за магистрати

[казус от миналия конкурс]

К А З У С
/ конкурс за младши прокурори - 04.09.2003 г./
На 01.01.2003 г. Милен Цветков Пашалийски се намирал в ресторант “Бялата чешма” в курортния комплекс Пампорово, където употребил алкохол около 400 г. водка, с него били приятелите му Илиян Христов Андонов и Тихомир Пейков Петков, Радост Данаилова Григорова – всичките 17-годишни, ученици в 10 клас на 14то СОУ в гр. Смолян. На съседната маса в заведението били седнали Пламена Иванова Михайлова на 15 години ученичка в същото училище и брат й Мартин Михайлов на 19 години. Пашалийски от няколко седмици упорито ухажвал Михайлова, но тя го избягвала и не отговаряла на чувствата му. В ресторанта Пашалийски предложил на Михайлова да я почерпи, но тя категорично отказала. След това я поканил да танцуват, при което тя помолила брата си да направи забележка на Пашалийски да я остави спокойствие. Михайлов веднага изпълнил молбата й. Около 22.30 часа, окуражен от насърчителните думи на другарите си Пашалийски отново отишъл до масата на Михайлова и поискал да излязат, за да си поговорят на спокойствие. Без да дочака отговора й Михайлов станал от мястото си и предложил на Пашалийски да излязат заедно с него на вън, за да се разберат по “мъжки”. Пашалийски се съгласил и заедно с Михайлов поели към изхода на заведението. Виждайки това приятелите на Пашалийски, Андонов и Петков също ги последвали. Там Михайлов на висок тон започнал да обяснява на Пашалийски, че сестра му не желае да има нищо общо с него и ако не я остави той ще вземе по-сериозни мерки срещу натрапника. Ядосан от думите му Пашалийски заедно с Андонов и Петков го повалили на земята и му нанесли побой. В резултат на ударите на Михайлов били избити 5 ти и 6 ти горни резци, отдясно и счупване на ръката в областта на китката.
Притеснени, че момчетата не се завръщат Михайлова и Григорова се отправили да ги търсят. Виждайки брата си на земята Михайлова разблъскала надвесените на д него лица и се навела да му окаже помощ. В този момент Пашалийски я дръпнал силно за ръката, ударил я с длан в областта на лицето и й казал, че сега той и приятелите му ще осъществят полово съвкупление с нея. Предупредил я да не вика, тъй като вече нямало кой да й помогне. Михайлова силно се изплашила от думите му и не могла да реагира веднага на отправените й заплахи. Тогава Пашалийски се обърнал към Андонов и Петков и ги попитал имат ли нещо против той пръв да осъществи полов акт с Михайлова. Те били единодушни, че не искат да имат нищо общо с това и побързали да се върнат в заведението. Навън обаче останала Григорова, на която Пашалийски предложил да гледа. След като съборил Михайлова на земята Пашалийски се заел да откопчава дрехите й. Тя обаче започнала да крещи и да му нанася удари с юмруци в областта на главата. Тогава, за да помогне на Пашалийски да осъществи намерението си и за да осуети възможността виковете на Михайлова да бъдат чути от лицата намиращи се в заведението, Григорова хванала ръцете на Михайлова и ги притиснала над главата й с коляно, а с ръцете си запушила устата й. Виждайки случилото се със сестра му Михайлов успял да се съвземе от побоя и в момент преди Пашалийски да пристъпи към съвкупление с нея изправил се и на свой ред нанесъл удар крак в областта на главата му, след което се обадил от мобилния си телефон в РПУ. Изплашени да не бъдат заловени Пашалийски и Григорова се отдалечили тичешком от местопрестъплението.

