отказ за заплащане чрез таксови марки

[goldie]

привет на всички!
във в-к "Дневник" има любопитен за мен казус - отказ на МВР да приеме плащане на такса за документи за самоличност чрез залепяне на таксови марки.

[Гост.]

Не съм чела статията, правя предварителна уговорка, но след като съдът се произнесе, че плащане с ДТМ е недопустимо ( заради бюджета на ВСС) не виждам защо и МВР да не се ползва от тази благина.

Какъв е въпроса ( ако ли има такъв)?

[goldie]

въпросът е дали такъв отказ е оборваем и евентуално как трябва да се процедира - отказът едва ли ще бъде даден в писмена форма и ще трябват свидетели.

чл.46 от Закона за българските лични документи изисква "документ за платена държавна такса" и не уточнява какъв. Законът за държавните такси не е отменен и в него изрично се посочват таксовите марки. дори и някой подзаконов акт да е в противоречие със ЗДТ, законовата норма следва да надделява.

... след като съдът се произнесе, че плащане с ДТМ е недопустимо

ще съм благодарен ако ми подадете някаква сламка към това странно за мен произнасяне на съда - бих искал да прочета мотивите.

[Гост.]

Този въпрос го изследвах преди година време( разбира се от егоизъм, защото за да се снабдя с протокол от някое дело, поне тук е така, следва да пусна молба с платена ДТ. Ок., пишем, бришем, но взе да ми додява такса банков превод, макар и в рамките на лев, и така.... егоизъм)- до 20.00лв. според мен все още бе допустимо. Всичко бе ок. до момента в който взеха да излизат съдебни актове на ВАС мотивирани с неточно изпълнение...

, 5-членен с-в, докладчик съдията Цветана Сурлекова
чл. 216 АПК

чл. 2, ал. 1 ЗДТ



--------------------------------------------------------------------------------


Юлиан Атанасов Чолаков от гр. Варна е подал частна жалба против определение № 8708/25.09.2007 г., постановено по адм. д. № 7057/2007 г. от тричленен състав на трето отделение на Върховен административен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение от 14.05.2007 г. по адм. д. № 5328/2006 г. на Софийски градски съд.


С определението си от 14.05.2007 г. Софийски градски съд е върнал жалбата на Чолаков срещу отказ на Председателя на ВАС да се произнесе с решение по заявление за достъп до обществена информация от 16.11.2006 г. и прекратил производството по образуваното дело, след като е приел, че не са изпълнени дадените от него указания да се внесат 10 лв. д. такса.


Определението е обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд.


С резолюция от 05.07.2007 г. Софийски градски съд е указал на Чолаков да внесе в 7-дневен срок по сметката на ВАС д. такса 5лв. В изпълнение на разпореждането с молба от 23.07.2007 г., адресирана до Софийски градски съд същият е заявил, че приложено представял документ за внесена държавна такса в размер на 5 лв., платена под формата на на един брой държавна таксова марка с номинал 5 лв., залепена върху самата молба.


С обжалваното определение тричленен състав от трето отделение на ВАС в производство по чл. 229 и сл. от АПК е оставил без разглеждане частната жалба на Чолаков против определението на СГС.


За да постанови този резултат е приел, че не е изпълнено разпореждането от 05.07.2007 г., с което първоинстанционният съд е дал указание на Чолаков по чл. 216 във вр. с чл. 213, т. 3 от АПК да внесе държавна такса в размер на 5 лв. по сметката на ВАС, тъй като със залепването към молбата от 23.07.2007 г. на държавна таксова марка от 5 лв. не може да се приеме, че е изпълнено даденото указание.


При тези констатации частната жалба на основание чл. 216 във вр. с чл. 158 ал. 3 от АПК е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено, за което са изложени съответно мотиви, свързани с реда за събиране на държавна такса от органите на съдебната власт, който е различен от този с другите държавни органи и бюджетни организации. Взет е предвид Закона за държавните такси и чл. 2 от Инструкция № 6, издадена от Министъра на финансите по същия закон.


Към частната жалба срещу определението на тричленния състав отново не е приложен документ за внесена държавна такса, но на жалбоподателя не е дадено указание за внасянето й, което е процесуален пропуск на съда.


