Teма от 1 авг. 2003 г. Удостоверяване на личните данни
Вие от Лекс.БГ имате ли колеги, които се занимават със семейно и гражданско право? Защо писмото ми е без отговор? Може би е много дълги или не знам как да ви задам въпроса? Много ви моля бъдете така учтиви като прависти да ми отговорите, но при едно условие: БЕЗ НИКАКВИ ОПИТИ ЗА ЗАОБИКАЛЯНЕ НА ПРОБЛЕМА!!!!!!!!!! В МОМЕНТА ИМАМ БОЛНА МАЙКА И МОЛЯ ВИ В ИМЕТО НА ПРАВОТО И ЗАКОНА ДА МИ ПОМОГНЕТЕ ДА СИ РАЗРЕША ПРОБЛЕМА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА СИ САМОЛИЧНОСТ!!!!
ПРЕПРАЩАМ ВИ ОТНОВО ПИСМОТО СИ ОТ 1.08.2003 Г. И ВИ МОЛЯ НАЙ-УЧТИВО ДА ОБСЪДИТЕ МОЯ ПРОБЛЕМ: КАК ДА УСТАНОВЯ ИСТИНСКОТО СИ ЕГН ПО МЕСТОРОЖДЕНИЕ, А НЕ ПО НАСТОЯЩОТО МЕСТОЖИВЕЕНЕ ИЛИ НЕСТОЖИТЕЛСТВО!!!!!
Казвам се Румен Гоцев, 27 г. аз съм човек с физическо увреждание.
Обръщам се към Вас за консултация: На 25.07.1997 г. в Столична Община, Район "Триадица" подадох молба за издаване на удостоверение за раждане, поради липса на някои данни като Единен Граждански Номер или за намиране на точното ЕГН по месторождение. От там ми казаха, че не разполагат със сведения за майката или бащата, тъй като в удостоверението е вписано само името на майка ми, но те също така не разполагат с информацията дали съм роден на територията на Район "Триадица". В удостоверението за раждане, моето ЕГН е следното: 7606120000, което се счита за невалидно и при навършени 16 години ми се издава личен паспорт през 1992 г със служебно ЕГН, то е: 7606125988, тогава съм живял на територията на община Сливен в детски интернат. Дори и аз немога да си го обясня как е възможно да се издава ЕГН по служебен път, когато липсват данни за точното месторождение, а в удостоверението за раждане пише, че съм роден в София, Район "Триадица", ръководител на "Гражданско Състояние" е бил Лефтера Топалова. Писах няколко пъти до район "Триадица" да ми обяснят, защо имам такова ЕГН: 7606120000? Сега съм жител на община Асеновград, когато си изваждах лична карта, те поискаха удостоверението за раждане, но като видяха че ЕГН-то ми е непълно, те извадиха личната ми карта по ЕГН-то от стария паспорт, който ми бе издаден на 16 май 1992 г. в Паспортна служба при РДВР Сливен. Ако при условие ми се поиска удостоверението за раждане от дадена институция, независимо каква е тя, ако видят, че имам непълно ЕГН, означава ли, че например не може да се изпълни съответната услуга, например получаването на ползване GSM с такса за лица с увреждания, кандидатстване във ВУЗ и др. Притеснява ме следното, че когато писах до Район Триадица в София писмо с помощта на социалните служби в Асеновград, а от там нямаше никакав отговор или поне да кажат, дали ме има или няма в регистрите за новородени деца на Район Триадица - София.
Следователно трябва ли да се води някакво дело за установяване на истинската ми самоличност или не е необходимо. По какъв начин може да бъде съставено служебно ЕГН, при липса на точни данни в удостоверението за раждане? Аз разполагам с удостоверение за раждане, издадено на 25.07.97 г. и то се съхранява в личното ми досие. Не знам по какъв начин да си го извадя, защото услугата за издаване на дубликат от акта за раждане се заплаща. А кой може да отиде намясто вместо мен. Сега всеки е зает, дори социалната работничка е писала служебни писма няколкократно до Район Триадица, за установяването на истинската ми самоличност и издаване на удостоверение за раждане с точното ЕГН. Следното, че когато съм бил в кърмаческа възраст биологичната ми майка ме оставя в Дом "Майка и дете" в София /ИАГ-Институтска АГ болница, коя е тази болница, никой не знае!/ поради липса на финансови средства и незнайни причини, поради, които никого не обвинявам. Възможно ли е, ако майката е на 17 години и бащата да е неизвестен, поради този факт да не може да се издаде удостоверение за раждане с точното ЕГН през периода на 1976 г.? Просто, до която община и да се обърна с молба за издаване на удостоверение за раждане, дали си струва, като знам, че няма да получа отговор. Надявам се да получа отговор от Вас.
С уважение:
Румен Гоцев
- Дата и час: 22 Ное 2024, 20:01 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
егн и удостоверение за раждане-оригинал или копие?
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
2 мнения
• Страница 1 от 1
Re: егн и удостоверение за раждане-оригинал или копие?
От ЗАКОН ЗА ГРАЖД. РЕГИСТРАЦИЯ
Раздел II
АКТ ЗА РАЖДАНЕ
Чл. 42. Актът за раждане се съставя въз основа на писмено съобщение в срок 7 дни, като денят на раждането не се брои.