Въпроси:
1.Да се даде квалификация на деяниета на описаните в казуса лица?
2.налице ли е съучастие, в каква форма, м/у кои лица и в какво качество е действал всеки един от тях при причиняване на телесните увреждания на Михайлов и как трябва да бъдат квалифицирани те?
3. налице ли е съучасте, в каква форма, м/у кои лица и вкакво качество е действал всеки един от тях при осъществяването на деянието спрямо Михайлова?
4.Възможно ли е Пашалийски да носи отговорност и за подбудителство към престъпление, опит за изнасилване спрямо Андонов и Пейков в случай, че
а/ двете лица са отказали да участват в осъществяване на престъплението
б/ двете лица са се съгласили да участват в престъплението, но поради намесата на Михайлов не са могли да осъществят замисъла си
5.Какъв вид престъпление е изнасилването от гледната точка на
а/формата на изпълнителното деяние
б/предвидения в състава престъпен резултат
в/характерът на изпълнителното деяние
г/непосредствения обект
д/субекта на престъплението
6.Предтавлява ли нанасянето на побой над Михайлов принуда по см. на чл.152, ал.1, т.2-НК?
7.Възможно ли е въпреки отказа на Андонов и Пейков да участват в осъществяването на престъплението, Пашалийски да отговаря по чл.152, ал.3, т.1-НК?
8.Ако приемете, че Пашалийски е извършил множество престъпления, посочете реда за оределяне на наказанията за извършените престъпления?
9.Какъв вид от досъдебното производство следва да бъде проведено и в какъв срок?
10.С оглед обстоятелствата по казуса, с какъв акт следва да се произнесе прокурора след приключване на досъдебното производство и в какъв срок?
11.С какъв акт следва да се произнесе прокурора, ако констатира, че на досъдебното производство само Пашалийски се е явил със защитник?
12.Посочете състава на съда, компетентен да разгледа делото като първа инстанция?
13.От кой момент могат да се включат в наказателния процес пострадалите и в какво качество?

[казус от миналия конкурс]

Казус от изпита за районни съдии

В районният съд е постъпила искова молба от Стоян Кънчев, действуващ като едноличен търговец с фирма "Метеор-СК". Ответник по иска е Ангел Петров в качеството му на баща и законен представител на тогава малолетната Милена Ангелова Петрова. Претенцията е за заплащане на сумата 4000 лв. Не е посочено правно основание на иска.
Твърдението по исковата молба е, че между едноличния търговец и А.Петров в качеството му на баща и законен представител на Милена, на 09.12.1996 год. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на ид.ч. от дворно място, съдържащ уговорка за сключване на договор за групов строеж и елементи на договор за изработка на апартамент в бъдещата сграда. Посочената в предварителния договор цена на апартамента е 170000 лв. На 17.09.1997 год. с нот.акт № 2 т.ХV д.№ 857/97 год. ЕТ"Метеор" е продал на Милена Петрова 35/840 ид.ч. от дв.място. На 18.09.1997 год. е сключен договор за групов строеж. Участието, съгласно чл.192 ал.2 ЗТСУ (отм.) на Милена Петрова е с пари, а участието на ЕТ"Метеор-СК-Стоян Кънчев" с труд и материали. Ангел Петров е внесъл от името на дъщеря си 164000 лв. Уговореният срок за изграждане и предаване на обекта не е бил спазен. След приключването на процедурата по предаването, възникналата съсобственост върху обектите е била прекратена чрез доброволна делба - чл.192 ал.4 ЗТСУ. В договора за делба имотът е бил оценен за 166000 лв. и суми за уравнение не са предвидени. Претенцията на ищеца се основава на твърдението, че са останали дължими още 6000 лв. - остатъкът от цената за жилището, посочена в предварителния договор. В течение на първоинстанционното производство Милена Петрова е навършила 14 години.
От ответника Ангел Петров е предявен насрещен иск за сумата 4000 лв., представляващи вреди (пропуснати ползи) от забавеното предаване на обекта. По него ЕТ е противопоставил възражението за невиновно неизпълнение на сроковете за изпълнение на строителството и предаване на обекта. Обосновал се е с това, че по договор, строителството е следвало да започне в 1-месечен срок от издаване на строително разрешение. ЕТ"Метеор" е отправил искане до Общината и по искането му е бил постановен мотивиран отказ. ЕТ е подал жалба пред РС срещу административния отказ. След отмяната на отказа е било издадено строително разрешение, подписано със запетая пред подписа на главния архитект на общината. Тезата на Кънчев се основава на твърдението, че поради административната процедура е забавено изпълнението на строителството.
В хода на процеса, при процедура по оспорване на съставени от едноличния търговец фактури е бил въздигнат довод, че част от тях са с невярно съдържание. Ответникът Ангел Петров е сезирал Районната прокуратура, че посочената във фактурите на ЕТ"Метеор" обем работа, не отговаря на действително извършената и оттам - по висока фактурирана стойност. РПр е счела, че е налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и е образувала предварително наказателно производство. Гражданското производство е било спряно на основание чл.182 б."д" ГПК.
След прекратяване на наказателното производство, гражданското производство е било възобновено. След възобновяването, едноличният търговец Стоян Кънчев е починал. Негови наследници са останали съпругата му и малолетното му дете.