Независимо, че не е констатирана и отстранена нередовност жалбата при невнесена държавна такса, поради това, че предмета на обжалване е свързан с реда и начина за внасяне именно на държавна такса, петчленният състав постави за разглеждане подадената пред него без държавна такса частна жалба.


Съгласно чл. 2 от Закона за държавните такси същите се заплащат с държавни таксови марки или в брой, като Министърът на финансите определя как се унищожават таксовите марки и в кои случаи таксите се събират в брой.


Според Инструкция № 6, издадена към ЗДТ такси в брой срещу квитанции се събират само с разрешение от министъра на финансите по предложение на заинтересуваните ведомства или чрез банков превод.


И тъй като съгласно чл. 151 и чл. 213, т. 3 от АПК към жалбите до административните съдилища се прилага "документ за внесена държавна такса", т. е вносен документ, а не държавна таксова марка, каквато е положил жалбоподателят, следва да се приеме, същият не е изпълнил указанията на съда, които са за представяне на документ за внесена по сметката на Върховния административен съд държавна такса. От това следва, че не е отстранил нередовностите и жалбата му на основание чл. 216 във връзка с чл. 158 ал. 3 от АПК правилно е оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.


Тричленният състав е съобразил фактите по делото и приложимата за тях правна уредба. Следва да се отбележи, че жалбоподателят некоректно цитира нарушения, свързани с разпоредбата на чл. 2 ал. 1 изр. 1 от ЗДТ, игнорирайки продължението на същата алинея в изр. трето, според което министърът на финансите определя в кои случаи таксите се плащат в брой. Некоректно и неточно се цитира и точка от несъществуващ в правния мир "Правилник за финансовата и счетоводна отчетност на съдебните учреждения, обн. ДВ бр. 91/14.11.1958 г.", В случая следва да се има предвид, че с постановление № 175 на МС от 4.09.1991 г. за одобряване на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието в чл. 1 е одобрена Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието съгласно приложението. Според т. 2б, б. "а" от Тарифата, за жалби срещу административни актове, подадени от физически лица, които не са търговски субекти се събира проста такса в размер на 10 лв., която следва да бъде внесена по сметката на съда, компетентен да я разгледа. Това е така, защото съгласно чл. 117, ал. 3 от КРБ тя има самостоятелен бюджет и ако държавната такса се внесе чрез таксови марки, които са държавни, ще постъпи не в нейния, а в Републиканския бюджет. При изричната законова регламентация съдът е действал в съответствие с нея и определението му като законосъобразно следва да се остави в сила.


Воден от изложеното, петчленният състав на Върховния административен съд


ОПРЕДЕЛИ:


Оставя в сила определение № 8708/25.09.2007 г., постановено от тричленен състав на трето отделение на Върховен административен съд по адм. д. № 7057/2007 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Юлиян Атанасов Чолаков от Варна против определение от 14.05.2007 г. по адм. д. № 05328/2006 г. на Софийски градски съд.


Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева
чл. 185, ал. 1 АПК
-------------------------

Производството е по чл. 208 и сл. във връзка с чл. 185 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 6664/27.06.2007 г., постановено по адм. д. № 2203/2007 г. тричленен състав на Върховен административен съд е отхвърлил жалбата на Юлиян Атанасов Чолаков от гр. Варна и на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" гр. Варна срещу чл. 17 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, одобрена с ПМС № 243/14.11.2005 г.

Срещу това решение са подадени касационни жалби от Юлиян Атанасов Чолаков от гр. Варна и от "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" със седалище гр. Варна. И в двете касационни жалби се излагат становища и аргументи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушение и необоснованост. Молят обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което бъде отменен и оспорения текст. Касаторът Чолаков прави искане за обявяване нищожност на същото или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания за произнасяне по всички искания, включени в първоначалната жалба.

В съдебно заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се представляват, получено е писмено становище от Юлиян Атанасов Чолаков.

Ответникът по касационната жалба - Министерски съвет на Република България, се представлява от юрисконсулт, който оспорва изцяло касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, представя писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационните жалби за неоснователни. Решението не е нищожно и недопустимо. То отговаря на изискванията на валидност. Издадено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, издадено е в писмена форма и е подписано от членовете на съдебния състав. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Жалбоподателите са представлявани в съдебно заседание от адвокат Маринов, който е взел становище по хода на делото и е заявил, че няма други доказателствени искания. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон. Тарифата е издадена в изпълнение на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за регистъра БУЛСТАТ. Така че чл. 17 от тарифата , който казва, че таксите се плащат по сметка на Агенцията по вписванията не противоречи на закона, в чието изпълнение е издадено. ВАС не може да разглежда противоречията в различните закони - в случая между Закона за регистъра БУЛСТАТ и Закона за държавните такси.