Чл. 43. (1) Всяко раждане трябва да се съобщи писмено и да се обяви устно в срок 5 дни, като денят на раждането не се брои.
(2) Съобщението за раждане се съставя писмено по утвърден с правилника по чл. 11, ал. 2 образец. Съобщаването на раждането е задължение на:
1. ръководителя на здравното заведение или на лицето, на което със заповед е възложено това, когато раждането е станало в здравно заведение;
2. компетентно медицинско лице, когато раждането не е станало в здравно заведение;
3. длъжностното лице по гражданското състояние, когато в населеното място няма компетентно медицинско лице.
(3) Обявяването на раждането е задължение на бащата и се прави лично или чрез нотариално упълномощено лице.
(4) В случаите, когато бащата е починал, отсъства от населеното място или е в невъзможност да обяви раждането поради тежка болест, лишаване от свобода и други причини, ако е в неизвестност или е неизвестен, обявяването се извършва от лице, присъствало на раждането. Ако раждането е станало, когато майката е била вън от своето жилище, задължението да обяви раждането е на лицето, в дома на което е станало раждането. Майката също може да обяви за раждането лично или чрез нотариално упълномощено лице.
(5) Ако бащата, майката или друго лице не обявят раждането, длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за раждане само на основание на съобщението по ал. 2.
(6) Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за раждане, след като се удостовери писмено и обяви станалото събитие. Веднага след съставянето на акта за раждане на родителите се издава оригинално удостоверение за раждане.
Чл. 44. (1) Когато раждането не бъде обявено в определения срок, но съобщението е направено или длъжностното лице научи за раждането в течение на същата календарна година, то съставя акта за раждане в текущия регистър за годината, като спазва условията по чл. 43, без да е необходимо решение на съда за това.
(2) Когато календарната година и срокът за обявяване на раждането са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на решение на съда, постановено по искане на родителите, лицето или на прокурора.
Чл. 45. (1) Актът за раждане съдържа:
1. място на съставяне на акта - област, община, населено място/район;
2. номер на акта и дата на съставяне;
3. номер на оригиналното удостоверение;
4. дата - ден, месец, година, час и минута на раждането;
5. място на раждане - област, община, населено място или държава, ако детето е родено извън територията на Република България;
6. име на новороденото;
7. ЕГН на детето (попълва се само за български граждани);
8. пол и гражданство;
9. данни за родителите - имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство, постоянен адрес;
10. документ, удостоверяващ раждането;
11. обявител - имена, ЕГН, постоянен адрес;
12. длъжностно лице - имена, ЕГН и подпис;
13. бележки.
Раздел VIII
ОТБЕЛЯЗВАНИЯ, ДОПЪЛНЕНИЯ И ПОПРАВКИ НА АКТОВЕТЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ
Чл. 73. Промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред.
Чл. 74. (1) Всяка промяна в данните по гражданското състояние, вписани в съставения вече акт, се отбелязва в този акт на определено за целта място.
(2) Длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязването въз основа на съдебно решение или административен акт за промяна.
(3) Промяната на данните в актовете за гражданско състояние на лицата се извършва само в акта на титуляря и не се отразява в актовете на децата му.
Чл. 75. (1) При постановено съдебно решение за промяна, допълнение, вписване или отбелязване в съставения вече акт длъжностното лице по гражданското състояние вписва новото съдържание на данните в определеното за целта място в акта - графа "Бележки". Записват се датата и името на длъжностното лице и се полагат подпис и печат на общината или кметството.
/по реда на ГПК – “Охранит. производства”/
(2) Не се позволява зачертаване, изтриване и вмъкване на данни в съществуващ акт за гражданско състояние.
Чл. 76. По административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт. Технически грешки и неточности в изписването на името се отстраняват по искане на заинтересуваните лица. По административен ред не могат да се променят името на титуляря, датата на раждане, брак или смърт и полът. Промените и вписванията се извършват по реда на чл. 75.
Чл. 77. Промяна на ЕГН на титуляря се извършва от длъжностното лице само въз основа на документ, установяващ необходимостта от такава промяна.
От ЗАКОН ЗА АДМ. ОБСЛУЖВАНЕ НА ФИЗИЧ. И ЮРИД. ЛИЦА
Глава четвърта
ОБЖАЛВАНЕ НА ОТКАЗИТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ
Раздел I
Обжалване по административен ред
Чл. 22. (1) Отказът за извършване на административна услуга може да се обжалва по административен ред.
(2) По административен ред може да се оспори и съдържанието на документ, който удостоверява факти с правно значение или в който се признава или отрича съществуването на права и задължения.
Чл. 23. (1) Отказът на длъжностно лице да извърши административна услуга може да се обжалва пред ръководителя на администрацията или организацията, към която то принадлежи.
(2) Отказът на административен орган да извърши административна услуга може да се обжалва пред непосредствено по-горестоящия административен орган.
(3) Отказът на кмета на община може да се обжалва пред областния управител.
Чл. 24. Не подлежат на обжалване по предвидения в този раздел административен ред отказите:
1. на министрите и на другите органи на изпълнителната власт, непосредствено подчинени на Министерския съвет;
2. за които в специални закони се предвижда обжалване направо пред съда.