ВЪПРОСИ:

1. На неизпълнението на кой договор основава претенцията си ищеца ? Какви са действителните правоотношения на страните и по отношение на кой от договорите следва да се преценява основателността на главната претенция?
2. Какви процесуални действия следва да бъдат предприети във връзка с навършването на непълнолетие на Милена Петрова.
3. Допустим ли е насрещният иск ?
4. Виновна ли е забавата на изпълнението на договора за строителство ?
5. Какви процесуални действие е следвало да извърши районният съд, който е бил сезиран с жалба срещу административен акт ?
6. Действителен ли е бил издаденият административен акт и какви са условията за да породи правно действие ?
7. Каква е правната квалификация на деянието за което е било образувано наказателното производство ? Каква е формата на вината при това деяние и кой е обекта на защита ?
8. В случай, че Районната прокуратура приеме, че не е извършено престъпление, с какъв акт следва да се произнесе ?
9. Актът на Районната прокуратура подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв състав ?
10. Какви процесуални действия следва да бъдат предприети във връзка със смъртта на ЕТ и кой може да бъде конституират като страна по спора ?

[казус от миналия конкурс]

Ето казуса за следователи:

През м.06.1997г. е образувано предварително следствие срещу 8 лица от гр. София, които в периода м.01 - м.06.1997г. са отнели от владението на "Булфон"АД телефонен трафик - импулси за провеждане на телефонни разговори, като са използвали неистински фонокарти, а стойността на отнетото имущество е в особено големи размери, което е особено тежък случай - престъпл. по чл. 196А, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Основно се касае за "разгадаване" на софтуерния принцип на работа на чиповете и на четящите устройства на фонокартите, продавани свободно в над 7000 пункта в цялата страна и използвани за отчитане на импулсните единици по време на телефонните разговори от уличните телефонни автомати система "Булфон", които механически частично поемат картите. Изработените от обвиняемите псевдокарти, не могат да се ползват в устройства, които механически поемат цялата карта, какъвто е механизма при кредитните и дебитни карти. По това време закупуването на оригиналните фонокарти е ставало без каквито и да са документи за самоличност. "Булфон"АД е получавал сумите от продадените фонокарти, а "изтеглянето" на импулсите от истинските фонокарти е ставало за сметка на техните притежатели. Едва когато някои от тях и то не всички, са установявали, че от фонокартите им липсват определено или цялото количество импулси, са предявявали претенции към "Булфон"АД, който ги е обезщетявал. Механизма на самото обезщетяване съответства на начина на закупуване на фонокартите, т.е. изплащат се суми на приносителя на фонокартата, без установяване на самоличността му.
В чисто правен аспект възникват следните проблеми:
1. Делото е образувано и водено за извършена кражба. Правилна ли е тази квалификация, като се отговори на въпросите:
- телефонния импулс представлява ли "движима вещ"
- чрез фалшивите фонокарти са ползвани без заплащане опр. количество импулси, т.е. ползвана е услуга без заплащане - представлява ли това "кражба на услуга"
2. Чрез фалшивите фонокарти се преодолява четящото устройство от с-мата "Булфон" и се ползват импулси. Правилна ли е евентуална квалификация за "измама"
3. При използване на фалшива фонокарта се ползват телефонни импулси от фонокартата на определен добросъвестен притежател на оригинална фонокарта, чиято стойност той е предплатил на "Булфон"АД. Пострадалият не знае за извършването на отнемането на определен брой импулси. Но по-късно, след като констатира липсата, същият предявява претенциите си към "Булфон"АД и бива обезщетен. Това обезщетяване е на договорно основание м/у "Булфон" като продавач на фонокартата и добросъвестния купувач. Коя от двете страни има право на имуществени претенции в нак. процес като пострадал?
4. Изложете съображения по евентуалното приложение на чл.172а НК и по чл.249, ал.1 и 3 НК