Върховният административен съд прецени оплакванията на касаторите, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени в законоустановения срок, а по същество за неоснователни, по следните съображения:

Тричленният състав на Върховен административен съд е обобщил възраженията на двамата жалбоподатели и изложил съобразно установените данни правните си доводи за законосъобразността на обжалвания текст - чл. 17 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписвания, одобрена с ПМС № 243/14.11.2005 г. Поради еднаквостта на правния интерес на касаторите и на основание чл. 220 от АПК за задължението на ВАС да преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, настоящата инстанция ще изложи правните си доводи съобразно възраженията на двете страни.

Неоснователно е възражението за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, с позоваване на отменени норми.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Параграф единствен от Заключителните разпоредби на Тарифата за държавните такси , събирани от Агенцията по вписвания (Тарифата), сочи правното основание за нейното издаване и одобряване - чл. 4, букви "в" и "о" от Закона за държавните такси (ЗДТ) и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ).

Законът за държавните такси е обнародван в ДВ, бр. 104/28.12.1951 г. и е в сила от 1.01.1952 г., претърпял е редица изменения и допълнения, но е действащ закон, съобразно последната му редакция - ДВ, бр. 33/21.04.2006 г. Това означава, че всички неотменени изрично подзаконови нормативни актове, издадени по силата на разпоредби от този закон, са част от системата на действащото право в Република България и подлежат на изпълнение.

Неоснователно е възражението на касатора Чолаков за неправилно позоваване от съда на текстове от "актуалната преди 50 години "Инструкция № 6 по ЗДТ", издадена от министъра на финансите, обн. изв. бр. 17/27.02.1953 г. Този подзаконов нормативен акт, издаден по силата на чл. 1 от ЗДТ не е отменен, каквото е твърдението на Чолаков, а изменен във вида, публикуван в изв., бр. 88 от 1.11.1957 г., в сила от 1.01.1958 г.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Следователно, правилно тричленният състав в мотивите на обжалваното решение е изложил правни доводи за липсата на противоречие на чл. 17 от Тарифата с чл. 2, ал. 1, изр. второ от ЗДТ и Инструкция № 6/1952 г. за начините на заплащане на дължимите държавни такси - чрез държавни таксови марки или в брой. В зависимост от волята на законодателя (термин с общо значение за автор на правни норми), в разпоредбите, касаещи заплащане на държавни такси, с еднаква сила може да бъде посочен всеки един от двата начина, а също и двата, във вида на чл. 2, ал. 1, изр. второ от ЗДТ. Визирането само на единия от тях - плащане в брой, изключва другия алтернативен способ - чрез държавни таксови марки.

Безспорно е обстоятелството, че заплащането на дължимите държавни такси за съответен вид дейност или услуга, следва да бъде удостоверен пред органа, който следва да я извърши. В изменението на Инструкция № 6/1952 г. (в сила от 1.01.1958 г.), с б. "ж" е посочен начин за отчитане на внесените такси "в брой" чрез "квитанции".

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗРБ гласи: За регистрация в регистър БУЛСТАТ лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8 и ал. 2 съобразно своя статут представят: ... т. 4. документ за платена държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Този текст регламентира компетентността на МС да издаде Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, одобрена с ПМС № 243/14.11.2005 г.

Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 17 от Тарифата (в редакция преди изменението с ДВ, бр. 105/2006 г.) - таксите "да се заплащат по сметка на Агенцията по вписванията", не представлява начин на разплащане, различен от позволените със ЗДТ. Логичен е изводът, че това е плащане "в брой", удостоверено чрез издаване на клиента на писмен документ (квитанция, платежно нареждане, банково бордеро и т. н.). А изразът "по сметка на Агенцията по вписвания" сочи къде постъпва платената в брой сума. За тълкуването на нормата в този смисъл свидетелства и изменението, публикувано след образуване на настоящото дело - ДВ, бр. 105/2006 г., с което оспорения текст е конкретизиран "постъпват по бюджета на АВ".

Обжалваното решение е издадено при спазване на процесуалните правила и норми.