Чл. 25. (1) Жалба срещу отказ може да подаде лицето, на което е отказано извършването на административната услуга.
(2) Съдържанието на документ може да бъде оспорено от всяко заинтересувано лице.
Чл. 26. (1) Жалбата се подава в 7-дневен срок от съобщението по чл. 18, ал. 2, а когато се оспорва отказ по чл. 19 - в 7-дневен срок от извършването на административната услуга.
(2) Мълчаливият отказ може да се обжалва в двуседмичен срок от изтичането на срока по чл. 16.
(3) Съдържанието на документ може да бъде оспорено в 7-дневен срок от узнаването му.
Чл. 27. (1) Жалбата се подава в писмена форма. В жалбата се посочва до кого тя се подава, какво се обжалва, името и адресът на жалбоподателя и неговите оплаквания и искания.
(2) Обжалването може да бъде направено и устно, когато има установен ред за регистрация и разглеждане на устно направени жалби от ръководителите на съответната администрация или организация. В случаите на отказ да бъде регистрирана устно направена жалба, както и когато тя бъде устно отхвърлена, жалбоподателят може да я подаде в писмена форма.
(3) Към жалбата се прилагат или представят писмените доказателства, на които жалбоподателят се позовава. С нея може да се иска събирането на доказателства за факти и обстоятелства, които не са взети предвид при издаването на документа или при постановяването на отказа.
Чл. 28. (1) Неподадените в срок или нередовни жалби се връщат на подателя срещу разписка. Ако нередовността в жалбата може да бъде отстранена, административният орган определя срок за това.
(2) В 7-дневен срок от връщането на жалбата може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага върнатата жалба. Възстановяване на срока може да бъде поискано и при условията и по реда на чл. 27, ал. 2.
(3) Ако искането за възстановяване на срока е основателно, се дава ход на жалбата, а ако е неоснователно - жалбата се оставя без разглеждане.
Чл. 29. (1) Жалбата може да бъде подадена и чрез извършващия административната услуга.
(2) В 7-дневен срок от получаването на жалбата извършващият административната услуга може да преразгледа въпроса и да извърши исканата услуга, съответно да извърши услугата в исканата форма или да издаде нов документ. В тези случаи той е длъжен да уведоми заинтересуваното лице. Съдържанието на новия документ подлежи на обжалване по административен ред на общо основание.
(3) Когато извършващият административната услуга не намери основание за пререшаване на въпроса, той изпраща незабавно жалбата заедно с цялата преписка на компетентния да я разгледа орган.
(4) При условията на ал. 1 и в едномесечен срок от съобщаването може да се преразгледа и отказ, който не подлежи на обжалване по административен ред.
Чл. 30. Компетентният да разгледа жалбата орган постановява решението си, след като обсъди обясненията и възраженията на жалбоподателя. Той може да обсъди и нови доказателства, за събирането на които се прилага съответно чл. 15.
Чл. 31. (1) Компетентният да разгледа жалбата орган се произнася по нея най-късно две седмици от постъпването й.
(2) Компетентният да разгледа жалбата орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя отказа да се извърши административната услуга, съответно решението за издаване на документа, чието съдържание се оспорва, или отхвърля жалбата.
(3) Когато незаконосъобразно е отказано извършване на административна услуга, компетентният да разгледа жалбата орган задължава извършващия административната услуга да стори това, като му определя и срок.
(4) Когато следва да се издаде друг документ, компетентният да разгледа жалбата орган връща преписката на извършващия административната услуга със съответните задължителни указания.
Чл. 32. Решението, с което се отхвърля жалбата, се съобщава на заинтересуваните лица в 3-дневен срок от постановяването му.
Решение № 9615 от 30.10.2002 г. на ВАС по адм. д. № 2943/2002 г., I о.,
докладчик председателят Георги Александров
§ 4, ал. 1 ПЗРКЗОО, чл. 34, ал. 2 ЗГР, чл. 23 ЗБДС
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
В срока по чл. 33 ал. 1 от ЗВАС, директорът на ТП на НОИ гр. Благоевград е подал касационна жалба, в която твърди, че решение № 218 от 20.07.2001 г. по адм. дело № 573/2000 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменен, като незаконосъобразен, потвърдения с решението му № 4210270081 от 21.08.2000 г. отказ, изразен в разпореждане под същия номер от 21.07.2000 г. на началника на отдел "Пенсионно осигуряване", да бъде отпусната ПОВС на основание § 4 ал. 1 от ПЗР на КЗОО на Неджип Исменов Балджиев от с. Плетена, общ. Сатовча Благоевградска област, поради липса на навършена изискуема възраст - 55 години и делото, като преписка му е върнато за ново решаване с указание за отпускане на исканата пенсия, е постановено в нарушение на материалния закон. Иска, на основание чл. 218б, ал. 1б. "в" от ГПК да бъде отменено и вместо него, постановено друго за отхвърляне на жалбата й, съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗАП.
