Забраната reformatio in pejus в производството по ЗАНН

[svettoslav]

И кво решихте накрая ?

[kpavlova]

Четох, четох и не разбрах защо се казва забрана за реформацио ин пеюс

Въпросът е, че reformatio in peius не трябва да е безпредложно приложение

Имах предвид, че не разбрах защо темата се казва така , като писател, а не читател
Като прочетох сега от начало до край всичко написано, вече разбрах - съдът е наложил 300 лева по жалба на наказания с/ у НП.
Ами ,наистина ,ако се сравняват несравними величини и закон с доживотен затвор / добре че го няма като абсол.опр.наказание някъде/ ще изглежда като по -благоприятен, като единствено наказание, на фона на пробация плюс глоба.
Имах предвид, че когато нямаме никаква възможност да индивидуализираме спрямо конкр.деец и конкр.случай - санкцията е абсол.определена / 300 лева v. 200 лева /, и и в двата закона фигурират наказания от един и същи вид, но в eдrния от тях и кумулативно друго, по -благоприятно ще да е това без кумулативното наказание/ ЛП/.Плюс /минус - така ми се получава.
Наистина, ако са глоба 1 000 000 / в единия закон/ и глоба от 1000 лева плюс ЛП, тя, първата, глоба е повече тотална доживотна конфискация Това просто вече не е глоба.Примерно, ако е в пъти по -голяма, също е пробелм.
Така че по този въпрос май всички сме съгласни.
Между ЛС спрямо глоба плюс пробация, по -благоприятно трябва да е второто Оставяме на страна практическия въпрос дали безусловната пробация е фактически по -леко наказание от ЛС под условие, например.
Ако гледаме абстрактно/ както май не трябва да се гледа,понеже хората и делата им са конкретни/, водещ в този случай ще е видът, а не броят на наказанията/ понеже са две по -леки от различен вид/ .Мисля, големи проблеми се появяват, когато в схемата за изчисление се повяват наказания, които не са били предвидени в нормата, с която деецът е съобразявал поведението си към времето на деянието и от които е следвало да се страхува, а в последствие те се окажат по -леки, по -благоприятни и т.н....Това е друг въпрос.
По начало деецът не следва да е изправен със съдебния акт пред по -голям ущърб от този, който го е заплашвал при престъпването на закона.
Ако след извършване на престъплението, законът предвижда налагането на по -леко наказание, престъпникът ще се възползва от него , казва Пактът.Не съм го изследвала този въпрос при "безспорните" административни нарушения как стои /тези, които не са от категория да се преценяват за "същественост" на засягането- престъпление / наказание от гл.т.чл.7 ЕКЗПЧОС и чл.2 на Седмия Протокол/
Аз продължавам да съм си за 300 -те лева по ЗДв П иначе като по -малкото зло

[crane_law]

Ще се опитам да погледна на нещата от друг ъгъл. За коректност в спора, би трябвало да се изясни какво е искал жалбоподателя от съда, може би точно това. А пък относно логиката на законодателя, мисля че нещата са прости: по-големи глоби без ЛП, по-малко обжалвани НП(мисля, че ще се съгласите с мен, обжалват се основно заради ЛП), повече приходи в бюджета!
Лош закон, ама закон! Да му мислят тия, дето ще го прилагат!

[legallapsus]

Ще се опитам да погледна на нещата от друг ъгъл. За коректност в спора, би трябвало да се изясни какво е искал жалбоподателя от съда, може би точно това.

Бинго, именно това е желанието на адвоката на жалбоподателя.
Темата е озаглавена по този начин, за да сравним двата принципа.
Дали забраната за влошаване положението на обжалващия и обратното действие на по-благоприятния за дееца закон си служат с еднакъв аршин при преценка на тежестта на административните наказания.
Т.е. извън случая, ако новата разпоредба предвиждаше твърда глоба от 1000 лв., доколко щеше да е оправдано да се прилага чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, и дали ако е оправдано това означава автоматично, че и положението на обжалващия не е влошено.

[portokal]

Би трябвало аршинът да е еднакъв, тоест би трябвало по-лошото да си е винаги по-лошо - както при забраната за реформацио ин пеюс без съответно искане, така и при преценка кой закон е благоприятният.