В протокола от съдебното заседание от 18.06.2007 г. адв. Маринов е вписан като процесуален представител на жалбоподателя Юлиян Атанасов Чолаков и на заинтересованата страна "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията". Той е взел отношение по даване ход на делото, по доказателствения материал, изразил е становище по съществото на спора и е Ползвал право на реплика след пледоариите на представителя на МС и участващия по делото прокурор. Всички тези процесуални действия са извършени от името на представляваните от него страни - касатори в настоящото производство. Поради това твърденията и в двете касационни жалби, че е нарушено правото им на участие в процеса, като на адв. Маринов не е давана дума за изразяване на становище по хода на делото, нито пък е записано негово участие в устните състезания, е несъстоятелно и некоректно.

Обжалваното решение не е нищожно.

Постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в съответната писмена форма и е подписано собственоръчно от членовете на съдебния състав, участвали при разглеждане на делото по същество.

Подробно изложените възражения на касатора Чолаков за неизпълнение от министъра на финансите на задълженията му по чл. 2, ал. 1, изр. трето от ЗДТ да издаде административен акт, с който да определи как се унищожават таксовите марки и в кои случаи се събират в брой държавните такси, не обуславят липса на компетентност за МС да издаде Тарифата. Както бе посочено по-горе, правомощието изрично е регламентирано с чл. 4, буква "в" от Закона за държавните такси и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър
БУЛСТАТ и не е обусловено от неиздаването от министъра на финансите на актове, свързани със сочените от Чолаков обстоятелства.

В касационното производство пред втората съдебна инстанция съдът не назначава съдебни експертизи. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК - ВАС обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Искането на Юлиян Чолаков да бъде назначена съдебно - историко - морфологично - семантична експертиза с опоменатите в касационната жалба задачи, би имало значение при първоначално разглеждане на делото или при връщане на същото за ново разглеждане.

По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, обосновано с оглед доказателствата по делото, постановено в съответствие с материалноправните норми и при спазване на процесуалните правила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 6664/27.06.2007 г. , постановено по адм. д. № 2203/2007 г. по описа на Върховния административен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

изобщо.... г-н Чолаков е бил упорит човек , ако се съди по броя на съдебните актове с предмет негови жалби, ала не би .... "оптимизация в правораздаването".

Определение № 10305 от 30.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова
чл. 2 ЗДТ





Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба от Никола Христов Гунчев от гр. Балчик против Определение № 150 от 28.05.2010 г. по адм. д. 227/2010 г. на Административен съд - Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ на длъжностно лице да му бъде издаден български личен документ - паспорт и е прекратено производството по делото.

В жалбата се настоява на допуснато от административния съд нарушение на Закона за държавните такси, който изрично предвижда възможността за заплащането им чрез държавна таксова марка. Облепването на подадената от Административен съд - Добрич жалба с таксови марки представлява изпълнение на задължението за внасяне на дължимата държавна такса, поради което неправилно делото е оставено без движение и впоследствие е прекратено. Искането е да бъде отменено прекратителното определение и делото върнато за разглеждане и произнасяне по съществото на жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, за да се произнесе, взе предвид:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Никола Христов Гунчев вх. № 1054 от 25.03.2010 г., която е внесена в съда, облепена с две таксови марки. С разпореждането си от 31.03.2010 г. съдът констатира нередовност на жалбата и я оставя без движение, като задължава страната да внесе държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на съда, в определен срок. Поради неизпълнение на указанията на съда, с определение от 28.05.2010 г. производството е прекратено.

За да остави жалбата на Никола Гунчев без разглеждане, административният съд приема, че е налице неточно изпълнение, равнозначно на неизпълнение на разпореждането му от 31.03.2010 г. Облепването на жалбата с таксови марки не представлява внасяне на дължимата държавна такса за образуване на съдебно производство по смисъла на чл. 2б от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието.

Определението на съда е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

С разпоредбата на чл. 2 Законът за държавните такси предвижда, че държавните такси могат да се заплащат с държавна таксова марка или в брой, като предоставя правомощие на министъра на финансите да определи как се унищожават таксовите марки и в кои случаи таксите се събират в брой. Според Инструкция № 6, издадена към ЗДТ, такси в брой срещу квитанции се събират само с разрешение на министъра на финансите по предложение на заинтересуваните ведомства или чрез банков превод.