От данните по делото се установява, че съдът е пристъпил към постановяване на решението си при безспорна фактическа обстановка. Жалбоподателят със заявление от 14.02.2000 г. е поискал отпускане на ПИВС на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО. Като доказателство за навършена изискуема възраст - 57 години, е приложил влязло в сила решение № 1070 от 23.12.99 г. по гр. дело № 1130/1999 г. на РС гр. Гоце Делчев, с което годината на раждането му е била поправена от 1944 на 1942 г. и издадената въз основа на поправения акт за раждане лична карта. На основание чл. 440, ал. 3 от ГПК, пенсионният орган е отказал да признае, спрямо него, доказателствената сила на това решение, тъй като е заинтересувана страна по смисъла на чл. 438, ал. 2, б. "в" от ГПК, но не е бил призован и не е взел участие в охранителното производство за установяване на факти по реда и условията на чл. 436 и следв. от този кодекс, проведено по посоченото дело.
Благоевградският окръжен съд, видно от изложеното в констативно- съобразителната част на решението му, е формирал правният си извод, който го обусловя, като по принцип възприема, посоченото от пенсионния орган правно основание послужило за издаване на обжалвания административен акт, но по съображение, че при постановяването му "...административният орган е бил длъжен да зачете удостоверената с личната карта на Балджиев, като официален удостоверителен документ, година на раждане и съобразно нея да отпусне или откаже пенсиониране при наличието на другите предвидени в закона предпоставки.", е постановил незаконосъобразен административен акт.
Налага се веднага да се отбележи, че съдът непрецизно в констативната част на решението си е приел, че са налични законовите предпоставки по чл. 2, ал. 1, б. "в" от отменения ЗП за отпускане на исканата пенсия. Съобразно претендираната за навършена възраст и категорията на положения от жалбоподателя трудов стаж, към датата на заявлението за отпускането на пенсията, евентуално би могло да се преценява наличието на правото му на пенсия по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО, впрочем както е направил пенсионния орган.
Настоящият състав на ВАС намира, че при формиране на правния си извод, обусловен от посоченото по-горе съображение, съдът е допуснал грешка при издирването на приложимия, към установената по делото безспорна фактическа обстановка, закон. В подкрепата му е изразил становище, обосновано със съображения, с които на документа за самоличност - лична карта, е придал качества, каквито не притежава, съгласно Закона за българските документи за самоличност, а именно, задължителна доказателствена сила относно посочените в него данни за лицето. Тук следва нарочно да се отбележи, че посоченото качество притежава актът за гражданско състояние - акт за раждане, именно с оглед изразеното в разпоредбите на § 1, т. 1 от ДР на ЗБДС и чл. 34, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, което съдът е пропуснал да обсъди и прецени при постановяване на решението си.
От определението в § 1, т. 1 от ДР на ЗБДС на българските документите за самоличност не следва така приписаното им от съда качество. Безспорно са "...удостоверителен документ издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранни граждани.". За това, личната карта на българския гражданин, съгласно чл. 23 и чл. 3 от този закон, е идентификационен документ за самоличност, която се удостоверява чрез съдържащите се в нея данни. Тези данни са изчерпателно изброени в чл. 26, ал. 1 на същия закон, от което пък е видно, че основната част от тях са тези, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация - в случая датата на раждане.
Редът за издаването на БДС - лична карта, е определен в правилника, приет с ПМС № 61/1999 година. Член 8, ал. 1 от този правилник, изисква от лицата към заявлението си за издаване на документ за самоличност да представят удостоверителни документи по гражданското си състояние, потвърждаващи данните посочени в заявлението. Това означава, че посочените от лицето се съпоставят и проверяват с данните за него отразени, съгласно чл. 22, ал. 1 и чл. 25 от ЗГР в личния му регистрационен картон, създаден по определения в този закон ред.
Съгласно чл. 1 и чл. 2 от ЗГР, гражданската регистрация на физическите лица в Република България е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданското състояние. Гражданската регистрация се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закона. Актовете за гражданско състояние на физическите лица се съставят по установения с глава "Трета" на този закон ред и чрез тях се фиксира по място и във времето, настъпилото събитие - раждане, брак и смърт. Съгласно чл. 34, ал. 2 от същия закон, са официални писмени документи и, "...когато са съставени по установения в този закон ред, .." имат доказателствена сила, за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.
Следователно, посочените в личната карта данни винаги възпроизвеждат основните данните от акта за гражданското състояние на лицето, но удостоверяват само неговата самоличност. Промяна - поправка, в акта за гражданското състояние, съгласно чл. 73 във връзка с чл. 76 изр. III-то от ЗГР, е допустима по съдебен ред. Извършва се по реда на производство по глава "Четиридесет и осма" от ГПК. Въз основа на поправения акт за гражданско състояние, в случая акт за раждане, се издава или подменя личната карта.
Както посочихме, по делото не се спори, напротив съдът е приел за основателно становището на ответника, че, съгласно 440 ал. 3 на този кодекс, спрямо заинтересуваните, по смисъла на чл. 438, ал. 2 на същия, непризовани и неучаствали в това производство лица, когато оспорват установения, по отношение на молителя, с решението на съда факт, спрямо тях, то не се ползва с доказателствена сила.
