно постановление № 18412/12.10.2009г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР -Пловдив, с което на осн. чл.182 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са й наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от два месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на закона при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, съставляващо отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Поддържа се, че от събраните доказателства по делото не е установено по безспорен начин, че Й. е осъществила състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, като подробни съображения в тази насока са изложени в касационната жалба. Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление, при разглеждане на делото по същество от състава на касационния съд. Ангажират се доказателства. Претендира се присъждане на сторените разноски в производството.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв.Р., който поддържа жалбата и моли за отмяна на постановения съдебен акт по изложените в нея съображения и по съображения, изложени в представени по делото допълнителни бележки.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по жалбата.
Прокурорът по съществото на спора дава заключение за основателност жалбата, като предлага на съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно.
Пловдивският административен съд в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН намери следното :
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд е приел за установени фактическите констатации, описани в АУАН и НП, съгласно които на 13.09.2009 г. в 12.58 часа в гр.Пловдив, бул. Васил Левски при управление на лек автомобил "Мерцедес" рег. № РВ 59 28 КА, чужда собственост Й. се е движила със скорост 91 км/ч при максимално разрешена скорост за населеното място 50км/ч. Скоростта е измерена и фиксирана с радар ТR4 №529, а МПС е заснето със система за видеоконтрол ТFR1-М, като снимковият материал е показан на водача.
За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение 18412 от 13.09.2009г., в който нарушението е квалифицирано, като такова по чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата/ЗДв.П/. Актът е съставен в присъствие на нарушителя, като е връчен срещу подпис на Й. на 13.09.2009г.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление № 18412 от 12.10.2009г., с което за извършеното нарушение, на Й. са наложени на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от два месеца.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДв.П. Приел е също така, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението. По отношение на вида и размера на наложеното наказание, съдът е приел, че касаторът е законосъобразно санкциониран на основание разпоредбата на чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП предвиждаща налагане на кумулативни наказания, точно фиксирани по вид и размер, а именно : "глоба" в размер от 200 лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от два месеца. Предвид многократното санкциониране на Й. за неспазване на правилата за движение по пътищата, което сочи на склонност към нарушаването им, както и с оглед значителното превишение /с 41 км/ч / на допустимата скорост /50 км/ч/ съдът е приел, че случаят не е маловажен.
Като е достигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени логични и последователни мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани правни изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон, които настоящият състав изцяло споделя.
Настоящият състав на съда, намира за неоснователни касационните доводи, наведени в жалбата за липса на осъществен състав на административно нарушение. Видно от представената в първоинстанционното производство справка на Български институт по метрология, система за видеоконтрол и измерване на скорост тип "ТFR1-М" действително не е одобрен тип и не е вписана в регистъра на одобрените за използване типови средства за измерване. В този смисъл правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на показанията на св.Караянев, на които е дал вяра, е приел, че самата система за видеоконтрол се състои от радар, видеокамера и компютър с памет. Съгласно констатациите в АУАН, скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е измерена с радар ТR4 с фабр.№ 529, като именно това техническо средство е преминало успешно последваща проверка в Лаборатория, оправомощена да извършва такава проверка на средствата за измерване, със срок на валидност от 12 месеца, считано от 09.03.2009г., и в този смисъл са, както събраните в хода на първоинстанционното производство, така и в настоящото производство писмени доказателства. Правилно първоинстанционния съд е приел, че системата за видеоконтрол не е средството, с което е измерена скоростта на управлявания от Й. автомобил, и обстоятелството, дали самата система е вписана или не в регистъра на одобрените за използване типови средства за измерване, е ирелевантно. В случая без всякакво съмнение е от значение е фактът, че радарът е такова средство, и именно със същия е измерена скоростта на движение на автомобила, като същият е изправен към датата на нарушението, който факт правилно е съобразен от първоинстанционния съд при формиране на извод за осъществен състав на административно нарушение. В тази връзка правилно съдът е приел, че снимковият материал, заснет от видеокамерата, не установява самото нарушение, а единствено потвърждава изводът, че управляваният от Й. лек автомобил се е движил със скорост 91 км/ч.
Нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство са ангажирани доказателства, които да обосновават правни изводи, различни от възприетите вече от първоинстанционния съд.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона/чл.42 от ЗАНН/, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
От приложената към административнонаказателната преписка Заповед № 1з-189/08.02.2007 г., изменена със Заповед № 1з-837/11.05.2007 г., се установява наличието на материална компетентност на административнонаказващия орган по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДв.П.