Разпоредбите на чл. 151, т. 3 от АПК и чл. 213, т. 3 от АПК изискват към жалбите да бъде приложен "документ за внесена държавна такса". Тълкуването им във връзка с нормата на т. 2б, б."а" от Тарифата, която предвижда за жалби срещу административни актове, подадени от физически лица, които не са търговски субекти, да се събира проста такса в размер на 10 лв., която следва да бъде внесена по сметката на съда, компетентен да я разгледа, налага извод, че задължението за заплащане на държавната такса може да бъде изпълнено само при удостоверено плащане в полза на бюджета на съда. Предвид постъпването на сумите при продажбата на държавните таксови марки в републиканския бюджет, плащането на държавната такса по съдебните дела не може да бъде осъществено чрез таксови марки. То следва да бъде извършено чрез внасяне на сума, за която се издава съответен вносен документ. Този начин на изпълнение се налага от предвидения с чл. 117, ал. 3 от Конституцията на РБългария самостоятелен бюджет на съдебната система. При заплащането на държавна такса с държавна таксова марка, сумата постъпва в Републиканския бюджет и не би се изпълнило изискването на закона и конституцията, тя да постъпи в бюджета на съда.

При наличието на облепените таксови марки върху жалбата, в изпълнение на принципа на служебното начало, изискващ от съда съдействие към страните за законосъобразно решаване на поставения пред него въпрос, той е длъжен да укаже на страната, че извършеното от нея плащане чрез държавни таксови марки не представлява изпълнение на изискването на чл. 151, т. 3 от АПК за прилагане на документ за платена държавна такса. Предвидената с чл. 2 от Закона за държаните такси възможност за заплащането на държавните такси с държавна таксова марка или в брой, и извършеното от страната плащане в таксови марки, налага за съда задължение да прецизира указанията до жалбоподателя, за да не бъдат злепоставени интересите му. Неизпълнението на това задължение опорочава постановеното от съда прекратяване на производството.

Неправилното определение следва да бъде отменено и делото върнато на административния съд, който следва да укаже на страната предвидения в закона начин на изпълнение на задължението за плащане на държавната такса и й даде подходящ срок за това. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение, на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 150 от 28.05.2010 г. по адм. д. 227/2010 г. на Административен съд - Добрич.

Връща делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия съобразно указанията в настоящото определение.

Определението е окончателно.

[goldie]

благодаря, ценно и поучително е! г-н Чолаков са го прецакали по устав и въпреки упоритостта си малко може да направи. а казусът с г-н Гунчев ни вкарва в дебрите на противоречивата съдебна практика и става още по-весело.

интересно дали съществува начин да закупя таксови марки по начин, който да посочва сметката на съда. после ще си прилагам копие от фактурата с всяка марка.
иначе четейки ЗМВР и Тарифа №4, виждам как там не са се подсигурили.

за мен беше особено трагикомично да разбера при първия си сблъсък със Софийски районен съд, че същият не си знае сметката. в призовката ми бе посочено да внеса сумата ХХ лева по сметка на съда, но номер на сметка няма. отивам на място да ги внасям - "касата е ей там", сиреч гишето на ЦКБ. опитът да обясня, че там е несъдебна институция, беше с предизвестен резултат. но когато ме натириха пак към същата банка за да ми каже номера на сметката им вече бях шокиран. в банката пък ми дадоха хвърчащо листче като лепенка за изгубено куче.

[Гост.]

Колегата Гунчев ... Колко малък би могъл да бъде светът
Няма нищо противоречиво с постановения акт- четете абзацът преди "определи".

интересно дали съществува начин да закупя таксови марки по начин, който да посочва сметката на съда. после ще си прилагам копие от фактурата с всяка марка.

Не. ДТМ се закупуват, като обикновените марки с тази разлика, че се продават само в централните клонове на БП ЕАД ( или поне аз там съм ги намирала).

иначе четейки ЗМВР и Тарифа №4, виждам как там не са се подсигурили.

Не смятам, че има опущение, но едно нещо ми стана интересно:
плащане с пощенски запис на съответната такса. http://www.mvr.bg/Guide/bg_poshti_taksi.htm

[vetre]

няма нищо странно според мен,те мвр и с глобите са вързани с пощите,които
го играят нещо като банка,пък нали издават платежен документ който
е ябълката на раздора.