Ето защо, в случаите като процесния, не само личната карта (по изложеното по-горе съображение), но и актът за раждане на лицето, който по силата на закона е официален удостоверителен документ, не притежава обвързваща доказателствена сила по отношение на заинтересуваното лице, когато възражението му по чл. 440, ал. 3 от ГПК е основателно. Променената, въз основа на съдебното решение дата на раждане, се отразява в акта за гражданско състояние на лицето и се посочва в личната му карта, но няма доказателствена сила по отношение на заинтересуваната, по смисъла на чл. 438 ал. 2 на този кодекс, страна, която не е била призована, не е участвала в производството по извършване на промяната и я оспорва.
Очевидно, към процесния случай, пряко се отнася, предвидено в закона - чл. 440, ал. 3 от ГПК, изключение от правилото за задължителната за всички материална доказателствена сила на официалните удостоверителни документи, което съдът е възприел като правилно, но по неотносими съображения, в следствие на грешка относно приложимия закон, е постановил решението си в нарушение на материалния закон, който определя редът и условията за настъпване на желаната правна последица.
По тези съображения настоящият състав на ВАС - първо отделение, намира, че са налице, твърдяното от касатора касационно основание за отмяна на посоченото решение на Благоевградския окръжен съд и условието по чл. 40, ал. 1 предл. II-ро от ЗВАС, вместо него да бъде постановено ново правилно решение за отхвърляне на жалбата на Балджиев против обжалвания административен акт, като неоснователна.
От ПРАВИЛНИК ЗА ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГ.ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) (1) Заявлението за издаване на български документи за самоличност - лична карта и паспорт, се подава в районното полицейско управление (РПУ) или в съответната регионална дирекция на вътрешните работи (РДВР) по постоянен адрес или в Дирекцията на Национална служба "Полиция".
(2) При подаване на заявлението по ал. 1 лицата представят и удостоверителни документи по гражданското състояние, потвърждаващи данните в него. При подмяна на български документи за самоличност поради промяна на постоянния адрес се представя и удостоверителен документ от съответната общинска администрация.
(3) При констатиране на несъответствие или липса на единен граждански номер (ЕГН), в резултат на което не могат да бъдат проверени данните за лицето в Автоматизираната информационна система "Български документи за самоличност", заявлението не се приема. В тези случаи на лицето се издава служебна бележка за извършване на корекция от органите на общинската администрация в Национална база данни "Население" (НБД "Население").
(4) При несъответствие в останалите лични данни заявлението за издаване на български документи за самоличност се приема, като по служебен път се изпраща съобщение за корекция до общинската администрация.
(5) Документите за самоличност на военнослужещите на наборна военна служба, пуснати в домашен отпуск с цел подаване на заявление за издаване на документ за самоличност, се издават с предимство срещу представяне на военна книжка.
Раздел II
АКТ ЗА РАЖДАНЕ
Чл. 42. Актът за раждане се съставя въз основа на писмено съобщение в срок 7 дни, като денят на раждането не се брои.
Чл. 43. (1) Всяко раждане трябва да се съобщи писмено и да се обяви устно в срок 5 дни, като денят на раждането не се брои.
(2) Съобщението за раждане се съставя писмено по утвърден с правилника по чл. 11, ал. 2 образец. Съобщаването на раждането е задължение на:
1. ръководителя на здравното заведение или на лицето, на което със заповед е възложено това, когато раждането е станало в здравно заведение;
2. компетентно медицинско лице, когато раждането не е станало в здравно заведение;
3. длъжностното лице по гражданското състояние, когато в населеното място няма компетентно медицинско лице.
(3) Обявяването на раждането е задължение на бащата и се прави лично или чрез нотариално упълномощено лице.
(4) В случаите, когато бащата е починал, отсъства от населеното място или е в невъзможност да обяви раждането поради тежка болест, лишаване от свобода и други причини, ако е в неизвестност или е неизвестен, обявяването се извършва от лице, присъствало на раждането. Ако раждането е станало, когато майката е била вън от своето жилище, задължението да обяви раждането е на лицето, в дома на което е станало раждането. Майката също може да обяви за раждането лично или чрез нотариално упълномощено лице.
(5) Ако бащата, майката или друго лице не обявят раждането, длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за раждане само на основание на съобщението по ал. 2.
(6) Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за раждане, след като се удостовери писмено и обяви станалото събитие. Веднага след съставянето на акта за раждане на родителите се издава оригинално удостоверение за раждане.
Чл. 44. (1) Когато раждането не бъде обявено в определения срок, но съобщението е направено или длъжностното лице научи за раждането в течение на същата календарна година, то съставя акта за раждане в текущия регистър за годината, като спазва условията по чл. 43, без да е необходимо решение на съда за това.
(2) Когато календарната година и срокът за обявяване на раждането са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на решение на съда, постановено по искане на родителите, лицето или на прокурора.
Чл. 45. (1) Актът за раждане съдържа:
1. място на съставяне на акта - област, община, населено място/район;
2. номер на акта и дата на съставяне;
3. номер на оригиналното удостоверение;
4. дата - ден, месец, година, час и минута на раждането;
5. място на раждане - област, община, населено място или държава, ако детето е родено извън територията на Република България;
6. име на новороденото;
7. ЕГН на детето (попълва се само за български граждани);
8. пол и гражданство;
9. данни за родителите - имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство, постоянен адрес;
10. документ, удостоверяващ раждането;
11. обявител - имена, ЕГН, постоянен адрес;
12. длъжностно лице - имена, ЕГН и подпис;
13. бележки.
