Десетгодишна абсолютна давност?

[ivanov_p]

Сега се подготвя и вероятно ще се приеме изменение в ЗЗД,с което се въвежда абсолютна давност от 10 год. за задълженията на физ. лица. Така дори и да заведат дело,при което ще се прекъсне давността и ще започне да тече нова,ако успеете да издържите до август 2024 год. ще изтече абсолютната давност и тогава ще може да се позовете на нея.Ако пък не предприемат действия по изпълнение(не ми се вярва),то давността ще изтече през Август 2019.

Десетгодишната абсолютна давност едва ли ще е така, както се мисли от нашите законодатели и АК. Пред микрофоните е едно, но когато започне да се пише закона, а в най-лошият случай след приемането му, ще възникнат въпроси, които ще компрометират идеята.
Има давност за съдебна защита на самото вземане и такава по изпълнителния лист. Абсолютната давност не може да е по защита на вземането, защото тогава текат общата или кратките по ЗЗД, които, заради продължителността си, я обезсмислят.
Предвидената десетгодишна давност очевидно е замислена като такава, която да действа при вече присъдено вземане. Остава обаче въпросът от кога тече тази давност, за което досега нито вносителите, нито комисията, нито колегията са се замислили. По точно, поради липса на опит и разум са решили интуитивно, а според тях и логично, че давността започва да тече от възникване на вземането, предмет на изпълнение. Може и това да стане предвид акъла на решаващите, но тогава ще трябва да се измени цялостно ГПК, което ще отнеме години.
Лично аз смятам, че въвеждането на абсолютната давност може да е само от датата на влизане в сила на решението, което ще се изпълнява.

[kalahan2008]

Според мен най-добре е да се запише в закона, че абсолютната давност не се се прилага за времето, когато тече съдебното производство.

[jhoro]

Според мен най-добре е да се запише в закона, че абсолютната давност не се се прилага за времето, когато тече съдебното производство.

Според мен, за давност се говори и се прилага само в случаите, когато получателя (било кредитор или друго) през изминалото време не „си е бутнал ........“ да си събере взиманията.
Иначе какво може да си получи? Взимам един кредит (по-приличен) и задухвам някъде по островите. И след 10 годинки - ни лук ял, ни кредит мирисал - ама има давност!!!
А обратното - и сега се получава много често (най-вече с данъчната администрация). Идва данъчен и ми казва - „Вие знаете ли, че дължите еди-колко си данък от ... да кажем 2010 година?“
Отговора е - „Да, знаем, ама вие сещате ли се, че е минала давността???“
„А-а-а, така ли?“ - правят се на ущипани - „Еми добре тогава.“

[telman]

10-годишната давност е еклектика (разнообразно смесване на стилове), няма необходимост от това. Цели се не знам какво.
Законът за особените залози е приет по рецепция от САЩ - нещо интелигентно като правна мисъл, доколкото знаем за реалността на залога - затова е хубава тази разпоредба за особеният залог. Един вид да си ползваш часовника или колата докато изплатиш дълга - такава разпоредба е хубаво да се привнесе.

Хубаво е да има рецепция на закони, но - има и манталитет, тоест - да дадеш на лудия зелника - си е вече отрицателна рецепция.

Тоест - пробиваме аквариума и пускаме други видове.

Някои рецепции са неприложими, поне в този си вид.


ГПК е удивителен пример за рецепция под формата на Х-осморка в правото (ето защо). До 9`ти септември (условно), длъжникът се е осъждал по заповедно производство, заповедно, което е близко до ГПК 2007.

ГПК (буржоазен условно казано), се отменя и се въвежда несъдебното изпълнително основание, на мястото на заповедното - все е едно и също като ефект - предварително изпълнение и прочие.
С една щедрост на законодателя - чл. 254 ГПК `51 дава и възможност за исково производство по инициатива на длъжника.

Тоест - на собствен гръб, немалко са такива случаите, (няма го чл. 423 ГПК (нов), длъжникът поема по пътя на собствен иск да претендира за недължимост. Много са делата по този ред.


Ето защо има отрицателна рецепция - в новия ГПК това правило го няма, тоест има крачка назад, сега вместо да се мисли за подобряване на новия законов ред - се мисли за 10 - годишна давност.