[мая]

Ако някой има казуса от изпити за мл.съдии нека да го даде , защото аз съм го затрила някъде и не мога точно да го възпроизведа

[dа-nika]

Предлагам ви критериите на комисията за оценка на казуса за районни съдии. Има такива единни критерии и за казуса за мл.съдии, но аз ги нямам.

Критериите на комисията за преценка на правилните отговори и оценяването на кандидатите са единни. Основават се на това, че всеки правилен или неправилен отговор на въпрос или подвъпрос се оценява отделно и съобразно получените резултати се определя общата оценка, който съгласно Наредбата следва да е в цяло число. Тъй като конкурсът е за съдии, а съдебните актове се мотивират, необходимо е и излагането на мотиви към отговорите.

Отговор п.1: В казуса са въведени 3 договора. Предварителния договор и договорът за групов строеж, както и сумите, посочени в тях са без правно значение за правилното решаване на казуса и въвеждането им е подвеждащо. Определящото е, че груповият строеж е приключил с делба и именно по отношение на договора за делба се извършва преценка за задълженията на страните. Всички доказателства относно изпълнението на договора за строителство или предварителния договор, които районният съдия би събирал, биха били неотносими. Критерият е дали кандидатът може да отдели същественото от несъщественото в спора.
Обосновка: Ищецът се позовава на неизпълнението на предварителния договор в частта, касаеща бъдещото строителство -цената, посочена в предварителния договор. Този размер на задължението, обаче е преуреден при определяне на цената на имота по договора за делба. С възникването на съсобственост върху дворното място са изпълнени изискванията относно материалноправното положение на съдоговорителите по договора за групов строеж, тъй като чл.192 ЗТСУ (отм.) изисква те или да са съсобственици на терена или да притежават право на строеж, пристрояване или надстрояване. Именно поради това договорът за групов строеж съдържа елементи на договор за изработка. В рамките на делбата, разпределяйки обектите така, както е предвидено в договора за групов строеж, страните следва да уредят и евентуалните задължения и уравнения по действителната стойност на обектите. Това е така, поради въведеното с чл.192 ал.2 ЗТСУ задължение за участие, съизмеримо с действителната стойност на обектите, независимо от стойностите по договора. След като в случая доброволната делба (имаща характер на спогодба) е приключила без да бъде въздигнат въпроса за несъответствие на договорената цена с действителната такава и, че уравнение не се дължи, то спорът относно тази цена е преклудиран. Оттук и неоснователността на претенцията, основаваща се на посочената в предварителния договор цена, която не е преуредена в договора за доброволна делба и поради това няма правно значение.