Раздел VIII
ОТБЕЛЯЗВАНИЯ, ДОПЪЛНЕНИЯ И ПОПРАВКИ НА АКТОВЕТЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ
Чл. 73. Промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред.
Чл. 74. (1) Всяка промяна в данните по гражданското състояние, вписани в съставения вече акт, се отбелязва в този акт на определено за целта място.
(2) Длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязването въз основа на съдебно решение или административен акт за промяна.
(3) Промяната на данните в актовете за гражданско състояние на лицата се извършва само в акта на титуляря и не се отразява в актовете на децата му.
Чл. 75. (1) При постановено съдебно решение за промяна, допълнение, вписване или отбелязване в съставения вече акт длъжностното лице по гражданското състояние вписва новото съдържание на данните в определеното за целта място в акта - графа "Бележки". Записват се датата и името на длъжностното лице и се полагат подпис и печат на общината или кметството.
/по реда на ГПК – “Охранит. производства”/
(2) Не се позволява зачертаване, изтриване и вмъкване на данни в съществуващ акт за гражданско състояние.
Чл. 76. По административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт. Технически грешки и неточности в изписването на името се отстраняват по искане на заинтересуваните лица. По административен ред не могат да се променят името на титуляря, датата на раждане, брак или смърт и полът. Промените и вписванията се извършват по реда на чл. 75.
Чл. 77. Промяна на ЕГН на титуляря се извършва от длъжностното лице само въз основа на документ, установяващ необходимостта от такава промяна.
От ЗАКОН ЗА АДМ. ОБСЛУЖВАНЕ НА ФИЗИЧ. И ЮРИД. ЛИЦА
Глава четвърта
ОБЖАЛВАНЕ НА ОТКАЗИТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ
Раздел I
Обжалване по административен ред
Чл. 22. (1) Отказът за извършване на административна услуга може да се обжалва по административен ред.
(2) По административен ред може да се оспори и съдържанието на документ, който удостоверява факти с правно значение или в който се признава или отрича съществуването на права и задължения.
Чл. 23. (1) Отказът на длъжностно лице да извърши административна услуга може да се обжалва пред ръководителя на администрацията или организацията, към която то принадлежи.
(2) Отказът на административен орган да извърши административна услуга може да се обжалва пред непосредствено по-горестоящия административен орган.
(3) Отказът на кмета на община може да се обжалва пред областния управител.
Чл. 24. Не подлежат на обжалване по предвидения в този раздел административен ред отказите:
1. на министрите и на другите органи на изпълнителната власт, непосредствено подчинени на Министерския съвет;
2. за които в специални закони се предвижда обжалване направо пред съда.
Чл. 25. (1) Жалба срещу отказ може да подаде лицето, на което е отказано извършването на административната услуга.
(2) Съдържанието на документ може да бъде оспорено от всяко заинтересувано лице.
Чл. 26. (1) Жалбата се подава в 7-дневен срок от съобщението по чл. 18, ал. 2, а когато се оспорва отказ по чл. 19 - в 7-дневен срок от извършването на административната услуга.
(2) Мълчаливият отказ може да се обжалва в двуседмичен срок от изтичането на срока по чл. 16.
(3) Съдържанието на документ може да бъде оспорено в 7-дневен срок от узнаването му.
Чл. 27. (1) Жалбата се подава в писмена форма. В жалбата се посочва до кого тя се подава, какво се обжалва, името и адресът на жалбоподателя и неговите оплаквания и искания.
(2) Обжалването може да бъде направено и устно, когато има установен ред за регистрация и разглеждане на устно направени жалби от ръководителите на съответната администрация или организация. В случаите на отказ да бъде регистрирана устно направена жалба, както и когато тя бъде устно отхвърлена, жалбоподателят може да я подаде в писмена форма.
(3) Към жалбата се прилагат или представят писмените доказателства, на които жалбоподателят се позовава. С нея може да се иска събирането на доказателства за факти и обстоятелства, които не са взети предвид при издаването на документа или при постановяването на отказа.
Чл. 28. (1) Неподадените в срок или нередовни жалби се връщат на подателя срещу разписка. Ако нередовността в жалбата може да бъде отстранена, административният орган определя срок за това.
(2) В 7-дневен срок от връщането на жалбата може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага върнатата жалба. Възстановяване на срока може да бъде поискано и при условията и по реда на чл. 27, ал. 2.
(3) Ако искането за възстановяване на срока е основателно, се дава ход на жалбата, а ако е неоснователно - жалбата се оставя без разглеждане.
Чл. 29. (1) Жалбата може да бъде подадена и чрез извършващия административната услуга.
(2) В 7-дневен срок от получаването на жалбата извършващият административната услуга може да преразгледа въпроса и да извърши исканата услуга, съответно да извърши услугата в исканата форма или да издаде нов документ. В тези случаи той е длъжен да уведоми заинтересуваното лице. Съдържанието на новия документ подлежи на обжалване по административен ред на общо основание.
(3) Когато извършващият административната услуга не намери основание за пререшаване на въпроса, той изпраща незабавно жалбата заедно с цялата преписка на компетентния да я разгледа орган.
(4) При условията на ал. 1 и в едномесечен срок от съобщаването може да се преразгледа и отказ, който не подлежи на обжалване по административен ред.