Айде, щом Контрол се съгласи частично с мен, и аз да се съглася частично с него и компания - малка разлика между по-тежките наказания наистина ще е за предпочитане, отколкото още едно кумулативно наказание. Тогава обаче излиза, че преценката трябва да се прави винаги на око, без точни правила.

Съвсем настрани е въпросът дали сто лева глоба е по-лошо от 6 месеца лишаване от право за упр. на МПС, дали пробация е по-добре от ЛС условно (те хорицата обжалват с мотив: пробация ми е много, искам условно ) и т.н.

[sava]

Хм, може и да ми е убягнало , ама все пак , коя част от постановената присъда се обжалва, щото така силно ще се стесни и задължението за произнасяне от страна на съда и друго НПК се прилага за всички неуредени в ЗАНН процедури

[kpavlova]

Дали забраната за влошаване положението на обжалващия и обратното действие на по-благоприятния за дееца закон си служат с еднакъв аршин

Аршинът е еднакъв/ за добро и зло /, но правилата са от различен порядък - процесуален и материалноправен. Разликата е в преодоляването - забраната за реформацио ..се преодолява само със съответна жалба / протест/ с такова искане- за влошаване, отправено от надлежна страна, която едновременно с обжалващия оспорва съд.акт- страна с правен интерес да иска точно такова влошаване/, но и това преодоляване е ограничено от материалния закон.Пр.за приложение на по -благоприятния закон е материалноправен и непреодолим, въпреки наличието на съответна жалба / протест / прокурор, АНО- с искане за влошаване напр./, съдът е длъжен да приложи по -благоприятния закон- няма как да го остави по -неблагоприятния закон да се приложи, въпреки съответното искане за влошаване/ то се простира до опр.законови предели и не може да ги надмогне /.
ПР. за забрана за реформацио е проц.гаранция на правото на защита / да жалиш без страх, че ще си навредиш/.
Ако се наруши забраната за реформацио - нарушението е процесуално, макар да има МП изражение в крайния съдебен акт .Ако има нарушение на чл.3, ал.2 от ЗАНН респ.чл.2, ал.2 от НК, се нарушава материалния закон.
Ако разбирам правилно целта на съпоставката
П.П. Също така, стурва ми се идеята Ви е такава - при комбиниране на МП принцип и проц.принцип да се получи нещо такова:
Понеже жаля аз, като нарушител, глобата си от точно 200 лв плюс ЛП, заради пр.за забрана за реформацио.., да не можете да ми покачите глобата на 300 лв, а заради пр.на по -благоприятния закон- да ми махнете ЛП, т.е. като краен резултат , двете в едно , да се получи глоба от 200 лв без ЛП като решение

[kontrol]

П.П. Също така, стурва ми се идеята Ви е такава - при комбиниране на МП принцип и проц.принцип да се получи нещо такова:
Понеже жаля аз, като нарушител, глобата си от точно 200 лв плюс ЛП, заради пр.за забрана за реформацио.., да не можете да ми покачите глобата на 300 лв, а заради пр.на по -благоприятния закон- да ми махнете ЛП, т.е. като краен резултат , двете в едно , да се получи глоба от 200 лв без ЛП като решение

Само че това не би било двете в едно, а нито едно от двете в едно, защото:
- материалният принцип не допуска да се налага неустановено от закон наказание (а наказание 200 чисто няма)
- процесуалният принцип (изглежда се тълкува, че) не допуска да се оспорва "част от наказанието", а "част от присъдата" (арг. от 301 НПК).

По повод цитираното от kpavlova

Жалба № 15917/89

Решение от 8 юни 1995 г.

(резюме) 