Изложеното до тук от фактическа и правна страна, налага извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран съдът.
При извършена служебна проверка, с оглед обхвата на нормата на чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция не констатира закононарушения, водещи до нищожност, недопустимост и несъответствие на решението с материалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция, а жалбата срещу му отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски в производството. Разноски в производствата по касационни жалби, в това число и за адвокатско възнаграждение срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела, не следва да бъдат присъждани. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г., прието от общото събрание на колегиите във Върховния административен съд (по тълкувателно дело № 7/2008 г.), което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната власт, и съгласно което, както в касационното производство по чл. 63, ал.1 ЗАНН не се внася държавна такса, така не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН.
Редът, по който лицето може да реализира претенцията си за разноски по производството, с които се е ощетил, е друг и е уреден в ЗОДОВ, които може да бъде реализиран в случай, че са налице предпоставките и основанията за реализиране на отговорността.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 442 от 19.03.2010г. на Пловдивски районен съд ХХVІ - ти наказателен състав, постановено на по н.а.х.д № 58 по описа на същия съд за 2010г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Именно в тази насока по-горе казах, че потвърждаването може да се извърши и с гласни доказателствени средства.
ПП - Ама съм упорит, а!
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр. Пловдив, 20 юли 2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и десетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.П.
ЧЛЕНОВЕ: М. М.
К.К.
при секретаря К.Р. и участието на прокурора Д. М., като разгледа докладваното от член съдията М. М. касационно НАХД № 779 описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба предявена от адв. Х.Р. ***, пл.”Съединение” № 3, офис 407, в качеството му на процесуален представител на Т.Д.Й., ЕГН ********** против решение № 442/19.03.2010г. на Пловдивски районен съд - ХХVІ - ти н.с, постановено по н.а.х.д № 58/2010г., с което е потвърдено наказателно постановление № 18412/12.10.2009г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР -Пловдив, с което на осн. чл.182 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са й наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от два месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на закона при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, съставляващо отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Поддържа се, че от събраните доказателства по делото не е установено по безспорен начин, че Й. е осъществила състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, като подробни съображения в тази насока са изложени в касационната жалба. Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление, при разглеждане на делото по същество от състава на касационния съд. Ангажират се доказателства. Претендира се присъждане на сторените разноски в производството.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв.Р., който поддържа жалбата и моли за отмяна на постановения съдебен акт по изложените в нея съображения и по съображения, изложени в представени по делото допълнителни бележки.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по жалбата.
Прокурорът по съществото на спора дава заключение за основателност жалбата, като предлага на съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно.
Пловдивският административен съд в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН намери следното :
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд е приел за установени фактическите констатации, описани в АУАН и НП, съгласно които на 13.09.2009 г. в 12.58 часа в гр.Пловдив, бул. Васил Левски при управление на лек автомобил "Мерцедес" рег. № РВ 59 28 КА, чужда собственост Й. се е движила със скорост 91 км/ч при максимално разрешена скорост за населеното място 50км/ч. Скоростта е измерена и фиксирана с радар ТR4 №529, а МПС е заснето със система за видеоконтрол ТFR1-М, като снимковият материал е показан на водача.
За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение 18412 от 13.09.2009г., в който нарушението е квалифицирано, като такова по чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата/ЗДв.П/. Актът е съставен в присъствие на нарушителя, като е връчен срещу подпис на Й. на 13.09.2009г.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление № 18412 от 12.10.2009г., с което за извършеното нарушение, на Й. са наложени на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от два месеца.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДв.П. Приел е също така, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението. По отношение на вида и размера на наложеното наказание, съдът е приел, че касаторът е законосъобразно санкциониран на основание разпоредбата на чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП предвиждаща налагане на кумулативни наказания, точно фиксирани по вид и размер, а именно : "глоба" в размер от 200 лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от два месеца. Предвид многократното санкциониране на Й. за неспазване на правилата за движение по пътищата, което сочи на склонност към нарушаването им, както и с оглед значителното превишение /с 41 км/ч / на допустимата скорост /50 км/ч/ съдът е приел, че случаят не е маловажен.
Като е достигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени логични и последователни мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани правни изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон, които настоящият състав изцяло споделя.