Чл. 30. Компетентният да разгледа жалбата орган постановява решението си, след като обсъди обясненията и възраженията на жалбоподателя. Той може да обсъди и нови доказателства, за събирането на които се прилага съответно чл. 15.
Чл. 31. (1) Компетентният да разгледа жалбата орган се произнася по нея най-късно две седмици от постъпването й.
(2) Компетентният да разгледа жалбата орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя отказа да се извърши административната услуга, съответно решението за издаване на документа, чието съдържание се оспорва, или отхвърля жалбата.
(3) Когато незаконосъобразно е отказано извършване на административна услуга, компетентният да разгледа жалбата орган задължава извършващия административната услуга да стори това, като му определя и срок.
(4) Когато следва да се издаде друг документ, компетентният да разгледа жалбата орган връща преписката на извършващия административната услуга със съответните задължителни указания.
Чл. 32. Решението, с което се отхвърля жалбата, се съобщава на заинтересуваните лица в 3-дневен срок от постановяването му.
Решение № 9615 от 30.10.2002 г. на ВАС по адм. д. № 2943/2002 г., I о.,
докладчик председателят Георги Александров
§ 4, ал. 1 ПЗРКЗОО, чл. 34, ал. 2 ЗГР, чл. 23 ЗБДС
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
В срока по чл. 33 ал. 1 от ЗВАС, директорът на ТП на НОИ гр. Благоевград е подал касационна жалба, в която твърди, че решение № 218 от 20.07.2001 г. по адм. дело № 573/2000 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменен, като незаконосъобразен, потвърдения с решението му № 4210270081 от 21.08.2000 г. отказ, изразен в разпореждане под същия номер от 21.07.2000 г. на началника на отдел "Пенсионно осигуряване", да бъде отпусната ПОВС на основание § 4 ал. 1 от ПЗР на КЗОО на Неджип Исменов Балджиев от с. Плетена, общ. Сатовча Благоевградска област, поради липса на навършена изискуема възраст - 55 години и делото, като преписка му е върнато за ново решаване с указание за отпускане на исканата пенсия, е постановено в нарушение на материалния закон. Иска, на основание чл. 218б, ал. 1б. "в" от ГПК да бъде отменено и вместо него, постановено друго за отхвърляне на жалбата й, съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗАП.
От данните по делото се установява, че съдът е пристъпил към постановяване на решението си при безспорна фактическа обстановка. Жалбоподателят със заявление от 14.02.2000 г. е поискал отпускане на ПИВС на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО. Като доказателство за навършена изискуема възраст - 57 години, е приложил влязло в сила решение № 1070 от 23.12.99 г. по гр. дело № 1130/1999 г. на РС гр. Гоце Делчев, с което годината на раждането му е била поправена от 1944 на 1942 г. и издадената въз основа на поправения акт за раждане лична карта. На основание чл. 440, ал. 3 от ГПК, пенсионният орган е отказал да признае, спрямо него, доказателствената сила на това решение, тъй като е заинтересувана страна по смисъла на чл. 438, ал. 2, б. "в" от ГПК, но не е бил призован и не е взел участие в охранителното производство за установяване на факти по реда и условията на чл. 436 и следв. от този кодекс, проведено по посоченото дело.
Благоевградският окръжен съд, видно от изложеното в констативно- съобразителната част на решението му, е формирал правният си извод, който го обусловя, като по принцип възприема, посоченото от пенсионния орган правно основание послужило за издаване на обжалвания административен акт, но по съображение, че при постановяването му "...административният орган е бил длъжен да зачете удостоверената с личната карта на Балджиев, като официален удостоверителен документ, година на раждане и съобразно нея да отпусне или откаже пенсиониране при наличието на другите предвидени в закона предпоставки.", е постановил незаконосъобразен административен акт.
Налага се веднага да се отбележи, че съдът непрецизно в констативната част на решението си е приел, че са налични законовите предпоставки по чл. 2, ал. 1, б. "в" от отменения ЗП за отпускане на исканата пенсия. Съобразно претендираната за навършена възраст и категорията на положения от жалбоподателя трудов стаж, към датата на заявлението за отпускането на пенсията, евентуално би могло да се преценява наличието на правото му на пенсия по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО, впрочем както е направил пенсионния орган.
Настоящият състав на ВАС намира, че при формиране на правния си извод, обусловен от посоченото по-горе съображение, съдът е допуснал грешка при издирването на приложимия, към установената по делото безспорна фактическа обстановка, закон. В подкрепата му е изразил становище, обосновано със съображения, с които на документа за самоличност - лична карта, е придал качества, каквито не притежава, съгласно Закона за българските документи за самоличност, а именно, задължителна доказателствена сила относно посочените в него данни за лицето. Тук следва нарочно да се отбележи, че посоченото качество притежава актът за гражданско състояние - акт за раждане, именно с оглед изразеното в разпоредбите на § 1, т. 1 от ДР на ЗБДС и чл. 34, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, което съдът е пропуснал да обсъди и прецени при постановяване на решението си.