Факти по делото

Г-н Джамил, бразилски гражданин, живеещ в Марсилия, бил арестуван на 4 юни 1986 г. от митническата полиция на летището в Париж, в момента, в който, заедно с друго лице, се готвели да вземат пакет, съдържащ 2 614 грама кокаин. Г-н Джамил бил обвинен в контрабанда на забранени стоки. На 22 юни 1987 г. наказателният съд го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем години и разпоредил след изтичането на този срок да бъде депортиран и завинаги лишен от достъп до френска територия. Съдът постановил и конфискация на иззетите стоки и наложил глоба, платима на митницата. Глобата - 2 091 200 FrF, била равна по размер на стойността на внесените наркотици. При неплащане на сумата, жалбоподателят подлежал на лишаване от свобода за срок от четири месеца. Съдът постановил, че задържането на двамата извършители следва да продължи, докато те не изплатят цялата сума, но не по-дълго от срока на лишаването от свобода за неплащане, т.е. 4 месеца.
Жалбоподателят, прокурорът и митницата обжалвали присъдата. Парижкият апелативен съд я потвърдил и, по молба на представителя на митницата, уточнил, че лишаването от свобода в случай на неплащане на глобата ще се подчинява на условията, предвидени наскоро от разпоредба, включена в Кодекса за народното здраве със закон от 31 декември 1987 г., публикуван в официалния вестник на 5 януари 1988 г., т.е. след извършване на престъплението. Новата разпоредба увеличавала максималната продължителност на лишаването от свобода поради неизпълнение на задължение за заплащане на глоба или друга имуществена санкция над 500 000 франка, от четири месеца на две години.
Г-н Джамил обжалвал това решение, като твърдял, по-специално, че е налице нарушение на чл. 7 от Конвенцията и на принципа, че престъпленията и наказанията трябва да бъдат определени от закона. Той поддържал, че лишаването от свобода при неплащане има характер на наказание и изменението от 31 декември 1987 г., което направило това наказание по-тежко, не следва да се прилага спрямо деяния, извършени преди тази дата. Касационният съд оставил жалбата без уважение на 18 юли 1989 г., като приел, че лишаването от свобода при неплащане е в действителност средство за изпълнение, а не наказание, а процесуалните разпоредби, като тези относно изпълнението на наказанията, са приложими незабавно по отношение на вече осъществили се факти.”
Г-н Джамил бил освободен на 22 април 1992 г. след изтърпяването на наказанието, наложено му с присъдата. Той не бил лишен от свобода за неплащане на глобата, тъй като, по молба на митническите власти, прокурорът я отменил на 20 март 1992 г., след като той платил част от нея в размер на 6000 френски франка.

Резюме на решението на Европейския съд

Г-н Джамил се оплаква от удължаването с двадесет месеца на срока лишаване от свобода в случай на неплащане на глобата, съгласно закон, приет след момента на извършване на престъплението. Той твърди, че това нарушава принципа, установен в чл. 7 от Конвенцията, че наказанията не могат да бъдат налагани ретроактивно.