Настоящият състав на съда, намира за неоснователни касационните доводи, наведени в жалбата за липса на осъществен състав на административно нарушение. Видно от представената в първоинстанционното производство справка на Български институт по метрология, система за видеоконтрол и измерване на скорост тип "ТFR1-М" действително не е одобрен тип и не е вписана в регистъра на одобрените за използване типови средства за измерване. В този смисъл правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на показанията на св.Караянев, на които е дал вяра, е приел, че самата система за видеоконтрол се състои от радар, видеокамера и компютър с памет. Съгласно констатациите в АУАН, скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е измерена с радар ТR4 с фабр.№ 529, като именно това техническо средство е преминало успешно последваща проверка в Лаборатория, оправомощена да извършва такава проверка на средствата за измерване, със срок на валидност от 12 месеца, считано от 09.03.2009г., и в този смисъл са, както събраните в хода на първоинстанционното производство, така и в настоящото производство писмени доказателства. Правилно първоинстанционния съд е приел, че системата за видеоконтрол не е средството, с което е измерена скоростта на управлявания от Й. автомобил, и обстоятелството, дали самата система е вписана или не в регистъра на одобрените за използване типови средства за измерване, е ирелевантно. В случая без всякакво съмнение е от значение е фактът, че радарът е такова средство, и именно със същия е измерена скоростта на движение на автомобила, като същият е изправен към датата на нарушението, който факт правилно е съобразен от първоинстанционния съд при формиране на извод за осъществен състав на административно нарушение. В тази връзка правилно съдът е приел, че снимковият материал, заснет от видеокамерата, не установява самото нарушение, а единствено потвърждава изводът, че управляваният от Й. лек автомобил се е движил със скорост 91 км/ч.
Нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство са ангажирани доказателства, които да обосновават правни изводи, различни от възприетите вече от първоинстанционния съд.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона/чл.42 от ЗАНН/, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
От приложената към административнонаказателната преписка Заповед № 1з-189/08.02.2007 г., изменена със Заповед № 1з-837/11.05.2007 г., се установява наличието на материална компетентност на административнонаказващия орган по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДв.П.
Изложеното до тук от фактическа и правна страна, налага извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран съдът.
При извършена служебна проверка, с оглед обхвата на нормата на чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция не констатира закононарушения, водещи до нищожност, недопустимост и несъответствие на решението с материалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция, а жалбата срещу му отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски в производството. Разноски в производствата по касационни жалби, в това число и за адвокатско възнаграждение срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела, не следва да бъдат присъждани. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г., прието от общото събрание на колегиите във Върховния административен съд (по тълкувателно дело № 7/2008 г.), което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната власт, и съгласно което, както в касационното производство по чл. 63, ал.1 ЗАНН не се внася държавна такса, така не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН.
Редът, по който лицето може да реализира претенцията си за разноски по производството, с които се е ощетил, е друг и е уреден в ЗОДОВ, които може да бъде реализиран в случай, че са налице предпоставките и основанията за реализиране на отговорността.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 442 от 19.03.2010г. на Пловдивски районен съд ХХVІ - ти наказателен състав, постановено на по н.а.х.д № 58 по описа на същия съд за 2010г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Именно в тази насока по-горе казах, че потвърждаването може да се извърши и с гласни доказателствени средства.
ПП - Ама съм упорит, а!
Errare humanum est stultum est in errore perseverare.
-
andy70 - Потребител
- Мнения: 883
- Регистриран на: 25 Юни 2009, 11:09
Re: Жалба на наказателно
Да, но харесвам.
такова словосъчетание съм чела, признавам и не съм съгласна с ирелевантността... но е едно от многото доказващи саниране на пороци в производството.
и обстоятелството, дали самата система е вписана или не в регистъра на одобрените за използване типови средства за измерване, е ирелевантно
такова словосъчетание съм чела, признавам и не съм съгласна с ирелевантността... но е едно от многото доказващи саниране на пороци в производството.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Жалба на наказателно
Трудно ми е и незнам точно кое трябва да поправя няма дадени указания от съда и съм пред делема ,но съкаш не ми се иска да се предавам. А относно енергоисточника така беше но как ще го доказвам ?!
- katia20071978
- Младши потребител
- Мнения: 12
- Регистриран на: 01 Авг 2008, 22:02
6 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Административно право
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 15 госта