От определението в § 1, т. 1 от ДР на ЗБДС на българските документите за самоличност не следва така приписаното им от съда качество. Безспорно са "...удостоверителен документ издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранни граждани.". За това, личната карта на българския гражданин, съгласно чл. 23 и чл. 3 от този закон, е идентификационен документ за самоличност, която се удостоверява чрез съдържащите се в нея данни. Тези данни са изчерпателно изброени в чл. 26, ал. 1 на същия закон, от което пък е видно, че основната част от тях са тези, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация - в случая датата на раждане.
Редът за издаването на БДС - лична карта, е определен в правилника, приет с ПМС № 61/1999 година. Член 8, ал. 1 от този правилник, изисква от лицата към заявлението си за издаване на документ за самоличност да представят удостоверителни документи по гражданското си състояние, потвърждаващи данните посочени в заявлението. Това означава, че посочените от лицето се съпоставят и проверяват с данните за него отразени, съгласно чл. 22, ал. 1 и чл. 25 от ЗГР в личния му регистрационен картон, създаден по определения в този закон ред.
Съгласно чл. 1 и чл. 2 от ЗГР, гражданската регистрация на физическите лица в Република България е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданското състояние. Гражданската регистрация се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закона. Актовете за гражданско състояние на физическите лица се съставят по установения с глава "Трета" на този закон ред и чрез тях се фиксира по място и във времето, настъпилото събитие - раждане, брак и смърт. Съгласно чл. 34, ал. 2 от същия закон, са официални писмени документи и, "...когато са съставени по установения в този закон ред, .." имат доказателствена сила, за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.
Следователно, посочените в личната карта данни винаги възпроизвеждат основните данните от акта за гражданското състояние на лицето, но удостоверяват само неговата самоличност. Промяна - поправка, в акта за гражданското състояние, съгласно чл. 73 във връзка с чл. 76 изр. III-то от ЗГР, е допустима по съдебен ред. Извършва се по реда на производство по глава "Четиридесет и осма" от ГПК. Въз основа на поправения акт за гражданско състояние, в случая акт за раждане, се издава или подменя личната карта.
Както посочихме, по делото не се спори, напротив съдът е приел за основателно становището на ответника, че, съгласно 440 ал. 3 на този кодекс, спрямо заинтересуваните, по смисъла на чл. 438, ал. 2 на същия, непризовани и неучаствали в това производство лица, когато оспорват установения, по отношение на молителя, с решението на съда факт, спрямо тях, то не се ползва с доказателствена сила.
Ето защо, в случаите като процесния, не само личната карта (по изложеното по-горе съображение), но и актът за раждане на лицето, който по силата на закона е официален удостоверителен документ, не притежава обвързваща доказателствена сила по отношение на заинтересуваното лице, когато възражението му по чл. 440, ал. 3 от ГПК е основателно. Променената, въз основа на съдебното решение дата на раждане, се отразява в акта за гражданско състояние на лицето и се посочва в личната му карта, но няма доказателствена сила по отношение на заинтересуваната, по смисъла на чл. 438 ал. 2 на този кодекс, страна, която не е била призована, не е участвала в производството по извършване на промяната и я оспорва.
Очевидно, към процесния случай, пряко се отнася, предвидено в закона - чл. 440, ал. 3 от ГПК, изключение от правилото за задължителната за всички материална доказателствена сила на официалните удостоверителни документи, което съдът е възприел като правилно, но по неотносими съображения, в следствие на грешка относно приложимия закон, е постановил решението си в нарушение на материалния закон, който определя редът и условията за настъпване на желаната правна последица.
По тези съображения настоящият състав на ВАС - първо отделение, намира, че са налице, твърдяното от касатора касационно основание за отмяна на посоченото решение на Благоевградския окръжен съд и условието по чл. 40, ал. 1 предл. II-ро от ЗВАС, вместо него да бъде постановено ново правилно решение за отхвърляне на жалбата на Балджиев против обжалвания административен акт, като неоснователна.
От ПРАВИЛНИК ЗА ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГ.ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) (1) Заявлението за издаване на български документи за самоличност - лична карта и паспорт, се подава в районното полицейско управление (РПУ) или в съответната регионална дирекция на вътрешните работи (РДВР) по постоянен адрес или в Дирекцията на Национална служба "Полиция".
(2) При подаване на заявлението по ал. 1 лицата представят и удостоверителни документи по гражданското състояние, потвърждаващи данните в него. При подмяна на български документи за самоличност поради промяна на постоянния адрес се представя и удостоверителен документ от съответната общинска администрация.
(3) При констатиране на несъответствие или липса на единен граждански номер (ЕГН), в резултат на което не могат да бъдат проверени данните за лицето в Автоматизираната информационна система "Български документи за самоличност", заявлението не се приема. В тези случаи на лицето се издава служебна бележка за извършване на корекция от органите на общинската администрация в Национална база данни "Население" (НБД "Население").
(4) При несъответствие в останалите лични данни заявлението за издаване на български документи за самоличност се приема, като по служебен път се изпраща съобщение за корекция до общинската администрация.
(5) Документите за самоличност на военнослужещите на наборна военна служба, пуснати в домашен отпуск с цел подаване на заявление за издаване на документ за самоличност, се издават с предимство срещу представяне на военна книжка.
- jrd
- Младши потребител
- Мнения: 20
- Регистриран на: 11 Сеп 2002, 10:46
2 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 31 госта