І. Приложимост на чл. 7, т. 1

“Главният въпрос, който следва да се реши, е дали мярката, предвидена в чл. 749 от НПК [лишаване от свобода в случай на неплащане на глоба] е наказание по смисъла на второто изречение на чл. 7, т. 1.”
Жалбоподателят изтъква, че разпоредбата на чл. 749 от НПК забранява лишаването от свобода при неизпълнение на парично задължение от гражданскоправен характер. Той поддържа, че и лишаването от свобода при неплащане, и глобата, чието заплащане то гарантира, са наказания, тъй като глобата не може да замести задълженията към митниците за неполучени мита, във връзка с незаконното внасяне на забранени стоки. Жалбоподателят се оплаква и от автоматичното прилагане на лишаването от свобода поради неплащане, както и от факта, че налаганите за трафик на наркотици глоби са в толкова висок размер, че на практика осъдените лица нямат средства да ги заплатят.
Правителството застъпва тезата, че чл. 7, т. 1 е неприложим в случая, тъй като лишаването от свобода при неплащане не е наказание. Митническите глоби имали обезщетителна и компенсационна цел. Те се изчислявали на базата на стойността на контрабандните стоки, а не на базата на възможностите на извършителя да плати, и имали за цел да обезщетят митниците за имуществените и неимуществените вреди, понасяни от тях при незаконното внасяне на забранени стоки. Лишаването от свобода при неплащане, което във всички случаи било разрешено от чл. 5, т. 1 (b) от Конвенцията, не принадлежало към “наказателната” област по смисъла на нейния чл. 6. То било способ за изпълнение на държавно вземане, насочен към личността на длъжника, а не лишаване от свобода вместо плащане, и санкционирало не извършването на престъпление, а неизпълнението на разпореждане за плащане на глоба. То било сходно с принудителното отнемане на движимо и недвижимо имущество, което има за резултат лишаване от собственост. Неплащането на паричен дълг не било престъпление по френското право и лишаването от свобода при неплащане можело да се приложи само по отношение на определена категория лица. Оспорваното правило следователно не се отнасяло до цялото население, а само до определен кръг длъжници. Строгостта на мярката лишаване от свобода сама по себе си не била решаващ фактор, а условията на прилагането й също я отдалечавали от наказателноправната сфера. Лишеният от свобода по този ред нямал право на предсрочно освобождаване, помилване, условно освобождаване или реабилитация, не можел да бъде преследван за бягство, срокът на предварителното задържане не се приспадала и пр. Най-важното било, че то не погасява дълга и не освобождава длъжника от задължението да плати.
Съдът напомня, че, както е приел в решението си от 9.02.1995 г. по делото Уелч с/у Обединеното кралство (А.307-А, стр. 13, § 27), понятието “наказание”, използвано в чл. 7, т. 1, е автономно и Съдът трябва да има свободата да прецени дали дадена мярка по същество съставлява “наказание” по смисъла на тази разпоредба. Отправна точка при тази преценка е въпросът дали съответната мярка е наложена след осъждането на лицето за извършено “престъпление”. Другите фактори, които могат да бъдат взети предвид, са класифицирането й във вътрешноправната система, характерът и целта на мярката, производството по налагане на мярката, и нейната тежест.
“Съдът отбелязва, че санкцията, наложена на г-н Джамил, е била постановена в наказателноправен контекст – преследване на наркотрафика. От друга страна, във Франция лишаването от свобода при неплащане не е сведено единствено до тази правна област. Като средство за принудително изпълнение на задължения към държавната хазна, които нямат характер на гражданскоправно обезщетение, то може да бъде приложено и при санкциите за митнически, данъчни и други нарушения. Следователно, за да се прецени как следва да се квалифицира лишаването от свобода при неплащане от гледна точка на чл. 7, е необходимо да се установят неговата цел и правилата, на които се подчинява. Въпросната мярка е предназначена да осигури заплащането на глоби, включително чрез изпълнение, насочено срещу личността на длъжник, който не може да докаже своята неплатежоспособност, и има за цел да принуди към плащане, чрез заплахата от лишаване от свобода при затворнически режим. Този режим е по-строг от предвидения за наказанието лишаване от свобода по обикновеното наказателно право, главно защото не е смекчен от мерки като помилване или условно освобождаване. Лишаването от свобода поради неплащане е остатък от старата система на лишаване от свобода за дългове. Понастоящем то съществува само по отношение на дългове към държавата и не освобождава длъжника от задължението да плати, което е довело до лишаването му от свобода. Макар и след това той вече да не може да бъде заставен да плати чрез мерки, насочени към личността му, изпълнението може да бъде насочено срещу имуществото му. Това не е мярка, която може да бъде оприличена на отнемането на движимо или недвижимо имущество, споменато от правителството.
Санкцията, наложена на г-н Джамил, е била постановена от наказателен съд, имала е възпираща цел и е можела да доведе до лишаване от свобода с наказателен характер (вж. mutatis mutandis решенията по делата Енгел и др. с/у Холандия , 8.06.1976 г., А.22, стр. 35, § 82 и Йозтюрк с/у Германия , 21.02.1984 г., А.73, стр. 20, § 53). Ето защо, тази мярка е представлявала наказание. Действително, жалбоподателят е бил освободен от задължението да плати съществена част от митническата глоба, без въобще да му се наложи да изтърпи лишаване от свобода за неплащане, факт, за който правителството не е представило обяснение. Това освобождаване, обаче, не е достатъчно, за да постави под въпрос горния анализ. Накратко, чл. 7, т. 1 е приложим в настоящия случай.”

ІІ. Съобразяване с чл. 7, т. 1

“Съдът отбелязва, че по времето на извършване на престъпленията, за които г-н Джамил е бил осъден, максималният срок на лишаването от свобода при неплащане е бил четири месеца. Парижкият апелативен съд обаче приложил нов закон, с който максималният срок бил увеличен на две години. Никоя от страните не спори, че в настоящия случай тази разпоредба за преследване на наркотрафика е била приложена ретроактивно. От това следва, че е било извършено нарушение на чл. 7, т. 1.”

По чл. 50 Съдът не присъжда исканото от жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди, като приема, че констатирането на нарушение на чл. 7 представлява достатъчно справедливо обезщетение. Той присъжда исканите разноски в размер на 50 000 френски франка.