ЗЗД е доста хармоничен, всяко фалшиво пеене ще наруши хармонията.

[ivanov_p]

Възпроизвеждането на чл. 254 от стария ГПК отдавна трябваше да стане. Не може да се спира "абсолютна" давност, тя затова е абсолютна. Въпросът е от кога ще тече?
Безхаберно се приема, че от възникване на задължението, но то се погасява с по-кратки давности, а и "абсолютна" включва в себе си започнало производство. В едно производство, завършващо с издаване на един или два ИЛ (заповедни) има много вземания - основното или основните, предмет на иска, ДТ, деловодни, възнаграждение за адвокат, възникващи по различно време, в началото на процеса, по време на събиране доказателства (експертизи и др.), същите пред втора инстанция и т.н. Те се описват общо в ИЛ, по който работи СИ. Ако давността е от възникване на вземането:
1. С нея няма да се погасява ИЛ, а отделните вземания по него, според датата на възникване;
2. Тези вземания трябва да са описани в ИЛ, подробно, всяко отделно, с дата на падеж;
3. Най-вероятно ще се наложи ИЛ да е придружен със заверено копие от делото или с подробен списък на разноските, с дати на плащане.
4. СИ не могат да определят кога е изтекла абсолютната давност по всяко вземане, по един ИЛ ще трябва да се водят дела по чл. 439 ГПК за всяко отделно вземане, съответно да се предвиди възможност взискателят предварително да декларира пред СИ отказ от всяко конкретно вземане при настъпване на определена дата.
5. Трябва да се предвиди отговорност за държавата от всяко неоправдано забавяне на делото, което скъсява срока за събиране на вземането. Аз имам иск в СРС от 08.11.2015 г., който още не е минал първи доклад, не са връчени документи на длъжника, от друга страна аз съм го образувал последния ден на петгодишната давност и на практика десет годишната абсолютна давност ще е изтекла преди делото да е минало втора инстанция.
6. Трябва да се реши и въпросът със законната лихва от подаване на иска до изплащане на вземането.
7. Какво правим със сторените разноски по ИД при извършени плащания, каква част ще се признава при поетапно погасяване на вземанията от една страна и извършвани плащания от друга?

[telman]

Тази давност, това предложение е глупост.
На практика не-събираемите вземания сами си се отписват. Не знам, едно несъбираемо вземане да се събере, понякога става така, но - както казват криминалистите "първите няколко дни са важни за разкриването на престъплението".
Няма шанс едно вземане на 5-6 години да се разплати, независимо от това доброволно или не. То само по себе се самоотписва.

Няма баланс в това предложение - кредитът да се погасява с 10-години, а пък събирането на сумата да е невъзможно за този срок.

Подобно издърпване на чергата към длъжника трябва да е обосновано, но - концепция липсва. Каква ти концепция - то тезис липсва. Ако приемем, че сме миролюбива християнска територия, един вид, да не се самоизяждаме - някак върви да се толерира длъжника. Но всеки ден ставаме потребители и продавачи, тоест всеки ден сме и хищници и жертви. Купуваш си скъп бензин, но си наваксваш, като продаваш скъпи услуги, скъп труд. В един момент - искаме равенство.
Но ако сме в позицията на кредитора - хич няма да се зарадваме на 10-годишна давност.

Аз не знам откъде са тези повеи за реформа - досега доста хубави неща се направиха, но и доста меко казано особени неща.
Но да се даде 10-годишна давност, персонален фалит, това не го разбирам.

ЗЗД е хубав закон, има си всичко в него.

[manol0]

Ще стане както е в ДОПК:

Чл. 171. ...............
(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

както работят НАПаджии,така ще сме и ние.Ще трябва обаче да изравнят и несеквестируемия доход по ГПК и ДОПК.

Разликата в предложенията на различните групи е дали да се погасяват всички задължения или само тези които не са обезпечени.Ама то и ако едно вземане по договор за заем,изработка и т.н е обезпечено със ЗЗ например е също обезпечено

[ivanov_p]

Това на теория е добре, но парите не се събират теоретично, а реално. Как ще определяме кога е изтекла давността по основното вземане, държавните такси, деловодните и адвокатските? Ако се приеме в ИЛ да е описано цялото решение с дати на възникване на задълженията по пера, какво ще правим със старите ИЛ?