Отговор по п.2: Съдът ще следва да постанови определение с което да конституира като ответник Милена Петрова, действуваща лично и със съгласието на баща си Ангел Петров, като допусне промяна и ответник по главният иск да се счита тя, а не първоначалния ответник Ангел Петров.
По насрещният иск, исковата молба ще следва да бъде оставена без движение, като и се даде срок да я приподпише.

Критерий :Ще се досети ли кандидатът за районен съдия (който в качеството на такъв действува самостоятелно), че при такава хипотеза действува служебно и без направено искане, че освен ответник Милена е и ищец по насрещният иск ?

Отговор п.3: За правилен се счита отговор, развит на плоскостта на чл.104 ГПК. Спорът за виновността на забавата, т.е. основателността на иска не е елемент от този въпрос. Това е функция от правилен отговор на въпрос № 4. липсата на разсъждения по този въпрос не се счита за непълен отговор. Ко, обаче, е развит правилно този аспект, това би било допълнителен бонус при колебания при оценка на същинската част на отговора.

Критерий: Способността на кандидата да свърже отделните елементи на спора в едно цяло.

Отговор по п.4: Забавата е невиновна, поради това, започването на строителството е било забавено поради административно-правна пречка. Процедурата по отстраняването и е законово определена, поради което не може да бъде вменена във вина на ЕТ.

Отговор по п.5: Районният съд е следвало, като прецени, че е родово некомпетентен да разгледа жалбата срещу отказа за издаване на разрешение за строеж, да администрира движението до съответния окръжен съд, който е компетентен да я разгледа.

Отговор по п.6: Ако лицето, което е подписало акта не е било овластено да стори това, актът е нищожен. В този случай, след отправянето на ново искане, може да се издаде нов, действителен индивидуален административен акт. За правилен ще се счита и отговор в който е развита тезата за делегиране на правомощия при наличие на доказателства за това.

Критерий: Хипотезата за правомощията именно на Гл.архитект при издаването на разрешение за строеж и при режима на ЗТСУ и при ЗУТ е специфична, затова критерият за правилен отговор е по-либерален.

Отговор по п.7: Правната квалификация на деянието е по чл.212 ал.2 НК. Престъплението е умишлено. Обект на защита са обществените отношения, свързани със защита на собствеността.

Критерий: Изисква се отговор на всеки подвъпрос и се преценява комплексността на отговора. Отговорът на първият подвъпрос всъщност е най-съществен, но произнесъл ли се е кандидатът по всички пунктове с които е сезиран ?

Отговор по п.8: Районната прокуратура следва да се произнесе с постановление за прекратяване на наказателното производство, което се съобщава на заинтересованите страни.

Отговор по п.9: Постановлението на РПр подлежи на обжалване пред съответния Районен съд, който се произнася еднолично в 7-дневен срок. Съдебният акт е определение, което е окончателно.
Критерият е същият като при в.7.

Отговор на п.10: Ищец по делото е Стоян Кънчев, но в качеството му на ЕТ, а не на ФЛ. Производството по делото ще следва да бъде спряно на основание чл.182 б."б" ГПК, като се даде възможност на наследниците да посочат дали са приели наследството на Кънчев, дали съпругата му е поела предприятието на едноличен търговец и е вписала регистрацията си като такава или евентуално наследниците са прехвърлили предприятието. Едва след установяване на тези обстоятелства производството може да бъде възобновено, като бъде конституиран правоприемника.

Критерий: Кандидатът би следвало да отчете обстоятелството, че Стоян Кънчев участвува като страна по спора не като ФЛ, а като ЕТ. Т.е. отговор на плоскостта единствено на чл.120 ГПК – правоприемство на ФЛ би бил неправилен. Изискват се и познания по ТЗ и това е необходимо, тъй като за правосубектността на страните по спора съдът следи служебно.

[kova4ev]

nqkoi ima li otgovorite na posledniq kazus za mlad6i prokurori?

[mi_lena]

Казусите са вече публикувани.

[viki]

kyde sa publikuvani kazusite i otgovorite?