Иначе, с оглед приложимостта на Протокола 7 , чл.2 , това вече е въпрос на проц.гаранции/процес на две инстанции/, за "запирянето " по УБДХ , т.е. и за административните наказания/ от българскоправна гл.т./, които по чл.7 на ЕК не са съвсем само административни според засегнатия интерес - от 2009 г - Камбуров с/ у България / две са Камбуров С/ у България, второто , от 2009 г / по УБДХ, както и Станчев с/ у България , пак по УБДХ

Едва ли глобата по ЗДвП може да се счете за углавно наказание, и еКЗПЧос (респ. МПГПП) не може да се приложи пряко, но критерият за по-благоприятен може да се ползва по аналогия. Делото "Джамил" обаче е с далеч по-ниска сложност от нашия случай (в частта за критерия - просто вдигане на размера). Може би еКЗПЧос не е имал възможност да юриспрудира (хехе, да се произнесе) по подобен завъртеняк.

Единствената идея (ориентир, аргумент от решението) е, че еди-колко си глоба се равнява на еди-колко си задържане. (Ама в случая задържането не освобождавало от глобата.) (Както у нас: еди-колко си пробация се равнява на еди-колко си условно при сбъдване на условието. Макар че според 58а І т. 1: 1 ден л.с. = 3 дена пробация, което трябва да се коригира, за да се изравни с 58а І т. 2 и 43а т. 2 НК: 1 ден л.с. на 2 дена пробация. Но остава да се остойности и сбъдването на условието. А правото да шофираш свободно, да бачкаш като лекар и пр. пък няма откъде да се приравняват на глобата, още повече, че засягат различни спрямо нея сфери на лицето. От цитирания ЗСОЛЛДМ става ясно, ама не съвсем (защот ем има градация, ем не (ми) е ясно кое-кога и дали кумулативно може), че 3 месеца са повече от 1 МРЗ, може би и от 5. По УБДХ също не става ясно дали има градация, но 10 000 лв. са по-малко от или равно на едно денонощие, обаче все пак преценката се прави и спрямо личността на дееца, което срутва обективния критерий. бля-бля.)

А темата съвсем първоначално се казваше "забраната reformation in pejus", после биде изменена на "забраната reformatio in pejus", но не бе докрай коригирана на "забраната за reformatio in pejus".

[portokal]

Аз пък не загрях, че това е идеята, но наистина това обяснява заглавието. А и какво значение има каква е идеята, важното е да се спори.
Но с моите недотам дълбоки знания по НП съм съгласна с вас двамата: две в едно не би трябвало да може. Просто се избира по-малко лошото от двете наказания като цяло - заради принципа за по-благоприятната разпоредба. С това и забраната за влошаване на положението на наказания няма как да не е спазена, дори изборът да не съвпада с този на долната инстанция. Забраната все пак също би трябвало да важи за цели наказания, не за отделните им "части". Щом говорим за еднакъв аршин...

[lexy21]

И аз не бях разбрала, че "невероятно добрата комбинация" е била идеята, може би, защото изначално ми се е струвало, че такъв вариант няма и не съм се замисляла над него. И сега, като се формулира, пак мисля, че няма Наказанието се определя или според закона Х, или според закона У. При липса на възможност за индивидуализация, от една страна /АОС/ и липса на правила за обективно "измерване на благоприятността" в този случай , от друга, се получава настоящата тема. Дали портфейлът ни да се изчерви и светне на червено по новому, ама да си останем с правото пак да се пробваме или, по старому, портфейлът само да позеленее от яд и няколко месеца да зеленем от злоба, че другите си карат. Твърде субективено, "искрено и лично", за едни Х ще им се вижда по-благоприятен, за други - У. Ама за съда не трябва да има подобна дилема. Ще се наложи да си хване принципа - 2 е повече от 1 /да се опра на kpavlova при формулирането му /

[svettoslav]

Тогава обаче излиза, че преценката трябва да се прави винаги на око, без точни правила.

Нещо подобно.Правилото е "справедливостта".След внимателна преценка и съпоставка на наказанията няма как да ти убегне кое е...макар и мааалко по-доброто.
Иначе за "точните правила"-къде ги ?Дали да го осъдиш за 39 лв.кражба или да го оправдаеш? и т.н.